№ 61

гр. София, 09.03.2018 г.Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 148/2018 година.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. А. И. Н., особен представител на ответницата Х. П. С. – З., против решение № 3433 от 18. 05. 2017 г. по гр. д. № 16244/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30. 07. 2014 г. по гр. д. № 24871/2012 г. на СРС, 2 г. о., 59 с-в, с което е допусната делба между страните по делото (наследници на З. Х. С.), на земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, при посочените в съдебния акт квоти.

С молба вх. № 1992 от 23. 02. 2018 г. адв. А. И. Н. е поискала да бъде задължена ищцовата страна да внесе адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа молбата и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата е основателна.

А. И. Н. е назначена като особен представител на ответницата Х. П. С. – З. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази хипотеза на особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция, с размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., разноските за което се понасят първоначално от ищеца (ТР № 6/2013 г., т. 6).

Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен...