Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община П.-район „Източен” против решение № 2103/09.12.2011г. по адм. дело № 2423/2011г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЗРИ-201/19.08.2011г. , с която е отнето Разрешение № 02-И-699/1/12.01.2011г. за ползване на имот общинска собственост, находящ се в гр. П., ул.Острец чрез поставяне на преместваем обект-тип павилион за тестени закуски и пакетирани хранителни стоки с площ от 55,30 кв. м. за извършване на търговска дейност по смисъла на 56, ал.1 ЗУТ, издадено на ЕТ „ДЕНИЗ 93-Т. А.” гр. П..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му.

Ответната страна ЕТ „ДЕНИЗ 93-Т. А.” гр. П. писмено оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, подлежаща на разглеждане по реда на чл. 147 и сл. АПК, вкл. и касационно обжалване / а не срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал.1 ЗУТ на кмет на район, което не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 215, ал.7 ЗУТ/, от надлежна страна с правен интерес и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като немотивирана с посочване на някое от законовите основания на чл. 80 ЗМДТ за отнемане на разрешение за ползване на имот общинска собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Основанията за отнемане на разрешение за ползване на имот общинска собственост са изчерпателно изброени в чл. 80 ЗМДТ-когато мястото не се...