Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
11 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Селско стопанство — Обща селскостопанска политика (ОСП) — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Приложимост ratione materiae — Приложимост ratione temporis — Регламент (ЕО) № 1698/2005 — Член 22 — Стартова помощ за млади земеделски стопани — Член 71 — Допустимост — Условия за предоставяне — Правна уредба на държава членка, предвиждаща задължение за упражняване на селскостопанска дейност като основна дейност, без прекъсване и в качеството на едноличен търговец — Допълнителни условия за допустимост — Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Член 63 — Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 — Член 35 — Критерии за допустимост — Ангажимент“
По дело C‑6/23 [Baramlay](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен съд, Унгария) с акт от 13 декември 2022 г., постъпил в Съда на 2 януари 2023 г., в рамките на производство по дело
X срещу
Agrárminiszter,
СЪДЪТ (oсми състав)
състоящ се от: N. Piçarra, председател на състава, N. Jääskinen и M. Gavalec (докладчик), съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от J. Aquilina, A. C. Becker и Zs. Teleki, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 64, параграфи 1, 2 и 4 и член 77, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549), както и на член 50, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).
2Запитването е отправено в рамките на спор между X и Agrárminiszter (министър на земеделието, Унгария) относно задължението за възстановяване на цялата получена от X стартова помощ за млади земеделски стопани (наричана също „помощ за установяване“ или „помощ за започване на дейност“).
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 1698/2005
3Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101) е отменен с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 487). Съгласно член 88 от Регламент № 1305/2013 обаче Регламент № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Европейската комисия съгласно този регламент преди 1 януари 2014 г.
4Съображение 61 от Регламент № 1698/2005 гласи:
„Необходими са национални правила за допустимост на разхода, в съответствие с принципа на субсидиарност и които са предмет на изключения“.
5Член 1 („Обхват“) от този регламент предвижда:
„Настоящият регламент:
1.определя общите правила, регулиращи подпомагането от Общността на развитието на селските райони, финансирани от [Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)] […]
2.определя целите, за които ще допринася финансово политиката за развитие на селските райони;
[…] 4.определя приоритетите и мерките за развитието на селските райони;
[…]“.
6В член 2, букви в) и г) от посочения регламент се съдържат следните дефиниции:
„в)„ос“: съгласувана група от мерки със специфични цели, произтичащи пряко от тяхното изпълнение и приноса им към една или повече от целите, определени в член 4;
г)„мярка“: пакет проекти, допринасящи за изпълнението на ос […]“.
7Член 15 („Програми за развитие на селските райони“) от същия регламент има следния текст:
„1.ЕЗФРСР действа в държавите членки чрез програмите за развитие на селските райони. Тези програми осъществяват стратегията за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, групирани в съответствие с осите, определени в дял IV, за постигането на които се търси помощ от ЕЗФРСР.
Всяка програма за развитие на селските райони обхваща периода между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2013 г.
2.Една държава членка може да представи или единична програма за цялата си територия, или пакет от регионални програми.
3.Държавите членки с регионални програми може също да представят за одобрение национална рамка, съдържаща общи елементи за тези програми“.
8Член 16 („Съдържание на програмите“), буква в) от Регламент № 1698/2005 гласи:
„Всяка програма за развитие на селските райони включва:
[…] в)информация за осите и мерките, предложени за всяка ос и тяхното описание […]“.
9Член 18 („Подготовка и одобрение“) от този регламент предвижда:
„1.Програмите за развитие на селските райони се изготвят от държавата членка на база тясното сътрудничество с партньорите по член 6.
2.Държавите членки предоставят на Комисията предложение за всяка програма за развитие на селските райони, съдържащо информацията, упомената в член 16.
3.Комисията оценява предложените програми на база на тяхната съгласуваност със стратегическите насоки на [Европейската общност], националния стратегически план и настоящия регламент.
Когато Комисията реши, че една програма за развитие на селските райони не е съгласувана със стратегическите насоки на Общността, националния стратегически план или настоящия регламент, тя изисква от държавата членка да ревизира съответно предложената програма.
4.Всяка програма за развитие на селските райони се одобрява в съответствие с процедурата по член 90, параграф 2“.
10Член 20 („Мерки“) от посочения регламент има следния текст:
„Помощи, насочени към конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство, се отнасят до:
a)мерки, насочени към насърчаване познанията и подобряване на човешкия потенциал чрез:
[…] ii)установяване на млади земеделски производители;
[…]“.
11Член 22 („Установяване на млади земеделски производители“), параграф 1 от същия регламент предвижда:
„Помощите, предвидени в член 20, буква a), ii), се отпускат на лица, които:
a)са на възраст под 40 години и за първи път учредяват стопанство като собственици;
б)притежават съответни професионални умения и компетенции;
в)представят бизнес план за развитието на техните селскостопански дейности“.
12Член 71 („Допустимост на разходите“) от Регламент № 1698/2005 гласи:
„1.Без да се засяга член 39, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 [на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OВ L 209, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193)], разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР, ако съответната помощ действително е платена от разплащателната агенция между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г. Съфинансирани проекти не могат да бъдат завършени преди началната дата на допустимост.
[…] 2.Разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР само когато са направени за проекти, одобрени от Управителния орган на програмата, или за проекти, за които той отговаря, съобразно критериите за избор, определени от компетентния орган.
3.Правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от настоящия регламент за някои от мерките за развитие на селските райони.
[…]“.
Регламент (ЕО) № 1974/2006
13Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 368, 2006 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 133) е отменен с Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за въвеждане на преходни разпоредби (ОВ L 227, 2014 г., стр. 1). Съгласно член 19 от Делегиран регламент № 807/2014 обаче Регламент № 1974/2006 продължава да се прилага за дейностите, които се изпълняват съгласно програмите, одобрени от Комисията по силата на Регламент № 1698/2005 преди 1 януари 2014 г.
14В точка 5 от част A от приложение II към Регламент № 1974/2006, в която в съответствие с член 16, буква в) от Регламент № 1698/2005 е посочена информацията, която трябва да присъства в програмите за развитие на селските райони, се съдържат в частност следните уточнения:
„5.3.Информация, необходима за осите и мерките
[…] 5.3.1.1.2. Помощ за започване на дейност на млади земеделски производители
–дефиниция на понятието „започване на дейност“, използвано от държавата членка/региона.
[…]“.
Регламент № 1306/2013
15Член 56 („Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР“), първа алинея от Регламент № 1306/2013 гласи:
„Когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР“.
16Член 63 („Неправомерни плащания и административни санкции“) от този регламент предвижда:
„1.Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент [№ 1307/2013] не се предоставят или се отменят.
2.Освен това, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в член 64 и член 77. Това не засяга разпоредбите, определени в членове 91—101 от дял VI.
[…]“.
17Член 64 („Налагане на административни санкции“) от посочения регламент гласи:
„1.Що се отнася до административните санкции, посочени в член 63, параграф 2, настоящият член се прилага в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство в областта на селското стопанство, с изключение на задълженията, посочени в членове 67—78 от глава II от настоящия дял и в членове 91—101 от дял VI, както и на задълженията, подлежащи на санкциите, предвидени в член 89, параграфи 3 и 4.
2.Не се налагат административни санкции:
[…] д)когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б);
[…] 4.Административните санкции могат да приемат една от следните форми:
a)намаляване на размера на помощта или подпомагането, които се изплащат във връзка със заявленията за помощ или исканията за плащане, засегнати от неспазването, или във връзка с по-нататъшни заявления; по отношение на подпомагането за развитието на селските райони обаче това не засяга възможността за спиране на подпомагането, когато може да се очаква, че бенефициерът ще предприеме действия по отношение на неспазването в разумен срок;
б)плащане на сума, изчислена на базата на съответното количество и/или период, свързани с неспазването;
в)спиране или оттегляне на одобрение, признаване или разрешение;
г)изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане или друга мярка или от правото на възползване от нея.
5.Административните санкции са пропорционални и отчитат тежестта, степента, продължителността и повт[о]ряемостта на установеното неспазване и са съобразени със следните ограничения:
a)размерът на административната санкция, посочена в параграф 4, буква а), не надвишава 200 % от размера, посочен в заявлението за помощ или искането за плащане;
б)независимо от буква a), по отношение на развитието на селските райони размерът на административната санкция, посочена в параграф 4, буква а), не надвишава 100 % от допустимата сума;
в)размерът на административната санкция, посочена в параграф 4, буква б), не надвишава сума, съпоставима с процента, посочен в буква а) от настоящия параграф;
[…]“.
18Член 77 („Налагане на административни санкции“) от Регламент № 1306/2013 предвижда такива санкции в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането.
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014
19Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48), предвижда в член 35, озаглавен „Неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти или други задължения“, следното:
„1.Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост.
2.Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните ангажименти или други задължения:
a)ангажименти по програмата за развитие на селските райони; или
б)когато това е приложимо, на други задължения по операцията, установени съгласно законодателството на Съюза, националното законодателство или в програмата за развитие на селските райони, по-специално обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и изисквания.
3.При вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2.
Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени.
Степента на неспазването зависи по-специално от въздействието му върху операцията като цяло.
Продължителността зависи по-специално от времетраенето на въздействието или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства.
Системността на неспазването зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия бенефициер и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014—2020 г., или при подобна мярка през програмния период 2007—2013 г.
[…]“.
Унгарското право
20Член 56/C, параграф 6 от a mezőgazdasági, agrár-vidékfejlesztési, valamint halászati támogatásokhoz és egyéb intézkedésekhez kapcsolódó eljárás egyes kérdéseiről szóló 2007. évi XVII. törvény (Закон XVII от 2007 г. за някои процесуални въпроси във връзка с помощите и другите мерки в областта на селското стопанство, развитието на селските райони и рибарството) предвижда:
„В производството пред органа, отговарящ за подпомагането на селското стопанство и на развитието на селските райони, не се допуска, освен ако в член 56/B не е предвидено друго, да се опрощава изцяло или частично задължението на заинтересованото лице (недължимо платени суми по мярката, лихви, неустойки за забава)“.
21Член 3, параграф 1 от az Európai Mezőgazdasági Vidékfejlesztési Alapból a fiatal mezőgazdasági termelők indulásához a 2015. évben igényelhető támogatások részletes feltételeiről szóló 24/2015. (IV. 28.) MvM rendelet (Jogcímrendelet) [Наредба 24/2015 (IV. 28.) за условията и реда за отпускане на финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони стартови помощи за 2015 г. за млади земеделски стопани, издадена от министъра, ръководещ кабинета на министър-председателя (наричана по-нататък „Наредба 24/2015“)], гласи:
„Заявление за отпускане на помощ може да подаде физическо лице, което:
a)към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощ е на възраст от 18 до 40 години;
b)към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощ притежава:
ba)най-малко една от професионалните квалификации, посочени в приложение 1,
bb)най-малко една от образователно-квалификационните степени, придобити след завършване на един от курсовете на обучение, посочени в приложение 2, или
bc)удостоверение или диплома, получени в чужбина, които удостоверяват придобиването на професионална квалификация или образователно-квалификационна степен по смисъла на букви ba) или bb) и са признати или приравнени в съответствие със Закона за признаване на чуждестранни удостоверения и дипломи;
c)представи пред Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal (Служба за земеделие и развитие на селските райони, Унгария) […] бизнес план за развитие на селскостопанската си дейност, включващ формуляр [Стандартен марж на приноса] и финансов план, и
d)поеме ангажимент да създаде земеделско стопанство за първи път и да го управлява лично в качеството на ръководител на земеделско стопанство, независимо от оперативния период“.
22Съгласно член 4, параграф 1 от тази наредба:
„Заинтересованото лице е длъжно:
a)да участва лично в управлението на стопанството;
b)да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност и в качеството си на едноличен търговец без прекъсване от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период;
[…]“.
23Член 11, параграф 1 от посочената наредба предвижда:
„В случай че след извършена проверка [Magyar Államkincstár (унгарската служба „Държавно съкровище“)] установи, че бенефициерът на помощта не спазва член 4, параграф 1, буква а) или b), той губи правото на участие в съответната схема за помощ и цялата помощ се счита за неправомерно получена“.
24Член 13 от същата наредба има следния текст:
„Тази наредба определя необходимите правила за прилагането на Регламент [№ 1698/2005]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
25На 1 юни 2015 г. на основание на Наредба 24/2015 X подава до Службата за земеделие и развитие на селските райони, предшественик на унгарската служба „Държавно съкровище“, заявление за отпускане на стартова помощ за млади земеделски стопани по линия на ЕЗФРСР.
26В съответствие с изискванията, предвидени в член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Наредба № 24/2015, в заявлението си X се задължава да създаде ново земеделско стопанство, да го управлява лично и да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност и в качеството си на едноличен търговец от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта, т.е. от 20 октомври 2015 г., до края на оперативния период, т.е. до 31 декември 2020 г.
27Въз основа на въпросното заявление на X е отпусната помощ в размер на 40 000 евро, след което, в отговор на искането за плащане на 90 % от тази помощ, му е изплатена сума от 11 359 440 унгарски форинта (HUF) (36 000 евро).
28От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тази стартова помощ за млади земеделски стопани е отпусната по програмата за развитие на селските райони на Унгария за програмния период 2007—2013 г. и че тази програма е била одобрена от Комисията на 19 септември 2007 г.
29На 28 август 2020 г. X подава искане за плащане на останалите 10 % от размера на отпуснатата помощ.
30Това искане е отхвърлено с решение на унгарската служба „Държавно съкровище“, която изисква и възстановяване на изплатената през 2015 г. сума от 11 359 440 HUF (36 000 евро) със съображението, че същата е недължимо получена от X.
31В решението си унгарската служба „Държавно съкровище“ отбелязва, че X не е упражнявал селскостопанска дейност като основна дейност през целия период, за който се отнася отпуснатата помощ, тъй като за периода между 12 септември 2017 г. и 7 март 2018 г. в регистъра на едноличните търговци e посочено като основна негова дейност фотокопирането и възпроизвеждането на записани носители. Унгарската служба „Държавно съкровище“ съответно констатира, че Х е нарушил член 4, параграф 1, буква b) от Наредба 24/2015, поради което на основание член 11, параграф 1 от нея той губи правото на участие в съответната схема за помощ и цялата помощ следва да се счита за неправомерно получена.
32Сезиран с подадената от X жалба по административен ред, министърът на земеделието потвърждава решението на унгарската служба „Държавно съкровище“.
33Жалбата, с която X иска отмяна по съдебен ред на тези две административни решения, е отхвърлена от Debreceni Törvényszék (Окръжен съд Дебрецен, Унгария).
34X съответно подава ревизионна жалба пред Kúria (Върховен съд, Унгария), който е запитващата юрисдикция.
35Тази юрисдикция смята, че разпоредбите на Регламент № 1698/2005, отменен на 1 януари 2014 г., не са от значение за разрешаването на спора, с който е сезирана, тъй като заявлението за отпускане на помощ е подадено от X през юни 2015 г. Тя добавя, че изискването кандидатът без прекъсване до изтичането на оперативния период да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност и в качеството си на едноличен търговец, не може да се счита за изискване за умения или обучение по смисъла на член 50, параграф 3 от Регламент № 1307/2013, и съответно заключава, че това изискване не може да бъде причислено към условията за допустимост.
36Освен това според запитващата юрисдикция предвид незначителността на процесната нередност е допустимо да се наложи намалена санкция в размер на 10 %, която да се определи според периода на нередност, а именно 176 дни от общо петте години.
37При тези обстоятелства Kúria (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 50, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 […] да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да определи като критерий за допустимост бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност и в качеството си на едноличен търговец без прекъсване от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период?
2)При отрицателен отговор, трябва ли посоченият критерий за допустимост да се тълкува като поет от бенефициера ангажимент?
3)При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, трябва ли член 64, параграф 1 и член 77, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 […] да се тълкуват в смисъл, че в случай на неспазване на ангажимента може да се наложи административна санкция, чийто размер се определя, с оглед на принципа на пропорционалност, на базата на член 64, параграф 4, буква б) и член 77, параграф 4, буква б) от този регламент, т.е. трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда възстановяване на цялата помощ без възможност за отчитане на периода на неспазване?
4)Трябва ли член 64, параграф 2, буква д) и член 77, параграф 2, буква д) от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че „неспазването има незначителен характер“, ако бенефициерът на помощта не е спазвал в продължение на 176 дни от петгодишния период на ангажимента изискването дейността да се извършва като основна, като се има предвид, че през целия този период е упражнявал само селскостопанска дейност и същата е била източникът на приходите му?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
38Съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си (решение от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C‑169/22, EU:C:2023:638, т. 47 и цитираната съдебна практика).
39В случая следва да се отбележи, че в поставените въпроси се посочват разпоредбите на Регламент № 1307/2013, що се отнася до предвидените в националното право условия за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, и разпоредбите на Регламент № 1306/2013, що се отнася до възстановяването на размера на тази помощ поради неспазване на наложените на бенефициерите ѝ задължения.
40Видно от акта за преюдициално запитване, Х подава заявление за отпускане на финансирана от ЕЗФРСР стартова помощ за млади земеделски стопани и тази помощ е отпусната по национална програма за развитие на селските райони.
41При това положение могат да са приложими ratione materiae към спора в главното производство разпоредбите от правото на Съюза, отнасящи се до мерките за развитие на селските райони, а именно разпоредбите на Регламент № 1698/2005 или тези на Регламент № 1305/2013.
42В това отношение от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че процесната стартова помощ за млади земеделски стопани е отпусната по програмата за развитие на селските райони на Унгария за програмния период 2007—2013 г. и че тази програма е била одобрена от Комисията на 19 септември 2007 г.
43Съгласно член 88 от Регламент № 1305/2013, с който се отменя Регламент № 1698/2005, последният регламент обаче продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно посочения регламент преди 1 януари 2014 г. Също така в съответствие с член 19 от Делегиран регламент № 807/2014, с който се отменя Регламент № 1974/2006, последният регламент продължава да се прилага за дейностите, които се изпълняват съгласно програмите, одобрени от Комисията по силата на Регламент № 1698/2005 преди 1 януари 2014 г.
44Като се има предвид, че в случая не се оспорва, че процесното заявление за отпускане на помощ е подадено на основание на Наредба 24/2015, с която съгласно член 13 от нея се определят необходимите правила за прилагането на Регламент № 1698/2005, и че предмет на главното производство е задължението за упражняване на селскостопанска дейност като основна дейност и в качеството на едноличен търговец от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, предвиден в член 4, параграф 1, буква б) от тази наредба, това задължение и обстоятелствата около неизпълнението му трябва да се преценяват от гледна точка на разпоредбите на този регламент и на Регламент № 1974/2006 (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2024 г., Askos Properties, C‑656/22, EU:C:2024:56, т. 39 и цитираната съдебна практика).
45Когато обаче възстановяването на неправомерно платени суми по програма за помощ, одобрена и съфинансирана от ЕЗФРСР за програмен период 2007—2013 г., се извършва след приключването на този програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., възстановяването на тези суми трябва да се основава на разпоредбите на Регламент № 1306/2013 (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2024 г., Askos Properties, C‑656/22, EU:C:2024:56, т. 40 и цитираната съдебна практика).
По първия въпрос
46С оглед на тези предварителни бележки следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 22, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да наложи като условие за допустимост на стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период.
47Всъщност съгласно член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на специални условия, поставени от този регламент за някои от мерките за развитие на селските райони.
48Съгласно член 22, параграф 1 от посочения регламент стартова помощ за млади земеделски стопани се отпуска на лица, които са на възраст под 40 години, за първи път учредяват стопанство като собственици, притежават съответни професионални умения и компетенции и представят бизнес план за развитието на селскостопанските си дейности.
49Съгласно постоянната съдебна практика държавите членки могат да приемат мерки за прилагането на даден регламент, ако не създават пречка за пряката му приложимост, не прикриват неговото естество на акт на правото на Съюза и действат при конкретно упражняване на предоставената им с този регламент свобода на преценка, спазвайки произтичащите от разпоредбите му ограничения (решение от 25 октомври 2012 г., Ketelä, C‑592/11, EU:C:2012:673, т. 36 и цитираната съдебна практика).
50На въпроса дали относимите разпоредби от дадения регламент забраняват, налагат или разрешават на държавите членки да приемат определени мерки за прилагане, и по-специално в последната хипотеза — дали съответната мярка попада в рамките на признатата на всяка държава членка свобода на преценка, следва да се отговори въз основа на същите разпоредби, тълкувани с оглед на целите на този регламент (решение от 25 октомври 2012 г., Ketelä, C‑592/11, EU:C:2012:673, т. 37 и цитираната съдебна практика).
51Видно от съображение 61 и член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005, макар и правилата за допустимост на разходите да се определят по общо правило на национално равнище, това е възможно единствено при спазване на поставени от този регламент специални условия за някои от мерките за развитие на селските райони (решение от 25 октомври 2012 г., Ketelä, C‑592/11, EU:C:2012:673, т. 38).
52Отпусканата на млади земеделски стопани стартова помощ представлява такава мярка, а поставените в член 22, параграф 1 от този регламент условия за допустимост — специални условия за тази мярка (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2012 г., Ketelä, C‑592/11, EU:C:2012:673, т. 39).
53От това следва, че държавите членки са свободни да установяват допълнителни условия за допустимост на разходите, направени във връзка с прилагането на Регламент № 1698/2005, стига тези условия да не са в разрез с предвидените в член 22 от този регламент или с полезното действие на същия.
54Що се отнася до преследваните с посочения регламент цели, следва да се припомни, че посредством въпросната помощ последният цели да улесни младите земеделски стопани при създаването на земеделско стопанство, а след това и структурното приспособяване на съответното стопанство с перспективата за увеличаване на човешкия потенциал и подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство, което да допринесе за осигуряването на устойчивото развитие на селските райони (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2012 г., Ketelä, C‑592/11, EU:C:2012:673, т. 40).
55По отношение на това дали е в съответствие с Регламент № 1698/2005 условие за допустимост като предвиденото в Наредба 24/2015, а именно бенефициерът на стартова помощ за млади земеделски стопани да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност до края на оперативния период, следва да се посочи, че видно от членове 15, 16 и 18 от този регламент, държавите членки сами изготвят своите програми за развитие на селските райони, които да бъдат финансирани по реда на този регламент, а Комисията одобрява единствено програмите, които са в съответствие с него.
56В тези рамки държавите членки имат възможност в частност да предвидят, за предоставянето на помощи, финансирани от ЕЗФРСР, условия за допустимост, които се добавят към тези съгласно разпоредбите на Регламент № 1698/2005, ако съответно действат при конкретно упражняване на предоставената им с този регламент свобода на преценка, спазвайки произтичащите от разпоредбите му ограничения (решение от 15 май 2014 г., Szatmári Malom, C‑135/13, EU:C:2014:327, т. 60).
57В това отношение е важно да се отбележи, от една страна, че член 22, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005 поставя като условие за отпускането на стартовата помощ за млади земеделски стопани съответните лица да учредят стопанство „като собственици“, което по същество означава те да упражняват ефективен и траен контрол както върху земеделското стопанство, така и върху неговото управление (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2012 г., Ketelä, C‑592/11, EU:C:2012:673, т. 55).
58От друга страна, в част А, точка 5.3.1.1.2, първо тире от приложение II към Регламент № 1974/2006 се предвижда, че за целите на помощта за започване на дейност на млади земеделски стопани, в изготвяните от държавите членки програми за развитие на селските райони се определя понятието „започване на дейност“, използвано от съответната държава членка или съответния регион.
59Налага се изводът, че нито тези разпоредби, нито преследваните с Регламент № 1698/2005 цели са пречка в съответната национална правна уредба да се установява като условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност до края на оперативния период. Това условие всъщност е съобразено с очертаните от посочените разпоредби граници, като същевременно с него се уточняват произтичащите от същите разпоредби изисквания.
60Ето защо следва да се приеме, че налагането на такова допълнително условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани попада в полето на преценка, което член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 оставя на държавите членки.
61С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 22, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да наложи като условие за допустимост на стартова помощ за млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период.
По втория и третия въпрос
62С оглед на предварителните бележки, изложени в точки 38—45 от настоящото решение, следва да се приеме, че с втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент № 640/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, от една страна, че представлява „критерий за допустимост“ или „ангажимент“ по смисъла на тези разпоредби предвидено в правната уредба на държава членка условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, и от друга страна, че посочените разпоредби не допускат неспазването на това условие да предполага възстановяване от този бенефициер на целия размер на помощта без възможност за отчитане на периода на неспазване.
63Съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.
64Член 35 от Делегиран регламент № 640/2014 предвижда в параграф 1, че когато не са изпълнени съответните критерии за допустимост, исканата помощ се отказва или оттегля изцяло, а в параграф 3 — че когато взема решение относно това в каква степен се отказва или оттегля помощта при неспазване на ангажиментите или други задължения по параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2.
65Понятията „критерий за допустимост“ и „ангажимент“ не са дефинирани нито в Регламент № 1306/2013, нито в Делегиран регламент № 640/2014.
66От обичайния смисъл на тези термини и от контекста, в който те са използвани в тези регламенти, обаче следва, че що се отнася до финансираното от ЕЗФРСР развитие на селските райони, „критерият за допустимост“ трябва да се схваща като абсолютно необходимо за действителността на заявлението за отпускане на помощ предварително изискване, което, ако не е изпълнено, въпросното заявление се отхвърля, а „ангажиментът“ — като обещание на заявителя на помощта, ако същата му бъде отпусната, да спазва за срока на изпълнение на програмата за развитие на селските райони формулирано в тази програма задължение.
67Правните последици са различни според това дали става въпрос за неспазване на „критерий за допустимост“ или за неспазване на „ангажимент“. Всъщност от член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент № 640/2014 — разпоредби, уточняващи член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 — следва, че когато не е спазен „критерий за допустимост“, се отказва или оттегля цялата помощ, а когато става въпрос за „ангажимент“, помощта, ако все още не е изплатена, не се изплаща или се оттегля изцяло или частично, като се отчитат тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване.
68Задължението за упражняване на селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период видимо представлява „ангажимент“ по смисъла на посочените разпоредби, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при проверките, които следва да извърши.
69Ако запитващата юрисдикция приеме, че това задължение представлява „ангажимент“ по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и на член 35, параграф 2 от Делегиран регламент № 640/2014, в случай на неспазване на същото националните органи ще са длъжни, определяйки каква част от получената от X стартова помощ за млади земеделски стопани трябва да бъде оттеглена, да отчетат тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване в съответствие с член 35, параграф 3 от този делегиран регламент.
70Ето защо на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент № 640/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, от една страна, че може да представлява „ангажимент“ по смисъла на тези разпоредби предвидено в правната уредба на държава членка условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, и от друга страна, че в такъв случай член 35, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент № 640/2014 не допуска неспазването на подобен ангажимент да предполага възстановяване от този бенефициер на целия размер на помощта без възможност за отчитане, в частност, на периода на неспазване.
По четвъртия въпрос
71В четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция посочва член 64, параграф 2, буква д) и член 77, параграф 2, буква д) от Регламент № 1306/2013 и иска по същество да установи дали тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която неспазването на поетия от бенефициера на помощта ангажимент предполага възстановяване на целия размер на помощта без възможност за отчитане, в частност, на периода на неспазване.
72Като се има предвид обаче, че във втората част на точка 70 от настоящото решение на този въпрос вече е даден утвърдителен отговор въз основа на релевантните разпоредби от правото на Съюза, на четвъртия въпрос не следва да се отговаря.
По съдебните разноски
73С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1)Член 22, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
трябва да се тълкуват в смисъл, че
позволяват на държава членка да наложи като условие за допустимост на стартова помощ за млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период.
2)Член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета и член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
от една страна, може да представлява „ангажимент“ по смисъла на тези разпоредби предвидено в правната уредба на държава членка условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, и от друга страна, че в такъв случай член 35, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент № 640/2014 не допуска неспазването на подобен ангажимент да предполага възстановяване от този бенефициер на целия размер на помощта без възможност за отчитане, в частност, на периода на неспазване.
Подписи
*Език на производството: унгарски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.