О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173

гр. София, 12.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4924 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..

Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 8099 от 04. 11. 2016г. по в. гр. дело № 5834/2016г. на Софийски градски съд, Втори „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 21.12.2015г. по гр. д. № 2526/2015г. на Софийски районен съд, II ГО, 70 - ти състав, с което на основание чл. 213, ал.2 КТ касаторът - ответник е осъден да заплати на ищеца Я. А. М. сумата 22 292. 35 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 29.11.2011г. до 12.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл на непредявено правно основание и недопустимо е преквалифицирал иска, като и двете съдебни инстанции са разгледали иск с правно основание чл. 214 вр. с чл. 199 КТ, вместо предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ. Навежда довод за неучастие в процеса като задължителен другар на ответника на виновните длъжностни лица, издали заповедта за временно отстраняване на ищеца от работа. Релевира,...