Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (преюдициален състав)
28 януари 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Данъчно облагане — Акцизи — Допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки — Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО — Понятие „допълнителен косвен данък“ — Такса върху услугите по пренос и разпределение на електроенергия — Прехвърляне на данъка върху потребителя“ — Пряка и неделима връзка между данъка и потреблението на електроенергия “
По дело T‑653/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Франция) с акт от 29 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 6 декември 2024 г., в рамките на производство по дело
Accorinvest,
Société générale
срещу
Ministre de l’Économie, des Finances et de la Souveraineté industrielle et numérique
ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав),
състоящ се по време на разискванията от: S. Papasavvas, председател, T. Pynnä (докладчик), J. Laitenberger, G. Hesse и I. Dimitrakopoulos, съдии,
генерален адвокат: M. Brkan,
секретар: L. Ramette, администратор,
предвид това че на 18 декември 2024 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,
предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква б) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 12 септември 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за Accorinvest и Société générale, от S. Espasa Mattei и J.‑P. Renaudin, адвокати,
–за френското правителство, от P. Chansou и B. Travard, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от M. Björkland и M. Herold, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 октомври 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12).
2Запитването е отправено в рамките на две съединени главни производства със страни, от една страна, Accorinvest, и от друга страна, Société générale, срещу ministre de l’Économie, des Finances et de la Souveraineté industrielle et numérique (министър на икономиката, финансите и промишления и цифровия суверенитет, Франция) по повод на законосъобразността на данъчно облагане, наложено на тези дружества по силата на френската правна уредба поради сключването на договори за достъп до електроенергийната мрежа.
Правна уредба
Правото на Съюза
3Директива 2008/118 е отменена и заменена с Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на облагане с акциз (ОВ L 58, 2020 г., стр. 4). Въпреки това Директива 2008/118 остава приложима ratione temporis към фактите по споровете в главните производства.
4Член 1 от Директива 2008/118 е гласял:
„1.Настоящата директива определя общ режим по отношение на акциза, с който се облага пряко или косвено потреблението на следните стоки (наричани по-долу „акцизни стоки“):
а)енергийни продукти и електрическата енергия, обхванати от Директива 2003/96/ЕО [на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98)];
[…] 2.Държавите членки могат да налагат по отношение на акцизните стоки допълнителни косвени данъци със специално предназначение, при условие че тези данъци са в съответствие с данъчните правила на Общността, приложими по отношение на акцизите или данъка върху добавената стойност при определянето на данъчната основа, изчисляването на данъчното задължение, облагането и контрола на данъка, като тези правила не включват разпоредбите, свързани с освобождаването от данъци.
3.Държавите членки могат да налагат данъци върху:
[…] б)предоставянето на услуги, включително на такива, свързани с акцизни стоки, които не могат да се определят като данъци върху оборота.
[…]“.
Националното право
5Член 18 от loi no°2004‑803 du 9 août 2004, relative au service public de l’électricité et du gaz et aux entreprises électriques et gazières (Закон № 2004‑803 от 9 август 2004 г. относно обществената услуга за електро- и газоразпределение и предприятията за електроенергия и газ, наричан по-нататък „Законът от 9 август 2004 г.“) гласи:
„I. Въвежда се такса за услугите по пренос и разпределение на електроенергията в полза на Caisse nationale des industries électriques et gazières (Национална каса на електроенергийната и газовата промишленост) […]
II. Тази такса се дължи:
1o за електроенергията:
а)от получаващите я оператори на обществени мрежи за пренос или разпределение, в добавка към тарифата за използване на обществените преносни и разпределителни мрежи, […] за потребителите […], с които тези оператори са сключили договор за достъп до мрежата;
b)от получаващите я доставчици на електроенергия, в добавка към продажната им цена за потребителите […], когато тези доставчици са сключили договор за достъп до мрежите […], за да захранват тези потребители;
c)от получаващите я доставчици на електроенергия, в добавка към продажните тарифи […];
[…] III. Таксата се основава:
1o за електроенергията:
–на фиксираната част от тарифата за използване на обществените електропреносни и електроразпределителни мрежи, преди облагане, когато таксата е дължима на основание параграф II, точка 1, буква a);
–на фиксираната част от дела, предвиден за използването на мрежите, която е включена в продажната цена на електроенергията, преди облагане, когато таксата е дължима на основание параграф II, точка 1, буква b);
–на фиксираната част от дела, отнасящ се до използването на мрежите, която е включена в регулираните продажни тарифи на електроенергията, преди облагане, когато таксата е дължима на основание параграф II, точка 1, буква c) […]
[…] IV. Таксата по договорите, сключени от лицата, посочени в параграф II, за извършването на посочените в параграф I услуги, се дължи при получаването на авансовите плащания или цената от задълженото лице или, по негов избор, в момента на дебита; в този случай тя се дължи при всички случаи при получаването на авансовите плащания или на цената, ако тя предшества дебита.
[…] VII. Редът и условията за прилагането на този член се определят с наредба на Държавния съвет“.
6Член 1 от Décret no 2005‑123 du 14 février 2005 relatif à la contribution tarifaire sur les prestations de transport et de distribution d’électricité et de gaz naturel (Наредба № 2005‑123 от 14 февруари 2005 г. за таксата за услугите по пренос и разпределение на електроенергия и природен газ) (наричана по-нататък „Наредбата от 14 февруари 2005 г.“), в редакцията, приложима до 31 юли 2017 г., е гласял:
„I. Фиксираната част от тарифата за използване на обществените електропреносни и електроразпределителни мрежи, преди облагане, посочена в член 18, параграф III, точка 1 от […] закон от 9 август 2004 г., представлява сбор от следните елементи:
–годишния компонент за управление, както е определен в действащото решение за одобряване на тарифите за използване на обществените мрежи за пренос и разпределение на електроенергия;
–годишния компонент за измерване, както е определен в действащото решение за одобряване на тарифите за използване на обществените мрежи за пренос и разпределение на електроенергия;
–фиксираната част от годишния компонент за потребление […];
–фиксираната част от годишния компонент за допълнително и аварийно захранване […]“.
7Съгласно член 1 от Наредбата от 14 февруари 2005 г. в редакцията, приложима от 1 август 2017 г.:
„[…] фиксираната част от тарифата за използване на обществените електропреносни и електроразпределителни мрежи преди облагане представлява сбор от елементите на тарифата, както са определени в действащото решение за одобряване на тарифите за използване на обществените електропреносни и електроразпределителни мрежи, изброени в точки 1—4:
1o годишния компонент за управление;
2o°годишния компонент за измерване;
3o°фиксираната част от годишния компонент за потребление. В тази фиксирана част влизат елементите, включени в тарифните формули за този компонент, които зависят от договорените мощности, без месечните компоненти за превишаване на договорените мощности;
4o°фиксираната част от годишния компонент за допълнително и аварийно захранване. В тази фиксирана част влиза годишният компонент за допълнително и аварийно захранване, без частта, свързана с енергията, и месечните компоненти за превишаване на договорените мощности, когато нивото на напрежение на аварийното захранване е различно от това на основното захранване“.
8Съгласно член 2 от Наредбата от 14 февруари 2005 г.:
„Доставчикът на електроенергия, който събира таксата в изпълнение на член 18, параграф II, точка 1°, буква b) или c) от […] закон от 9 август 2004 г., включва фиксираната част от дела, отнасящ се до използването на мрежите, преди облагане, в продажната цена или в продажната тарифа в съответствие с член 1“.
9Член L. 341‑3 от Code de l’énergie (Кодекс на енергетиката) гласи:
„Методите, използвани за определяне на тарифите за използване на обществените електропреносни и електроразпределителни мрежи, се определят от Commission de régulation de l'énergie [Комисия за енергийно регулиране] […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10Accorinvest и Société générale са две дружества по френското право, които в качеството си на крайни потребители на електроенергия са платили такса върху услугите за пренос и разпределение на електроенергия (наричана по-нататък „таксата за пренос“).
11В рамките на две отделни производства Accorinvest и Société générale са поискали от Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж, Франция) да осъди френската държава да им изплати обезщетение в размер, съответстващ на таксата за пренос, която са платили съответно за 2016—2018 г. и за 2017 г. и 2018 г. В подкрепа на исканията си тези дружества изтъкват, че тази такса има характер на „допълнителен косвен данък върху акцизните стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 и че тя не отговаря на установените в тази разпоредба данъчни правила. С определения от 26 април 2021 г. председателят на 1-о отделение на Tribunal administratif de Paris (Административен съд Париж) отхвърля тези искания като предявени пред съд, който не е компетентен да ги разгледа.
12Сезиран с жалбите, подадени от Accorinvest и Société générale, Cour administrative d’appel de Paris (Апелативен административен съд Париж, Франция), отменя тези определения и упражнявайки пълен съдебен контрол, отхвърля исканията им за обезщетение с мотива, че не съществува „пряка и неделима връзка“ между таксата за пренос и потреблението на електроенергия по смисъла на практиката на Съда, поради което тази такса не попада в приложното поле на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118.
13Accorinvest и Société générale подават жалби пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), който е запитващата юрисдикция.
14Запитващата юрисдикция отбелязва, че таксата за пренос се основава на фиксираната част от тарифите за използване на обществените електроенергийни мрежи, която по същество зависи от нивото на напрежението и от мощността, договорена в договора за присъединяване към мрежите, без променливата част от тези тарифи — единствената, която зависи от количеството потребена електроенергия.
15Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че първото изтъкнато от Accorinvest и Société générale основание, изведено от факта, че таксата за пренос се прехвърля законосъобразно върху крайния потребител на електроенергия, поставя въпроса дали наличието на законоустановен механизъм за прехвърляне на данък върху акцизна стока върху крайния потребител само по себе си предполага наличието на пряка и неделима връзка между този данък и потреблението на тази стока, дори в случай че този данък се изчислява независимо от количеството действително потребена стока. От друга страна, тя отбелязва, че второто им основание, изведено от наличието на пряка и неделима връзка между тази такса и потреблението на електроенергия, поставя въпроса дали трябва да се счита, че данъчно облагане, основано изключително на фиксираната част от тарифите за използване на обществените електроенергийни мрежи, но което се дължи поради договорите за достъп до мрежата, сключени от потребителите или техните доставчици, има такава връзка. Запитващата юрисдикция счита, че тези въпроси, които се отнасят до тълкуването на Директива 2008/118, са определящи за решаването на спора.
16При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкуват в смисъл, че наличието на законоустановен механизъм за прехвърляне на данъка върху крайния потребител на акцизна стока само по себе си предполага съществуването на пряка и неделима връзка между този данък и потреблението на тази стока, така че той трябва да се счита за допълнителен косвен данък по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118], дори когато този данък се изчислява независимо от количеството реално потребена стока?
2)Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкуват в смисъл, че данък като таксата за пренос, който се основава на фиксираната част от тарифите за използване на обществените електроенергийни мрежи, без променливата част от тези тарифи, която е единствената, зависеща от потреблението на електроенергия, но се дължи по силата на договорите за достъп до мрежата, сключени от потребителите или техните доставчици, има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия, така че той трябва да се счита за допълнителен косвен данък по смисъла на тези разпоредби?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
17С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2025 г. след представянето на заключението на генералния адвокат, Accorinvest и Société générale искат възобновяване на устната фаза на производството.
18В подкрепа на искането си Accorinvest и Société générale посочват по същество, че заключението на генералния адвокат съдържа доводи, които не са били обсъдени от заинтересованите страни. Всъщност анализът на генералния адвокат се основавал на контекстуален подход с оглед на целите на Директива 2008/118 в областта на формалностите и контрола, който не бил развит от заинтересованите страни в писмените им изявления, нито засегнат от въпросите в съдебното заседание.
19Следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Общия съд не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от този статут да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Общият съд не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (вж. решение от 14 март 2024 г., f6 Cigarettenfabrik, C‑336/22, EU:C:2024:226, т. 25 и цитираната съдебна практика).
20Независимо от това, във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Общият съд може да постанови възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 222 от своя процедурен правилник, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза заинтересована страна посочи нов факт от решаващо значение за решението на Общия съд или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти.
21В настоящия случай обаче Общият съд разполага с всички необходими данни, за да се произнесе, и в искането си за възобновяване на устната фаза на настоящото дело Accorinvest и Société générale изобщо не са доказали, че делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите субекти. Освен това посоченото искане не съдържа никакъв нов факт от решаващо значение за решението, което Общият съд следва да постанови по това дело. При това положение, след изслушване на генералния адвокат, Общият съд преценява, че няма основание да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
22С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че законоустановеният механизъм за прехвърляне на данъка върху крайния потребител на електроенергия сам по себе си предполага съществуването на пряка и неделима връзка между този данък, изчислен независимо от количеството действително консумирана електроенергия, и потреблението на електроенергия, така че посоченият данък трябва да се счита за „допълнителен косвен данък“ по смисъла на тази разпоредба.
23В това отношение трябва да се припомни, че Директива 2008/118 има за цел, както става ясно от съображение 2 от нея, да хармонизира условията за облагане с акциз на стоките, попадащи в нейното приложно поле, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.
24Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2008/118 тя установява общ режим по отношение на акциза, с който се облага пряко или косвено потреблението на стоките, изброени в тази разпоредба, сред които са посочени по-конкретно „енергийни продукти и електрическата енергия, обхванати от Директива [2003/96]“.
25Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118, който има за цел да отрази разликата в традициите на държавите членки в данъчната материя и честото прибягване до непреки данъци за осъществяването на небюджетни политики, позволява на държавите членки да въведат, освен минимален акциз, и други непреки данъци със специално предназначение (решение от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 58).
26Като разпоредба, която дерогира принципа на хармонизиране на условията за облагане с акциз на продуктите, попадащи в нейното приложно поле, член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува стриктно (вж. решение от 5 март 2015 г., Statoil Fuel & Retail, C‑553/13, EU:C:2015:149, т. 39 и цитираната съдебна практика).
27Данък, с който не се облага пряко или косвено потреблението на електроенергия, нито на друга акцизна стока, не попада в приложното поле на Директива 2008/118 (решение от 20 септември 2017 г., Elecdey Carcelen и др., C‑215/16, C‑216/16, C‑220/16 и C‑221/16, EU:C:2017:705, т. 61—63). От съдебната практика следва, че за да се квалифицира даден данък като допълнителен косвен данък върху електроенергията, трябва да съществува пряка и неделима връзка между този данък и потреблението на електроенергия (вж. в този смисъл решения от 10 юни 1999 г., Braathens, C‑346/97, EU:C:1999:291, т. 23, и от 3 март 2021 г., Promociones Oliva Park, C‑220/19, EU:C:2021:163, т. 54).
28За да се определи дали може да се приеме, че даден данък има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия, съдебната практика взема предвид различни фактори.
29В решение от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems (C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 62—65), Съдът приема, че не съществува пряка и неделима връзка между използването на ядрено гориво, което е правопораждащият факт за разглеждания по това дело данък, и потреблението на електроенергия. Съдът взема предвид две обстоятелства. Първо, той отбелязва, от една страна, че количеството електроенергия, произведено от реактор на ядрена централа, не зависи пряко от използваното количество ядрено гориво, а то може да варира в зависимост от вида и свойствата на използваното гориво, както и в зависимост от производителността на съответния реактор, и от друга страна, че въведеният данък може да се събира поради стартирането на самоподдържаща се верижна реакция, без дори непременно да е произведено или консумирано количество електроенергия. Второ, той отбелязва, че този данък не се събира от потребителя, а от производителя на електроенергия и не може да бъде изцяло прехвърлен върху крайния потребител на електроенергия.
30В решение от 3 март 2021 г., Promociones Oliva Park (C‑220/19, EU:C:2021:163, т. 50, 51, 54 и 58), Съдът взема предвид, първо, основанието за възникване на въпросния данък, а именно нетното производство на електроенергия, второ, обстоятелството, че той се събира не пряко от потребителите на електроенергия, а от икономическите оператори, които я произвеждат и включват в мрежата, и че не съществува никакъв формален механизъм за прехвърляне на данъка, и трето, фактът, че този данък се изчислява единствено в зависимост от качеството на производител на електроенергия, въз основа на отчасти фиксирани доходи на данъчнозадължените лица и следователно независимо от количеството електроенергия, действително произведено и включено в електрическата мрежа. При тези обстоятелства Съдът заключава, че липсва пряка и неделима връзка между този данък и потреблението на електроенергия.
31Накрая, в решение от 18 януари 2017 г., IRCCS — Fondazione Santa Lucia (C‑189/15, EU:C:2017:17, т. 30—38), за да прецени дали сумите, дължими от предприятията за покриване на общите разходи на електроенергийната система, представляват косвени данъци, Съдът взема предвид четири елемента, тоест, първо, предвиденото в закона задължение за плащане на тези суми, второ, предназначението на изискваните суми, които трябва да финансират цели от общ интерес, трето, възможността посочените суми да бъдат начислени във фактурите, издадени на крайните потребители на електроенергия, и четвърто, фактът, че тези суми са свързани с потребената електроенергия.
32Както припомня генералният адвокат в точка 54 от заключението си, от цитираните в точки 29—31 по-горе решения следва, че само по себе си пълното прехвърляне на данък върху крайния потребител не е достатъчно, за да се квалифицира този данък като допълнителен косвен данък, а е един от елементите, които трябва да се вземат предвид за това квалифициране.
33С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на законоустановен механизъм за прехвърляне на данък върху крайния потребител на електроенергия само по себе си не предполага, че този данък, изчислен независимо от действително потребеното количество електроенергия, има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия и че трябва да се счита за „допълнителен косвен данък“ по смисъла на тази разпоредба.
По втория въпрос
34С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали данък, дължим по силата на договорите за достъп до мрежата за доставка на електроенергия, сключени от потребителите или техните доставчици, и чието изчисляване не зависи от потреблението на електроенергия, има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия, поради което трябва да се счита за „допълнителен косвен данък“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118.
35От точки 29—31 по-горе следва, че съдебната практика посочва няколко елемента, които трябва да се вземат предвид, когато става въпрос да се установи наличието на пряка и неделима връзка за целите на квалифицирането на даден данък като „допълнителен косвен данък“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118, по-специално правопораждащият факт за данъка, начинът на изчисляването му и евентуалното му прехвърляне върху потребителя.
36В случая от предоставената от запитващата юрисдикция информация е видно, на първо място, че правопораждащият факт за таксата за пренос е сключването от страна на потребителите на електроенергия или на техните доставчици на договор за достъп до електроенергийната мрежа. Както подчертава генералният адвокат в точка 56 от заключението си, този правопораждащ факт предхожда всяко потребление на електроенергия.
37На второ място, що се отнася до изчисляването на таксата за пренос, от информацията, с която разполага Общият съд, и при условие че тези елементи бъдат проверени от запитващата юрисдикция, е видно, че по силата на членове 1 и 2 от Наредбата от 14 февруари 2005 г. тази вноска се основава на годишния компонент за управление, годишния компонент за измерване, фиксираната част от годишния компонент на потребление и фиксираната част на годишния компонент за допълнително и аварийно захранване.
38Запитващата юрисдикция уточнява, че компонентите, на които се основава таксата за пренос, не зависят от потреблението на електроенергия. По-специално, макар фиксираната част от годишния компонент на потребление да зависи от договорената от потребителя мощност и от избраните тарифни формули, от информацията, с която разполага Общият съд, е видно, че изборът на потребителя се прави въз основа на предварителна оценка на бъдещото му потребление на електроенергия, която няма връзка с действителното му потребление. От обсъжданията в съдебното заседание става ясно, че ако е възможна промяна на този избор от страна на потребителя, тази промяна е валидна за в бъдеще и не води до възстановяване на таксата за пренос, която той е платил в миналото въз основа на договорена мощност, която не отговаря на неговите нужди. Освен това пълната липса на потребление на електроенергия през определен период от време не освобождава потребителя от плащането на таксата за пренос.
39На трето място, както следва от точки 29—33 по-горе, макар таксата за пренос да се прехвърля върху крайния потребител на електроенергия, този елемент сам по себе си не е достатъчен, за да се заключи, че е налице пряка и неделима връзка между данък и потреблението на електроенергия.
40Следователно и при условие че запитващата юрисдикция провери фактическите обстоятелства и нормите на националното право, на които се основават съображенията, изложени в точки 36—39 по-горе, следва да се констатира, че таксата за пренос не съставлява „допълнителен косвен данък“, с който се облага пряко или косвено потреблението на електроенергия по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118.
41С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че данък, дължим по силата на договори за достъп до мрежата за доставка на електроенергия, сключени от потребителите или техните доставчици, и чието изчисляване не зависи от действително потребеното количество електроенергия, не попада в обхвата на понятието „допълнителен косвен данък“ по смисъла на тази разпоредба.
По съдебните разноски
42С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Общия съд, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (преюдициален състав)
реши:
1)Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО
трябва да се тълкува в смисъл, че
наличието на законоустановен механизъм за прехвърляне на данък върху крайния потребител на електроенергия само по себе си не предполага, че този данък, изчислен независимо от действително потребеното количество електроенергия, има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия и че трябва да се счита за „допълнителен косвен данък“ по смисъла на тази разпоредба.
2)Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118
трябва да се тълкува в смисъл, че
данък, дължим по силата на договори за достъп до мрежата за доставка на електроенергия, сключени от потребителите или техните доставчици, и чието изчисляване не зависи от действително потребеното количество електроенергия, не попада в обхвата на понятието „допълнителен косвен данък“ по смисъла на тази разпоредба.
Papasavvas
Pynnä
Laitenberger
Hesse
Dimitrakopoulos
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 януари 2026 година.
Подписи
*Език на производството: френски.