Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. В. срещу решение № 4983 от 14.07.2015г. на Административен съд София град по адм. дело № 3952/2015г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата й срещу заповед № ЗИХУ-1139 от 20.03.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Л. потвърдена с решение №РД-01-197/15.04.2015г. на директора на регионална дирекция за социално подпомагане С. град.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т.3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ДСП Л. чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Пред административния съд е обжалвана заповед №ЗИХУ-1139 от 20.03.2015г. /грешно посочвана в мотивите и диспозитива от 2014г. / издадена на основание чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ)/ЗИХУ/ и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ и въз основа на подадено заявление-декларация. С тази заповед са отпуснати добавки за социална интеграция за транспортни услуги - чл. 25 от ППЗИХУ, достъпна информация-чл. 30 от ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарствени продукти - чл. 29 от ППЗИХУ всички с дата считано от 01.03.2015г. до 31.10.2017г. Оспорен е началният момент на отпуснатите добавки като жалбоподателят, настоящият касатор счита, че този момент е 01.12.2014г. съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ППЗИХУ, а не 01.03. 2015г. съгласно чл. 33, ал. 3 от ППЗИХУ приложенен от административния орган, което счита за неправилно приложение на материалния закон и в разрез с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата като е установил от доказателствата по приложената административна преписка, че с ЕР на ТЕЛК №0928/176/ от 01.12.2014г. Д. В. В. е била преосвидетелествана като й е определен 78 % трайно намалена работоспособност/ТНР/ като до издаване на решението е била определена 71% ТНР. С това решение на НЕЛК се потвърждава решението на ТЕЛК по останалите поводи. При безспорно установеното от фактическа страна съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че в хипотезата на чл. 37 ал. 1 ППЗИХУ е налице преосвидетелстване с промяна на процента ТНР поради което разпоредбата е неприложима в случая и жалбата като неоснователна е отхвърлена.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Спорен е въпросът не по фактите, а по правото относно началния момент на отпускате на добавката за социална интеграция и налице ли е хипотезата на чл. 37, ал. 1 от ППЗИХУ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца през който е прекратена, въз основа на новата социална оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, ако заявление - декларацията е подадена в едномесечен срок от издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В настоящият случай има промяна в процента ТНР като той е увеличен. Тълкуването на разпоредбата от административния орган и съда е неправилно по следните съображения: Действително е налице преосвидетелстване и е променен процента ТНР но този факт е от значение тогава когато се излиза извън диапазона проценти ТНР в който заявителят има право на такава добавка за социална интеграция. Именно такъв е настоящият случай в който този процент ТНР се увеличава от 71% на 78" в рамките на диапазона - чл. 42а, ал. 2, т. 2 ЗИХУ, чл.42б, т.2 и чл. 42ж от ЗИХУ според които правото на социални добавки е в зависимост от процента на ТНР 71% или над 71%. Тълкуването, че всяка промяна в процента на ТНР е извън хипотезата на чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ води до правен резултат според който жалбоподателката вследствие на влошаване на здравословното си състояние повишава процентът на ТНР и наред с това не може да получи без прекъсване признатите от закона добавки за социална интеграция. Такъв правен резултат е в разрез с целта на закона и материлния закон отм. енителни основания по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт и съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон налагащо отмяна на обжалваното съдебно решение.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което се отмени обжалваната заповед относно началният момент на отпускане на добавките за социална интеграция като се върне преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество при съобразяване на мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено в размер на 265 лева.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4983 от 14.07.2015г. на Административен съд София град по адм. дело № 3952/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба от Д. В. В. заповед № ЗИХУ-1139 от 20.03.2015г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Л. в частта относно началната дата на отпуснати помощи за транспортни услуги, достъпна информация и диетично хранене и лекарствени продукти и изпраща делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество съгласно указанията в мотивите на настоящето решение.

Определя 14 дневен срок за изпълнение на решението.

О. А за социално подпомагане [населено място] да заплати в полза на Д. В. В. [ЕГН] разноски в размер на 265 лева за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.