Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв.. Ч., пълномощник на С. И. А. и Й. Т. А., двамата от гр. В., против решение № 2939/12.12.11 г. по адм. д.№ 3579/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът, Общински съвет-Варна, не взема становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като провери оспореното с нея решение в светлината на изложените касационни доводи и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира:
За да постанови обжалвания отхвърлителен оспорването на касаторите Адамова и Адамов срещу решение № 2405-10, взето от Общински съвет Варна с протокол № 24/23,24 и 30.06.10 г. за одобряване подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на кв. "Св. Никола"-Варна съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната част относно отредения с плана УПИ ІІІ-1417 административното решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Този решаващ правен извод е възприет с мотиви относно приложението на чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, посочен от административния орган като правно основание за одобряване на устройственото решение.
Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗУТ проектите за устройствените планове се изработват въз основа на задание, съставено, съгласно ал. 2 от възложителя, обосноваващо необходимостта от изработването на плана и съдържащо изисквания относно териториалния му обхват, срокове и етапи на изработване. В случая изискуемото от цитираната разпоредба задание липсва. В писменото заключение на в. л. Карагеоргиев в отговора на въпрос № 4 е пояснено, че при изработването на процесния ПУП-ПРЗ като задание е послужила спечелилата конкурс "Концепция за изработване на ПРЗ на зона за вилен отдих и обитаване Св.Никола-Варна" от 2001 г, изработена в унисон с "Концепцията /структурна схема/ за устройство на северните приградски територии на Варна" от 1999 г. Посочената концепция от 2001 г., явно възприета от общинската администрация, би могла да бъде опора при изготвяне на заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ, но не и да замести последното, още повече, че изготвянето на заданието е в компетнтността на кмета на общината. От тук следва необоснованост и незаконосъобразност на извода, залегнал в мотивите на обжалваното решение, че императивното изискване на чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ при изработване на оспорения подробен устройствен план е спазено.
Безспорното установяване, че предвижданията на плана по отношение процесния ПИ - 1417, кв. 40, засягат законно построени ограда и подпорни стени / акт за узаконяване л. 84 и удост. за идентичност - л.90/ налагат извода за нарушение и на чл. 125, ал. 4 ЗУТ вр. с § 21 ЗРЗУТ, неотчетено от решаващият съд.
За осъществяване незабавното отчуждително действие на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, посочен като правно основание в обжалваното административно решение, обезщетяването е с регулирания с плана отстатък от поземления имот, а законовото изискване пазарната стойност на последния да не е по-малка от първоначалната стойност на имота /стойността преди регулирането му/ се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ / чл. 16 ал. 4 и ал. 5 ЗУТ/. Доказателствената тежест съгласно чл. 170 , ал. 1 АПК е на административния орган, предвид което такова решение комисията следва да е взела преди одобряването на плана. Липсата на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ не е отчетена, предвид което изводът за спазване на посочените разпоредби не намира опора в данните по делото и закона.
С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК следва да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал.1 АПК заменено с ново, с което оспорването по жалбата се уважи с отмяна на административния акт в обжалваната му част и връщане на преписката в тази част за ново процедиране.
При този резултат от касационната проверка претенцията на пълномощника на касаторите за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, своевременно заявена и доказана с приложени по делото писмени доказателства, следва да бъде уважена като на С. И. А. и Й. Т. А. се присъди сумата от 1301 лв, платима от Общински съвет-Варна.
Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2939/12.12.11 г., постановено по адм. д.№ 3579/10 г. по описа на Административен съд-Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
По оспорването по жалбата на С. И. А. и Й. Т. А., двамата от гр. В., ул. "И. Д." 24, ет. 4, ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 2405, взето с протокол № 24/23,24 и 30.06.10 г. на Общински съвет Варна, с което на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ на кв. Св. Никола"-Варна в частта относно имот 1417.
ОСЪЖДА Общински съвет-Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А. и Й. Т. А., двамата от гр. В., ул. "И. Д." 24, ет. 4, разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1301 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ Г. К. Г.К.