Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).

Образувано е по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район К. С., ж. к Б., [улица], срещу решение № 641 от 14.05.2014г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК - 1148/2013 г., в частта, с която КЗК установява, че [фирма] е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), изразяващо се в налагане на необосновани цени на дружествата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, в резултат на което те се поставят в неравностойно положение, налага имуществена санкция на дружеството в размер 61 881 (шестдесет и една хиляди осемстотин осемдесет и един) лв. и постановява прекратяване на нарушението.

В жалбата се твърди, че Решението на КЗК е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146 от АПК. Посочва се, че КЗК не е определила правилно процесния период и съответно не е изпълнила задължението си по чл.42, ал.5 от ЗЗК – не е отчела изтеклата давност на нарушението, за което по закон е длъжна да следи служебно. На следващо място се посочва, че Комисията не е обсъдила направените предложения за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК, като по този начин е нарушила принципите на чл. 6 и 7 от АПК. На следващо място се твърди, че КЗК не е установила за всяко едно от дружествата, извършващи дялово разпределение, действителните разходи за тази услуга и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, а е използвала показател представляващ сума от цените на отделните елементи от т. н. “минимален” пакет услуги по дялово разпределение, а...