РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
19 септември 2024 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Електронна търговия — Услуги на информационното общество — Директива 2000/31/ЕО — Координирана област — Член 2, буква з) — Предлагане на пазара и продажба онлайн на козметични продукти — Изключване от координираната област на задълженията във връзка с етикетирането, приложими за продуктите, предлагани на пазара и продавани от доставчик на услуги на информационното общество — Директива 75/324/ЕИО — Член 8, параграф 2 — Регламент (ЕО) № 1223/2009 — Член 19, параграф 5 — Възможност за държавата членка по местоназначение да наложи използването на избран от нея език“
По дело C‑88/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция) с акт от 13 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 15 февруари 2023 г., в рамките на производство по дело
Parfümerie Akzente GmbH
срещу
KTF Organisation AB,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от трети състав, N. Piçarra, N. Jääskinen и M. Gavalec (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 март 2024 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Parfümerie Akzente GmbH, от P. Järvengren Gerner и T. Kronhöffer, advokater,
– за KTF Organisation AB, от S. Brandt, advokat,
– за шведското правителство, от F.‑L. Göransson и H. Shev, в качеството на представители,
– за френското правителство, от B. Fodda и M. Guiresse, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri и F. Severi, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P.‑J. Loewenthal, U. Małecka, N. Ruiz García и A. Savje, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 юни 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква з), подточка ii) и член 3, параграфи 2 и 4 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), на член 8, параграф 2 от Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (ОВ L 147, 1975 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 2, стр. 128), изменена с Директива (ЕС) 2016/2037 на Комисията от 21 ноември 2016 г. (ОВ L 314, 2016 г., стр. 11, наричана по-нататък „Директива 75/324“), и на член 19, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (ОВ L 342, 2009 г., стр. 59).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между KTF Organisation AB (наричано по-нататък „KTF“) и Parfümerie Akzente GmbH по повод на искането да се забрани на последното да търгува в Швеция с козметични продукти, които не са етикетирани на шведски език.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2000/31
3 Съображения 11, 21 и 24 от Директива 2000/31 гласят:
„(11)
Настоящата директива не засяга степента на защита, и по-специално, опазването на общественото здраве и защитата на интересите на потребителите, определена от актовете на Общността; наред с другото, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 [година] относно [неравноправните клаузи] в потребителските договори [(ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273)] и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 [година] относно защита[та] на потребител[я] по отношение на договори[те] от разстояние [(ОВ L 144, 1997 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160)] представляват съществен елемент за защита на потребителите в договорните отношения; тези директиви също се прилагат в тяхната цялост за услугите на информационното общество; същите достижения на правото на Общността, които са напълно приложими към услугите на информационното общество, включват също така и Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. във връзка с подвеждащата и сравнителна реклама [(ОВ L 250, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 153), изменена с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година (ОВ L 290, 1997 г., стр. 18 Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 196)] […]; настоящата директива не засяга разпоредбите на […] директивите за опазване на общественото здраве; настоящата директива допълва изискванията за информация, които са установени от гореспоменатите директиви, и по-специално Директива [97/7].
[…] (21)
[…] координираната област обхваща само изисквания във връзка с онлайн дейности, като онлайн информация, онлайн реклама, онлайн пазаруване, онлайн сключване на договори и не засяга правните изисквания на държавите членки за стоките, като норми на безопасност, задължения за етикетиране или отговорност за стоките, или изисквания[та] на държавите членки за доставката и транспорта на стоки, включително дистрибуцията на лекарствени продукти; […]
[…] (24)
В контекста на настоящата директива, независимо от правилото за контрол при източника на услугите на информационното общество, законосъобразно е, съгласно условията, установени в настоящата директива, държавите членки да предприемат действия за ограничаване на свободното движение на услугите на информационното общество“.
4 Член 1 от Директива 2000/31, озаглавен „Цел и приложно поле“, гласи в параграф 3 следното:
„Настоящата директива допълва правото на Общността, което е приложимо към услугите на информационното общество, без да се засяга степента на защита, и по-специално на общественото здраве и интересите на потребителите, както е установено от актовете на Общността и [транспониращото ги] национално[…] законодателство, доколкото това не ограничава свободата за предоставяне на услуги на информационното общество“.
5 Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, предвижда:
„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:
[…] з) „координирана област“: изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги[те] на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях:
i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:
– достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,
– извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги;
ii) координираната област не обхваща изисквания като:
– изисквания[,] приложими към стоките като такива,
– изисквания[,] приложими към доставката на стоки,
– изисквания[,] приложими към услугите, които не са предоставени по електронен път“.
6 Член 3 от посочената директива, озаглавен „Вътрешен пазар“, предвижда:
„1.Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.
2.Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
[…] 4.Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
[…]“.
Директива 75/324
7 Член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 75/324 гласи:
„1.Без да се засяга Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета [от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB L 353, 2008 г., стр. 1)], всяка аерозолна опаковка трябва да носи надпис, а когато подробностите не могат да се изпишат върху аерозолната опаковка поради малките ѝ размери (при максимална вместимост от 150 ml или по-малко) да се прикрепи етикет със следните данни, изписани с ясни, четливи и неизтриваеми букви:
а) името, адреса или търговската марка на лицето, отговарящо за продажбата на аерозолната опаковка,
б) символът „З“ (обърната буква епсилон), удостоверяваща спазването на изискванията на тази директива,
[…] г) подробните данни, посочени в точка 2.2 от приложението,
[…] 2.Държавите членки могат да поставят маркетинга на аерозолните опаковки на тяхна територия в зависимост от използването на роден език или езици за изписване на надписа върху етикета“.
8 Озаглавената „Етикетиране“ точка 2.2 от приложението към Директива 75/324 предвижда:
„Без да се засяга Регламент [№ 1272/2008], на видимо място на аерозолните опаковки трябва да се постави следната четлива и неизтриваема маркировка:
[…] г) когато аерозолната опаковка е потребителски продукт, препоръката за безопасност P102, предвидена в част 1, таблица 6.1 от приложение IV към Регламент [№ 1272/2008];
д) други допълнителни предпазни инструкции за употреба, които предупреждават потребителите за специфичните опасности във връзка с продукта; ако аерозолната опаковка се придружава от отделни инструкции за употреба, последните трябва също да включват тези предупреждения“.
Регламент № 1223/2009
9 Озаглавеният „Безопасност“ член 3 от Регламент № 1223/2009 предвижда:
„Козметичен продукт, предоставен на пазара, е безопасен за човешкото здраве, когато се използва при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид по-специално следното:
а) представяне, […];
б) етикетиране;
в) инструкции за употреба и унищожаване след употреба;
[…] Наличието на предупреждения не освобождава лицата, определени в членове 2 и 4, от спазването на останалите задължения, предвидени в настоящия регламент“.
10 Озаглавеният „Етикетиране“ член 19 от този регламент гласи:
„1.Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия член, козметичните продукти се предоставят на пазара само ако върху първичната и вторичната опаковка на козметичния продукт е нанесена следната информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви:
[…] в) датата, до която козметичният продукт, съхраняван при подходящи условия, ще продължи да изпълнява първоначално предвидените си функции и по-специално ще запази съответствието си с член 3 („минимален срок на трайност“);
[…] г) конкретни предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата, и най-малко мерките, посочени в приложения III—VI, както и всякаква друга специална информация за предпазни мерки при козметичните продукти за професионална употреба;
[…] e) функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне;
[…] 5.Езикът на информацията, посочена в параграф 1, букви б), в), г) и е) и в параграфи 2, 3 и 4, се определя от правото на държавите членки, в ко[и]то продуктът се предоставя на крайния ползвател.
[…]“.
Шведското право
11 Lagen (2002:562) om elektronisk handel och andra informationssamhällets tjänster (Закон (2002:562) за електронната търговия и другите услуги на информационното общество, наричан по-нататък „Законът за електронната търговия“), с който е транспонирана Директива 2000/31, предвижда в член 3 следното:
„Доставчик на услуги, установен в държава от [Европейското икономическо пространство (ЕИП)], различна от Швеция, има право да предоставя услуги на информационното общество на получатели в Швеция, независимо от шведските правила, свързани с координираната област.
Съд или друг орган може обаче по силата на закона да наложи мярка, ограничаваща свободното движение на такава услуга, ако това е необходимо за защитата на
1. обществения ред и сигурност;
2. общественото здраве; или
3. потребителите.
Такава мярка трябва да е насочена към определена услуга, която засяга или има опасност сериозно да засегне някой от тези защитени интереси. Мярката трябва да е пропорционална на защитавания интерес“.
12 По силата на член 5 от този закон, в рамките на координираната област шведското право се прилага по отношение на услугите на информационното общество, предоставяни от установени в Кралство Швеция доставчици, дори когато тези услуги са изцяло или отчасти предназначени за получатели, установени в друга държава от ЕИП.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 Parfümerie Akzente е германско дружество, което чрез своя уебсайт parfumdreams.se предлага и продава продукти за грижа за косата и други козметични продукти, насочени към шведския пазар и към шведски клиенти.
14 От своя страна KTF е браншова организация, която обхваща предприятия, внасящи, произвеждащи и предлагащи на пазара козметични и хигиенни продукти, и която предоставя на тези предприятия широк набор от услуги. През февруари 2020 г. тя предявява иск срещу Parfümerie Akzente пред Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд, Швеция) с цел да се забрани на това дружество, под страх от налагане на имуществена санкция, да прилага нелоялни практики, състоящи се, първо, в използването на някои конкретни маркетингови твърдения при търговското предлагане на козметични продукти и продукти за грижа за косата, второ, в търговското предлагане на някои козметични продукти в аерозолни опаковки, които не са етикетирани на шведски език, в нарушение на шведските правила, транспониращи Директива 75/324, и трето, в търговското предлагане на някои козметични продукти (и по-специално на тези за обезцветяване и боядисване на коса), които не са етикетирани на шведски език, в нарушение по-конкретно на член 19, параграф 1, буква г) от Регламент № 1223/2009 и на приложение III към него.
15 Parfümerie Akzente, което признава, че е предлагало на пазара и продавало продукти без етикети на шведски език, счита, че Директива 2000/31 не допуска за доставчика на услуга на информационното общество да важат по-строги правила от тези в държавата членка на установяване.
16 С решение от 24 септември 2021 г. Patent- och marknadsdomstolen (патентен и търговски съд) постановява, че оспорените маркетингови практики са нелоялни, и съответно забранява на Parfümerie Akzente да ги използва, основавайки се на шведските правила, уреждащи търговските практики.
17 В това отношение този съд отбелязва, че Parfümerie Akzente не е обяснило защо смята, че шведската правна уредба относно търговските практики е по-ограничителна от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) или от германското материално право.
18 Parfümerie Akzente обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Svea Hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд, Швеция).
19 На първо място, тази юрисдикция припомня, че видно от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, същата не допуска държавите членки да ограничават по причини, свързани с координираната област, свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка. Освен това от решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 53—68) следвало, че държавите членки трябва да гарантират, че спрямо доставчика на такива услуги не се прилагат по-строги изисквания от предвидените в материалното право на държавата членка, в която е установен този доставчик, освен ако това не е изрично разрешено от член 3, параграф 4 от тази директива.
20 Що се отнася до установените извън Швеция доставчици на услуги, член 3, първа алинея от Закона за електронната търговия, който транспонира член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, се отклонявал от последната разпоредба. Така в член 3, първа алинея от този закон не се споменавало, първо, че свързаните с координираната област шведски правила не могат да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка и второ, че шведските правила са приложими, ако не са по-строги от предвидените в материалното право на държавата членка по установяване на доставчика на услуги.
21 Разбира се, ако член 3, първа алинея от Закона за електронната търговия се тълкува в смисъл, че чуждестранен оператор може свободно да предлага за продажба услугите си в Швеция, без шведските правила да са пречка за това, такова прилагане на член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 би било в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685).
22 Подобно тълкуване би могло обаче да засегне въвеждането на Директива 2005/29, след като би означавало транспониращите тази директива шведски правила да не се прилагат спрямо доставчика на услуги, установен в друга държава членка, от която предоставя услуги на информационното общество. Освен това конкурентите на такъв доставчик или потребителските сдружения, които считат, че някои онлайн търговски практики ги увреждат, биха били принудени, за да предявят правата си, да се обърнат към съдилищата и другите органи на държавата по установяване на въпросния доставчик и съответно да използват език, различен от своя, и да прилагат материалното право на друга държава членка. Подобна перспектива би засегнала преследваната с Директива 2005/29 цел да се осигури високо общо ниво на потребителска защита.
23 На второ място, запитващата юрисдикция подчертава, че видно от член 2, буква з) във връзка със съображение 21 от Директива 2000/31, координираната област не обхваща предвидените от държавите членки изисквания относно стоките, като например нормите за тяхната безопасност, етикетиране, доставка и транспорт. Следователно националните правила, отнасящи се до условията, при които продадена чрез интернет стока може да бъде доставена на територията на държава членка, не попадали в приложното поле на тази директива.
24 Същевременно нито в Директива 2000/31, нито в практиката на Съда се уточнявали правилата, които следва да се прилагат, когато предлагането на пазара и продажбата онлайн се отнасят до продукти, за които се твърди, че са етикетирани по начин, който не отговаря на изискванията относно тези продукти като такива в държавата членка на потребителя купувач. Следователно се поставял въпросът дали координираната област по смисъла на Директива 2000/31 обхваща изисквания относно предлагането на пазара и продажбата онлайн на продукт, за който се твърди, че не отговаря на изискванията, приложими към продукта като такъв.
25 Запитващата юрисдикция отбелязва, че изискванията относно доставката и продукта като такъв действително трябва да бъдат изключени от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 съгласно тълкуването му в решение от 2 декември 2010 г., Ker-Optika (C‑108/09, EU:C:2010:725), но видно от решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 54—59), в обхвата на координираната област може да попада неразделен и акцесорен елемент от услугата за онлайн продажба, дори ако, разглеждан отделно, същият е извън приложното поле на тази директива.
26 Впрочем в хипотезата на продажби онлайн, предназначени изключително за потребители от държава членка, различа от тази на доставчика, ако координираната област обхваща изискванията, приложими към предлагането на пазара и продажбата онлайн, но не и тези относно доставката или продукта като такъв, би могло да се окаже, че за различните етапи на търговията с този продукт се прилагат правила на различни държави членки. В такъв случай би била пренебрегната целта на Директива 2000/31 да се премахне правната несигурност и да се насърчи свободното движение, по-специално що се отнася до извършваните онлайн продажби.
27 Накрая, запитващата юрисдикция отбелязва, че разпоредби от други правни актове на Съюза, като например член 8, параграф 2 от Директива 75/324 и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, предвиждат условия, на които даден продукт трябва да отговаря, за да може да бъде пуснат на пазара или доставен на крайните потребители в тяхната държава членка.
28 При тези обстоятелства Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Стокхолм, заседаващ като апелативен патентен и търговски съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Като се има предвид правото на Съюза като цяло и ефективното му прилагане, трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националните правила в рамките на координираната област, включително националните правила за транспониране на Директива [2005/29], не се прилагат, ако доставчикът на услугата е установен и предоставя услуги на информационното общество от друга държава членка и няма основание за прилагане на изключение, произтичащо от националните разпоредби за транспониране на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31?
2) Попадат ли в обхвата на координираната област по Директива 2000/31 предлагането на уебсайта на продавача и онлайн продажбата на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока в държавата членка на потребителя, който извършва покупката?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, изключени ли са изискванията, които се отнасят до доставката и до самите стоки, от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и когато доставката на самите стоки представлява необходим етап от предлагането на пазара и продажбата онлайн, или доставката на самите стоки трябва да се счита за елемент, който е акцесорен и неразделен от предлагането на пазара и продажбата онлайн?
4) Каква тежест има при разглеждането на втория и третия въпрос обстоятелството, че приложимите към самите стоки изисквания произтичат от национални разпоредби, които транспонират и допълват специфичното за сектора законодателство на Съюза, включително член 8, параграф 2 от Директива [75/324] и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, и които предполагат приложимите към стоките изисквания да бъдат изпълнени, за да е възможно стоките да бъдат пуснати на пазара или доставени на крайни потребители в държавата членка?“.
По преюдициалните въпроси
По втория, третия и четвъртия въпрос
29 С втория, третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква з), подточка i), второ тире от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „координирана област“ включва изискванията относно етикетирането на продуктите, предлагани и продавани на уебсайта на доставчик на услуги на информационното общество, които са наложени от държавата членка, на чиято територия се намират потребителите, към които са насочени тези мерки за търговия онлайн, тъй като тези изисквания, произтичащи от прилагането на секторните правила на Съюза относно пускането на въпросните продукти на пазара или доставянето им на крайните потребители, представляват акцесорен и неразделен елемент от предлагането на пазара и продажбата онлайн на същите тези продукти.
30 Както следва от съображение 24 от Директива 2000/31, тя се основава на правилото за контрол при източника на услугите на информационното общество. Съответно, от една страна, съгласно член 3 параграф 1 от тази директива „[в]сяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчик на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област“. От друга страна, съгласно този член 3, параграф 2 „[д]ържавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка“. Параграф 4 от посочения член 3 обаче позволява на държавите членки при определени условия „да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество“.
31 Съгласно член 2, буква з) от посочената директива „координирана област“ означава „изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги[те] на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях“.
32 В член 2, буква з), подточка i), второ тире от Директива 2000/31 се уточнява, че „координираната област“ включва по-специално изискванията, свързани с извършването на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата. За сметка на това от тази област са изключени, по силата на член 2, буква з), подточка ii), първо тире от тази директива, изискванията, приложими към стоките като такива.
33 В това отношение е важно да се отбележи, че подобно по-специално на опаковката, формата или състава на стоката, етикетирането представлява изискване, приложимо към стоките като такива (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 1993 г., Keck и Mithouard, C‑267/91 и C‑268/91, EU:C:1993:905, т. 15, и от 6 юли 1995 г., Mars,C‑470/93, EU:C:1995:224, т. 12). Също така съображение 21 от Директива 2000/31, с оглед на което трябва да се тълкува член 2, буква з), подточка ii), първо тире от нея, поставя задълженията във връзка с етикетирането сред изискванията, приложими към стоките. Следователно изискванията във връзка с етикетирането са изключени от обхвата на координираната област.
34 Това тълкуване не се поставя под въпрос с решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 59), в което Съдът приема, че реклама, извършена посредством както електронни, така и физически носители, „представлява акцесорен и неразделен елемент от услугата за онлайн продажба и поради това попада изцяло в обхвата на „координираната област“ по смисъла на [тази д]иректива“.
35 Всъщност, за разлика от случая, разгледан от Съда в точки 55—59 от това решение, с член 2, буква з), подточка ii), първо тире от Директива 2000/31, така както е изяснен в съображение 21 от нея, законодателят на Съюза изрично е искал, както бе подчертано в точка 33 от настоящото решение, да изключи от координираната област изискванията, приложими към стоките като такива, част от които изисквания са задълженията във връзка с етикетирането.
36 Ето защо задълженията във връзка с етикетирането, приложими към предлаганите и продаваните онлайн продукти, не може да се смятат за част от координираната област, тъй като това би било в разрез с изричната воля на законодателя на Съюза.
37 От горното следва, че за доставчика на услуги на информационното общество са приложими, от една страна, Директива 2000/31, що се отнася по-специално до изискванията относно онлайн рекламата, и от друга страна, разпоредбите на правото на Съюза, конкретизиращи задълженията във връзка с етикетиране на продуктите, които този доставчик предлага за продажба на своя уебсайт.
38 Това тълкуване осигурява защитата на потребителите, тъй като всяка държава членка е в състояние да следи пряко за спазването на нейна територия на правилата, уреждащи етикетиране на продуктите.
39 В това отношение впрочем следва да се отбележи, че видно от член 1, параграф 3 във връзка със съображение 11 от нея, Директива 2000/31 не засяга степента на защита, по-специално във връзка с опазването на общественото здраве и на интересите на потребителите, установена с актове на Съюза, изцяло приложими и към услугите на информационното общество.
40 Предвид това че са изключени от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31, изискванията, приложими към стоките като такива, и по-специално изискванията относно етикетирането им, трябва да се търсят — в контекста на спора в главното производство — в Директива 75/324 и Регламент № 1223/2009.
41 Тези два акта на вторичното право позволяват на държавите членки да налагат на своята територия използването на определен език. Всъщност съгласно член 8, параграф 2 от Директива 75/324 „[д]ържавите членки могат да поставят маркетинга на аерозолните опаковки на тяхна територия в зависимост от използването на роден език или езици за изписване на надписа върху етикета“. От своя страна член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009 предвижда, че езикът, на който е написана информацията, посочена в член 19, параграф 1, букви в), г) и е) от този регламент, а именно минималният срок на трайност, конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват по време на употребата на козметичния продукт, и функцията му, „се определя от правото на държавите членки, в ко[и]то продуктът се предоставя на крайния ползвател“.
42 Както Съдът вече е постановил във връзка с член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, защитата на човешкото здраве не би могла да бъде напълно осигурена, ако потребителите не са в състояние да се запознаят напълно със и да разберат по-специално информацията относно функцията на съответния козметичен продукт и конкретните предпазни мерки, които трябва да се спазват при употребата му. Информацията, която производителите или дистрибуторите на козметични продукти, до които се отнася този регламент, са длъжни да поставят върху първичната или вторичната опаковка на продукта, освен ако тази информация може да бъде ефикасно предадена чрез използването на пиктограми или на други знаци, различни от думите, е лишена от практическа полза, ако не е на език, разбираем за лицата, за които е предназначена (решение от 17 декември 2020 г., A.M. (Етикетиране на козметични продукти), C‑667/19, EU:C:2020:1039, т. 47).
43 Член 8, параграф 2 от Директива 75/324 изисква държавите членки, които използват въведената с тази разпоредба възможност, да предвидят, че целият етикет на аерозолните опаковки се изписва на съответния роден език или езици. За сметка на това, за козметичните продукти само информацията, посочена в член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, трябва да е достъпна на езика, определен от държавата членка, в която козметичният продукт се предоставя на крайния ползвател.
44 Същевременно доставчикът на услуги на информационното общество може, ако желае, да осигури и на езика на потребителя превод на информацията, когато същият не е задължителен по силата на тази разпоредба (вж. по аналогия решение от 3 юни 1999 г., Colim,C‑33/97, EU:C:1999:274, т. 42).
45 При това положение следва да се приеме, че член 2, буква з) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „координирана област“ не включва изискванията относно етикетирането на продуктите, предлагани и продавани на уебсайта на доставчик на услуги на информационното общество, които са наложени от държавата членка, на чиято територия се намират потребителите, към които са насочени тези мерки за търговия онлайн.
По първия въпрос
46 Предвид отговора на втория, третия и четвъртия въпрос не е необходимо да се отговаря на първия въпрос, тъй като той се основава на схващането, че шведските правила относно етикетирането на аерозолните опаковки и козметичните продукти са част от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31.
По съдебните разноски
47 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 2, буква з) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)
трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „координирана област“ не включва изискванията относно етикетирането на продуктите, предлагани и продавани на уебсайта на доставчик на услуги на информационното общество, които са наложени от държавата членка, на чиято територия се намират потребителите, към които са насочени тези мерки за търговия онлайн.
Подписи
( *1 ) Език на производството: шведски.