Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 2410 от 07.04.2015 г. по адм. д. № 7701/2014 г., поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение № 8148 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 7701/2014 г., Административен съд – София-град е отменил решение № РО-416 от 26.06.2014 г. в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 213-00-1968-5/14.05.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено Л. Г. Р. – К. да възстанови сумата от 791,03 лв., представляваща лихви от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането, като е оставил без уважение жалбата в останалата й част срещу решение № РО-416/26.06.2014 г., като неоснователна.

Срещу посоченото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Л. Г. Р. – К. срещу решение № РО-416 от 26.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град е подадена касационна жалба от К., чрез процесуалния й представител адв. Д. с оплакване за нарушение на материалния закон. Моли съдебното решение в обжалваната частта да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д..

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – С.-град в писмена защита, подадена чрез юрк. В. оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за основателна.

Върховният административен съд прецени касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София-град е решение № РО-416/26.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С.-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу разпореждане № 213-00-1968-5/14.05.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 3 от КСО, с което Л. Г. Р. – К. е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода от 27.05.2012 г. до 22.03.2013 г. с общ размер 4 704,00 лв. заедно със законната лихва в размер на 791,03 лв. (общо 5 495,03 лв.).

За да отхвърли жалбата на Л. Г. Р. – К. срещу оспореното административно решение, в частта с която е потвърдено разпореждане № 213-00-1968-5/14.05.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 3 от КСО относно дължимостта на полученото обезщетение за безработица за периода от 27.05.2012 г. до 22.03.2013 г. в размер на 4704,00 лв., Административен съд – София-град е приел, че независимо, че обезщетението за безработица е получено добросъвестно от жалбоподателката, то по силата на чл. 54е от КСО във връзка с чл. 114, ал. 2 от КСО, то подлежи на възстановяване във фонда на ДОО. Съдът е изложил мотиви, че не може да се получава обезщетение за безработица при възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че добросъвестността на лицето е релевантна само по отношение на дължимата лихва по чл. 113 от КСО, поради което Административен съд – София-град е стигнал до крайния правен извод, че оспореният административен акт е законосъобразен в частта, с която е разпоредено връщане на обезщетението за безработица за периода от 27.05.2012 г. до 22.03.2013 г., и го е отменил в частта, с която е начислена лихва върху сумата, подлежаща на възстановяване.

Обжалваното съдебно решение, в частта с която жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 2 и чл. 54е, ал. 3 от същия кодекс (редакции – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.). Съдът необосновано е приел, че установената добросъвестност по отношение на жалбоподателката, по отношение на придобитото право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО по време на получаване на обезщетението за безработица, считано от 27.05.2012 г. води до приложение на разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 от КСО и полученото обезщетение за безработица подлежи на възстановяване във фонда на ДОО.

От представената по делото административна преписка е видно, че лицето е упражнило правото си на парично обезщетение за безработица със заявление на 22.03.2012 г. С разпореждане № 213-00-1968-3 от 27.03.2012 г. е възобновено изплащането на паричното обезщетение за безработица за периода от 23.03.2012 г. до 22.03.2013 г. в размер на 22.40 лв. дневно. От правна страна няма спор, че до 27.05.2012 г., заявителката е изпълнявала условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за получаване на парично обезщетение за безработица, тъй като не само, че не е имала отпусната пения за осигурителен стаж и възраст или ранно пенсиониране, но не е и подавала заявление за отпускането й, поради невъзможността да удостовери осигурителен стаж в [фирма], поради липса на документи и отбелязване на стажа й в осигурителната книжка.

Заявление за пенсия за осигурителен стаж и възраст Л. Г. Р. – К. е подала едва на 31.01.2014 г. С разпореждане № 5201276999 от 10.04.2014 г. й е отпусната пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от датата на подаване на заявлението 31.01.2014 г., тъй като в хода на пенсионното производство, след извършена проверка на разходите на ДОО на [фирма] от ст. инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – С. се е установило, че правото на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е възникнало на 27.05.2012 г. С писмо вх. № 66-66-105 от 25.04.2014 г. от директора на Дирекция „Пенсии“ при ТП на НОИ – С.-град, изпратено до Дирекция „КПК“, Отдел „ПОБ и ГВ“ е подадена информация, че при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст се е установило, Л. Г. Р. – К. е получавала обезщетение за безработица за периода от 23.03.2012 г. до 22.03.2013 г., а е придобила право на пенсия на 27.05.2012 г., т. е. това е правопораждащата дата.

На основание чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В разглеждания случай за периода от 27.05.2012 г. до 22.03.2013 г. на жалбоподателката Л. Г. Р. – К. не е отпусната пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Двете осигурителни плащания не са били съвместими, поради което не е налице законовото основание по чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на едното от тях – паричното обезщетение за безработица съгласно законовата разпоредба. Законовата предпоставка за възстановяване на процесните обезщетения за безработица е и недобросъвестност на лицето, което ги е получило. Тежестта на доказване на това обстоятелство пада върху административния орган, който следва по несъмнен начин да установи недобросъвестността на лицето, след като се позовава на нея като основание за издаване на оспорения административен акт.

Настоящата инстанция счита за основателни възраженията на жалбоподателката, че към момента на получаване на обезщетението за безработица тя не е имала документи за удостоверяване на придобит стаж за право на пенсия за ОСВ, и именно по нейна воля е инициирана проверката в осигурителя [фирма]. Пред първоинстанционния съд е изслушана и свидетелката А. А., счетоводителка в дружеството – осигурител, която е потвърдила, че К. е търсила многократно документи, удостоверяващи трудовия й стаж в [фирма], но са били открити едва през 2013 г. Събраните доказателства в преписката сочат, че тя е имала съзнание за придобито право на пенсия едва към 30.01.2014 г., когато е подала заявление за отпускане на пенсия и такава й е отпусната с разпореждането от 10.04.2014 г. при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С подаденото заявление вх. № 1968 от 22.03.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица лицето е поело задължение да подаде декларация при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства, каквато в случая не е настъпила. По т. 2 заявителката е декларирала, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, което е в съответствие с действителното правно положение през периода месец май 2012 г. – м. март 2013 г. Изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция – ДВ, бр. 100, в сила от 01.01.2012 г.) е лишило от право на парично обезщетение лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Като се има предвид, че документите за придобития осигурителен стаж са били приложени към заявление вх. № 1968 от 22.03.2012 г. (т. 5), не би могло да се приеме, че след изменението на закона, в сила от 01.01.2012 г., осигуреното лице чрез съзнателно бездействие е въвело в заблуждение административния орган относно обстоятелството, че вече има право да поиска пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

Оспорените административни актове в частта за възстановяване на суми за парични обезщетения за безработица за времето от 27.05.2012 г. до 22.03.2013 г. са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и подлежат на отмяна. Решението на Административен съд – София-град в обжалваната част, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на административните актове в частта за възстановяване на полученото обезщетение за безработица.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2410 от 07.04.2015 г. по адм. д. № 7701/2014 г., поправено поради допусната очевидна фактическа грешка с решение № 8148 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 7701/2014 г. на Административен съд – София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата на Л. Г. Р. – К. срещу решение № РО-416/26.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С.-град, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 213-00-1968-5/14.05.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 3 от КСО, с което Л. Г. Р. – К. е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 27.05.2012 г. – 22.03.2013 г. в размер на 4704,00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № РО-416/26.06.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – С.-град, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 213-00-1968-5/14.05.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 3 от КСО, с което Л. Г. Р. – К. е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 27.05.2012 г. – 22.03.2013 г. в размер на 4704,00 лв. Решението не подлежи на обжалване.