№ 126

София, 16.03.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ИРИНА ПЕТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т. д. № 2893 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от М. Й. Х. и М. Й. Х. в качеството му на физическо лице чрез адв. Ч. Д. срещу решение № 1550/04.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 5 състав по в. т.д. № 4301/2016 г. с оплаквания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. С решението на САС е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че [фирма], „2 М Сервиз“ Е. и М. Й. Х. дължат солидарно на [фирма] сума в размер на 38812.86 евро – неплатена част от главница по договор за банков кредит № 773/18.03.2009 г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 21.08.2013 г. до изплащане на вземането, 313.39 евро – възнаградителна лихва за периода 25.06.2013 г. – 20.08.2013 г. и 196 евро – неустойка за забава за периода 25.07.2013 г. – 20.08.2013 г. В изложението си касаторите формулират следните правни въпроси, които имат значение за изхода на делото: „1. Към кой момент се установява съществуването на вземането на банката по предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК? 2. Ако претендираното вземане е погасено, чрез принудително изпълнително производство в хода на исковото...