Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
26 февруари 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Околна среда — Опазване на дивите птици — Директива 2009/147/ЕО — Забрана за умишлено обезпокояване на птиците — Член 5, буква г) — Проект за строителство на път, при който може да се стигне до обезпокояване на някои екземпляри от определени видове — Мерки за предотвратяване и смекчаване на случаите на обезпокояване — Доказателство за ефективността на тези мерки — Мотивирано становище на назначен от съда експерт “
По дело C‑131/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален върховен административен съд, Австрия) с акт от 15 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 16 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело
Umweltorganisation VIRUS — Verein Projektwerkstatt für Umwelt und Soziales,
Bürgerinitiative „Nein zur Spange Wörth“,
Umweltorganisation Verein Lebenswertes Traisental,
Umweltorganisation FG Lanius — Forschungsgemeinschaft für regionale Faunistik und angewandten Naturschutz,
A. H. и др.,
срещу
Land Niederösterreich, представлявана от Amt der Niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Landesstraßenplanung — ST3,
при участието на:
Land Niederösterreich, представлявана от Amt der Niederösterreichischen Landesregierung, Gruppe Wirtschaft, Sport und Tourismus, Abteilung Anlagenrecht — WST1,
Stadt St. Pölten,
Marktgemeinde Ober-Grafendorf,
Autobahnen- und Schnellstraßen-Finanzierungs-Aktiengesellschaft (ASFINAG),
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, I. Ziemele, A. Kumin, S. Gervasoni (докладчик) и M. Bošnjak, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Umweltorganisation VIRUS — Verein Projektwerkstatt für Umwelt und Soziales, от W. Rehm,
–за Bürgerinitiative „Nein zur Spange Wörth“, от W. Schachinger, Rechtsanwalt,
–за Land Niederösterreich, представлявана от Amt der Niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Landesstraßenplanung — ST3, от M. Hecht и J. Peer, Rechtsanwälte,
–за Stadt St. Pölten, от C. Schneider, Rechtsanwalt,
–за Autobahnen- und Schnellstraßen-Finanzierungs-Aktiengesellschaft (ASFINAG), от C. Holzer и C. Schmelz Rechtsanwälte,
–за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и M. Kopetzki, в качеството на представители,
–за чешкото правителство, от L. Langrová и M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
–за шведското правителство, от C. Meyer-Seitz, в качеството на представител,
–за Европейската комисия, от C. Hermes и N. Ruiz García, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 септември 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2 и 5 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за птиците“).
2 Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Umweltorganisation VIRUS — Verein Projektwerkstatt für Umwelt und Soziales (Сдружение-работилница за проекти с екологична и социална насоченост, наричано по-нататък „VIRUS“), Bürgerinitiative „Nein zur Spange Wörth (Гражданска инициатива „Вьорт без окови“), Umweltorganisation Verein Lebenswertes Traisental (Екологична организация и сдружение „Долината Трайзентал — привлекателна за живеене“), Umweltorganisation FG LANIUS — Forschungsgemeinschaft für regionale Faunistik und angewandten Naturschutz (FG LANIUS — регионална общност за изследвания в областта на фаунистиката и приложното опазване на околната среда) и A.H и др., и от друга страна, Land Niederösterreich, представлявана от Amt der Niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Landesstraßenplanung — ST3 (Администрация на правителството на провинция Долна Австрия, служба „Пътно планиране от правомощията на провинцията“ — ST3) във връзка с решението да разреши строителството на национален път.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директивата за птиците
3 Съображения 3, 5, 7 и 8 от тази директива гласят:
„(3)Спада популацията на много видове птици, естествено живеещи на европейската територия на държавите членки в диво състояние, в някои случаи много бързо, и този спад представлява сериозна заплаха за опазването на природната среда, особено поради застрашеното биологично равновесие.
[…] „(5)Опазването на видовете птици, естествено живеещи в диво състояние на европейската територия на държавите членки, е необходимо за постигане целите на [Европейската общност], свързани с подобряване условията на живот и на устойчивото развитие.
[…] „(7)Основна цел на опазването е дългосрочна защита и управление на природните ресурси като неразделна част от наследството на народите на Европа. Това позволява регулирането на природните ресурси и определяне на правилата за тяхното използване на основата на мерките, необходими за поддържането и адаптирането на естественото равновесие между видовете в границите на разумно възможното.
„(8)Запазването, поддържането или възстановяването на достатъчно разнообразие и площ на местообитанията са от съществено значение за опазването на всички видове птици. Определени видове птици следва да подлежат на специални мерки по опазване, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространение. Тези мерки следва също така да вземат предвид мигриращите видове и да бъдат координирани от гледна точка на образуването на едно цяло“.
4 Съгласно член 1 от посочената директива:
„(1)Настоящата директива се отнася до опазването на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, за които се прилага Договорът. Тя има за цел защитата, управлението и регулирането на тези видове и урежда тяхното използване.
„(2)Настоящата директива се прилага за птиците, както и за техните яйца, гнезда и местообитания“.
5 Член 2 от същата директива гласи:
„Държавите членки вземат всички мерки, необходими за поддържане или адаптиране на популациите на всички видове, посочени в член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания“.
6 Член 5 от Директивата за птиците предвижда:
„Без да се засягат членове 7 и 9, държавите членки предприемат необходимите мерки за създаване на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, като по-специално забраняват:
a)умишленото убиване или улавяне по какъвто и да е метод;
б)умишленото разрушаване или увреждане на техните гнезда и яйца и преместването на техните гнезда;
в)събиране на техните яйца от дивата природа и тяхното запазване, дори в случаите, когато те са празни;
г)умишленото обезпокояване, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, доколкото обезпокояването има съществено значение с оглед целите на настоящата директива;
д)държането на птици от видове, чиито лов и улов са забранени“.
7 Съгласно член 9 от тази директива:
„(1)„Държавите членки могат да дерогират от членове 5—8, когато няма друго задоволително разрешение, поради следните причини:
a)–в интерес на общественото здраве и безопасност,
–в интерес на безопасността на въздушния транспорт,
–за да се предотвратят сериозните увреждания върху селскостопанските култури и животни, горите, рибните стопанства и водите,
–за защита на флората и фауната;
б)за целите на научните изследвания и обучението, за повторното заселване, за повторното въвеждане и за размножаването, необходимо за тези цели;
в)да разрешат, при строго контролирани условия и избирателно, улова, държането или други видове разумно използване на малък брой от определени видове птици“.
Директивата за местообитанията
8 Съгласно член 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“):
„(1)Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът.
(2)Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.
(3)Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“.
9 Член 6 от тази директива предвижда:
„(1)Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.
(2)Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.
(3)Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.
(4)Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.
Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията“.
10 Съгласно член 12 от същата директива:
„(1)Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:
a)всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;
б)умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
в)умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;
г)всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.
(2)За тези видове държавите членки забраняват държането, транспортирането, търговията или размяната и предлагането за продажба или за размяна на екземпляри, взети от природата, с изключение на взетите законно преди началото на прилагане на настоящата директива.
(3)Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б) и в параграф 2, се прилагат за всички стадии от живота на животните, за които се прилага настоящата директива.
(4)Държавите членки установяват система за мониторинг на неумишлено залавяне или убиване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а). В светлината на събраната информация държавите членки предприемат по-нататъшни мерки за изследване и запазване, които са необходими, за да гарантират, че неумишленото залавяне или неумишленото убиване няма да имат отрицателно въздействие върху съответните видове“.
Австрийското право
11 Член 18 от Niederösterreichisches Naturschutzgesetz 2000 (Закон на провинция Долна Австрия от 2000 г. за опазване на природата) (LGBl. 5500‑0), е озаглавен „Опазване на видовете“ и гласи:
„(1)Разпоредбите в областта на опазването на видовете имат за цел закрилата на и грижата за дивите животински и растителни видове в тяхното природно и историческо многообразие. Защитата на видовете включва:
1.защитата на животните, на растенията и на техните съобщества срещу намеса, и по-специално посегателства в резултат на човешката дейност;
2.опазването, грижата, развитието и възстановяването на местообитанията на дивите животински и растителни видове, както и осигуряването на останалите им условия за живот
[…] 2.С наредба правителството на провинцията обявява за защитени изцяло или, когато това е достатъчно за опазването на вида — частично или временно, диворастящите растения или живеещите на свобода животни, които не са дивеч по смисъла на Niederösterreichisches Jagdgesetz 1974 (Закон на провинция Долна Австрия от 1974 г. за лова) (LGBl. (6500), чиято популация трябва да бъде защитена или поддържана:
1.поради редкия им характер или поради заплаха за тяхната популация;
2.поради научни причини или причини, свързани с културно-исторически особености по места,
3.поради ползата от тях или поради значението им за екосистемата или
4.с оглед запазване на разнообразието или на природните и ландшафтни специфики.
С наредбата могат да се определят животинските или растителни видове, чиято популация на територията на провинцията е застрашена от изчезване.
[…] (4)По отношение на специално защитените видове в приложение на параграфи 2 и 3 е забранено:
[…] 3.да се увреждат, да се разрушават или да се взимат яйца, ларви, какавиди или гнезда на тези животни, или техни места за отглеждане на малки, за размножаване, за мръстене или на убежище, както и
4.да се смущават биотопите, местата за размножаване и местообитанията на видовете, застрашени от изчезване и посочени в наредбата, по-конкретно чрез фотографиране или заснемане на филми“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 През 2014 г. провинция Долна Австрия иска да бъде издадено разрешение за строителство в частично залесена зона —южно от град Санкт Пьолтен (Австрия) — на път с две двулентови платна с дължина 1,69 километра, който да служи като пътна връзка със скоростен път S34.
13 След оценка на въздействието върху околната среда този проект е одобрен с решение от 12 ноември 2019 г.
14 Жалбоподателите в главното производство обжалват това решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), който е запитващата юрисдикция.
15 Пред този съд те твърдят, че периметърът на строителните работи обхваща места за гнездене на полската чучулига, сивата яребица и полския пъдпъдък — птици, гнездящи на открито — по земята в полетата, и че шумът вследствие на бъдещия автомобилен трафик ще обезпокои и много видове горски птици в близост до този периметър, по-специално средния пъстър кълвач. Всъщност според прогнозите планираният път ще позволи движението на около 12 000 превозни средства дневно.
16 От акта за преюдициално запитване е видно, че за да се ограничи въздействието върху популациите от диви птици, намиращи се на тази територия или в близост до нея, разглежданият проект предвижда различни мерки, по-специално че строителните работи могат да се извършват само през определени месеци от годината и че старите дървета трябва да се запазят на разстояние от поне 300 метра от пътя и на площ от 6,6 хектара.
17 Според доклада на назначените от запитващата юрисдикция двама експерти, ако бъдат осъществени предвидените мерки, те ще позволят да се избегне всякакво обезпокояване на съответните видове, което има съществено значение. Експертите все пак признават, че тези мерки няма да предотвратят засягането на отделни екземпляри вследствие на осъществяването на този проект дори само предвид очакваната продължителност на живота на повечето от съответните горски птици. Те обаче изразяват своето уверение, че посочените мерки гарантират опазването на местообитанието на тези видове и условията, необходими за тяхното гнездене.
18 Жалбоподателите в главното производство оспорват тази преценка.
19 На първо място запитващата юрисдикция иска да се установи дали мерките за предотвратяване или ограничаване на обезпокояването на съответните видове птици вследствие на осъществяването на разглеждания проект могат да бъдат взети предвид при преценката дали той отговаря на изискванията на член 5, буква г) от Директивата за птиците. Според тази юрисдикция практиката на Съда, която забранява да се вземат предвид мерки за избягване или намаляване на вредните последици върху защитената територия на етапа на предварителната оценка, предхождаща подходящата оценка по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, не може да се приложи към член 5, буква г) от Директивата за птиците.
20 За сметка на това запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на член 5, буква г) от Директивата за птиците следва да се съобрази с това на член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията, така както е формулирано от Комисията в Ръководството относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно последната директива (C (2021 7301 final). Основният критерий, произтичащ от това тълкуване, бил запазването или подобряването на постоянната екологична функция на територията.
21 Тъй като член 5, буква г) от Директивата за птиците забранява единствено обезпокояването, което има съществено значение с оглед на целите на тази директива, наличието на такова значение трябвало да се преценява, като се вземат предвид включените в проекта мерки за предотвратяване и смекчаване на обезпокояването. Прибягването до дерогацията по член 9 от посочената директива се налагало само ако проектът, в който са предвидени тези мерки, трябвало да бъде забранен съгласно член 5, буква г) от същата директива.
22 На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи какви доказателства трябва да се изискват, за да се обоснове ефективността на мерките за предотвратяване или намаляване на обезпокояването вследствие на проекта.
23 По-конкретно тя иска да се установи дали изискваното от член 5, буква г) от Директивата за птиците равнище на сигурност по отношение на ефективността на тези мерки е съпоставимо с предвиденото в Ръководството относно строгата защита на животинските видове от интерес за Общността съгласно Директивата за местообитанията, което Комисията приема, че се изисква от член 12, параграф 1, буква г) от последната директива. Възприетото от Комисията тълкуване водело до оценка на ефективността на мерките за предотвратяване и смекчаване на случаите на обезпокояване, основана на доклади на експерти, назначени от административните органи или от съда, стига съдържащите се в тях оценки да са научно обосновани с оглед на актуалното състояние на познанието в съответната област и те да са подробно мотивирани.
24 За сметка на това запитващата юрисдикция счита, че становищата на експертите, отговарящи на тези характеристики, не биха били достатъчни, ако се приложи стандартът на доказване, определен от Съда по отношение на мерките за избягване или намаляване на вредните последици, посочени в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, съгласно който трябва да се разсее всяко разумно съмнение от научна гледна точка.
25 Тя иска да се установи дали трябва да приложи стандартът за доказване, свързан с изпълнението на член 12, параграф 1, буква г) от Директивата за местообитанията, или този относно мерките за избягване или намаляване на вредните последици, посочени в член 6, параграф 3 от тази директива. Тя не вижда причина последният критерий да не се използва при преценката на защитата на животинските видове, засягани от разглежданият проект.
26 Поради това ефикасността на тези мерки трябвало да бъде удостоверена до такава степен от научната документация, че да не остава никакво разумно съмнение по този въпрос.
27 В случая това би означавало, че предложените мерки относно средния пъстър кълвач не могат да гарантират продължаването на биологичната функция на този вид поради липсата на научни документи, удостоверяващи тяхната ефикасност.
28 При това положение Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 5 от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че не е налице хипотезата на умишлено обезпокояване по буква г) от него, когато, макар да е възможно да се причини обезпокояване на отделни екземпляри от определени видове, вследствие на ефективното прилагане на навременно предприети и подходящ мерки се елиминира значението на това обезпокояване с оглед на целите по член 2 от тази директива?
2.При утвърдителен отговор на първия въпрос, за ефективността на мерките трябва ли да е изключено всякакво съмнение от научна гледна точка, в смисъл че е достатъчно да е представено мотивирано становище на назначен от съда експерт, или по-скоро трябва да е налице обективна научна документация за успешния практически опит с тези мерки?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
29 На 21 октомври 2025 г. VIRUS подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
30 В подкрепа на искането си VIRUS изтъква, че заключението на генерален адвокат Kokott, представено по дело Voore Mets и Lemeks Põlva (C‑784/23, EU:C:2025:67), решение от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva (C‑784/23, EU:C:2025:609) и заключението на генералния адвокат по настоящото дело са постановени след приключване на писмената фаза на производството и представляват нови факти, които са от решаващо значение за решението на Съда. Освен това VIRUS мотивира искането си за възобновяване на устната фаза на производството с несъгласието си с тези заключения.
31 Съгласно член 83 от процедурния си правилник Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено или когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда.
32 Настоящият случай не е такъв.
33 В действителност нито заключението на генерален адвокат Kokott, представено по дело Voore Mets и Lemeks Põlva (C‑784/23, EU:C:2025:67) или по настоящото дело, нито решение от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva (C‑784/23, EU:C:2025:609), представляват нови факти от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови по настоящото дело. Освен това, като взема предвид всички данни, с които разполага, Съдът счита, че настоящото преюдициално запитване е достатъчно изяснено, за да се произнесе по него.
34 Що се отнася до изразеното от VIRUS несъгласие със заключенията, посочени в точка 33 от настоящото решение, в допълнение следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от този статут да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 30 и цитираната съдебна практика).
35 От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Следователно не става въпрос за становище, предназначено за съдиите или за страните, което произхожда от орган извън Съда, а за индивидуалното, мотивирано и публично представено становище на член на самата институция. При това положение заключението на генералния адвокат не може да бъде предмет на обсъждане от страните (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 12). Освен това Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат достига до него. Следователно несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат, независимо какви въпроси той разглежда в него, само по себе си не може да съставлява основание за възобновяване на устната фаза на производството (,ешение от 16 ноември 2021 г., Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim и др., C‑748/19—C‑754/19, EU:C:2021:931, т. 31 и цитираната съдебна практика).
36 При тези условия, след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че не следва да разпореди възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
37 С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, буква г) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не е налице умишлено обезпокояване по смисъла на тази разпоредба, когато мерките, приложени в рамките на даден проект, позволяват да се предотврати всякакво съществено значение на това обезпокояване с оглед на целите на тази директива.
38 На първо място следва да се припомни, първо, че съгласно член 5, буква г) от Директивата за птиците държавите членки трябва да забранят умишленото обезпокояване на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, доколкото обезпокояването има съществено значение с оглед постигането на целите на тази директива.
39 Второ, следва да се припомни също, че тази забрана допълва други забрани, предвидени в член 5, букви а) и б) от посочената директива, които се отнасят по-специално до умишленото убиване или улавяне на птици от тези видове, както и умишленото разрушаване или увреждане на техните гнезда и яйца. Същевременно всички тези забрани се прилагат не само към човешките дейности, които целят посегателствата върху птици, но и към дейностите, по отношение на които, при все че не е очевидно да имат такава цел, се допуска възможността за такова посегателство (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva, C‑784/23, EU:C:2025:609, т. 49). Следователно, макар да няма за цел да засегне птиците, проектът за изграждане на път, който е предмет на спора в главното производство, може да попадне в приложното поле на член 5, буква г) от Директивата за птиците.
40 Трето, от член 1 от Директивата за птиците във връзка със съображения 3, 5, 7 и 8 от тази директива следва, че нейните цели са поддържането или възстановяването на достатъчно ниво на популацията на всички видове естествено живеещи в диво състояние птици на европейската територия на държавите членки. Съгласно член 2 от Директивата за птиците това ниво трябва да отговаря по-специално на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva, C‑784/23, EU:C:2025:609, т. 51).
41 Така член 5, буква г) от Директивата за птиците забранява случаите на обезпокояване, което има съществено значение за считаното за достатъчно ниво на популациите от видовете диви птици, а не върху екземпляри от тези видове, освен ако популацията на даден вид диви птици е толкова малка, че обезпокояването на единични екземпляри от този вид може да застраши опазването му.
42 На второ място, съгласно постоянната съдебна практика, за да се отговори на първия въпрос, при тълкуването на член 5, буква г) от Директивата за птиците следва да се вземат предвид не само неговият текст, но и контекстът му и целите на правната уредба, от която той е част (вж. в този смисъл решение от 4 март 2021 г., Föreningen Skydda Skogen, C‑473/19 и C‑474/19, EU:C:2021:166, т. 32 и цитираната съдебна практика).
43 Първо, що се отнася до текста на член 5, буква г) от Директивата за птиците, следва да се отбележи, че за разлика от забраните по член 5, букви а) и б) от тази директива, предвидената в първата посочена разпоредба забрана, а именно за умишлено обезпокояване на птиците, по-специално през периода на размножаване и отглеждане на малките, се прилага, „доколкото обезпокояването има съществено значение с оглед на целите на [посочената] директива“ (решение от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva, C‑784/23, EU:C:2025:609, т. 50). Следователно, за разлика от изискванията вследствие на прилагането на член 5, букви а) и б) от същата директива, проверката на отражението, което дадена човешка дейност има върху нивото на популацията на съответните видове птици, е релевантна за целите на прилагането на забраната по член 5, буква г) от Директивата за птиците (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva, C‑784/23, EU:C:2025:609, т. 54).
44 От това следва, че ако подходящи превантивни мерки действително възпират обезпокояването на дивите птици вследствие на даден проект или действително намалят това обезпокояване по такъв начин, че то да няма съществено значение с оглед на целите на Директивата за птиците, от текста на член 5, буква г) от нея и от контекста на тази разпоредба следва, че не е приложима посочената в тази разпоредба забрана за умишлено обезпокояване. Следователно наличието на такива мерки, чието прилагане е предвидено в проекта, трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали забраната за обезпокояване на дивите птици, предвидена в член 5, буква г) от Директивата за птиците, представлява пречка за осъществяването на проекта.
45 Второ, за постигането на припомнените в точка 40 от настоящото решение цели на Директивата за птиците, а именно поддържането или възстановяването на достатъчно ниво на популацията на видовете диви птици, не е необходимо значението на обезпокояването на видовете диви птици вследствие на даден проект да се преценява независимо от предвидените в този проект мерки, предложени за предотвратяване или намаляване на значението на това обезпокояване. Всъщност обезпокояването, което действително ще претърпят видовете диви птици вследствие на осъществяването на проекта, в рамките на който са предвидени тези мерки, е значимо единствено с оглед на тези цели.
46 Този анализ не се опровергава от разрешението, възприето от Съда в решение от 12 април 2018 г., People Over Wind и Sweetman (C‑323/17, EU:C:2018:244), противно на поддържаното от жалбоподателите в главното производство в писмените им становища. Всъщност, ако, както постановява Съдът в това решение, мерките за избягване или намаляване на вредните последици от даден проект не трябва да се вземат предвид на етапа на предварителната оценка на този проект в рамките на Директивата за местообитанията, това се дължи на факта, че на този първи етап от анализа трябва да се определи дали посоченият проект трябва да бъде подложен на официална процедура за оценка на въздействието му върху защитена зона в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията. За сметка на това, тъй като член 5, буква г) от Директивата за птиците не разграничава две фази при оценката на обезпокояването, на което проектите могат да изложат видовете диви птици, това обезпокояване следва от самото начало да се преценява цялостно, като за тази цел се вземат предвид мерките, които са предназначени да го предотвратят или смекчат.
47 От изложеното следва, че член 5, буква г) от Директивата за птиците трябва да се тълкува в смисъл, че не е налице умишлено обезпокояване по смисъла на тази разпоредба, когато прилаганите в рамките на даден проект мерки позволяват да се предотврати всякакво съществено значение на това обезпокояване, което противоречи на целите на тази директива за поддържане или възстановяване на достатъчно ниво на популацията на всички видове птици, естествено живеещи в диво състояние на европейската територия на държавите членки, като се отчитат по-специално екологичните, научните, културните, както и икономическите и рекреационните изисквания.
По втория въпрос
48 С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали ефикасността на мерките за предотвратяване на всякакво обезпокояване, което е от съществено значение за видовете диви птици по смисъла на член 5, буква г) от Директивата за птиците, може да бъде доказана с мотивирано становище на назначен от съда експерт, или тя трябва да бъде установена с научна документация, която да удостоверява успешното прилагане на тези мерки на практика.
49 На първо място, следва да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точка 86 от представеното заключение, че нито член 5, нито която и да било друга разпоредба от Директивата за птиците предвижда правила относно събирането на доказателства при разглеждането на обезпокояването на видовете диви птици вследствие на човешка дейност.
50 При тези условия, по силата на принципа на процесуалната автономия и при спазване на принципите на равностойност и ефективност, вътрешният правен ред на всяка държава членка следва да определи условията и реда за събиране на доказателства, зя допустимите пред компетентната национална юрисдикция доказателствени средства и още за принципите, които уреждат преценката от тази юрисдикция на доказателствената сила на представените пред нея доказателства, както и необходимата степен на доказване (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2017 г., W и др., C‑621/15, EU:C:2017:484, т. 25).
51 Принципът на равностойност изисква тези процесуални правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (вж. в този смисъл решение от 8 май 2025 г., Beevers Kaas, C‑581/23, EU:C:2025:323, т. 44). Следователно този принцип допуска ефективността на мерките за предотвратяване на всякакво съществено обезпокояване на съответните видове да бъде доказана с мотивирано становище на назначен от съда експерт, ако националното право допуска този начин на доказване в подобни положения, попадащи в обхвата на вътрешното право, което запитващата юрисдикция следва да провери.
52 Принципът на ефективност изисква посочените процесуални правила да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2017 г., W и др., C‑621/15, EU:C:2017:484, т. 26, и от 30 януари 2025 г., Caronte & Tourist, C‑511/23, EU:C:2025:42, т. 44).
53 С оглед на това следва да се отбележи, както по същество посочва генералният адвокат в точка 88 от представеното заключение, че по отношение на забраната за умишлено обезпокояване на дивите птици по член 5, буква г) от Директивата за птиците, принципът на ефективност предполага да не се затруднява прекомерно доказването на обстоятелството, че това обезпокояване има съществено значение с оглед на целите на тази директива. Същото важи и по отношение на доказването на обстоятелството, че обезпокояването няма съществено значение с оглед на целите на посочената директива.
54 На второ място е важно да се припомни, че когато прилагат правото на Съюза, държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на изискванията, произтичащи от принципа на добра администрация (вж. решение от 22 септември 2022 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др., C‑159/21, EU:C:2022:708,т. 44 и цитираната съдебна практика).
55 Този принцип изисква по-специално административният орган да разглежда грижливо и безпристрастно всички релевантни аспекти, за да може при приемането на решението си да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация (вж. в този смисъл решение от 14 май 2020 г., Agrobet CZ, C‑446/18, EU:C:2020:369, т. 44).
56 Принципът на добра администрация налага и на администрацията да мотивира своите решения, когато прилага правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., SC Cridar Cons, C‑582/20, EU:C:2022:114, т. 54).
57 На трето място, що се отнася до оценката на риска в областта на околната среда, тя трябва да се извърши в съответствие с член 191, параграф 2 ДФЕС при спазване на принципа на предпазните мерки. От тази гледна точка компетентните органи трябва по-специално да вземат предвид най-достоверните налични научни данни, както и най-актуалните резултати от международните научни изследвания (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2017 г., Blaise и др., C‑616/17, EU:C:2019:800, т. 46, и от 12 юни 2025 г., Eesti Suurkiskjad, C‑629/23, EU:C:2025:429, т. 42). За сметка на това не може да се изисква ефикасността на тези мерки да бъде доказана чрез представяне на научна документация, удостоверяваща успешното прилагане на тези мерки на практика, при положение че такава документация не е непременно налична.
58 С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че ефикасността на мерките за предотвратяване на всякакво обезпокояване, което е от съществено значение за видовете диви птици по смисъла на член 5, буква г) от Директивата за птиците, може да бъде доказана с мотивирано становище на назначен от съда експерт, при условие че то се основава на най-достоверните налични научни данни и на най-актуалните резултати от международните научни изследвания. За сметка на това не може да се изисква ефикасността на тези мерки да бъде доказвана чрез представяне на научна документация, удостоверяваща успешното прилагане на посочените мерки на практика.
По съдебните разноски
59 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1)Член 5, буква г) от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици
трябва да се тълкува в смисъл, че
не е налице умишлено обезпокояване по смисъла на тази разпоредба, когато прилаганите в рамките на даден проект мерки позволяват да се предотврати всякакво съществено значение на това обезпокояване, което противоречи на целите на тази директива за поддържане или възстановяване на достатъчно ниво на популацията на всички видове птици, естествено живеещи в диво състояние на европейската територия на държавите членки, като се отчитат по-специално екологичните, научните, културните, както и икономическите и рекреационните изисквания.
2)Ефикасността на мерките за предотвратяване на всякакво обезпокояване, което е от съществено значение за видовете диви птици по смисъла на член 5, буква г) от Директива 2009/147, може да бъде доказана с мотивирано становище на назначен от съда експерт, при условие че то се основава на най-достоверните налични научни данни и на най-актуалните резултати от международните научни изследвания.За сметка на това не може да се изисква ефикасността на тези мерки да бъде доказвана чрез представяне на научна документация, удостоверяваща успешното прилагане на посочените мерки на практика.
Подписи
*Език на производството: немски.