Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закон за нотариусите и нотариална дейност /ЗННД/.
Образувано е по жалба на Р. П. В. срещу Заповед № СД-05-124/25.06.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Х. С. И. – Т., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд [населено място]. Иска се прогласяване нищожността и поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл.146, т.4 от АПК. Искането се основава на това, че съставът на комисията за провеждане на конкурса не е съобразен с изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗННД и на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/, тъй като нея участва съдия в качеството му на представител на Министерство на правосъдието.
Ответникът по жалбата, министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители, взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Й. О. С., Г. Х. В. – Ц., М. И. А., Г. И. А., Р. Д. Д. – И. и И. А. М. не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна Х. С. И. – Т. лично и в представена писмена защита от пълномощника и по делото взема становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на разноски по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
С представената по делото Заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г., министърът на правосъдието на основание чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗННД и във вр. с чл. 2 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси /Наредба №36/, е насрочил конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони, включително по т. 1.59. за съдебния район на Районен съд Шумен – шест места. Със заповедта са определени дата и място за провеждане на писмения изпит, начин, място и срок за подаване на документите за участие. Жалбоподателят В. е подал заявление за участие в обявения конкурс за съдебни райони в поредност – Районен съд Шумен, Районен съд В. П и Районен съд Н. П.
Със заповед № СД-05-49 от 15.04.2015 г. на основание чл. 5, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Наредба № 36 и във връзка с доклад на Комисията, назначена със Заповед № СД-05-23 от 10.03.2015 г. на министъра на правосъдието за извършване на проверка за редовност на документите на кандидатите за участие в конкурса, министъра на правосъдието е одобрил окончателен списък на допуснатите до конкурса кандидати, в който списък са включени жалбоподателя и заинтересованите страни по делото.
С. З № СД-05-47 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД, чл. 6 от Наредба № 36, писмо рег.№92-17-98/26.03.2015 г. от председателя на Върховния касационен съд, писмо рег.№92-17-98/30.03.205 г. от Нотариалната камара и във връзка със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г. на министъра на правосъдието е назначена конкурсна комисия в състав: председател – Б. И., представител на министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието и членове: проф. А. К. – хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, К. К. и Л. Л. – определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, както и Д. А. и Д. И. – определени от Съвета на нотариусите. В заповедта са изброени правомощията на конкурсната комисия, определени в осем точки като нейни задачи.
В съответствие с чл. 6а от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. на министъра на правосъдието е предложен и е утвърден от него Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, който е оповестен в сградата на Министерство на правосъдието и на интернет страницата му.
На 15.05.2015 г. Комисията, определена със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на министъра на правосъдието е провела заседание след приключване оценяването на работите на всеки от кандидатите. В резултат на работата й е изготвен Протокол № 6/15.05.2015 г. с резултатите от писмения изпит, въпросник за устния изпит, списък на допуснатите до участие в него кандидати и график за провеждането му в периода 26-29.05.2015 г. До участие в устния изпит са допуснати жалбоподателя В. и заинтересованите страни с оглед резултатите им от проведения писмен изпит съгласно изискването на чл.9, ал.1 от Наредба №36.
След провеждане на устния изпит, е извършено класиране на кандидатите, обективирано в протокол на Комисията по чл.11, ал.1 от Наредба №36 от 11.06.2015 г. В. не е допуснат до класиране на основание чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. предвид получената от него оценка по-ниска от Добър 4.00 на устния изпит, а именно средноаритметична оценка 3,40, което се установява от приложения в преписката Протокол за резултати от устния изпит от конкурса за нотариуси, проведен на 29.05.2015 г. и индивидуалните протоколи на всеки от членовете на конкурсната комисия.
С оспорената пред съда Заповед № СД-05-124/25.06.2015 г., министъра на правосъдието е наредил вписването в Регистъра на Нотариалната камара на Х. С. И.-Т., класирана за вакантно място за съдебния район на Районен съд Шумен.
При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна.
Издадена е от компетентен по силата на чл.12, ал.3 от ЗННД орган – министъра на правосъдието, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл.59, ал.1 и 2 от АПК, при основаването и на протокола с резултатите от конкурса, изпратен от комисията, провела конкурса.
Обявеният със заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г. на министъра на правосъдието конкурс е проведен по реда и условията, определени от Наредба №36, като при извършената служебна проверка не се установи да са допуснати нарушения, основаващи незаконосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят и заинтересованите лица, след допускането им до участие в конкурса са положили изискуемите се писмен и устен изпит, въз основа на получените резултати е извършено класиране в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.5 на кандидатите за съдебен район Шумен, като получения от Х. С. И.-Т. резултат основава класирането и за едно от вакантните места за този съдебен район.
В жалбата се основава нищожност на оспорената пред съда заповед, при твърдян незаконен състав на комисията, определена от министъра на правосъдието със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на основание чл.12, ал.2 от ЗННД. Жалбоподателят счита, че неправилно в нея е включен Б. И., съдия във Върховния касационен съд, в качеството му на представител на Министерство на правосъдието.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗННД конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.
В случая съставът на комисията е определен след отправено от министъра на правосъдието писмено искане до председателя на Върховния касационен съд и до Нотариалната камара, в съответствие с чл. 12, ал. 2 от ЗННД за определяне на техни представители за включването им в състава на конкурсната комисия. Такива са посочени в постъпили в Министерство на правосъдието писма съответно с рег. № 92-17-98 от 26.03.2015 г. и с рег. № 92-17-98 от 30.03.2015 г. Посочените в тях представители са включени като основни и резервни членове в състава на комисията.
При упражняване на правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията, ответникът е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд Б. И.. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не основава твърдяното от жалбоподателя незаконно негово участие в проведения конкурс.
Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е от състава на служителите на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /ред., изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. Сега действащата разпоредбата не въвежда такова изискване. С факта на посочването му от министъра на правосъдието И. е станал представител на министерството.
Сам по себе си фактът, че с определянето на И. за председател на конкурсната комисия в състава и участват двама съдии от Върховния касационен съд, също не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията И. е включен не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като „представител на Министерството на правосъдието“, определен от министъра. Затова оплакването на жалбоподателя относно състава на комисията, което черпи основанието си от принципа на разделение на властите се явява неоснователно. Неоправдани са и твърденията му, че определянето на И. за председател на комисията е в нарушение на чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗСВ. Предвид представените по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, участието му в конкурсната комисия не съответства на нито една от посочените хипотези от тези разпоредби.
С оглед изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел се явява законосъобразна. Оспорването и като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Исканията на ответника по жалбата и заинтересованата страна Х. С. И.-Т. за присъждане на разноски по делото са неоснователни, тъй като не са обективирани съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципа на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно, до определен момент и доказано с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Нарушен е и принципа на равенство на страните в процеса установен в чл. 8, ал. 1 от АПК, а именно, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. П. В., ЕГН [ЕГН], срещу Заповед № СД-05-124 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на ВАС на РБ.