Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ на НАП С., чрез юрк. М.Ерска, против Решение №7999 от 18.12.2014г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 5785 по описа за 2014г., с което по жалба на Р. Х. И. – М., от [населено място], е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 224391300309478/18.12.2013 г., издаден орган по приходите в ТД на НАП С., потвърден от директора на ТД на НАП С. с Решение № АУ 4/18.03.2014 г., с който на жалбоподателката за 2012г. са определени на осн. чл.50 ЗДДФЛ допълнителни задължения данък за 2012г. и съответни лихви.

В касационната жалба, се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане за случая на разпоредбата на §1, т.26, б.”и” от ПЗР на ЗДДФЛ/ в сила от 01.01.2010г. За целите на данъчното облагане правоотношението между адвокат и адвокатското дружество, в което е съдружник, по повод на предоставяне на услуги с личен труд от страна на адвоката в полза на дружеството, са трудовоправни, поради което изплатените на адвоката от страна на дружеството доходи за личен труд са такива от такова правоотношение и подлежат на деклариране в Приложение 1 към ГДД и на облагане, а не в Приложение 3 на същата декларация. Считано от 01.01.2010г., тези доходи не са от независима икономическа дейност, на осн. чл.3, ал.3, т.1 ЗДДС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Р. Х. И. – М. от [населено място], чрез адв. Ст.Ж., оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Поддържа, че адвокатите упражняват свободна професия и всички доходи от нея са от независима икономическа дейност, а не от трудово правоотношение. Иска оставяне...