Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. в качеството му на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 3193/08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 233/2013 г., по описа на Административен съд, С.-град, с което е отменен РА № 2151204499/18.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП относно допълнително начислен на [фирма] – [населено място] ДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит в размер на 11 734,98 лв. по доставка на консултантски услуги, извършени от [фирма]; за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 283,29 лв. за доставки, получени във връзка с наети автомобили и отказан ДДС за възстановяване на основание чл. 92 ЗДДС за осъществен износ за Китай с облагаем оборот 230 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че относно извършените консултантски услуги, тъй като [фирма] не е бил собственик на соларните проекти, е следвало да издаде фактура с начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС на собствениците на тези проекти. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките във връзка с наетите автомобили според касатора, след като е установено, че автомобилите са леки по смисъла на § 1, т.18 от ДР на ЗДДС, то незаконосъобразно е упражнено от ревизираното дружество правото на данъчен кредит, като е налице позоваване на Комбинираната номенклатура на ЕС. В частта, в която първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта за отказа от възстановяване на ДДС по чл. 92 ЗДДС за осъществен износ за Китай на 10 мл розово масло, касаторът излага доводи, че след като в митническата декларация за износа е посочено, че се изнася мостра, то е налице хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС и става въпрос за безвъзмездна доставка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. А..

Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. Ч. я оспорва по подробни съображения, развити в представената писмена защита, както и претендира присъждане на направените от дружеството разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт, посочен по-горе, първоинстаницонният съд е приел, че след като не се оспорва, че възложените от [фирма] консултантски услуги са извършени, не е следвало ревизираното дружество да издава фактури на други лица, тъй като по делото не са събрани доказателства и не е установено, че соларните проекти са собственост на други лица. Според съда касае се за бъдещи възможности за развиване на дейност на ревизираното дружество, но не и от името на други лица, тъй като проучването е било възложено с оглед възможностите за реализация на проектите като намерения на [фирма]. Направен е извод от съда, че след като приходните органи не са установили, че друго лице е собственик на проектите, не е следвало ревизираното дружество да издава фактури на други лица, то и данъчният кредит по фактура № 0…520/12.10.2011 г. законосъобразно е упражнен за сумата от 11 734,98 лв.

Относно непризнатия данъчен кредит в размер на 3 298,29 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 3 и 4 ЗДДС за доставки, получени във връзка с наети автомобили – закупено гориво, наем на гараж, наем на леки автомобили, наем на паркоместа и материали за поддръжка на леки автомобили, първоинстанционният съд е приел, че посочените доставки са във връзка с икономическата дейност на дружеството. Според съда с решение на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] за следващ данъчен период – месец ноември 2011 г. е отменен ревизионен акт по идентични по вид разходи за същите автомобили именно с мотиви, че те са използвани за икономическата дейност на дружеството. Изложени са мотиви в цитираното решение на горестоящия орган, че липсват доказателства, че посочените в свидетелствата за регистриране на МПС брой места за сядане, не са монтирани от производителя, като тези мотиви са възприети и от първоинстанционния съд.

За отказания ДДС за възстановяване на основание чл. 92 ЗДДС, първоинстанционният съд е счел, че се касае за възмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, която не е на незначителна стойност (230 лв.) съгласно чл. 55, ал. 2 ЗДДС във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС. Решението е правилно постановено.

В частта за начисления ДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 0…520/12.10.2011 г. за извършени от [фирма] консултантски услуги – изготвяне на документация съгласно рамков договор от 07.06.2010 г. и анекс за прекратяване на споразумение за консултантски услуги от 28.09.2011 г. на стойност 58 674,90 лв. с ДДС 11 734,98 лв., първоинстанционният съд правилно е приел, че с издаването на фактурата, услугите, предмет на същата са извършени във връзка с развитието на следните соларни проекти относно изграждане на фотоволтаични централи – „В.“, „Г.“, „К.“, и „Ч.“. Прието е от съда и, че по договор от 07.07.2010 г., сключен между [фирма] и [фирма] с предмет консултантски услуги, свързани с реализацията на „Г. – филд“ фотоволтаични проекти в Б., услугите са изпълнени. Обосновано решаващият съд е приел, че приходните органи не оспорват извършването на консултантските услуги, а считат, че е следвало впоследствие ревизираното дружество да издаде фактури с начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС на собствениците на тези проекти. В случая правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, след като приходните органи са твърдели положителни факти – че други лица са собственици на проектите и че на тях е следвало ревизираното дружество да издаде фактури с начислен ДДС, то именно те са били длъжни да посочат кои са тези лица. В такъв случай констатациите на ревизионния акт са изградени на база предположение, което е недопустимо. Законосъобразни са изводите на съда, че се касае за бъдещи възможности за развиване на дейност от името на [фирма], като негови намерения и не е следвало да издава фактури на други (неустановени) от ревизията лица.

Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 298,29 лв. – чл. 70, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 3 и 4 ЗДДС за доставки, получени във връзка с наети автомобили – закупено гориво, наем на гараж, наем на леки автомобили, наем на паркоместа и материали за поддръжка на леки автомобили, правилно съдът се е позовал на отменително решение на решаващия орган за следващ данъчен период – за месец ноември 2011 г. относно доставки за същите автомобили, идентични за периода на месец октомври 2011 г. Касае се за решение № 2868/03.12.2012 г., с което по реда на административното обжалване е отменен РА № 215120368/31.05.2012 г. за месец ноември 2012 г. и в него е прието, изхождайки от доказателствата по преписката и нормативната уредба, че правилно е упражнено правото на данъчен кредит. Изложени са мотиви, че автомобилите (процесните) са с брой места за сядане 6+1, както и че се използват за икономическата дейност на дружеството. Съдът правилно е приел, че ревизионния акт, оспорен по съдебен ред в тази му част е необоснован, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че посочените в свидетелствата за регистрация автомобили места за сядане, не са монтирани от производителя и в тази връзка е прието, че процесните автомобили не са леки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Правилно решаващият съд се е позовал в тази на установената съдебна практика по дело С-118/11 г. на СЕС в Л. като в този смисъл е и константната практика на ВАС.

За отказаното възстановяване на ДСС по чл. 92 ЗДДС правилно първонистанционният съд е приел, че не е налице хипотезата, посочена от приходните органи на чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС според която безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри не представлява възмездна доставка. Спорът между страните по делото е именно в това: Налице ли е възмездна или безвъзмездна доставка, тази по извършения износ за Китай по фактура № 1/24.10.2011 г. „розово масло в шише – 11,76 евро за милилитър“. В цитираната разпоредба се разграничават две понятия мостра и незначителна стойност и те трябва да се разглеждат взаимно, а не поотделно, когато се извършва преценка за вида на доставката – безвъзмездна или възмездна. Няма спор, че стойността на доставката е 230 лв., както и че едва в митническата декларация е посочено, че се касае до мостра. Последната обаче винаги се обвързва и с нейната стойност, тъй като смисълът, вложен в чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС е предназначението на стоката да е с рекламна цел, която е с незначителна стойност. Последното понятие е дефинирано в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС и това са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. В процесния случай стойността на процесната доставка – износ за Китай е в размер на 230 лв., поради което не попада в обхвата на доставка с незначителна стойност.Правилно решаващият съд е приел, че приходните органи не са установили, че изнесената стока е за лични цели, като се има предвид, че изонсителят и получателят в Китай са юридически лица и няма никакви индикации, че износът на същата не е свързана с икономическата дейност на ревизиранното дружество. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 16, ал. 2 от Директивата, която е със съдържание, идентично с чл. 6, ал. 4, т.2 ЗДДС. След като е установено, че изнесената за Китай стока не е с незначителна стойност по смисъла, вложен в ЗДДС и малка стойност съобразно регламентацията на чл. 16, ал. 2 от Директивата, поради което след като не попада в обхвата на понятието мостра, правилно първоинстанционния съд е отменил и в тази част ревизионния акт.

С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Ч., на [фирма] следва да се присъдят разноските, направени за касационната инстанция в размер на 4 200 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3193/08.05.2015 г., постановено по адм. дело № 233/2013 г., по описа на Административен съд, С.-град.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] - [населено място] 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лева) разноски, направени за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.