О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 240

гр.София, 16.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4558/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6331 от 11.09.2017 г. по гр. д.№ 424/ 2017 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 38345/ 2016 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед от 03.05.2006 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач - консултант”.

Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) представлява ли „изключение” по смисъла на 1 т.8 ДР КТ и чл.68 ал.4 КТ посоченото в трудов договор с продавач – консултант обстоятелство „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” в хипотеза, в която основната дейност на работодателя не включва предлагане на стоки със сезонен характер, извършва се идентично в множество търговски обекти от множество работници на същата длъжност; в същата хипотеза може ли обстоятелството „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” да се счита за конкретна обективна причина (икономична, финансова, технологична, пазарна или друга) за сключване на срочен трудов договор; в същата хипотеза следва ли договорът да се счита за сключен...