Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

София, 15.03. 2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2837 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 1126 от 04.12.2017 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1682 от 14.03.2017 година по гр. д. № 746/2017 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от М. Й. М. А. от [населено място] против П....” О., [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 28 от 30.04.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7656 лева.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса от кой момент поражда правен ефект заповедта за уволнение и в частност, може ли да породи присъщия и правен ефект заповед за уволнение, която е изготвена от работодателя без да е връчена на работника.

По материалноправния въпрос по приложението на чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съставът на Четвърто гражданско отделение при Върховния касационен съд намира следното:

Съгласно чл. 335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане...