Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ [населено място] против решение № 46/12.08.2015 г., постановено по адм. дело № 123/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменено решение № 29/15.06.2015 г. на директора ТП на НОИ [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.
Ответната страна по касационната жалба – Д. Б. Б. от [населено място], чрез пълномощника адв. А. Т., оспорва жалбата. В писмен отговор и писмено становище от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменено по жалба на Д. Б. Б. решение № 29/15.06.2015 г. на директора ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане Ра86/27.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.
За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на Д. Б. Б., считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността „право”, след като не е изпълнено предвиденото в чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ изискване за провеждане на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Според съда, в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж по глава четиринадесета от ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е безспорно, че Д. Б. Б. е записан като студент в редовна форма на обучение през учебната 2009/2010 г. в първи курс по специалността „право” в СУ ”Св. К. О.”; с разпореждане № 9003245045/21.05.2010 г. му е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.01.2010 г.; същият е положил успешно държавните изпити, последният от които на 18.02.2015 г.; със заповед № СД-03-156/21.03.2015 г. на министъра на правосъдието Д. Б. е разпределен като стажант-юрист в Окръжен съд – [населено място] за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването; встъпил е в длъжност като стажант юрист на 30.03.2015 г.
Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и съобразени с практиката на Върховния административен съд по подобни казуси, изразена, например, в решение № 6393 от 02.06.2015 г. по адм. дело № 477/2015 г. и решение № 1301 от 08.02.2016 г. по адм. дело № 7765/2015 г. на ВАС, шесто отделение.
В чл. 82, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция, съгласно ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст; децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. В чл. 34 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, приета от Министерския съвет на основание чл. 106 КСО, е посочено кои лица се считат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО. С ал. 4 на чл. 34 НПОС /нова, приета с ПМС № 47/06.03.2014 г., обн. ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г./ е регламентирано, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи.
Правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че направеното с чл. 34, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж тълкуване, според което лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи, не следва да бъде прилагано по отношение на стажант-юристите, на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).
Както правилно е изложено в обжалваното съдебно решение, в срока на обучение по специалността „право” се включва и срока за полагане на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ. Неправилно е становището в касационната жалба, че срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. По общо правило, правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общия случай това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. Когато става въпрос за упражняването на юридическа професия обаче, законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 ЗСВ. На стажант-юристите, които са издържали този изпит, от министъра на правосъдието се издава удостоверение за юридическа правоспособност и едва тогава юристът има право да упражнява юридическа професия, което означава, че едва след полагането на този задължителен държавен изпит приключва обучението по специалността "право". Съгласно чл. 294, ал. 2 ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно чл. 297, ал. 2 ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба.
Изложените в касационната жалба доводи, че по време на стажа стажант – юристите се запознават /а не обучават/ практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвяне на постановяваните от тях актове, поради което не можело да се приеме, че този стаж е част от обучението по специалността „право”, не могат да бъдат споделени, тъй като не държат сметка за същността, съдържанието и целта на този стаж, както и на цялостното обучение по специалността „право”.
Неправилно е становището на касационния жалбоподател, че неприлагането на чл. 34, ал. 4 НПОС по отношение на стажант-юристите би обезмислило нейното създаване и би поставило стажант – юристите в по-благоприятно положение в сравнение с други дипломирани висшисти, които също полагат стаж след дипломиране и за тях се прилага въпросната разпоредба. На първо място, изложените съображения относно значението на стажа на дипломираните по специалността „право”, съответстват на действителното съдържание на цитираните от първоинстанционния съд правни норми, а направените от същия изводи се споделят от настоящия състав. На следващо място, не може да се възприеме становището на касатора, че целта на създаването на ал. 4 на чл. 34 НПОС е била да се лишат от наследствената пенсия лица, които по закон имат право да я получават поради това, че продължават да се обучават, за да придобият съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ право да упражняват професията, за която се обучават. Такава цел и не би могла изобщо да бъде целта на приемането на една законова норма. На трето място, за дискриминация /неравно третиране/ би могло да се говори, само ако при сравними сходни обстоятелства стажант-юристите са третирани по-благоприятно спрямо друга категория по отношение на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), във връзка с общата забрана на дискриминацията по чл. 6 от Конституцията. От самото съждение на касатора е видно, че и двете категории лица, за които твърди, че са сравними /обучаващи се по специалността „право” и други лица с висше образование/ притежават висше образование, поради което не може обосновано да се поддържа, че другите лица били дискриминирани по признак „образование”. Освен това, а и по-същественото в случая е, че става въпрос за законово регламентирано условие за придобиване на юридическа правоспособност, а целесъобразността на законовата регламентация не е въпрос на правоприлагането.
По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на Д. Б. Б.. Същият има право да получава пенсията до приключване на обучението си по специалността „право”, което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико-практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон - ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответната страна в настоящото производство има право на разноски за тази инстанция, за което е направено и искане. От доказателствата по делото обаче не се установява да са направени разноски за тази инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/12.08.2015 г., постановено по адм. дело № 123/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.