РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

10 юли 2025 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Член 3, параграф 1 — Договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги — Изискуемост на и начален момент на давностния срок за вземане, зависещи от поведението на доставчика — Изискване за посочване на причините, поради които е необходимо Съдът да тълкува някои разпоредби от правото на Съюза — Липса на достатъчно точни сведения — Недопустимост“

По дело C‑294/24 [Заджова] ( i )

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Бургас (България) с акт от 24 април 2024 г., постъпил в Съда на 24 април 2024 г., в рамките на производство по дело

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД

срещу

ED, СЪДЪТ (девети състав),

състоящ се от: N. Jääskinen, председател на състава, M. Condinanzi и R. Frendo (докладчик), съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 март 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, от Г. Д. Добрев, З. И. Гаджева, Л. И. Тодев, адвокати, и Ц. Мирчев,

– за българското правителство, от Ц. Митова и Р. Стоянов, в качеството на представители,

– за Европейската комисия, от P. Kienapfel, Г. Колева, Н. Николова и P. Ondrůšek, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (наричано по-нататък „ВиК“) и ED относно неплащане на фактури за потребление на вода в недвижим имот, собственост на ED.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.

Българското право

4 Член 84, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.) (наричан по-нататък „ЗЗД“) предвижда:

„Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. […]“.

5 Съгласно член 114 от ЗЗД:

„Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

6 ВиК предоставя на клиентите си водоснабдителни и канализационни услуги в град Бургас (България) въз основа на индивидуални договори, които съдържат общи условия, уреждащи предоставянето на тези услуги на потребителите (наричани по-нататък „Общите условия“).

7 На 27 октомври 2023 г. ВиК предявява пред запитващата юрисдикция, Районен съд Бургас (България), иск за осъждането на ED, потребителка, да плати някои фактури за потреблението на вода в притежаван от нея недвижим имот, намиращ се в град Бургас.

8 По-конкретно ВиК твърди, че ED му дължи сумата от 693,56 български лева (BGN) (около 350 евро), представляваща главница за вода, потребена в периода от 17 март 2020 г. до 12 май 2023 г. и фактурирана в периода от 25 август 2021 г. до 25 май 2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в запитващата юрисдикция до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 81,30 български лева (BGN) (около 41 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 25 септември 2021 г. до 24 октомври 2023 г.

9 ВиК поддържа, че е издало фактури за съответния период на потребление, които не са платени от ED в определения 30‑дневен срок, предвиден в член 33, алинея 2 от Общите условия.

10 ED оспорва размера на претенциите и повдига по-специално възражение за погасяване на твърдяното вземане поради изтекла тригодишна погасителна давност.

11 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 33, алинея 1 от Общите условия ВиК е длъжно да издава ежемесечни фактури за предоставяните на клиентите му водоснабдителни и канализационни услуги. Съгласно член 33, алинея 2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30‑дневен срок след датата на издаване на фактурата.

12 Освен това съгласно член 42 от Общите условия потребителят, който не изпълнява в срок задължението си за заплащане, дължи на ВиК обезщетение в размер на законната лихва.

13 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 84, алинея 1 и член 114 от ЗЗД след изтичането на 30‑дневния срок от издаването на фактурата от ВиК вземането му става изискуемо и започва да тече давностният срок.

14 От това следва, че определянето на началния момент, от който започва да тече този срок, е поставено в зависимост от поведението на ВиК, и по-точно от издаването на фактурите. ВиК обаче редовно не спазва разпоредбите на член 33, алинея 1 от Общите условия, които го задължават да издава ежемесечни фактури.

15 Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно евентуалната неравноправност на член 33, алинея 2 от Общите условия, тъй като дава възможност на ВиК едностранно да определя, в зависимост от датата на издаване на фактурата, изискуемостта на вземанията си и на мораторните лихви върху тях, а оттам и началото на давностния срок за тях.

16 В този контекст Районен съд Бургас решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли да се тълкува чл. 3, пар. 1 от [Директива 93/13] в насока, че клауза, уговорена в чл. 33, ал. 2 от [Общите условия на ВиК Бургас], създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от общите условия с оглед на обстоятелството, че изискуемостта на вземането съобразно този текст от общите условия, респ. началото на давностния срок за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК Бургас, е обусловена единствено от поведението на ВиК оператора чрез издаване на фактура, включително и когато е налице неизпълнение на задължението му да издава ежемесечно фактури?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

17 Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 22 февруари 2024 г., Ente Cambiano società cooperativa per azioni, C‑660/22, EU:C:2024:152, т. 20 и цитираната съдебна практика).

18 След като актът за преюдициално запитване е основание за това производство, в самия този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (решение от 22 февруари 2024 г., Ente Cambiano società cooperativa per azioni, C‑660/22, EU:C:2024:152, т. 21 и цитираната съдебна практика).

19 Важно е също да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 8 април 2025 г., Европейска прокуратура (Съдебен контрол върху процесуалните актове),C‑292/23, EU:C:2025:255, т. 36 и цитираната съдебна практика).

20 С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържаща се в общите условия на договор клауза, съгласно която потребителят е длъжен да плати дължимите суми в 30‑дневен срок, считано от датата на издаване на фактурата, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните.

21 Трябва обаче да се отбележи, че запитващата юрисдикция не е изяснила причините, поради които тълкуването на посочената в преюдициалния ѝ въпрос разпоредба е необходимо за решаването на спора в главното производство.

22 Всъщност, видно както от преписката, с която разполага Съдът, така и от устните състезания, изслушани в съдебното заседание пред него, спорът в главното производство се отнася до прилагането на договорното задължение на доставчика, предвидено в член 33, алинея 1 от Общите условия, да издава месечни фактури. Съмненията на запитващата юрисдикция обаче се отнасят не до алинея 1 от член 33, а по-скоро до алинея 2 от него, така че е очевидно, че предметът на спора в главното производство няма никаква връзка с исканото тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.

23 Следователно преюдициалното запитване трябва да бъде обявено за недопустимо.

24 Следва обаче да се припомни, че запитващата юрисдикция си запазва възможността да отправи ново преюдициално запитване, като представи на Съда всички данни, които му позволяват да се произнесе (решение от 22 февруари 2024 г., Ente Cambiano società cooperativa per azioni, C‑660/22, EU:C:2024:152, т. 35 и цитираната съдебна практика).

По съдебните разноски

25 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Преюдициалното запитване, отправено от Районен съд Бургас (България) с акт от 24 април 2024 г., е недопустимо.

Подписи

( *1 ) Език на производството: български.

( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.