Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. В. П. от [населено място] срещу заповед № КВ-152 от 07.05.2015 г. на министъра на отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразно издаден.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването и предвид липсата на данни за връчването на процесната заповед съдът приема, че жалбата е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят капитан П. В. П. е заемал длъжността командир на транспортна рота във военно формирование 54140 - Стара З.. На 06.02.2015 г. при изпълнение на служебна задача е заловен от служители на служба "Военна полиция" в момент на източване на гориво от резервоара на служебен автомобил. След докладна записка и в изпълнение на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ със заповед № ЗРД-129/12.02.2015 г. на командира на формированието е назначена комисия за извършване на служебна проверка по случая. Комисията е установила, че капитан П., в качеството си на длъжностно лице отм. ши на служебен автомобил МАЗ 5334 с рег. № ВА 104463, при изпълнение на задача по зареждане на автомобилна техника с гориво, грубо е злоупотребил със служебното си положение, като е организирал и участвал в източването на дизелово гориво от служебния автомобил и е направил опит да го присвои с цел лично облагодетелстване. Прието е, че жалбоподателят е действал умишлено, като чрез младши сержант К. И. Т. - шофьор на автомобила, е уговорил среща с цивилното лице А. А. Ч., който да си чака на определено място с...