Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 201/3.ІV.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от [фирма]-С. решение на САС е бил допуснат и по 4-те релевирани от кредитната институция в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, както следва:

1./ „Необходимо ли е ищецът изрично да е поискал от съда да признае за установено съществуването на вземанията му по договора за кредит за вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които вноски са детайлно посочени в извлечение от счетоводните книги, като част от общото вземане или въззивният съд следва да ги признае за установени и без изрично искане /имайки предвид, че САС е постановил, че вземането съществува в размер и по основание така, както е заявено пред заповедния съд/?”;

2./ „Следва ли въззивният съд по иск с правно основание по чл. 422 ГПК-във вр. чл. 415 ГПК да признае за установено съществуването на вземане на ищеца по договор за банков кредит по отношение на вноските по кредита и другите акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и включени в представеното извлечение от счетоводните книги, ако за първи път такова изрично искане е направено от ищеца в хода по същество пред първата инстанция?”;

3./ „Ако е необходимо изрично искане по т. 1, кой е крайният момент, до който ищецът трябва да го упражни – при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, при депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при устните състезания в първата инстанция?”;

4./ „Представлява ли изменение на основанието на иска по чл. 422 ГПК установяване на съществуването на вноски и други акцесорни вземания с настъпил падеж по договор за банков кредит (посочени в извлечението от счетоводни книги при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), представляващи част от общото вземане, предмет на установителния иск с оглед постановките на т. 11, б. „б” от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?”

В откритото съдебно заседание на 4.ХІІ.2017 г. делото бе обявено за решаване.

В хипотезата на чл. 292 ГПК председателят на ВКС е образувал със свое разпореждане от 8.ХІІ.2017 г., т. е. в срока за произнасяне по настоящето дело, тълкувателно дело № 8 по описа на ОСГТК за 2017 г. с оглед безпротиворечивото разрешаване на следните два правни въпроса:

1./ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционно или във въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?;

2./ Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводните книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

При съпоставяне на 4-те правни въпроса на касатора [фирма]-С., от една страна, с въпросите, които са предмет на новообразуваното тълкувателно дело № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС – от друга, бе констатирана значителна степен на съвпадане. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 292 ГПК за спиране и на настоящето дело.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА протоколното определение от откритото съдебно заседание на 4.ХІІ.2017 г. за даване ход на настоящето дело по същество.

С П И Р А търговско дело № 2174/2016 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение – до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя от 8.ХІІ.2017 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2