Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Касаторът "Родопстрой" ЕООД моли да бъде отменено решение №5969/23.12.2011 г. по адм. д. №8101/2010 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001000092/29.03.2010 г. на ТД на НАП-София в частта за непризнато право на данъчен кредит за м. 6 и 7.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2001000092/29.03.2010 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на БКС-О. Х., „Чистота, озеленяване, строителство и ремонт – О. Х.” и „Аврамов-1” ЕООД за периода м. 6 - 7.2009 г. на основание чл. 68, ал. 2 ЗДДС, чл. 25, ал. 2 и 5, т. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки на услуги. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е възприел фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за липса на доставки по фактурираните строително-монтажни работи /СМР/. Правилен е изводът на съда, че издаването на фактурите и тяхното осчетоводяване не е достатъчно, за да се установи осъществяване на отразените в тях доставки на услуги. По делото безспорно е установено, че ревизираното дружество като участник в Консорциум „Хисаря-2007” е участвало в изпълнение на проект „Подобряване и обновяване на паркове

„Момина баня", „Момина сълза", „Летен театър", „Мандра", зелени площи в централната градска част и археологичен резерват, пред и над гарово пространство, улични зелени площи и градинки в гр. Х. и парк в „Красновски бани" в гр. Х.” с възложител община Х.. Във връзка с изпълнението на проекта между касатора като възложител и „Аврамов-1” ЕООД - изпълнител е сключен договор от 25.06.2008 г. за извършване на СМР в посочените обекти. По делото са представени фактури №86/18.07.2008 г. и №87/26.07.2008 г. на „Аврамов-1” ЕООД с предмет „авансов по договор от 25.06.2008 г.” и процесната фактура №140/24.07.2009 г. за извършено плащане по същия договор, както и акт обр. 19-7/24.07.2009 г. за извършени корекции на количеството на направени настилки по писмо на възложителя №62/30.10.2008г. Касаторът е издал фактура №45/01.09.2008 г. на ДЗЗД Консорциум „Хисаря 2007” на стойност 1 128 514, 80 лв. за изпълнените СМР по цитирания проект, предвид която фактурираните СМР от „Аврамов-1” ЕООД са били извършени към 01.09.2008 г. Този извод се подкрепя и от договора от 25.06.2008 г. между доставчика и ревизираното дружество, в който е уговорено СМР да бъдат извършени в 45-дневен срок, но не по - късно от 10.08.2008 г. Необосновани и недоказани са твърденията на касатора, че услугите, отразени във фактура №140/24.07.2009 г. са различни и следващи по време от тези, които е получил и префактурирал на консорциума към 01.09.2008 г. По аналогични доводи са правилни и изводите на съда относно фактурите, издадени от БКС - О. Х. и „Чистота, озеленяване, строителство и ремонт – О. Х.”, тъй като в тях са отразени извършени СМР в обекти, които са били завършени към 01.09.2008 г. Освен представените по делото протоколи обр. 19, от жалбоподателя не са представени каквито и да било други доказателства, в това число доказателства за закупуване на материали, които по договора от 25.06.2008г. се предоставят от него, поради което съдът правилно е приел, че доставките по спорните фактури не са осъществени.

Не е представено и цитираното писмо от 30.10.2008г. на възложителя, което е посочено като основание за издаване на фактура І140/24.07.2009г. – 10 месеца след изпълнение на СМР по договора с консорциума от касатора.

Съдът е достигнал до обоснован извод за правилно приложение на чл. 68, ал. 2, 25, ал. 2 и 5, чл.70 ал.5 ЗДДС в РА и законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че §18 ал.2 ЗДДС не е приложим в случая, тъй като §18 ЗДДС урежда хипотези на обратно начисляване на данъка от получателя по доставката, какъвто настоящият случай не е.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК е присъдено от административния съд.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №5969/23.12.2011г. по адм. д.№8101/2010г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.