Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. М. И. от гр. С. против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да издаде Заповед, с която да разпореди извършване на покупко-продажба на ведомствено жилище, включено в жилищния фонд на МВР.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. Поддържа се, че по отношение на жалбоподателката са налице материалноправните предпоставки за закупуване на ведомственото жилище, в което е била настанена.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез юрк.. П., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че жалбоподателката не е служител на МВР и не притежава качеството на наемател на ведомственото жилище. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Насочена е срещу акт, който подлежи на съдебноадминистративен контрол за законосъобразност, като този въпрос е разрешен с влязлото в сила определение № 10510/13.07.2011 г. по адм. дело № 8524/2011 г. на петчленен състав на ВАС, І-ва колегия. С определението е прието, че обжалваният мълчалив отказ е индивидуален административен акт, а И. М. И. е надлежна страна като жалбоподател при наличие на пряк интерес от засягане на интересите с обжалвания отказ.

Разгледана по същество настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № Iв-575/18.06.2001 г. (л. 6) на основание чл. 22 от Закона за държавната собственост, чл. 27 от Правилника за приложението му и чл. 21 от Наредбата за управление жилищния фонд на МВР е настанена жалбоподателката – сержант И. М. И. – ст. полицай в група ГВОНСПМС – НОП-СДВР, с петчленно домакинство, в жилището на МВР, находящо се в кв. „Захарна фабрика”, бл. 45, вх. А, ет. 1, ап. 1, считано от 21.06.2001 г. С жалбоподателката е сключен договор по чл. 29 от ППЗДС за...