Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. В. Д. срещу решение № 1839 от 20.03.2015 г., постановено по адм. дело № 9359/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-15411/27.08.2014 г. на директора на СДВР-МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното:

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му за законосъобразност на издадената заповед изцяло се споделят.

Касаторът Д. е бил полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при 05 РУП-СДВР. Уволнен е поради извършване на две отделни тежки по своя характер дисциплинарни нарушения, а именно:

Първо, на 19.03.2014 г. около 22.30 часа е спрян за проверка управлявания от него автомобил, за който е имало предварителни данни, че с него се придвижват лица от криминалния контингент по линия на противозаконно отнемане на МПС. В него са открити устройства и предмети, предназначени за такава дейност и за привеждане на МПС в работен режим. Установено е, че както собственикът на автомобила К. и лицето, предоставило на Д. колата за ползване - П., така и спътникът му при проверката - лицето К., са криминално проявени и обявени за общодържавно издирване, като П. е личен приятел на жалбоподателя, а К. е негов познат от няколко седмици. Установено е и това, че към служителите, извършили проверката, жалбоподателят се обърнал с молба "да се оправим, ще останете доволни", т. е. те да не докладват за случая по надлежния ред. Поради това и тъй като полицейското му задържане при тези обстоятелства е станал обществено достояние, дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал поведението на Д. като деяние, уронващо престижа на службата, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, регламентирани в т. 4, 7, 8, 13, 33г и 34 от Етичния кодекс, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР задължително се налага наказанието "уволнение".

Второ, прието е в заповедта, че служителят е извършил и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни: 23-24 март (нощна смяна) и 27-28 март 2014 г. (дневна смяна), за което нарушение според чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР също се предвижда "уволнение".

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на заповедта, съдът е изяснил релевантни за спора факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на процесната заповед, с която на К. Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, тъй като същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие на материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Решението е правилно и липсват основания за промяна извода на първоинстанционния съд.

Обстоятелството, че досъдебното производство срещу жалбоподателя по чл. 304, ал. 1 от НК е прекратено с прокурорско постановление, няма отношение към дисциплинарната отговорност, а към наказателната такава на служителя. Съгласно чл. 194, ал 3 от ЗМВР те имат различен характер и се носят отделно и независимо една от друга.

Неоснователно е и възражението, направено и пред АССГ, че уважителна причина за неявяването на работа на Д. представлява задържането му за срок от 24 часа (което обаче е на датите 19-20 март), изземването на служебното оръжие, карта и знак, както и уведомяването по телефона (останало недоказано), че е временно отстранен от работа. Отстраняването е станало факт едва на 04.04.2014 г. със заповедта за образуване на дисциплинарното производство.

С оглед на гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209 от АПК за неговата отмяна.

При този извод на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото в размер на сумата от 400 лева следва да заплати касаторът.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1839 от 20.03.2015 г., постановено по адм. дело № 9359/2014 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА К. В. Д. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 400 (четиристотин) лева разноски. Решението е окончателно.