Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

12 февруари 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 2009/103/ЕО — Член 12, параграф 1 — Задължение за покриване от застраховка „Гражданска отговорност“ на произтичащи от използването на моторно превозно средство телесни увреждания на всички пътници, освен на водача — Обхват — Пътнотранспортно произшествие, в което участва едно-единствено превозно средство — Вреди, претърпени от водача на превозното средство в резултат на намесата на пътник в управлението на това превозно средство “

По дело C‑490/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 5 юли 2024 г., постъпил в Съда на 12 юли 2024 г., в рамките на производство по дело

Stichting Koskea, действащ като управител на ED,

срещу

Nationale Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV, извършващо дейност под търговското наименование Reaal Schadeverzekering NV,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis (докладчик), председател на състава, C. Lycourgos, председател на състав, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, M. Condinanzi, N. Jääskinen и R. Frendo, съдии,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: A. Lamote, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юни 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за Nationale Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV, извършващо дейност под търговското наименование Reaal Schadeverzekering NV, от D. M. de Knijff и S. van der Keur, advocaten,

–за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и A. Hanje, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от G. Goddin, A. Manzaneque Valverde и P. Vanden Heede, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 септември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11).

2Запитването е отправено в рамките на спор между Stichting Koskea, фондация, действаща като управител на ED, и Nationale Nederlanden Schadeverzekering Maatschappij NV (наричано по-нататък „Nationale Nederlanden“), извършващо дейност под търговското наименование Reaal Schadeverzekering NV, относно обхвата на покритието, което трябва да се осигури от задължителната застраховка за гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства.

Правна уредба

Правото на Съюза

3Съображения 21 и 23 от Директива 2009/103 гласят:

„(21)На членовете на семейството на застрахования, на водача на превозното средство или на което и да било друго отговорно лице, следва да бъде предоставена закрила, съпоставима с тази на други пострадали, при всички случаи — по отношение на техните телесни увреждания.

[…] (23)Включването на пътниците в превозното средство в застрахователното покритие е важно постижение на съществуващото законодателство. Постигането на тази цел би било застрашено, ако националното законодателство или някоя договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, изключат от застрахователното покритие пътниците, които са знаели или би следвало да знаят, че водачът е бил под влияние на алкохол или упойващо вещество по време на произшествието. […] Обхващането на такива пътници от задължителната застраховка на автомобилистите не засяга отговорността, която те може да носят съгласно приложимото национално законодателство, нито нивото на обезщетение на вредите, претърпени при определено произшествие“.

4Съгласно член 1, точка 1 от тази директива „превозно средство“ означава „всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени“.

5Член 3 от посочената директива е озаглавен „Задължение за застраховане на превозни средства“ и предвижда:

„Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.

Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.

[…] Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания“.

6Член 5 от същата директива предоставя на държавите членки при определени условия възможността да дерогират разпоредбите на член 3 от нея по отношение на определени публични или частни физически или юридически лица.

7Член 12 от Директива 2009/103 е озаглавен „Специфични категории пострадали“ и предвижда:

„(1)Без да се засяга член 13, параграф 1, втора алинея, посочената в член 3 застраховка покрива отговорността за телесни увреждания на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство, които произтичат от използването на моторното превозно средство.

(2)Членовете на семейството на застрахования, на водача или на което и да е друго лице, което носи гражданска отговорност при настъпването на застрахователното събитие, която се покрива от застраховката, посочена в член 3, не могат да бъдат изключени от ползването на застраховката за понесените от тях телесни увреждания поради родствената връзка.

(3)Застраховката, посочена в член 3, покрива телесни увреждания и имуществени вреди, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право.

Настоящият член не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението“.

8Съгласно член 13 от тази директива, озаглавен „Клаузи за изключение“:

„(1)Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира за целите на прилагането на член 3, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:

a)лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това,

б)лица, които нямат свидетелство за управление на МПС, даващо им право да управляват съответното моторно превозно средство,

в)лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство.

Въпреки това разпоредбата или клаузата, посочена в първа алинея, буква а), може да бъде противопоставена на лица, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило вредите, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че моторното превозно средство е било откраднато.

[…] (3)Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички законови разпоредби и договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица, които изключват от застрахователно покритие пътник на основание, че той е знаел или е трябвало да знае, че шофьорът на превозното средство е бил под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество по време на произшествието, са недействителни по отношение на исковете на такъв пътник“.

9Както следва от член 29 от Директива 2009/103, тя отменя и заменя Директива 72/166/EИО Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10), Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104), Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, 1990 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240), Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане) (ОВ L 181, 2000 г., стр. 65; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 3) и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (ОВ L 149, 2005 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212), изменени с директивите, посочени в част A от приложение I към посочената директива 2009/103.

Нидерландското право

10Член 4, параграф 1 от Wet betreffende verplichte verzekering tegen wettelijke aansprakelijkheid inzake motorrijtuigen (Законът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства) от 30 май 1963 г. (Stb. 1963, бр. 228), в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „WAM“), има следното съдържание:

„Застраховката не следва да покрива отговорността за вреди, причинени на водача на превозното средство, което е причинило произшествието“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11В края на 2016 г. ED претърпява пътнотранспортно произшествие, докато управлява притежаван от футболен клуб микробус, в който са се намирали бивш треньор на този клуб и двама негови членове. Докато микробусът се движи със скорост от около 70 km/h, бившият треньор, седящ отзад вдясно, внезапно дърпа ръчната спирачка на превозното средство. Микробусът поднася и се блъска в няколко стълба. ED, както и членът на клуба, който се е намирал на пътническото място до водача, са изхвърлени от превозното средство. Последният загива от нараняванията си. ED е тежко ранен и продължава да има трайни много сериозни увреждания вследствие на произшествието. Бившият треньор и другият член на клуба са леко ранени.

12Футболният клуб, собственик на микробусите, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства с Reaal Schadeverzekering, което впоследствие се слива с Nationale Nederlanden. Клубът има сключена с Nationale Nederlanden и застраховка срещу злополука на пътниците и на водача (наричана по-нататък „застраховката за вреди“).

13Представляван от Stichting Koskea, което управлява имуществото му и защитава интересите му, ED иска от Nationale Nederlanden на основание на тази застраховка за злополука да му заплати обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на произшествието. През януари 2020 г. адвокатът на посоченото дружество уведомява ED, че той не е застрахован с посочената застраховка срещу злополука, тъй като в полицейския доклад за обстоятелствата по произшествието е установено, че ED е седнал зад волана на автомобила, след като употребил алкохол и е бил под неговото въздействие. Адвокатът посочва също, че той не е застрахован и със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, предвидена във WAM, тъй като тя не покрива претърпените от водача вреди.

14От името и за сметка на ED Stichting Koskea предявява иск пред Rechtbank Noord-Nederland (Първоинстанционен съд Северна Нидерландия, Нидерландия), за да се установи, че по силата на WAM Nationale Nederlanden е длъжно да обезщети настоящите и бъдещите вреди на заинтересованото лице. В подкрепа на иска си фондацията изтъква по-специално, че в случая не се прилага предвиденото в член 4, параграф 1 от WAM изключване на претърпените от водача на превозното средство вреди от покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, тъй като, макар ED да е бил зад волана на превозното средство в момента на произшествието, той вече не може да се счита за водач по смисъла на тази разпоредба, тъй като бившият треньор е действал като водач, като дръпнал ръчната спирачка.

15С решение от 22 октомври 2020 г. посоченият съд уважава иска. Той приема по същество, че от момента, в който бившият треньор е дръпнал ръчната спирачка, ED вече не е бил в състояние фактически да управлява превозното средство, и следователно вече не можел да се счита за негов „водач“ по смисъла на член 4, параграф 1 от WAM.

16Nationale Nederlanden подава въззивна жалба срещу това решение пред Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Люварден, Нидерландия). С решение от 13 декември 2022 г. този съд отменя посоченото решение с мотива по същество, че ED не е загубил качеството си на водач поради задействането на ръчната спирачка от бившия треньор. В това отношение този съд отбелязва, че той продължил да е лицето, седнало зад волана на мястото на водача, привело превозното средство в движение, определило скоростта му и избрало посоката на движение. Ето защо според посочения съд той е задействал кормилната уредба на превозното средство и това не се е променило от факта, че бившият треньор внезапно дръпнал ръчната спирачка и така извършил действие по управлението на автомобила.

17Фондация Stichting Koskea подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия). Пред него тя поддържа, че ED вече не може да се счита за водач на микробуса, след като бившият треньор е дръпнал ръчната спирачка, тъй като това действие го е лишило от възможността фактически да управлява превозното средство.

18Запитващата юрисдикция посочва, че с член 4, параграф 1 от WAM нидерландският законодател е транспонирал член 1, първа алинея от Директива 90/232, понастоящем член 12, параграф 1 от Директива 2009/103, съгласно който задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозни средства трябва да покрива отговорността за телесни увреждания на всички пътници, освен на водача. Тя обаче отбелязва, че понятието „водач“ не е дефинирано нито в посочената директива, нито в заменените с нея директиви.

19В практиката си в тази област Съдът винаги e подчертавал значението на защитата на пътниците, пострадали при пътнотранспортно произшествие, както и целта да се гарантира, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства позволява на всички пътници, пострадали при причинено от превозно средство пътнотранспортно произшествие, да бъдат обезщетени за претърпените от тях вреди. От тази съдебна практика обаче следвало също, че член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 разграничава водача от другите пътници.

20С оглед на тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че посочената в тази разпоредба задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива отговорността за вредите, претърпени от първоначалния водач на съответното превозно средство, когато пътник се е намесил в управлението на това превозно средство и тази намеса е причинила произшествие. Ако случаят е такъв, тя счита, че възниква въпросът дали правото на Съюза налага определени изисквания, които тя трябва да вземе предвид, за да установи дали при разглежданите в главното производство обстоятелства лицето, което е било на волана на превозното средство към момента на произшествието, е загубило качеството си на водач и следователно може да претендира закрилата, произтичаща от Директива 2009/103.

21При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли член 12, параграф 1 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива вредите, претърпени от (първоначалния) водач, в случая, когато пътник се намеси в управлението на моторното превозно средство и в резултат на тази намеса настъпи произшествие?

2)Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, произтичат ли от правото на Съюза определени изисквания, които националният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали с оглед на конкретните обстоятелства в случая водачът по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 е загубил качеството си на водач и може да се ползва от правото на защита на пътниците съгласно общите правила?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

22С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че вредите, претърпени от водача на единственото превозното средство, участвало в пътнотранспортно произшествие, не трябва да се покриват от предвидената в тази директива задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, дори когато пътник се е намесил в управлението на това превозно средство и произшествието е настъпило в резултат на тази намеса.

23Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 30 октомври 2025 г., Killybegs Fishing Enterprises и др., C‑546/24, EU:C:2025:844, т. 16).

24Също така съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2011 г., Brüstle, C‑34/10, EU:C:2011:669, т. 25 и 31 и цитираната съдебна практика, и от 5 септември 2024 г., BIOR, C‑344/23, EU:C:2024:696, т. 40).

25На първо място, що се отнася до текста на член 12, параграф 1 от Директива 2009/103, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба, без да се засяга член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата, където се установява изключение, което не е от значение в рамките на делото по главното производство, посочената в член 3 от същата директива застраховка покрива отговорността за телесни увреждания „на всички пътници, освен на водача“, които произтичат от използването на превозното средство.

26Съгласно член 3, първа алинея от същата директива, при спазване на член 5 от Директивата, предвиждащ изключения от задължението за застраховане на превозните средства, които също не са от значение за делото по главното производство, всяка държава членка предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.

27Подобно на директивите, които заменя, Директива 2009/103 не съдържа определение нито за понятието „водач“, нито за понятието „пътник“, нито препраща към правото на държавите членки за определяне на техния обхват. Що се отнася до обичайното значение на тези понятия в общоупотребимия език, следва да се отбележи, че понятието „водач“ се отнася до лице, което кара или управлява нещо или някого. Във връзка с превозно средство това понятие се отнася до лицето, което е седнало зад волана или кормилната му уредба и го управлява. От своя страна понятието „пътник“ се отнася до лице, което се вози в превозно средство и което не го управлява.

28С оглед на тези обстоятелства от текста на член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 може да се направи извод, че най-напред в превозното средство може да има няколко „пътници, освен водача“, но по принцип може да има само един водач. По-нататък, освен в специфични случаи, по-специално практиката на асистирано управление с цел получаване на свидетелство за управление, за които може да се прилагат специални правила, понятието „водач“ обикновено се отнася до лицето, което се намира зад кормилната уредба или волана на превозното средство и извършва управлението, докато понятието „пътник“ се отнася до лице, което се намира на друго място в съответното превозно средство и не го управлява. В заключение, тази разпоредба не предвижда, че отговорността за вредите, претърпени от „водача“ на превозното средство, трябва да се покрива от застраховката, посочена в член 3 от посочената директива.

29На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 12, параграф 1 от Директива 2009/103, следва да се отбележи, първо, че понятието „превозно средство“ е определено в член 1, точка 1 от тази директива като всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени.

30Ето защо, тъй като по смисъла на тази директива превозно средство задължително се задвижва от механична сила (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2023 г., KBC Verzekeringen, C‑286/22, EU:C:2023:767, т. 37, 38 и 40), по принцип всяко превозно средство в движение, с изключение на самоуправляващите се превозни средства, по принцип има водач и място на водача, като този водач е лицето, което, намирайки се в превозното средство зад волана му, привежда в действие или е в състояние да приведе в действие механичната му сила с цел движението му.

31Второ, макар член 3, четвърта алинея от Директива 2009/103 да предвижда, че застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително имуществени вреди и телесни увреждания, от тълкуването на тази разпоредба във връзка с член 12, параграф 1 от Директивата следва, че става въпрос по-специално за телесни увреждания на „всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство“.

32Трето, съгласно член 12, параграф 2 от Директивата членовете на семейството на застрахования, на водача или на което и да е друго лице, което носи гражданска отговорност при настъпването на застрахователното събитие, която се покрива от застраховката, посочена в член 3 от същата директива, не могат да бъдат изключени от ползването на застраховката за понесените от тях телесни увреждания поради родствената връзка. Освен това съгласно член 12, параграф 3, първа алинея от Директива 2009/103 застраховката, посочена в член 3 от Директивата, покрива телесни увреждания и имуществени вреди, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право. Наред с това, член 13, параграф 3 от Директивата уточнява, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички законови разпоредби и договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица, които изключват от застрахователно покритие пътник на основание, че той е знаел или е трябвало да знае, че шофьорът на превозното средство е бил под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество по време на произшествието, са недействителни по отношение на исковете на такъв пътник.

33Тези разпоредби, подобно на член 12, параграф 1 от Директива 2009/103, разграничават водача на превозното средство от другите лица, които може да са се качили в това превозно средство, както и от другите лица на пътя, които не се намират в превозното средство, но могат да бъдат засегнати от пътнотранспортно произшествие с участие на превозно средство. Ето защо категориите на пострадалите от дадено произшествие по същество се определят, като се разграничават от водача на превозното средство, участвало в него.

34Четвърто, важно е да се отбележи, че съгласно член 12, параграф 3, втора алинея от тази директива член 12 от нея не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението. Следователно ролята, която едно или друго намиращо се в превозното средство лице, както в случая пътникът, който е дръпнал ръчната спирачка, може да е имало в хода на произшествието и следователно в настъпването на вреди, съгласно действащата уредба на гражданската отговорност в държавата членка, на чиято територия е настъпило произшествието, може да се определи кое лице носи гражданска отговорност за произшествието и да окаже влияние върху обхвата на обезщетението. Последните аспекти обаче са различни от персоналния обхват на покритието на задължителната застраховка, предвидена в Директива 2009/103.

35В това отношение Съдът многократно е постановявал, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от моторни превозни средства на трети лица, се различава от обхвата на обезщетяването на последните на основание на гражданската отговорност. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по същество е уредено от националното право (решения от 17 март 2011 г., Carvalho Ferreira Santos, C‑484/09, EU:C:2011:158, т. 31, и от 12 октомври 2023 г., KBC Verzekeringen, C‑286/22, EU:C:2023:767, т. 23 и цитираната съдебна практика).

36Ето защо всички тези свързани с текста и контекста обстоятелства сочат, че член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че намесата на пътник в управлението на превозно средство, в резултат на която настъпва произшествие, не може да има за последица лишаването на водача на това превозно средство от качеството му на водач, без да се накърни както основното разграничение между водач на превозно средство и трето пострадало лице, характеризиращо въведената с тази директива система на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, така и разграничението между задължението за покритие от тази застраховка и обхвата на обезщетението за вреди на основание на гражданската отговорност за произшествието, който се урежда от националното право.

37На трето място, налага се изводът, че това тълкуване се потвърждава от преследваните с Директива 2009/103 цели.

38От една страна, развитието на правната уредба на Съюза в областта на задължителното застраховане за гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, безспорно показва, че целта за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от тези превозни средства, е неизменно и все по-настойчиво следвана от законодателя на Съюза (решения от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 27 и цитираната съдебна практика, и от 30 април 2025 г., Nastolo, C‑370/24, EU:C:2025:300, т. 39).

39Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, тази цел би била накърнена, ако в зависимост от случайни фактически обстоятелства лицето, което е на волана на превозно средство, може да загуби качеството си на водач поради намесата на пътник в управлението на това превозно средство. Всъщност, след като, както бе констатирано в точки 28 и 30 от настоящото решение, всяко превозно средство по принцип има водач, с изключение на самоуправляващите се превозни средства, лишаването на намиращо се на волана на превозното средство лице от качеството му на водач би имало за последица, че именно посоченият пътник би имал качеството водач и следователно би бил изключен от защитата, която тази директива цели да предостави на третите пострадали лица, сред които са пътниците.

40Освен това правната несигурност, която би произтекла от такава възможност, е сама по себе си несъвместима с посочената цел.

41От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, законодателното развитие, посочено в точка 38 от настоящото решение, се характеризира и с постоянното и изрично изключване, след приемането на Директива 90/232, на претърпените от водача вреди от покритието на предвидената в правото на Съюза задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като единственото допустимо от тази правна уредба разграничение винаги е било това между водача, от една страна, и пътника или друго пострадало трето лице, от друга страна (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2011 г., Churchill Insurance Company Limited и Evans, C‑442/10, EU:C:2011:799, т. 27—31 и цитираната съдебна практика).

42Освен това нищо в това законодателно развитие не показва, че намерението на законодателя на Съюза е било да хармонизира задължението за застраховане за гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства извън покритието на вредите, причинени на трети лица, и такова намерение не следва и от Директива 2009/103. В съображение 21 от Директивата впрочем се посочва, че на членовете на семейството на застрахования, на водача на превозното средство или на което и да било друго отговорно лице, следва да бъде предоставена закрила, съпоставима с тази на „други пострадали“, при всички случаи — по отношение на техните телесни увреждания. По подобен начин в съображение 23 от тази директива се посочва включването в застрахователното покритие „на [всички пътници] в превозното средство“, като същевременно по същество се уточнява, че по принцип неефективният характер на национално законодателство или на договорна клауза, изключваща покритието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на „исковете на трети пострадали лица“ при определени обстоятелства, по никакъв начин не засяга по-специално отговорността, която съответните пътници може да носят съгласно приложимото национално законодателство.

43Следователно при сегашното състояние на правото на Съюза въпросът за евентуалното задължение за покриване от застраховка на вредите, претърпени от водача на единственото превозно средство, участвало в пътнотранспортно произшествие, продължава да се урежда от националното право на държавите членки.

44С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че вредите, претърпени от водача на единственото превозно средство, участвало в пътнотранспортно произшествие, не трябва да се покриват от предвидената в тази директива задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, дори когато пътник се е намесил в управлението на това превозно средство и произшествието е настъпило в резултат на тази намеса.

По втория въпрос

45Предвид отговора на първия преюдициален въпрос не е необходимо да се отговаря на втория поставен преюдициален въпрос.

По съдебните разноски

46С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 12, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка

трябва да се тълкува в смисъл, че

вредите, претърпени от водача на единственото превозно средство, участвало в пътнотранспортно произшествие, не трябва да се покриват от предвидената в тази директива задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, дори когато пътник се е намесил в управлението на това превозно средство и произшествието е настъпило в резултат на тази намеса.

Подписи

*Език на производството: нидерландски.