Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на К. С. Ц. и Р. С. Ц. против решение № 184 от 10.12.2014г., постановено по адм. д. № 152 по описа за 2014г. на Административен съд – Кюстендил. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - областен управител на област К. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на Административен съд – Кюстендил да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалбата на К. С. Ц. и Р. С. Ц. против Заповед №АС-17-129/09.05.2014год. на областния управител на област К., постановена на основание чл.5 ал.2 от ЗПГРРЛ, в частта, с която е отказано удовлетворяване на искане вх.№94-Р-5/28.07.2011г. на оспорващите за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Наредба за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ.

По делото съдът е установил, че административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало въз основа на искане вх. №94-Р-5 от 28.07.2011год., подадено от Ж. Б. П. З. Б. Р. и оспорващите К. Ц. и Р. Ц. в качеството им на наследници на Б. П. Ш., бивш жител [населено място], [община] за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Наредба за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ. Като основание за изплащане на обезщетението, заявителите са посочили осъждане на техния наследодател на смърт с присъда на Н. съд, която е изпълнена на 25.03.1945год., определено като репресия по чл.2 от ЗПГРРЛ. Постоянната комисия, назначена със заповед №РД-22-344/02.10.2013г. на Областния управител е приела, че наследодателят на заявителите е осъден на смърт с присъда на Кюстендилския народен съд от 23 март 1945год. по наказателно дело №1/1945г. за престъпление по чл.2 т.7 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане Б. в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея и убит на 25.03.1945год., което съставлява репресия по чл.2 ал.1 т.9 от ЗПГРРЛ и чл.1 ал.1 т.9 от Наредба дъщеря и син са от категорията на визираните в чл.3 ал.1 от ЗПГРРЛ и чл.1 ал.3 от Наредбата, и на същите следва да се изплати обезщетение по чл.8 от Наредбата в размер на 4 845,00лв.; по отношение на искането за обезщетяване на оспорващите е прието, че следва да се постанови отказ, доколкото заявителите са внуци на репресираното лице и не попадат в лимитативния кръг от наследници, предвиден в чл.3 ал.1 от ЗПГРРЛ, респ. чл.1 ал.3 от Наредбата.

С оспорената Заповед №АС-17-129/09.05.2014год., областният управител на Кюстендилска област е уважил искането на първите двама заявители за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени от техния наследодател вреди в общ размер на 4 845,00лв. и е отказал да удовлетвори искане с вх.№94-Р-5/28.07.2011год. по отношение на жалобподателите с мотив, че не попадат в лимитативния кръг наследници на репресираното лице, предвиден в чл.3 ал.1 от ЗПГРРЛ и чл.1 ал.3 от Наредбата. С решението си административният съд е възприел като правилни и законосъобразни мотивите на административния орган при преценката за законосъборазност на административния акт не е установил порок на същия по критериите в чл. 146 АПК, водещ до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата.

Така постановеното решените е валидно, допустимо и правилно. По делото не е налице спор за факти, а спор относно начина по който следва да се тълкува и прилага нормата на чл. 3 от Закон за политическата и гаржданската реабилитация на репресираните лица, определяща кръга на правоимащи по този закон лица. Видно от разпоредителната част на оспорената заповед на областния управител, административният орган е признал право на обезщетение по реда на този закон на наследниците на репресираното лице Б. Ш., а именно на Ж. Б. Ш. и З. Б. Ш., които са заявили правото си на обезщетение лично. Жалобподателите са внуци на репресираното лице – деца на негова дъщеря, починала през 2009г.

Съгласно чл. 3 ЗПГРРЛ когато лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, 8, 9, 10, 11 и 12 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници. Законово очертаният кръг от правоимащи по този ред включва репресираните лица и ограниченият кръг от наследнии по закон. Видно от съдържанието на нормата право на обезщетение не се признава на всички наследници по закон. Разпоредбата на чл. 3 ЗПГРРЛ има специален характер и не признава право на обезщетение на наследници по право на заместване на репресираното лице. Що се касае до наследяване на правото на обезщетение, в случая, към датата на откриване на наследството на пряката наследодателка такова право по чл. 3 ЗПГРРЛ не е възникнало, не се намира в патримониума й и не е част от наследството. Като е отчел този специален характер на кръга от правоимащи относно правото на обезщетение, в разпоредбата на чл. 3 ЗПГРРЛ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 10.12.2014г., постановено по адм. д. № 152 по описа за 2014г. на Административен съд – Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.