20.4.2015

BG Официален вестник на Европейския съюз

C 127/14

Жалба, подадена на 24 февруари 2015 г. от Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 12 декември 2014 г. по дело T-550/08, Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG/Европейска комисия

(Дело C-94/15 P)

(2015/C 127/20)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG (представители: Dr. U. Itzen и J. Ziebarth LLM, Rechtsanwältinnen)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Като поддържа направените пред първата инстанция искания жалбоподателят иска от Съда:

— да отмени обжалваното решение на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2014 г. по дело T-550/08 в частта, която се отнася до него,

— при условията на евентуалност да намали съответно глобата от 12 милиона евро, наложена му в член 2 от оспорваното решение от 1 октомври 2008 г.,

— при условията на евентуалност спрямо предходните искания, да върне спора за ново разглеждане от Общия съд,

— да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е решение на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2014 г. по дело Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG/Комисия, с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение на Комисията K (2008) 5476 окончателен от 1 октомври 2008 г. по преписка COMP/39181, Восък за свещи, в частта, която се отнася до жалбоподателя, както и направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на наложената на последния глоба.

Жалбоподателят излага следните основания в подкрепа на жалбата си.

В първото основание жалбоподателят изтъква нарушение на член 101 ДФЕС, член 296 ДФЕС, както и на съществените процесуални права и права на защита, тъй като в нарушение на принципите за носене на отговорност, свързани с понятието за предприятие съгласно картелното право на Съюза, Общият съд установил, че жалбоподателят носи отговорност и поради това трябва да му се наложи глоба. Основното противоречие се състояло в това, че при налагането на глоба Общият съд третирал жалбоподателя, от една страна, и отделно глобеното H&R KG и неговото дъщерно дружество, от друга страна, като отделни предприятия от гледна точка на картелното право. Същевременно Общият съд, както и Комисията преди това, разглеждала тези предприятия като едно-единствено предприятие „H&R/Tudapetrol“ във връзка с отговорността и с установяването на евентуално нарушение. Същите дружества обаче не можели да извършат нарушение като едно-единствено предприятие и същевременно да бъдат разглеждани като две предприятия при налагането на глоба. Следователно за определени периоди Общият съд неправилно потвърдил налагането на двойно наказание за същите действия на същата единица, чието съществуване се твърди.

Във второто основание жалбоподателят изтъква нарушение на задължението за мотивиране (член 296 ДФЕС). То се състояло най-напред в липсата на достатъчно индивидуализирано изложение относно действията, в които се упреква именно жалбоподателят. Въз основа на приетите от Общия съд смесени мотиви относно нарушението на общата единица „H&R/Tudapetrol“, която не е определена по-подробно, нито от решението на Комисията, нито от съдебното решение било видно за кои действия носи отговорност жалбоподателят. Втората част от второто основание на жалбата е насочена срещу липсата на изчерпателно решение по възраженията на жалбоподателя срещу установената фактическа обстановка. Общият съд бил разгледал и решил само отчасти повдигнатите възражения. Доколкото Общият съд се произнасял по възражения, неговите съображения били незаконосъобразни поради нарушение на принципите на доказване или на логиката, респ. поради изкривяване на представените пред Общия съд факти.

В третото основание жалбоподателят изтъква нарушение на правото на защита, което е от значение при постановяването на решение. То се състои по-специално в обстоятелството, че Общият съд, както и Комисията преди това, не индивидуализирал в достатъчна степен твърденията за нарушения, а по недопустим начин и без изключения се обосновавал с неясното общо означение „H&R/Tudapetrol“. В резултат на това на жалбоподателя не било ясно в детайли в какви нарушения въз основа на какви доказателства се упреквал. По този начин се нарушавал принципът на съмнението и недопустимо се утежнявала защитата на жалбоподателя срещу твърденията за нарушения.