Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №, представлявано от управляващия съдружник Б. М. Б., против Решение №498 от 06.03.2014г. на Варненски административен съд по адм. д.№ 3029 по описа за 2013г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 181300767/07.05.2013г., на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 346/25.07.2013г. на Д. Д „ОДОП” при ЦУ на НАП – В., с който на дружеството са установени задължения за д. п.м. 08.2012г. по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 7 200,00 лева по 6 фактури на [фирма] с предмет бяло и червено трапезно вино.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви по спорните фактически и правни въпроси; необосновани фактически изводи за липса на реални доставки по процесните фактури и наличие на обективни данни за злоупотреба с ДДС. Още в ревизионното производство ревизираното дружество и дружеството-доставчик представили достатъчно доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки, а в съдебното производство от трето на спора лице – ТД на НАП С. били изискани и приети допълнителни доказателства; съдът без основание не кредитирал приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не е взел предвид спецификата на доставките - дейност по производство и търговия с вино, която е стриктно контролирана и представените в тази връзка доказателства за заприходяване на стоката в дневниците за материална отчетност на данъчния склад, който съгласно чл.40б от ЗВСН (ЗАКОН ЗЗД ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ) /ЗВСН/ ревизираното дружество е било длъжно да води, както и за подаване на ежемесечни декларации по чл.87 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/. Експертното заключение е установило декларирането на процесните стоки. То е установило и пълната проследяемост на стоките от доставчика през влагането им в производството и реализацията им на трети лица, а в таблица 13 на заключението е отразено съответствието на всяка фактура с представените придружаващи я документи относно транспортирането на стоката. Доставките са платени, а регистрацията на фискалното устройство на доставчика не е било във властта на РЛ да проверява. В нарушение на процесуалните правила и необосновано съдът не кредитирал представените в съдебното производство доказателства за транспортиране на стоката от самото ревизирано дружество. Доказана е и последващата реализация на предмета на процесните фактури при безспорното обстоятелство, че РЛ не е имало други доставчици през ревизирания данъчен период. Неправилно данъчен кредит е отказан поради недоказване на произхода на стоката. Съдебното решение е в противоречие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, дадено в Решение от 21.06.2012г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Необосновани и за първи път изложени от първоинстанционния съд са съображенията за неполагане на дължимата грижа от страна на ревизираното лице като предпоставка за санкционирането му с отказ на данъчен кредит. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Д”ОДОП” В. при ЦУ на НАП не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, чиято е тежестта да докаже реалното изпълнение на фактурираните доставки, като първа предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит, не е доказал посочения факт с правно значение. Съдът се е мотивирал по следния начин: 1. не е доказано транспортиране на стоката от самото ревизирано дружество - представените в тази връзка частни документи –товарителници и пътни листи са оспорени от ответника и съдът не ги кредитира; 2. Дейността по производство и търговия с вино е стриктно нормативно регламентирана, доставчикът не е бил регистриран като производител на вино, а РЛ е било длъжно да се осведоми за произхода на стоката, в случай, че не я купува от производител. 3.Не е доказано мястото на съхранение и предаване на стоката ; 4. Придружителните документи за превоза не са представени пред компетентната данъчна дирекция съгласно Наредба за придружителните документи при превоз на местни и вносни вина; Видно от писмо, изх.№04-01-2-1/21.01.2014г., доставчикът изобщо не е подавал справка по образец съгл. Приложение №3 от Наредба за придружителните документи, в която да фигурират придружителните документи на вино и спиртни напитки.; 5. Не могат да бъдат приети доводите на жалбоподателя, че от негова страна погрешно са изтълкувани разпоредбите на Наредба за придружителните документи, и доколкото е действал и като превозвач е издал превозните документи. Съдейки по обстоятелството, че РЛ се е снабдило с издадени по съответния ред кочани придружителни документи в периоди преди процесните, режимът за транспортиране на вино е бил известен на жалбоподателя, включително изричните и недвусмислени разпоредби относно задълженото да ги издава лице – изпращач; 6.фискалните бележки, доказващи плащането са издадени от фискално устройство, регистрирано на името на лице, различно от доставчика. Този факт, ведно с обстоятелството, че на фискалната бележка е посочен адрес в [населено място], а виното е „натоварено” в [населено място], обл. П. и платено в брой там, идва в подкрепа на извода, че фискалните касови бележки са съставени с оглед целите на производството.
От тези обстоятелства, които съдът е намерил за обективно установени, въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, е приел, че жалбоподателят е знаел или би следвало да е знаел, че покупките му са част от злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, и по принцип би следвало да носи отговорност за използването на фактури, които са издадени от субект, различен от действителния доставчик, или които съдържат невярна информация. В това отношение се е позовал на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС.
Решението е неправилно. Постановено е при необоснованост на фактическите изводи на основата на събраните доказателства, довела до неправилно прилагане на материалния закон.
Основателно в касационната жалба се поддържа, че нито неоткриването на доставчика на декларирания данъчен адрес, нито което и да е от действията му във връзка със спазване на правилата за търговия с вино, нито липсата на регистрация на негово име на касовия апарат, от който са издадени доказателствата за плащане на данъчната основа и данък по процесните фактури, са относими към предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит на ревизирания получател по фактурите, освен ако, въз основа на обективни данни е установено, че получателят знаел или не е могъл да не знае, че участва в данъчна измама. Това е така, защото това би било частен случай на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка с отказ на претендираното право поради действия на трето лице, за които той не отговаря. Такава практика е отречена от задължителната съдебна практика по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС на Съда на ЕС и на Съда за защита на правата на човека и основните свободи.
Основателни са касационните оплаквания за съществени процесуални нарушения от страна на решаващия съд относно преценката на събраните доказателства. Вярно е, че в ревизионното производство ревизираното лице не е представило пътни листи и товарителници във връзка с твърденията си, че само е извършило превоза на родовоопределената стока със собствени и наети транспортни средства, управлявани от шофьор на дружеството /за което са представени доказателства/, но такива документи не са му били изискани конкретно в ревизионното производство. Видно от представеното бланково Искане за представяне на документи /л.117 от административната преписка/ от РЛ са поискани транспортни документи във връзка с извършени вътреобщностни доставки /ВОД/, каквито в случая изобщо не се обсъждат. От друга страна, представените едва в съдебното производство пътни листове и товарителници, съответни на всяка от процесните фактури, оспорени от насрещната страна, необосновано са игнорирани от страна на съда с оглед единствено на характера им на късно представени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна факти. Това е така, защото с писмо от 29.11.2013г. на директора на офис”В.” при ТД на НАП С., представено по искане на първоинстанционния съд, е удостоверено и са изпратени придружителни документи за превоз на вино и спиртни напитки серия МФ А-2012, с №№17751, 17752, 17753,, 17754, 17757 и 17758, изпратени с пощенско клеймо и обратна разписка с ИД PS 7100 001 AM 1 N от 16.08.2012г. от доставчика [фирма] с посочен точен Е. по Булстат. В представените придружаващи документи като изпращач на стоката е вписан прекият доставчик и тези документи на посочената дата са представени на органите по приходите, което е удостоверено от такъв именно орган. Обстоятелството, че това е станало не пред ТД на НАП по регистрацията на получателя, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредба за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Загл. доп. - ДВ, бр. 64 от 2003 г.), не променя факта, че такива документи са съществували на посочената дата, в тях като изпращач е посочен именно прекият доставчик и те кореспондират с представените в съдебното производство пътни листове и товарителници.
Основателно в касационната жалба се поддържа, че при решаването на основния спорен фактически въпрос : дали фактурираното количество вино е било предадено и налично при ревизираното лице и без което е било невъзможно осъществяването на последващи облагаеми доставки, свързани със същия предмет, първоинстанционният съд е следвало да има предвид, че ревизираното дружество е ползвател на данъчен склад по ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/. Съдът изобщо не е взел предвид представените в съдебното заседание на 03.12.2013г. копия на извлечения от Дневници №№2, 3, 4, 5 и 6, водени по ЗАДС и Наредбата, издадена по чл.40”б” от ЗВСН (ЗАКОН ЗЗД ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ) и подадените декларации по чл.87 и Дневници за складова наличност по чл.88 от ЗАДС. Тези доказателства не са и оспорени в следващото съдебно заседание – на 18.02.2014г. от ответната страна. В представеното копие от Дневник №2 за постъпилите суровини и материали за технологични цели процесните фактури са отразени конкретно с точни дати, посочен доставчик, количество на стоката, номер на сертификат за качество. Същите фактури са подробно описани и в мотивите на представения акт за установяваване на административно нарушение по ЗАДС, след което е издадено наказателно постановление по ЗАНН за налагане на имуществена санкция на ревизираното дружество. Всички тези доказателства, преценени в съвкупност, подкрепят тезата на ревизираното лице, че фактурите, по които е отказан данъчен кредит отразяват действителни продажби на вино.
Предвид всички изложено, настоящият състав на касационната инстанция намира за необосновани фактическите изводи на административния съд за фиктивност на процесните фактури и доколкото това е било основанието за отказ на претендираното право на данъчен кредит, решението е и материално незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново по същество, с което по жалбата на РЛ РА бъде отменен.
При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят доказаните направени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 620лв. общо /545лв. депозит за вещо лице и 75лв. държавни такси/.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №498 от 06.03.2014г. на Варненски административен съд по адм. д.№ 3029 по описа за 2013г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №, представлявано от управляващия съдружник Б. М. Б., Ревизионен акт № 181300767/07.05.2013г., на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 346/25.07.2013г. на Д. Д „ОДОП” при ЦУ на НАП – В..
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП В. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], №, представлявано от управляващия съдружник Б. М. Б., деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 620лв. Решението не подлежи на обжалване.