Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Л. П. П. от [населено място], срещу Заповед № 1007 от 18.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на околната среда и водите, в сила от 18.12.2015 г. е прекратено служебното й правоотношение като "младши експерт", ранг ІІ младши – при съкращаване на длъжността. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, за която твърди, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, както и че същата не съответства на целта на закона. Твърди още, че не са налице предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение и излага съображения за липсата на постановен нормативен акт, налагащ структурни промени в Министерство на околната среда и водите, които да изискват утвърждаване на ново длъжностно разписание. Претендира сторените по делото разноски в размер на 800 лв.

Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административният акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От представените по делото доказателства се установява, че с Решение № 9123/29.07.2015 г. по адм. дело № 6898/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е отменена Заповед № 441/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на Л. П. П. от длъжността "младши експерт" в...