Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

[населено място],02.06.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесета и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1364 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дирак –Д“ ООД срещу решение №417 от 20.12.2023г. по в. т.д.№357/2023г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №304/18.04.2023г. по гр. д. №5045/2022г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дирак –Д“ ООД против „Т. Инвест 08“ ЕООД иск по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено, че „Т. Инвест 08“ ЕООД дължи на „Дирак – Д“ ООД сума от 20 154 лв., представляваща стойността на липсващи части от скеле, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№3922/2022г. на Старозагорски районен съд.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства, както и че неправилно е разместил доказателствената тежест относно това кои елементи от отдаденото под наем скеле не са били върнати от наемателя. Също твърди, че въззивният съд неправилно е приел за недоказана стойността на липсващите елементи от скелето, пропускайки, че освен представената оферта по делото има и приета съдебно – техническа експертиза, която е определила стойността на процесните елементи по пазарни цени. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен

Ответникът по касация „Т. Инвест 08“ ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че съдът подробно е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства и е достигнал до идентичен извод, че претенцията на ищеца за липсващите части на скелето е недоказана, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба изрично е посочил, че тя не може да бъде доказана и с представената по делото оферта. Счита, че този извод на съда е правилен, защото както офертата, така и приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза установяват стойността на посочените от ищеца като липсващи елементи, но не доказват, че те наистина са липсвали. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. „Дирак –Д“ ООД е предоставило на „Т. Инвест 08“ ЕООД скеле, чиито елементи са подробно описани в чл.1.1 от договора. Скелето е предоставено за ползване за срок от 50 календарни дни, с посочен в договора краен срок за връщане - 30.04.2021г., като по силата на чл.3.3 от договора наемателят се задължил при липси да възстанови или закупи /липсващите части/ в срок до 15 работни дни. Съгласно чл.3 от договора страните са се задължили да подпишат приемо - предавателен протокол при връщането на описаното в т.1.1 рамково скеле. От показанията на св. Ц. въззивният съд е приел за установено, че „Т. Инвест 08“ ЕООД е започнало да връща скелето на части през м. октомври 2021г., като според свидетеля не са били върнати около 50 рамки, 200 пътеки и други дребни неща от скелето. За безспорно е прието обстоятелството, че страните не са съставили в съответствие с уговореното в договора приемо – предавателни протоколи за връщане на процесното скеле. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът „Дирак –Д“ ООД, чиято е доказателствената тежест, не е установил каква част от процесното скеле не е върнато от „Т. Инвест 08“ ЕООД и съответно каква е неговата стойност. Също е изтъкнал, че представената по делото оферта от „С. Т. 2020“ ЕООД до „Дирак –Д“ ООД, в която е посочено, че цената на елементите от употребяваното италианско рамково скеле е 20154 лв., не може да послужи като доказателство за стойността на липсващите елементи. С оглед изложеното въззивният съд е отхвърлил предявения от „Дирак –Д“ ООД против „Т. Инвест 08“ ЕООД иск за признаване на установено, че „Т. Инвест 08“ ЕООД му дължи сума от 20 154 лв., представляваща липсващи части от скеле, като неоснователен.

С определение №3247/04.12.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос: Чия е тежестта за доказване на връщането на наетата вещ?

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

По посочения процесуалноправен въпрос е налице практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК с решение №214/23.01.2017г. по т. д. №1642/2015г. на ВКС, ТК, IІ т. о., както и с цитираните в него решение №477 от 20.07.2010г. по гр. д. № 1091/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 169 от 11.06.2012г. по гр. д. № 84/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 73 от 08.04.2016г. по гр. д. № 5376/2015г. на ВКС, ГК, IV т. о., съгласно която при преустановяване на наемното правоотношение законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащо от прекратения наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236, ал.2 от ЗЗД последици, една от които е заплащане на съответно обезщетение. Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя, след като облигационната връзка престане да съществува, е предвидено от закона с разпоредбата на чл.233, ал.1, пр.1 от ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. Тази практика се възприема и от настоящия състав.

С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно.

В противоречие с посочената практика на ВКС по приложение на процесуалния закон е приетото от въззивния съд, че в доказателствена тежест на ищеца „Дирак –Д“ ООД - наемодател, е да установи каква част от процесното скеле не е върнато от наемателя „Т. Инвест 08“ ЕООД. Поради това въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.233, ал.1, пр.2 от ЗЗД следва да бъде разрешен по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за наем от 10.03.2021г. ищецът „Дирак –Д“ ООД е отдал под наем на ответника „Т. Инвест 08“ ЕООД рамково скеле, състоящо се от елементи, конкретизирани по вид и брой в т.1.1 от договора. Договорът за наем е сключен за срок от 50 дни / до 30 април 2021г./ при уговорена наемна цена от 2500 лева. Съгласно раздел 3, т.2 от договора наемателят се е задължил да върне описаното в т.1.1 рамково скеле най - късно до 30.04.2021г., на място, посочено от наемодателя.

По делото е безспорно установено и това, че към настоящия момент наемното правоотношение е прекратено, а ползването на скелето е продължило до м. октомври 2021г., когато наемателят е започнал да връща същото на части. Спорно между страните е обстоятелството дали са върнати всички съставни елементи на отдаденото под наем скеле.

При тези данни неправилен се явява изводът на въззивния съд, че не са доказани предпоставките от състава на чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника - наемател за обезщетяване на вредите, причинени на наетата вещ, тъй като наемодателят не е доказал каква част от процесното скеле не е върнато от „Т. Инвест 08“ ЕООД.

Сключено е валидно наемно правоотношение между страните с източник договор за наем, по който ищцовото дружество е наемодател, а ответното – наемател. Отдадената под наем вещ рамково скеле е съставена от елементи, подробно описани по вид и количество в договора за наем от 10.03.2011г., като получаването на скелето не се оспорва от наемателя и се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Ответникът – наемател поддържа, че предаденото му по сключения договор за наем скеле, се е състояло от значително по – малко на брой елементи, като всички от тях са били върнати на наемодателя. Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.4 /последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.233, ал.1, изр.4 от ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова / в този смисъл решение №307 от 17.01.2019г. на ВКС по т. д. №255/2018г., II т. о., ТК/. Наред с това доколкото самият наемател признава, че към момента на подписване на договора, скелето вече му е било предадено и монтирано на неговия обект, то сключеният договор за наем инкорпорира описание на предадените елементи, а не задължение за бъдещото им предаване, съответно в тежест на наемателя съгласно чл.193 ал.3 от ГПК също е да опровергае съдържанието на подписания от него частен документ – договор за наем. Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, че скелето, предадено му по силата на договора, се е състояло от по – малко на брой елементи от описаните, то следва да се приеме, че наетата вещ е предадена в уговореното състояние с всички конкретизирани в договора нейни елементи и съставни части. В тази връзка не може да се кредитира като доказателство заключението на съдебно – техническата експертиза относно квадратурата на фасадното скеле лек тип, както и броят на рамките, пътеките и другите крепежни елементи, необходими за лицевата фасада на сградата, находяща се на обекта, строен от наемателя – сграда на [улица], в [населено място]. Обстоятелството, че не всички елементи от скелето, предоставено от наемателя, са били необходими с оглед площта на строената от него сграда и съответно не е било наложително тяхното монтиране на обекта, не доказва по категоричен начин, че излишните елементи не са били предадени на наемателя. Предмет на договора е скелето в неговата цялост, като наемателят е задължен да съхранява и върне и тези негови съставни части, които не са били монтирани и фактически използвани. Без значение за спора е и доводът на ответника, че ищецът – наемател не е доказал, че е придобил правото на собственост върху скелето. За валидността на сключения договор за наем и пораждането на правата и задълженията на страните по него не е от значение обстоятелството дали наемодателят е собственик на отдаваната под наем вещ.

С оглед отговора на релевантния процесуалноправен въпрос, в тежест на наемателя е също да установи, че е върнал всички съставни елементи на скелето, съгласно описанието им в договора за наем. Такива доказателства не са ангажирани по делото, съответно налице е основанието за ангажиране на отговорността на наемателя за вреди причинени при ползването на наетата вещ. Ответното дружество не е оборило презумпцията на чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД - не е доказало, че претендираните от наемодателя вреди – липси на елементи, настъпили през време на ползването на скелето, се дължат на причина, за която като наемател, то не отговаря. Дължимото от ответника обезщетение е в размер на стойността на липсващите елементи, индивидуализирани в приложената към исковата молба – оферта и в молба от 20.02.2023г. / вертикална рамка -51 броя, алуминиева пътека – 171 броя, парапет -37 броя и пета с винт – 13 броя/, определена по средни пазарни цени на същите. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно - оценителната експертиза, стойността на процесните елементи от скеле по средни пазарни цени за употребявани елементи възлиза на 19826,20 лева, с ДДС. Поради това предявеният от ищеца „Дирак –Д“ ООД по реда на чл.422 от ГПК иск за признаване за установено, че „Т. Инвест 08“ ЕООД му дължи заплащане на обезщетение по чл.233, ал.1, пр.2 от ЗЗД се явява основателен за сумата 19 826, 20 лева, за която следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 20 154 лева следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение №304/18.04.2023г., по гр. д. №5045/2022г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дирак –Д“ ООД против „Т. Инвест 08“ ЕООД иск по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено, че „Т. Инвест 08“ ЕООД дължи на „Дирак – Д“ ООД сума от 19 826,20 лева, представляваща стойността на липсващи части от скеле, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№3922/2022г. на Старозагорски районен съд, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която „Дирак –Д“ ООД е осъдено да заплати на „Т. Инвест 08“ ЕООД направените по делото разноски за разликата над 56,80 лева. В останалата част, с която е потвърдено решение №304/18.04.2023г., по гр. д. №5045/2022г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дирак –Д“ ООД против „Т. Инвест 08“ ЕООД иск по реда на чл.422 от ГПК за разликата над сумата 19 826,20 лева до пълния предявен размер от 20154 лева, решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото „Т. Инвест 08“ ЕООД, [населено място], следва да бъде осъдено да заплати на касатора „Дирак – Д“ ООД, [населено място], направените разноски за всички съдебни инстанции, съответно на изхода на касационното производство. Съобразно изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 1115,44 лева за първоинстанционното производство, разноски в размер на 886,99 лева за въззивното производство, с оглед изхода на производството по иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.233 ал.1 пр.2 от ЗЗД, както и разноски за касационното производство в размер на 425,95 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №417 от 20.12.2023г. по в. т.д.№357/2023г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №304/18.04.2023г. по гр. д.№5045/2022г. по описа на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дирак –Д“ ООД против „Т. Инвест 08“ ЕООД иск по реда на чл.422 от ГПК за сумата в размер 19 826,20 лева, представляваща стойността на липсващи части от скеле, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№3922/2022г. на Старозагорски районен съд, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която „Дирак –Д“ ООД е осъдено да заплати на „Т. Инвест 08“ ЕООД направените по делото разноски за разликата над 56,80 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявения от „Дирак – Д“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, офис 2, против „Т. Инвест 08“ ЕООД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] иск по реда на чл.422 от ГПК, че „Т. Инвест 08“ ЕООД дължи на „Дирак – Д“ ООД сумата 19 826, 20 лева / деветнадесет хиляди осемстотин двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща стойността на липсващи части от скеле, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.№3922/2022г. на Старозагорски районен съд.

ОСЪЖДА „Т. Инвест 08“ ЕООД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „Дирак – Д“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, офис 2, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2428,38 лв. / две хиляди четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски за всички съдебни инстанции, съобразно изхода на производството.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №417 от 20.12.2023г. по в. т.д.№357/2023г. на Старозагорски окръжен съд, в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.