Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

12 февруари 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Летищни такси — Директива 2009/12/ЕО — Член 2, точка 3 — Понятие „ползвател на летище“ — Член 6, параграф 2 — Задължение на управляващия летището орган да се консултира с ползвателите на летището по отношение на промените на системата или на нивото на летищните такси — Член 6, параграф 5, първа алинея, буква a) — Задължителна процедура за определяне или одобряване на летищните такси или на максималното им ниво от независимия надзорен орган — Член 6, параграф 5, втора алинея — Член 11, параграфи 1 и 7 — Задължение на този орган да се консултира с ползвателите на летището по отношение на промените на системата или на нивото на летищните такси в рамките на задължителна процедура по националното право — Обхват — Принцип на недопускане на дискриминация и принцип на прозрачност“

По дело C‑680/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава, Полша) с акт от 4 септември 2024 г., постъпил в Съда на 15 октомври 2024 г., в рамките на производство по дело

WizzAir Hungary Légiközlekedési Kft.

срещу

Prezes Urzędu Lotnictwa Cywilnego,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: O. Spineanu-Matei, председател на състава, S. Rodin и N. Piçarra (докладчик), съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–за WizzAir Hungary Légiközlekedési Kft., от L. M. Wyszomirski, adwokat,

–за Polskie Porty Lotnicze S.A., от A. Łaba, radca prawny,

–за полското правителство, от B. Majczyna и D. Lutostańska, в качеството на представители,

–за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, S. Finnegan и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от M. C. Toland, SC, и C. Ó Néill, BL,

–за Европейската комисия, от R. Álvarez Vinagre и B. Sasinowska, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 3, член 6, параграф 2 и параграф 5, първа алинея, буква а) и втора алинея, както и член 11, параграф 7 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно летищните такси (ОВ L 70, 2009 г., стр. 11).

2Запитването е отправено в рамките на спор между WizzAir Hungary Légiközlekedési Kft. (наричано по-нататък „WizzAir“), въздушен превозвач със седалище в Будапеща (Унгария) и Prezes Urzędu Lotnictwa Cywilnego (председател на Органа за гражданско въздухоплаване, Полша) (наричан по-нататък „председателят на ULC“) по повод на законосъобразността на решение, с което последният отхвърля искането на WizzAir да бъде допуснато като страна в процедурата за изменение на нивото или структурата на летищните такси за летище „Шопен“ във Варшава (Полша) (наричано по-нататък „летище „Шопен“).

Правна уредба

Правото на Съюза

3Съгласно съображения 2 и 11—13 от Директива 2009/12:

„(2)Необходимо е да се установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, тъй като при липса на такава рамка е възможно да не бъдат изпълнени основните изисквания в отношенията между управляващите летища органи и ползвателите на летище […]

[…] (11)Летищните такси следва да бъдат недискриминационни. Следва да се въведе задължителна процедура за редовни консултации между управляващите летищата органи и ползвателите на летище, с възможност която и да е от двете страни да прибегне до независим надзорен орган, в случай че ползвателите на летище оспорят някое решение за летищните такси или при промяна на системата за таксуване.

(12)За да се гарантират безпристрастност на решенията и подходящо и ефективно прилагане на настоящата директива, във всяка държава членка следва да се създаде независим надзорен орган. Органът следва да притежава всички необходими ресурси, като персонал, експертен опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

(13)Изключително важно за ползвателите на летище е редовно да получават информация от управляващия летището орган относно начина и базата, на която се изчисляват летищните такси. Подобна прозрачност би могла да даде яснота на въздушните превозвачи за разходите на летището и възвръщаемостта на инвестициите в летища. За да позволят на управляващия летището орган правилно да оцени нуждите по отношение на бъдещите инвестиции, ползвателите на летище следва своевременно да го уведомяват за своите експлоатационни прогнози, планове за развитие, специфични изисквания и предложения“.

4Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…] 2)„управляващ летището орган“ означава всеки орган, който, в зависимост от случая, в съчетание или не с други дейности, има за цел съгласно националните законови и подзаконови актове или договори администрирането и управлението на инфраструктурите на летището или на летищната мрежа, и съгласуването и контрола на дейностите на различните оператори, действащи на съответните летища или мрежи от летища;

3)„ползвател на летище“ означава всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище;

[…]“.

5Съгласно член 3 от посочената директива, озаглавен „Недискриминация“:

„Държавите членки гарантират, че летищните такси не дискриминират ползвателите на летището в съответствие с [правото на Съюза]. Това не е пречка за модулирането на летищните такси по въпроси от общ и обществен интерес, включително и екологични въпроси. Такава модулация се извършва въз основа на валидни, обективни и прозрачни критерии“.

6Член 6 от същата директива, озаглавен „Консултации и средства за правна защита“, гласи:

„1.Държавите членки гарантират установяването на задължителна процедура за редовни консултации между управляващия летището орган и ползвателите на летището или представителите или асоциациите на ползвателите на летището по отношение на функционирането на системата на летищните такси, нивото на летищните такси и където е подходящо, качеството на предоставяните услуги. Такива консултации се организират поне веднъж годишно, освен ако на последната консултация не е договорено друго. […] Държавите членки си запазват правото да искат по-чести консултации.

2.Държавите членки гарантират, когато е възможно, че промените в системата или в нивото на летищните такси се извършват при съгласие между управляващия летището орган и ползвателите на летището. За тази цел управляващият летището орган представя на ползвателите на летището предложение за изменение на системата или нивото на летищните такси заедно с обосновка на предложените промени не по-късно от четири месеца преди влизането им в сила, освен при наличието на извънредни обстоятелства, които се обосноват пред ползвателите на летището. Управляващият летището орган провежда консултации с ползвателите на летището по предложените промени и взема предвид техните становища преди да вземе окончателното решение. Управляващият летището орган обикновено публикува своето решение или препоръка не по-късно от два месеца преди влизането му в сила. Ако между управляващия летището орган и ползвателите на летището не бъде постигнато съгласие по предложените промени, управляващият летището орган обосновава решението си, отчитайки становището на ползвателите на летището.

3.Държавите членки гарантират, че в случай на несъгласие по дадено решение за летищните такси, взето от управляващия летището орган, всяка от страните може да поиска намесата на независимия надзорен орган, посочен в член 11, който да разгледа основанията за изменението на системата или на нивото на летищните такси.

4.В случай че промяната в системата или нивото на летищните такси, за която управляващият летището орган е взел решение, бъде оспорена пред независимия надзорен орган, тя не поражда действие, преди надзорният орган да разгледа въпроса. В четириседмичен срок от отнасянето на въпроса до независимия надзорен орган той взема временно решение за влизането в сила на промяната на летищните такси, освен ако окончателното решение може да бъде взето в същия срок.

5.Дадена държава членка може да реши да не прилага параграфи 3 и 4 относно промените в нивото на таксите или структурата на летищните такси за онези летища, за които:

а)съществува задължителна процедура съгласно националното право, по силата на която летищните такси или максималното им ниво се определят или одобряват от независимия надзорен орган; […]

[…] Процедурите, условията и критериите, прилагани от държавата членка за целите на настоящия параграф, са относими, обективни, недопускащи дискриминация и прозрачни“.

7Член 7 от Директива 2009/12, озаглавен „Прозрачност“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.Държавите членки гарантират, че всеки път, когато трябва да се проведат консултациите, посочени в член 6, параграф 1, управляващият летището орган предоставя на всеки ползвател на летището или представители или асоциации на ползвателите на летища информация за компонентите, които служат за основа при определяне на системата или нивото на всички такси, събирани на всяко летище от съответния управляващ летището орган. […]

[…] 2.Държавите членки гарантират, че ползвателите на летището предоставят информация на управляващия летището орган преди всяка консултация, както е предвидено в член 6, параграф 1, по-специално относно:

а)прогнозите за трафика;

б)прогнозите за състава и планираното използване на техния въздушен парк;

в)проектите им за развитие на въпросното летище; и

г)изискванията им към въпросното летище“.

8Член 11 от тази директива, озаглавен „Независим надзорен орган“, предвижда в параграфи 1 и 7:

„1.Държавите членки определят или създават независим орган като техен национален независим надзорен орган, който да гарантира правилното прилагане на мерките, взети за съобразяване с настоящата директива, и да изпълнява най-малко задачите, възложени му по член 6. […]

[…] 7.Когато предприеме разследване на основанията за промяна на системата или нивото на летищните такси съгласно член 6, независимият надзорен орган има достъп до необходимата информация от засегнатите страни и от него се изисква да се консултира с тях, за да вземе решението си. Без да се засяга член 6, параграф 4, той взема окончателно решение възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от четири месеца от отнасянето на въпроса до него. […] Решенията на независимия надзорен орган са обвързващи, без да се засяга възможността за парламентарен или съдебен контрол, доколкото е приложим в държавите членки“.

Полското право

9Член 77, параграфи 1 и 2 от Ustawa — Prawo lotnicze (Закон за въздухоплаването) от 3 юли 2002 г., консолидиран (Dz. U., 2019 г., позиция 1580) (наричан по-нататък „Законът за въздухоплаването“), гласи:

„1.Преди въвеждането или изменението на летищните такси управляващият орган на публично летище разработва проект на тарифа за летищните такси, уточняваща нивото на стандартните такси, допълнителните такси и отстъпките от тези такси, заедно с правилата за тяхното изчисляване и предоставяне, и се консултира по проекта на тарифата за летищните такси с въздушните превозвачи, които ползват редовно въпросното летище, или с представляващите ги субекти, и по-специално с действащия на въпросното летище комитет на въздушните превозвачи или с асоциации на въздушни превозвачи. Управляващият летището орган може да се консултира и с други субекти, които използват инфраструктурата, оборудването или услугите, посочени в член 75, параграф 1. Консултациите се отнасят до нивото, структурата и правилата за изчисляване на летищните такси и до предоставянето на отстъпки от тези такси.

2.Въздушен превозвач, който ползва редовно летището по смисъла на параграф 1, е въздушен превозвач, който отговаря на едно от следните условия:

1)предоставя редовна въздухоплавателна услуга до или от въпросното летище през периода на часово планиране, в който се провеждат консултациите, или е предоставял такава услуга през периода на часово планиране, предхождащ периода, в който се провеждат консултациите, и е уведомил управляващия публичното летище орган за намерението си да предоставя редовна въздухоплавателна услуга през съответния период на часово планиране, през който е извършвал такава услуга,

2)е извършил десет или повече полета извън редовния график (чартърни полети) през периода на часово планиране, предхождащ периода, в който се провеждат консултациите, или през периода на часово планиране, в който се провеждат консултациите, и продължава да извършва въздухоплавателни услуги от това летище по време на провеждането на консултациите“.

10Член 77d от този закон предвижда:

„1.След консултациите, предвидени в член 77, параграф 1, и най-малко три месеца преди планираната дата на влизане в сила управляващият публично летище орган […] представя за одобрение от председателя на ULC тарифата за летищните такси, придружена от съответните мотиви

2.В случай на извънредни и непредвидими обстоятелства председателят на [ОГВ] може, по искане на управляващия публично летище орган, придружено от обосновка, описваща тези обстоятелства, да приеме съкращаване на срока по параграф 1. Въпреки това срокът за представяне на тарифата за летищните такси за одобрение от председателя на [ULC] не може да бъде по-кратък от два месеца преди датата, предвидена за нейното влизане в сила.

3.Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis за изменението на конкретни разпоредби на тарифата за летищните такси.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11На 31 юли 2019 г. председателят на ULC, независим надзорен орган по смисъла на член 11, параграф 1 от Директива 2009/12, е сезиран с искане за одобрение на изменението на тарифата за летищните такси за летище „Шопен“, подадено от Polskie Porty Lotnicze S.A. (наричано по-нататък „PPL“), управляващ орган на това летище, по смисъла на член 2, точка 2 от тази директива. Към искането са приложени документи, удостоверяващи проведените консултации по време на среща, състояла се на 15 май 2019 г., с 65 въздушни превозвачи, квалифицирани като „редовни ползватели“ на летище „Шопен“ по смисъла на член 77, параграфи 1 и 2 от Закона за въздухоплаването.

12На 18 юли 2019 г. WizzAir, ползвател на летище „Шопен“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2009/12, иска от председателя на ULC да бъде допуснат като страна в процедурата за изменение на тарифата за летищните такси за летище „Шопен“.

13С решение от 31 октомври 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) председателят на ULC одобрява някои изменения на тази тарифа и отхвърля други. След като установява, че WizzAir не отговаря на изискванията на приложимото национално законодателство, той отказва да го допусне до разглежданата процедура и уведомява единствено PPL за това решение.

14WizzAir обжалва това решение пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава, Полша), който е запитващата юрисдикция. Пред него председателят на ULC изтъква, че тази жалба е недопустима, или, при условията на евентуалност, неоснователна, тъй като WizzAir няма правен интерес от одобряването на измененията на разглежданите летищни такси.

15С решение от 19 август 2020 г. този съд отменя спорното решение поради процесуално нарушение с мотива, че то се основава на доказателства, които са преведени само отчасти на полски език. Председателят на ULC и PPL подават касационна жалба срещу това съдебно решение.

16С решение от 24 април 2024 г. Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) отменя обжалваното съдебно решение и връща делото на запитващата юрисдикция, тъй като в него не се дава еднозначен отговор по отношение на доказателствата, необходими за преценка на законосъобразността на спорното решение, нито относно конкретните доказателства по преписката, които не са преведени на полски език.

17След връщането на делото за ново разглеждане запитващата юрисдикция констатира следното:

–процедурата за определяне или одобряване на летищните такси или на максималното им ниво от председателя на ULC в качеството му на независим надзорен орган, предвидена в членове 77 и 77d от Закона за въздухоплаването, съответства на задължителната процедура по националното право, посочена в член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от Директива 2009/12;

–преди да представи на председателя на ULC искането за одобрение на разглежданите изменения, PPL провежда консултациите, посочени в член 6, параграф 2 от Директива 2009/12 и в член 77, параграф 1 от Закона за въздухоплаването, но само с 65 субекта, отговарящи на критерия за редовен ползвател на летище „Шопен“ по смисъла на параграф 2 от този член 77, докато 137 субекта, отговарящи на критерия за ползвател на летище по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2009/12, са извършвали дейност на това летище през годината, предхождаща приемането на спорното решение;

–при разглеждането на измененията на летищните такси, представени от PPL, председателят на ULC не се е консултирал със „засегнатите страни“ по смисъла на член 11, параграф 7 от Директива 2009/12.

18Запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали когато независимият надзорен орган определя или одобрява промени в нивото или структурата на летищните такси в рамките на задължителната процедура по националното право, посочена в член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от Директива 2009/12, той е длъжен да проведе консултациите, предвидени в член 11, параграф 7 от тази директива.

19Тази юрисдикция счита, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително, макар член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от Директива 2009/12 да позволява към задължителната процедура по националното право да не се прилага член 6, параграф 3 от тази директива, който се отнася до промените в системата или равнището на летищните такси, приети от управляващия летището орган, и препраща изрично към член 11 от посочената директива. Според запитващата юрисдикция задължението за консултиране, предвидено в параграф 7 от последния член, има за цел по-специално да гарантира прозрачността на тази процедура и не се прилага само в предвидената в него хипотеза.

20От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6, параграф 2 от Директива 2009/12 във връзка с член 2, точка 3 от тази директива допуска национална правна уредба, по силата на която, когато управляващият летището орган реши да промени системата или нивото на летищните такси, трябва да бъдат консултирани само „въздушните превозвачи, които ползват редовно летището“, както са определени в член 77, параграф 2 от Закона за въздухоплаването, а не всеки „ползвател на летище“ по смисъла на посочения член 2, точка 3.

21Като счита, че и на този въпрос следва да се отговори утвърдително, запитващата юрисдикция отбелязва, че нито една разпоредба от Директива 2009/12 не позволява да се разграничат ползвателите на летище в зависимост от честотата на използване на съответното летище, обратно на предвиденото в член 77, параграф 2 от Закона за въздухоплаването.

22При това положение Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли член 11, параграф 7 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно летищните такси да се тълкува в смисъл, че произтичащото от него задължение за независимия надзорен орган да се консултира със засегнатите страни, когато предприема разследване на основанията за промяна на системата или нивото на летищните такси съгласно член 6 от [тази директива], не се отнася до случая, когато този орган прилага задължителната процедура съгласно националното право, която е посочена в член 6, параграф 5, [първа алинея,] буква а) от [същата директива] и по силата на която летищните такси или максималното им ниво се определят или одобряват от независимия надзорен орган, като се има предвид изискването за прозрачност на националната процедура, следващо от член 6, параграф 5, второ изречение от [посочената директива]?

2)Съвместима ли е с член 6, параграф 2 във връзка с член 2, точка 3 от [Директива 2009/12] национална правна уредба, съгласно която, когато въвежда промени на системата или нивото на летищните такси, управляващият летището орган трябва да се консултира само с въздушните превозвачи, които трайно използват въпросното летище, или с представляващите ги субекти, и по-специално с действащия на въпросното летище комитет на въздушните превозвачи или с асоциации на въздушни превозвачи, но не и с ползвателите на летището по смисъла на член 2, точка 3 от Директивата, тоест всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище?“.

По преюдициалните въпроси

По втория въпрос

23С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 3 от Директива 2009/12 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ползвател на летище“, което той определя, не допуска национална правна уредба, съгласно която за целите на изменението на системата или на нивото на летищните такси в съответствие с член 6, параграф 2 от тази директива, управляващият летището орган е длъжен да се консултира само с „редовните ползватели на летище“, както са определени в националното законодателство.

24На първо място, понятието „ползвател на летище“ е определено в член 2, точка 3 от Директива 2009/12 като „всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище“. Като понятие, определено от правото на Съюза без никакво препращане към правото на държавите членки, то трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 30 април 2025 г., Galte, C‑63/24, EU:C:2025:292, т. 28).

25Важно е да се отбележи, използването в текста на посочения член 2, точка 3 на думите „всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище“, свидетелства за волята на законодателя на Съюза да включи в това понятие всички тези лица, без изключение. Ето защо всички посочени лица трябва да бъдат консултирани относно промените в системата или нивото на летищните такси по член 6, параграф 2 от Директива 2009/12.

26На второ място, това буквално тълкуване на посочения член 2, точка 3 се потвърждава от контекстуалното тълкуване на тази разпоредба.

27Първо, принципът на недопускане на дискриминация, гарантиран в член 3 от Директива 2009/12 във връзка със съображение 11 от нея, не допуска тълкуване на член 2, точка 3 от тази директива в смисъл, че тази разпоредба позволява да бъдат изключени някои измежду всичките въздушни превозвачи на пътници, поща и/или товари до или от съответното летище въз основа на установени на национално равнище дискриминационни критерии.

28Така съгласно член 6, параграф 2 от посочената директива всички ползватели на летище, така както са определени широко в член 2, точка 3 от същата директива, трябва да бъдат консултирани по предложенията на управляващия летището орган за изменение на системата или на нивото на летищните такси, така че, доколкото е възможно, тези изменения да се извършват при съгласие между посочените ползватели и управляващия летището орган.

29Второ, ограничаването на консултациите относно промените на системата или нивото на летищните такси, а оттам и стесняването на достъпа до информация относно тези промени до по-ограничен кръг ползватели на летището въз основа на дискриминационни критерии, може също така да засегне принципа на прозрачност, закрепен в член 7, параграф 1 от Директива 2009/12, във връзка с съображение 13 от нея. Посоченият член 7, параграф 1 налага на управляващия летището орган да предоставя „на всеки ползвател на летището“ информация за компонентите, които служат за основа при определяне на системата или нивото на всички такси, събирани на всяко летище от съответния управляващ летището орган, всеки път, когато трябва да се проведат такива консултации.

30Както уточнява Съдът, принципите на прозрачност и на недопускане на дискриминация са тясно свързани, тъй като спазването на първия принцип позволява на ползвателите на летище да установят нарушенията на втория (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2019 г., Deutsche Lufthansa, C‑379/18, EU:C:2019:1000, т. 49).

31Трето, както подчертава Ирландия в писменото си становище, ако на летищния оператор се позволи да се консултира само с най-големите въздушните превозвачи, това би могло да доведе до облагодетелстване на тези превозвачи в структурата на летищните такси и би могло да представлява пречка за нови участници на пазара, както и да наруши лоялната конкуренция между въздушните превозвачи.

32Четвърто, от член 7, параграф 2 от Директива 2009/12 следва, че единственото условие, на което „ползвател на летище“ по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива трябва да отговаря, за да бъде консултиран от управляващия летището орган в съответствие с член 6, параграф 2 от посочената директива, е спазването на задължението, произтичащо и от принципа на прозрачност, да предоставя на този орган преди всяка консултация информация по-специално относно прогнозите за трафика, както и за състава и използването на неговия въздушен парк, неговите проекти за развитие и изискванията му към въпросното летище, както отбелязва полското правителство в писменото си становище.

33На трето място, това контекстуално тълкуване на член 2, точка 3 от Директива 2009/12 се потвърждава и от целта ѝ, посочена по-специално в съображение 2 от нея, а именно да установи обща рамка за регулиране на основните характеристики на летищните такси и начина на тяхното определяне, както и основните изисквания в отношенията между управляващите летища органи и ползвателите на летище, така че да се предотврати тези оператори да се намират в привилегирована позиция спрямо ползвателите, което би довело до риск от злоупотреба. (вж. в този смисъл решение от 12 май 2011 г., Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, EU:C:2011:290, т. 66). Тази цел би била застрашена, ако посоченият член 2, точка 3 се тълкува в смисъл, че националният законодател може да изключи от понятието „ползвател на летище“ физически или юридически лица, отговарящи за превоза на пътници, поща и/или товари по въздух до или от съответното летище.

34С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 3 от Директива 2009/12 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „ползвател на летище“, което той определя, не допуска национална правна уредба, съгласно която за целите на изменението на системата или на нивото на летищните такси в съответствие с член 6, параграф 2 от тази директива, управляващият летището орган е длъжен да се консултира само с „редовните ползватели на летището“, както са определени в националното законодателство.

По първия въпрос

35С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 във връзка с параграф 1 от този член 11, член 2, точка 3 и член 6, параграф 2 и параграф 5, втора алинея от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато по предложение на управляващия летището орган независимият надзорен орган определя или одобрява промените в системата или нивото на летищните такси в рамките на задължителна процедура по националното право, този орган е длъжен да се консултира с „ползвателите на летище“, както са определени в посочения член 2, точка 3.

36От член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 следва, че когато в рамките на предвидената в член 6, параграфи 1—4 от тази директива процедура независим надзорен орган разглежда като апелативен орган основанията за изменение на системата или на нивото на летищните такси, прието от управляващ летището орган, без това да е постигнато съгласие между него и ползвателите на летище по смисъла на член 2, точка 3 от посочената директива, този надзорен орган трябва да има достъп до необходимата информация, произтичаща по-специално от ползвателите на летище, и е длъжен да се консултира с последните, за да приеме окончателно обвързващо решение възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от четири месеца от отнасянето на въпроса до него.

37Всъщност ползвателите на летища са „засегнати страни“ по смисъла на член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 и в това си качество могат да защитят по съдебен ред правата, произтичащи от членове 3, 6 и 7 от тази директива, които също така налагат задължения на управляващия летището орган (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2019 г., Deutsche Lufthansa, C‑379/18, EU:C:2019:1000, т. 58).

38Съмненията на запитващата юрисдикция относно приложимостта на член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 в рамките на задължителната процедура по националното право, посочена в член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от тази директива, произтичат от препращането към този член 11, направено в член 6, параграф 3 от посочената директива. Всъщност, както подчертава тази юрисдикция, член 6, параграф 3 не е приложим към задължителната процедура по националното право, тъй като в случая полският законодател е направил избора по член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от същата директива.

39По силата на задължителната процедура по националното право, посочена в този член 6, параграф 5, първа алинея, буква а), независимият надзорен орган, а не управляващият летището орган, определя или одобрява с обвързващо решение, летищните такси или максималното им ниво, както и промените в нивото или структурата на тези такси.

40Както подчертават WizzAir и Европейската комисия в писмените си становища, член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 се прилага към процедура, при която управляващият летището орган по принцип определя или одобрява системата на летищните такси, както и промените в нея, за разлика от посочената задължителна процедура по националното право. Независимият надзорен орган се намесва само като апелативен орган в случай на несъгласие от страна на ползвателите на летището по отношение на решение на управляващия летището орган за промяна на системата или нивото на тези такси, за да разгледа основанията, изтъкнати от този орган в подкрепа на такава промяна, като вземе предвид доводите на ползвателите на летището, както предвижда член 6, параграф 3 от Директива 2009/12, препращайки към член 11 от нея.

41Обратно на поддържаното от Ирландия и PPL в писмените им становища, от това по никакъв начин не следва, че в рамките на задължителна процедура по националното право, посочена в член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от тази директива, независимият надзорен орган е освободен от задължението да се консултира с „ползвател на летище“ по смисъла на член 2, точка 3 от посочената директива, по-специално когато той твърди пред този орган, че е бил изключен по дискриминационен начин от консултациите, предвидени в член 6 от същата директива.

42Всъщност, на първо място, от член 11, параграф 1 във връзка със съображение 12 от Директива 2009/12 следва, че независимият надзорен орган трябва да гарантира поне изпълнението на задачите, възложени съгласно член 6 от тази директива, както и безпристрастността на решенията и правилното и ефективно прилагане на посочената директива. Този орган освен това гарантира спазването на принципа за недопускане на дискриминация съгласно член 3, първо изречение от същата директива (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2019 г., Deutsche Lufthansa, C‑379/18, EU:C:2019:1000, т. 43).

43Така възложените на независимия надзорен орган отговорности не могат да варират в зависимост от това дали този орган действа в рамките на процедурата за одобряване или изменение на летищните такси, предвидена в член 6, параграфи 1—4 от Директива 2009/12, или в рамките на задължителна процедура по националното право, посочена в член 6, параграф 5, първа алинея, буква а) от тази директива Тази разпоредба само дава възможност на държавите членки да решат да не прилагат параграфи 3 и 4 от посочения член 6 за последната процедура.

44На второ място, от член 6, параграф 5, втора алинея от Директива 2009/12 следва, че задължителните национални процедури, посочени в този параграф, както и условията и критериите, които се прилагат за тях, трябва да бъдат „относими, обективни, недопускащи дискриминация и прозрачни“.

45По-конкретно тези национални процедури трябва да са съобразени с член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/12 (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2019 г., Deutsche Lufthansa, C‑379/18, EU:C:2019:1000, т. 45), който задължава държавите членки да гарантират, от една страна, установяването на задължителна процедура за редовни консултации между управляващия летището орган и ползвателите на летището, по-специално по отношение на функционирането на системата на летищните такси, и от друга страна, че промените в системата или в нивото на тези такси се извършват, доколкото е възможно, при съгласие между този орган и ползвателите на летището.

46Следователно член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 във връзка с параграф 1 от този член, както и член 6, параграф 2 и параграф 5, втора алинея от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в рамките на задължителна процедура по националното право независимият надзорен орган е сезиран от управляващия летището орган с искане за одобрение на промени в нивото или структурата на летищните такси, той е длъжен да се консултира с всеки ползвател на летище по смисъла на член 2, точка 3 от посочената директива, с когото управляващият летището орган не се е консултирал относно тези изменения, в нарушение на член 6, параграф 2 от същата директива. В това отношение е без значение фактът, че в рамките на процедурата по приложимото национално право независимият надзорен орган е сезиран като орган, който има изключителна компетентност да променя нивото или структурата на разглежданите летищни такси, а не като апелативен орган.

47Чрез консултацията, която тези разпоредби му налагат, независимият надзорен орган може да упражнява ефективен контрол върху редовността и съответствието на процедурата за предварително консултиране, проведена от управляващия летището орган, с оглед на основните изисквания, предвидени в Директива 2009/12, а именно недопускане на дискриминация, прозрачност и консултиране на ползвателите на летището по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива, които се прилагат изцяло към задължителната процедура по националното право за определяне или одобряване на летищните такси, както и към промените в нивото или структурата на тези такси.

48В този контекст следва също да се уточни, както прави полското правителство в писменото си становище, че в съответствие с принципите на добра администрация и на пропорционалност член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/12 трябва да се тълкува в смисъл, че независимият надзорен орган не е длъжен да провежда консултации, за да одобри в съответствие с приложимата процедура по националното право промените в нивото или структурата на летищните такси, представени му от управляващия летището орган, ако за тази цел този надзорен орган има достъп до необходимата информация, получена по-специално от ползвателите на летище по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива, и управляващият летището орган се е консултирал надлежно с тези ползватели в съответствие с член 6, параграф 2 от посочената директива, във връзка с принципите на недопускане на дискриминация и на прозрачност.

49В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че спорното решение е прието от председателя на ULC в качеството му на независим надзорен орган по смисъла на член 11, параграф 1 от Директива 2009/12 след приключване на задължителната процедура по националното право, която му предоставя изключителната компетентност да изменя нивото или структурата на летищните такси по предложение на управляващия летището орган. Този орган обаче се е консултирал с 65 „въздушни превозвачи, които ползват редовно“ летище „Шопен“ по смисъла на член 77, параграф 2 от Закона за въздухоплаването, докато според предоставените от запитващата юрисдикция данни към момента на приемане на това решение 137 субекта, сред които WizzAir, са определени като „ползватели на летище“ по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива.

50Следователно спорното решение, изглежда, е било прието, без да е извършена предварителна консултация с WizzAir нито от управляващия летището орган при изготвянето на предложенията за промени на нивото или структурата на летищните такси на летище „Шопен“, които трябва да бъдат представени на независимия надзорен орган, нито от последния при одобряването на тези промени, което запитващата юрисдикция следва да провери.

51С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 7 от Директива 2009/12 във връзка с параграф 1 от този член 11, член 2, точка 3, както и с член 6, параграф 2 и параграф 5, втора алинея от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато по предложение на управляващия летището орган независимият надзорен орган определя или одобрява промените в системата или нивото на летищните такси в рамките на задължителна процедура по националното право, той е длъжен да се консултира с „ползвателите на летище“, както са определени в посочения член 2, точка 3, с които управляващият летището орган не се е консултирал надлежно при изготвянето на това предложение.

По съдебните разноски

52С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

1)Член 2, параграф 3 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно летищните такси

трябва да се тълкува в смисъл, че

понятието „ползвател на летище“, което той определя, не допуска национална правна уредба, съгласно която, за целите на изменението на системата или на нивото на летищните такси в съответствие с член 6, параграф 2 от тази директива, управляващият летището орган е длъжен да се консултира само с „редовните ползватели на летището“, както са определени в националното законодателство.

2)Член 11, параграф 7 от Директива 2009/12, във връзка с параграф 1 от този член 11, член 2, точка 3, както и с член 6, параграф 2 и параграф 5, втора алинея от същата директива,

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато по предложение на управляващия летището орган независимият надзорен орган определя или одобрява промените в системата или нивото на летищните такси в рамките на задължителна процедура по националното право, той е длъжен да се консултира с „ползвателите на летище“, както са определени в посочения член 2, точка 3, с които управляващият летището орган не се е консултирал надлежно при изготвянето на това предложение.

Подписи

*Език на производството: полски.