Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ – О., чрез пълномощника юрисконсулт Л. Л., против решение № 693/08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10738/2015 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № ПЗ-3553/21.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” - О.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката има право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като не се е съобразил с изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Липсва уредба на заварените случаи и затова съдът е следвало да прецени законосъобразността на обжалваната заповед съобразно нормативната уредба, която е действала към момента на постановяването й. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответната страна по касационната жалба – М. В. И. от [населено място], оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че неправилно с оспорения акт е отказано отпускане на помощта по съображения за приложението на норма, която е приета след надлежното упражняване на правото и без на нормата да е придадено обратно действие.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена по жалба на М. В. И. заповед № ПЗ-3553/21.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” - О., потвърдена с решение № РД-01-475/07.10.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ С. – град, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подадената молба – декларация от 09.07.2015 г. при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 година на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба – родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. Според съда неправилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта и е в сила от 28.07.2015 г. Въведеното допълнително изискване по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД майката да не получава парични обезщетения по КСО, е неприложимо в случая, тъй като на нормата не е придадено обратно действие, а съгласно чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/, такова действие може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. С тълкуването, направено от административния орган са разширени предпоставките за отпускане на еднократната помощ и по този начин е придадено обратно действие на нормата, каквото тя няма. Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна е безспорно, че М. В. И. е подала молба-декларация с вх. № ПЗ-3553/09.07.2015 г. до директора на дирекция „Социално подпомагане” – О. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че М. И. е родила дете на 17.06.2015 г., а от приложеното уверение изх. № 368/07.07.2015 г., издадено от Университет за национално и световно стопанство, Ф. Ма икономика и политика, е видно, че същата е била записана през учебната 2014/2015 г. в летен семестър на първи курс редовно обучение, в образователно - квалификационна степен магистър, по специалността Международни икономически отношения, със специализация „Управление на международни проекти”.

По подаденото заявление е постановена заповед № ПЗ-3553/21.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” - О., с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че е нарушено условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД-01-475/07.10.2015 г. на директора на РДСП С. – град. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. При извършената справка в база данни на НОИ е установено, че заявителката М. И. получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО, поради което същата не отговаря на едно от изискванията за отпускане на помощта.

От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО); 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ); 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.

Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., при положение, че заявителката е подала молбата преди тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос.

С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция – 0обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от М. И. на 09.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило, поради което виждането на административния орган, поддържано и пред касационната инстанция, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави не е съобразно с характера на правната норма и не може да бъде споделен.

По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение са в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, след като единственото основание за постановения отказ е неизпълнението на отрицателното условие по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, което е въведено с изменението обн., ДВ, бр. 57/2015 г. и не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация, поради което и е неприложимо в конкретния случай. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основание за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 693/08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10738/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.