Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Д. Т. против решение № 361 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 4/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което заповедта за налагане на принудителна административна мярка да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите – Б. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд [населено място] отхвърля жалбата на О. Д. Т. против заповед № 231/17.07.2014 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – Б., с която на основание чл. 127, т. 2, б. „а“ от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУO) на жалбоподателя е наредено да извърши екологично третиране на отпадъците от полиетилен с код от зелен списък В3010, които са обект на незаконен превоз от Р. Г. до Р. Б. в срок от седем дни от връчване на заповедта.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗУО и с целта на закона.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 127, т. 2, б. „а“ от ЗУО министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица разпореждат извършването на екологосъобразно третиране на отпадъците в случаите по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или превоз към Р. Б.. Според посочената разпоредба ако незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен начин. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са налице материалноправните основания на чл. 127, т. 2, б. „а“ от ЗУО за налагане на принудителната административна мярка, а именно, превозва незаконно опасни отпадъци през границата на страната. Превозът безспорно е незаконен, тъй като е извършен без изискуемата се съгласно чл. 2, т. 35, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 писмена нотификация. Тези обстоятелства не се оспорват от касатора. При наличието на тези данни, правилно директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите – Б. приема, че има основание да издаде процесната заповед, с която на Т. е наредено да се извърши екологосъобразно третиране на отпадъците.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 129 от ЗУО. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Действително в оспорената заповед, е посочено неправилно, че са превозени 17 300 тона отпадъци, но както правилно приема и първоинстанционният съд от останалите доказателства по делото безспорно се установява, че мерната единица е килограм и това следва да се приеме като очевидна фактическа грешка, която не влияе на материалната законосъобразност на заповедта.

Доводите на касатора, че следва да бъде издаден административен акт спрямо дружеството, съхраняващо отпадъка, са неоснователни. Последното не е извършило административно нарушение, а фактът, че дружеството претендира от касатора заплащане на наем за съхранение на отпадъка не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед, а касае гражданскоправни отношения между дружеството съхраняващо отпадъка и жалбоподателя.

Твърдението в касационната жалба, че чл.129, ал. 4 ЗОУ допуска възможност получателят на отпадъка да не е адресат на принудителната административна мярка, е неоснователно.Съгласно цитираната норма заповедта за прилагане на мярката по чл. 127, т. 2, б.”а” се изпраща по реда на ГПК на получателя на отпадъците, а по чл. 127, т. 2, буква "б" - на лицето, отговорно за изпращането им, и придружава превоза на отпадъците до крайното им местоназначение, като в случая нарушител и получател на отпадъците е касатора.

Останалите доводи в касационната жалба са относими към законосъобразността на обжалваната принудителна административна мярка, повтарят твърденията пред първоинстанционния съд и подробно са обсъдени от последния. Предмет на настоящия съдебен контрол е правилността на постановеното решение от Административен съд [населено място], поради което твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед не следва да се обсъждат.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението за съответствие на административния акт с материалния закон.

Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд [населено място] решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 4/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.