О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124

С., 13.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ……………………...........……..……. и с участието на прокурора ………………………...............….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3161 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9450 от 6.Х.2017 г. на сливенското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 304 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 14.VІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 225/2017 г., с което - по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК – е било допуснато увеличение на предявения иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от лв. - на 75 900.43 лв. (седемдесет и пет хиляди и деветстотин лева и четиридесет и три стотинки).

Единственото оплакване на сливенския търговец настоящ касатор е за незаконосъобразност на атакуваното определение, като в тази връзка се поддържа, че въззивната инстанция била нарушила закона „при разглеждане на мнимата конкуренция между две процесуални норми, установяващи различни срокове за упражняване на процесуални права, тъй като правилото на чл. 372, ал. 2 ГПК със сигурност игнорира общите правила, към които препраща чл. 377 ГПК”. Поради това се претендира касиране на атакуваното въззивно определение и „оставяне в сила на определението на ОС-Сливен с отказа да се допусне увеличение на иска” с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В изложение по чл. 284,...