Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 24 928/24.02.2017 година, подадена от В. а. [населено място], срещу решение № 322/17.01.017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Г състав, постановено по гр. д. № 10 442/2016 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 8537/13.06.2016 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 123-ти състав, постановено по гр. д. № 58 984/2015 година, с което по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнение на А. Е. В. от длъжността „Началник сектор в „Учебно-научен отдел“, Сектор „Планиране и организиране на учебния процес“ при В. а. [населено място] извършено със заповед № 1218/14.08.2015 година на Началника на ВМА [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,пр. 2 и В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В подадената от В. а. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от А. Е. В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба А. Е. В. е подала отговор на същата с вх. № 49 778/12.04.2017 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 322/17.01.017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Г състав, постановено по гр. д. № 10 442/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

В. академия [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 26.01.2017 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 24 928/24.02.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че по делото не е било спорно, а и от приетите доказателства се установявало, че А. Е. В. е заемала длъжността „Началник сектор в „Учебно-научен отдел“, Сектор „Планиране и организиране на учебния процес“ при В. а. [населено място] (ВМА [населено място]), като трудовият й договор е бил прекратен със заповед № 1218/14.08.2015 година на Началника на ВМА [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно съкращение в щата, като заповедна е била връчена на В. на 17.08.2015 година. Въззивният съд е посочил, че понятието „съкращаване в щата“ като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързвало с намаляване на отделни бройки определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. За да е законно, съкращаването на щата трябвало да е реално и да е извършено от органа, който има право да прави промени в щата. Съгласно трайната практика на съдилищата по този въпрос, в тежест на работодателя било да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, както и че имало реално съкращаване на щата и съответната длъжност като трудова функция действително е била съкратена или е била съществено променена, както и че промяната в щата е била извършена по законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване на правото си на прекратяване, работодателят бил длъжен да спази всички императивни норми на КТ в това число и чл. 329 от КТ. От друга страна, съдът бил длъжен да следи служебно за спазването на императивните правни норми в трудовото законодателство, дори да не е направен изрично довод за това. Също така съставът на Софийски е посочил, че при бързото производство в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание по чл. 312, ал. 1 от ГПК давал указания на страните. По направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнасял в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 от ГПК преклузия настъпвала, когато страните не са изпълнили дадените указания.

Според състава на Софийски градски съд, в конкретния случай, в доклада по делото по реда на чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд бил разпределил доказателствената тежест, като бил указал изрично на ВМА [населено място], че в негова доказателствена тежест е да установи законосъобразността на извършеното уволнение на посоченото в заповедта основание-т. е. „съкращаване на щата“. В тази връзка следвало да се посочи, че съдът нямал процесуално задължение да указва на ответника с какви точно доказателствени средства да докаже основанието на уволнение, което е приложил, нито да го задължава да представи доказателства в посочения смисъл, каквито били възраженията на ВМА [населено място] във въззивната жалба. При условие, че А. Е. В. оспорвала приложеното от работодателя основание за прекратяване на договора, изцяло в тежест на последния, по общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, било да установи-пълно и главно, положителния факт, че основанието е действително приложено и е реализирано реално съкращаване на трудовата функция на А. Е. В. преди издаване на заповедта за прекратяване на договора. Неоснователно във въззивната жалба се поддържало, че непредставянето на документи от съществено значение за спора, каквито безспорно били щатните разписания-нови и старо (преди 01.07.2015 година), не било по вина на ВМА [населено място]. Ответникът в това производство, което се развивало по реда на чл. 310 и следващите от ГПК, бил длъжен в отговора на исковата молба и в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК да изчерпи всичките си доказателствени искания във връзка с оспорване законността на уволнението, което е въведено от ищеца в исковата молба. В противен случай, съгласно преклузиите уредени в чл. 313 от ГПК, страните (в частност ответникът) губели възможността да направят тези искания по-късно. В исковата молба основното оспорване на А. Е. В. било, че не е налице реално премахване на трудовата й функция, а от там и реално съкращаване на щата за длъжността й. Това оспорване било съобразено от първоинстанционният съд в доклада по делото, като съдът бил изпратил препис от определението с доклада на ВМА [населено място], който не бил поискал ангажиране на други доказателства, извън посочените в отговора, нито в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК, нито в първото по делото заседание.

След преценка на извършените от Софийския районен съд процесуални действия, съставът на Софийски градски съд е приел, че той не бил допуснал процесуални нарушения при разпределяне на тежестта на доказване и ВМА [населено място] е следвало своевременно да ангажира доказателства за реалното съкращение длъжността на А. Е. В.. Неоснователно ВМА [населено място] се позовавала на нарушения на нормата на чл. 190 от ГПК. Както вече било посочено, съдът нямал задължения да указва на страните какви конкретни доказателства (писмени или гласни) следва да ангажират за установяване на подлежащите на доказване факти.

В процесния случай, в подкрепа на тезата си, че е било извършено реално премахване (съкращаване) на функциите на В., ВМА [населено място] била представил единствена заповед № ОХ-341/25.05.2015 година на Министъра на отбраната, издадена въз основа на ПМС № 123 от 15.05.2015 година съгласно, която било разпоредено да се извърши реорганизация на подчинените му структури, въз основа на нови щатни разписания. Отменено било длъжностно щатно разписание № БМ-456 за мирно и военно време, действащо за ВМА [населено място], и било заповядано да се извърши реорганизация по разписание БМ-494. ВМА [населено място] не била представила посочените в заповедта на Министъра на отбраната щатни разписания, за да се направи обоснована преценка, че заеманата от А. Е. В. длъжност „Началник сектор в „Учебно-научен отдел“, Сектор „Планиране и организиране на учебния процес“ реално е била съкратена, считано от 01.07.2015 година. Както сочел и Софийския районен съд, тази преценка била необходима, както за установяване и контрол на законосъобразното съкращаване на щата, така и за контрол законосъобразността на извършения подбор от работодателя.

С оглед на това въззивният съд е приел, че след като не било доказано реално премахване на трудовата функция е безпредметно да се обсъжда дали е следвало да се извърши подбор и извършен ли е такъв в съответствие с критериите на чл. 329 от КТ, респективно-представените от ВМА [населено място] доказателства в тази насока. Законосъобразността на извършването на подбора щяла да има значение единствено в хипотеза на реално премахване на трудовата функция на работника или служителя и при условие че подборът е бил задължителен за работодателя - трудовата функция не е била единствена.

По горните съображения, съставът на Софийски градски съд е приел, че работодателят не е упражнил законосъобразно потестативното си право да уволни А. Е. В. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ВМА [населено място] е поставила правните въпроси за това дали при непълен доклад на първата инстанция и очевиден пропуск да се представи задължителен за производството по признаване на уволнението за незаконно документ, а именно-щатното разписание, действало при работодателя преди и след уволнението, допустимо ли е съдебното решение да се основава само на този извод и за това дали при констатиран непълен доклад въззивният съд длъжен ли е да даде указания на страните относно възможността да предприемат онези процесуални действия за посочване на относимите доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. Твърди се, че съставът на Софийски градски съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 124/23.06.2014 година, постановено по гр. д. № 2551/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 304/01.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2460/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените правни въпроси са били предмет на въззивното производство с оглед направеното, с въззивната жалба, от ВМА [населено място] оплакване за извършен непълен доклад на делото от страна на първоинстанционният съд и направеното с тази жалба искане за представяне на нови доказателства. Същите са обсъждани от състава на Софийски градски съд и са обусловили правните му изводи при постановяването на решението по спора. Даденото от въззивният съд разрешение на тези въпроси обаче е в противоречие с представената с касационната жалба на ВМА [населено място] и цитирана в нея, практика на ВКС, което обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 322/17.01.017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Г състав, постановено по гр. д. № 10 442/2016 година по подадената срещу него от В. а. [населено място] касационна жалба с вх. № 24 928/24.02.2017 година и такова трябва да се допусне.

На В. а. [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322/17.01.017 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Г състав, постановено по гр. д. № 10 442/2016 година.

ДАВА на В. А. [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.