Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на К. И. К. с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния й представител адв. С. К., и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /“ОДОП“/ – С. при ЦУ на НАП против решение № 3652/25.05.2015 г. на Административен съд –София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9379/2012 г.

С касационната жалба на К. И. К. решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 2171108495/02.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден в обжалваната част с решение № 1745/17.07.2012 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - С. при ЦУ на НАП, относно определените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 1 669.31 лв., за 2006 г. в размер на 1 442.11 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 466.25 лв., за 2009 г. в размер на 10 813.37 лв. и за 2010 г. в размер на 13.24 лв. заедно със съответните лихви за забава. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора: 1. Допуснатите от съда съществени процесуални нарушения са следните: не са обсъдени всички, наведени от жалбоподателката доводи; съдът не е преценил законосъобразността на РА с оглед всички основания, регламентирани в чл. 146 АПК и в ДОПК; допуснал е нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК, тъй като органът, издал РА, не е установил съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите...