Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна срещу решение № 2332/22.12.2017г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1231/2017 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000816004667-091-001/24.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, относно установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер 18 394.46 лева и лихви в размер 4 400.34 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към процесуалните нарушения на съда отнася безкритичното възприемане на оспореното от него като ответник заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и пропускът да цени докладна записка на изпълнителния директор на „Тихия кът“ АД, според която преобразуването на дружеството цели да уреди въпроса с компенсацията на дружеството за извършените разходи за ремонт на общински път. Ревокира тезата от извънсъдебната фаза на производството, че доколкото „Албена“ АД и О. Б са акционери в „Тихия кът“ АД и в създаденото при преобразуването чрез отделяне „Кибела 2014“ АД у тях са съществували представи, че разходите за укрепване на пътя няма да бъдат възстановени. Изразява несъгласие с извод на съда за допусната от ревизираното лице счетоводна грешка през 2010 г., която да се коригира през 2014 г. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Иска отмяна и на решението в частта му за разноските. Сам претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – „Тихия кът“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Предмет на инстанционен контрол е...