Р Е Ш Е Н И Е

№ 6 София, 17.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ИНА АНДОНОВА. ……. и с участието на прокурора ………………....................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2174 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 201/3.ІV.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от „Обединена българска банка” АД-София решение на САС е бил допуснат и по 4-те релевирани от кредитната институция в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, както следва:

1./ „Необходимо ли е ищецът изрично да е поискал от съда да признае за установено съществуването на вземанията му по договора за кредит за вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които вноски са детайлно посочени в извлечение от счетоводните книги, като част от общото вземане или въззивният съд следва да ги признае за установени и без изрично искане /имайки предвид, че САС е постановил, че вземането съществува в размер и по основание така, както е заявено пред заповедния съд/?”;

2./ „Следва ли въззивният съд по иск с правно основание по чл. 422 ГПК-във вр. чл. 415 ГПК да признае за установено съществуването на вземане на ищеца по договор за банков кредит по отношение на вноските по кредита и другите акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване...