Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

5 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Имиграционна политика — Общи стандарти и процедури за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Задържане с цел извеждане — Член 15, параграфи 5 и 6 — Изчисляване на вече изтеклия срок на задържане — Сумиране на всички предходни периоди на задържане — Условия — Изпълнение на едно и също решение за връщане — Член 15, параграф 3, второ изречение — Удължаване на задържането над първоначалния максимален срок, определен съгласно член 15, параграф 5 — Съдебен контрол — Национална правна уредба, която поставя осъществяването на съдебен контрол в зависимост от искане, подадено от задържаното лице — Момент, в който трябва да се осъществи този контрол — Последици от липсата на своевременен контрол “

По дело C‑150/24 [Aroja](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) с акт от 27 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 27 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело

A срещу

Rikoskomisario B,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състав, M. Condinanzi, F. Schalin, N. Jääskinen и R. Frendo, съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 април 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за A, от M. Rautakorpi, asianajaja,

–за Rikoskomisario B, от J. Honkanen и M. Nyyssönen,

–за финландското правителство, от H. Leppo и M. Pere, в качеството на представители,

–за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и A. Hanje, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от F. Blanc, A. Katsimerou и I. Söderlund, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 3, второ изречение и параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между А, гражданин на трета страна, незаконно пребиваващ във Финландия, и Rikoskomisario B (комисар на криминалната полиция B) относно законността на третия период на задържане на А с цел извеждане в страната му на произход.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2008/115

3 Съображения 2, 4 и 16 от Директива 2008/115 гласят:

„(2)Европейският съвет, състоял се в Брюксел на 4 и 5 ноември 2004 г., призова за установяването на ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи норми, с оглед на това съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство.

[…] (4)Следва да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика.

[…] (16)Използването на задържане с цел извеждане следва да бъде ограничено и подчинено на принципа на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели. Задържане е оправдано единствено с цел да се подготви връщането или да се извърши процесът на извеждането, и когато прилагането на по-леки принудителни мерки не би било достатъчно“.

4 Член 2 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, гласи:

„1.Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.

2.Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:

[…] б)които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция.

[…]“.

5 Член 3 от посочената директива има следния текст:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…] 4)„решение за връщане“ е административно или съдебно решение или друг акт, което определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или постановява задължение за връщане;

5)„извеждане“ е принудителното изпълнение на задължението за връщане и по-специално физическото транспортиране извън държавата членка;

[…]“.

6 Глава II от същата директива е озаглавена „Прекратяване на незаконен престой“ и включва членове 6—11.

7 Член 6 от Директива 2008/115 е озаглавен „Решение за връщане“ и предвижда в параграф 1:

„Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5“.

8 Съгласно член 8 от тази директива, озаглавен „Извеждане“:

„1.Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане съгласно член 7, параграф 4 или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения съгласно член 7 срок за доброволно напускане.

[…] 3.Държавите членки могат да приемат отделно административно или съдебно решение или акт за постановяване на извеждането.

[…]“.

9 Член 15 от същата директива се съдържа в глава IV, посветена на „Задържане[то] с цел извеждане“. Този член е озаглавен „Задържане“ и предвижда:

„1.Освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато:

а)е налице опасност от укриване; или

б)засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.

Всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури.

2.Задържането се постановява от административните или съдебните власти.

Задържането се постановява в писмен вид и включва фактическите и правните основания.

Когато е постановено задържане от административни органи, държавите членки:

a)или осигуряват бърз съдебен контрол на законността на задържането, който се осъществява във възможно най-кратък срок след началото на задържането;

б)или предоставят на съответния гражданин на трета страна правото да започне производство, при което решението за законността на задържането подлежи на бърз съдебен контрол, при който съдът се произнася във възможно най-кратък срок след започването на съответното производство. В такъв случай държавите членки уведомяват незабавно засегнатия гражданин на трета страна относно възможността да започн[е] подобно производство.

Засегнатият гражданин на трета страна се освобождава незабавно, в случай че задържането се окаже незаконно.

3.Във всеки един случай задържането се преразглежда през разумни интервали или по молба на засегнатия гражданин на трета страна, или служебно. В случай на продължителни срокове за задържане актовете по преразглеждане подлежат на съдебен контрол.

4.Когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно.

5.Задържането продължава, докато съществуват посочените в параграф 1 условия и то е необходимо, за да се гарантира успешно извеждане. Всяка държава членка определя максимална продължителност за задържане, която не може да надвишава шест месеца.

6.Държавите членки не могат да удължават посочения в параграф 5 срок освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради:

а)липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или;

б)забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни“.

Регламент (ЕС) № 604/2013.

10 Член 17 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (OВ L 180, 2013 г., стр. 31), е озаглавен „Дискреционни клаузи“ и предвижда в параграф 1:

„Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент“.

Финландското право

11 Ulkomaalaislaki (301/2004) (Закон за чужденците (301/2004) от 30 април 2004 г., в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за чужденците“), предвижда в член 117 bis:

„Общи условия за приемане на обезпечителни мерки

Спрямо чужденец може да се наложи обезпечителна мярка на основание членове 118—122 от настоящия закон, ако това е необходимо и пропорционално:

1)за да се изяснят условията за влизането или пребиваването му в страната; или

2)за да се подготви или гарантира изпълнението на решение за неговото извеждане или за да се упражни по друг начин контрол върху напускането на страната от чужденеца.

[…] Освен ако по-долу не е предвидено друго, обезпечителната мярка остава в сила, докато не бъдат установени условията за влизане или престой в страната, докато не бъде изпълнено решението за напускане на страната или докато делото не бъде приключено по друг начин. Обезпечителната мярка обаче трябва да бъде отменена, след като вече не е необходима, за да се гарантира приемането на решението за извеждане или изпълнението му“.

12 Член 121 от същия закон гласи:

„Условия за задържане

Ако обезпечителните мерки, посочени в членове 118—120, не са достатъчни, чужденецът може да бъде задържан след преценка на индивидуалните обстоятелства, когато:

1)с оглед на личното или друго положение на чужденеца има разумни основания да се предполага, че е налице опасност чужденецът да се отклони от изпълнението на наложената мярка, да се укрие или съществено да възпрепятства по какъвто и да е друг начин вземането на засягащо го решение или изпълнението на решение за извеждане;

2)задържането е необходимо, за да бъде установена самоличността на чужденеца;

3)чужденецът е извършил или е заподозрян в извършването на престъпление и задържането е необходимо, за да се гарантира подготовката или изпълнението на решението за извеждане;

4)по време на задържането си чужденецът подава нова молба за международна закрила главно с цел да забави или затрудни изпълнението на решение за извеждане;

[…]“.

13 В член 123 от посочения закон се определят административните органи, компетентни да вземат решение относно задържането. Член 124, параграфи 1 и 2 от този закон установява задължението на компетентния административен орган да уведоми незабавно käräjäoikeus [(първоинстанционен съд, Финландия)] за задържането и задължението на този съд да разгледа делото за задържане в срок от четири дни след задържането. Съгласно член 126, параграф 1 от същия закон käräjäoikeus [(първоинстанционен съд)] разпорежда незабавното освобождаване на задържания чужденец, ако не са налице условията за задържането му.

14 Член 127 от Закона за чужденците гласи:

„Освобождаване на задържано лице

Органът, който разглежда делото, трябва да разпореди освобождаване на задържано лице, когато условията за задържане вече не са налице. Задържаното лице трябва да бъде освободено не по-късно от шест месеца след вземане на решението за задържане. Срокът на задържане обаче може да бъде удължен до не повече от 12 месеца, когато задържаното лице не сътрудничи за изпълнението на връщането или ако необходимите документи за връщане не са получени от третата страна и поради тези причини изпълнението на извеждането се забавя.

[…]“.

15 Съгласно член 128 от този закон:

„Преразглеждане на делото от käräjäoikeus [първоинстанционния съд]

Когато не е разпоредено освобождаване на задържания чужденец, käräjäoikeus [(първоинстанционен съд)], в чийто съдебен район е мястото на задържане на задържаното лице, по негово искане преразглежда делото относно задържането […]. Делото трябва да бъде разгледано незабавно и не по-късно от четири дни от подаване на искането. Не е необходимо обаче да се преразглежда дело относно задържане, преди да изтече двуседмичен срок от решението на käräjäoikeus [първоинстанционен съд], с което се разпорежда продължаване на задържането на заинтересованото лице в съответното място на задържане. […]

По искане на задържаното лице käräjäoikeus [(първоинстанционен съд)] трябва да преразгледа делото дори преди срока по параграф 1, когато има основание за това поради обстоятелства, възникнали след предходно разглеждане. Органът, който разглежда делото, незабавно уведомява задържаното лице и неговия представител за всякакви съществени промени в обстоятелствата, които водят до преразглеждане, освен ако не е взето решение за освобождаване на задържаното лице съгласно член 127, параграф 1.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

16 А, марокански гражданин, пристига незаконно във Финландия на 10 септември 2022 г., макар че има забрана за влизане в Шенгенското пространство, която му е била наложена от Кралство Нидерландия, след като се е укрил в хода на започнатата там от него процедура за предоставяне на убежище. Преди да пристигне във Финландия А e подал молба за международна закрила и в Швеция и Швейцария.

17 В деня на пристигането си той е задържан във Финландия на основание член 121, първа алинея, точки 1—3 от Закона за чужденците, който по същество съответства на член 15, параграф 1 от Директива 2008/115. Задържането продължава до 23 ноември 2022 г.

18 С решение от 25 октомври 2022 г. Maahanmuuttovirasto (Служба по въпросите на имиграцията, Финландия) разпорежда връщането на A в Мароко.

19 На 29 октомври 2022 г. A подава молба за международна закрила във Финландия. На 24 ноември 2022 г. Службата по въпросите на имиграцията отхвърля молбата като явно неоснователна, разпорежда връщането на А в Мароко и му налага забрана за влизане в Шенгенското пространство за срок от две години.

20 На 5 декември 2022 г. А е задържан за втори път. Задържането продължава до 15 март 2023 г.

21 С определение от 5 януари 2023 г. Turun hallinto-oikeus (Административен съд Турку, Финландия) отхвърля молбата на А за забрана на изпълнението на решението за извеждането му от страната, а с решение от 19 декември 2023 г. отхвърля жалбата на A по молбата му за международна закрила. В това отношение тази юрисдикция приема по-специално, че тъй като исканията за обратно приемане, отправени от Службата по въпросите на имиграцията до други държави членки, не са били уважени, по силата на член 17 от Регламент № 604/2013 тази служба е имала основание да счете, че е органът, компетентен да разгледа молбата за международна закрила.

22 На 11 септември 2023 г. А е задържан за трети път въз основа на решение на полицията от същия ден. Съгласно това решение към тази дата и с оглед на предходните периоди на задържане A вече е бил задържан за общ срок от пет месеца и 23 дни, но са били налице условията за превишаване на първоначалния максимален срок от шест месеца, тъй като изпълнението на мярката по извеждане е било забавено поради липсата на съдействие от А, от една страна, и поради факта, че необходимите за връщането документи все още не са били получени от Кралство Мароко, от друга страна. След това полицията сезира Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия) с искане да се произнесе по условията на задържане. Полицията изпраща на този съд и решението от 11 септември 2023 г., което съгласно съдържащата се в него информация е било връчено и на A. На 15 септември 2023 г. е проведено съдебно заседание пред посочения съд, след което задържането на А е било продължено.

23 На 7 декември 2023 г. третият период на задържане е разгледан отново от Etelä-Karjalan käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Южна Карелия, Финландия), който служебно организира съдебно заседание, когато става ясно, че е възможно да е превишен първоначалният максимален срок на задържане от шест месеца. В решението си, постановено на същата дата, този съд приема, първо, че сроковете на отделните периоди на задържане трябва да се сумира, тъй като целта е да се гарантира изпълнението на едно и също решение за извеждане, второ, че са налице условията за превишаване на първоначалния срок от шест месеца, както и всички останали материалноправни условия за удължаване на задържането и трето, че А не следва да бъде освободен само защото служебното съдебно заседание е проведено едва след като общият срок на задържането е надхвърлил шест месеца. Поради това той постановява задържането на A да продължи.

24 Същия ден A подава въззивна жалба срещу това решение пред Itä-Suomen hovioikeus (Апелативен съд Източна Финландия). Жалбата е отхвърлена с решение от 19 декември 2023 г. по-специално с мотива, че съгласно член 128 от Закона за чужденците, за да може käräjäoikeus (първоинстанционен съд) да преразгледа дело за задържане, задържаното лице трябва да подаде молба и че А не е поискал такова преразглеждане, въпреки че в решението на полицията от 11 септември 2023 г. са били посочени условията за превишаване на първоначалния максимален срок от шест месеца на задържане. Ето защо Itä-Suomen hovioikeus (Апелативен съд Източна Финландия) постановява, че A не следва да бъде освободен само защото käräjäoikeus (първоинстанционен съд) не се е произнесъл служебно по посочените условия преди изтичането на максималния срок от шест месеца.

25 A иска отмяна на това решение пред запитващата юрисдикция — Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия). В подкрепа на искането си той твърди, че задържането му е незаконно, тъй като въпросът за превишаването на максималния срок от шест месеца не е бил разгледан в съответствие с приложимите процесуални правила. Комисар на криминалната полиция B твърди, че искането трябва да бъде отхвърлено. Според него, от една страна, с оглед на настъпилите промени в обстоятелствата третият период на задържане е нов, така че първоначалният максимален срок от шест месеца не е бил превишен, и от друга страна, при всички положения А не следва да бъде освободен на изтъкнатото от него основание, тъй като са налице условията, които позволяват да се обоснове задържането.

26 Запитващата юрисдикция посочва, че третият период на задържане е продължил до 18 януари 2024 г. — датата, на която A се е укрил в Дания. След като е върнат от Дания във Финландия, A е задържан от полицията за четвърти път на 7 февруари 2024 г. На 13 март 2024 г. той е освободен с решение на полицията от същия ден.

27 Най-напред запитващата юрисдикция подчертава, че спорът, с който е сезирана, се отнася единствено до законността на третия период на задържане на А. След това тя уточнява, че всички периоди на задържане на А се основават на необходимостта да се гарантира подготовката на извеждането или изпълнението на решението за това извеждане в съответствие с член 121, първа алинея, точки 1 и 3 от Закона за чужденците, както и, на първо време, на необходимостта да се установи самоличността на А в съответствие с точка 2 от тази разпоредба. Запитващата юрисдикция добавя, че за периодите на задържане между датата на подаване на молбата за международна закрила — 29 октомври 2022 г., и датата, на която е постановено определението на Turun hallinto-oikeus (Административен съд Турку), с което се отхвърля искането на А за забрана на изпълнението на решението за извеждането му — 5 януари 2023 г., задържането е основано и на необходимостта да се гарантира разглеждането на молбата му за международна закрила в съответствие с член 121, първа алинея, точка 1 от Закона за чужденците.

28 Накрая, запитващата юрисдикция уточнява, че сред доказателствата, които изтъква полицията, за да обоснове задържането на А, са това, че в хода на процедурата по разглеждане на молбата му за предоставяне на международна закрила той се е укривал в различни държави членки, сред които Финландия, това че той е възразил срещу перспективата за връщането му в Мароко, извършените престъпления по време на престоя му във Финландия, декларацията с невярно съдържание относно датата на раждане и самоличността му при пристигането му във Финландия, както и неизпълнението на задължението да се явява пред органите през лятото на 2023 г. като алтернативна на задържането. Запитващата юрисдикция посочва, че някои от тези основания са възникнали едва след края на втория период на задържане и следователно представляват нови основания за обосноваване на третия период на задържане, започнал на 11 септември 2023 г. Според нея обаче в съдебното заседание, проведено на 15 септември 2023 г. пред Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки), условията, които обосновават превишаването на максималния срок от шест месеца, не са били разгледани, нито са били посочени в решението на този първоинстанционен съд.

29 В този контекст, на първо място, запитващата юрисдикция търси насоки как да прецени дали максималните периоди на задържане по член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 са достигнати в даден случай, и по-специално дали последователни периоди на задържане, прекъсвани от периоди на свобода, трябва да се сумират без изключение, или дали и евентуално на какви основания предходни периоди на задържане могат да се изключат от изчисляването.

30 В това отношение тя уточнява, че с оглед на обстоятелствата по делото, с което е сезирана, Съдът не следва да се произнася по начина, по който трябва да се третират периодите на задържане на А, когато той да е подал молба за международна закрила и разглеждането на молбата е било висящо, или периодите, през които задържането на А изглежда се основава едновременно както на Директива 2008/115, така и на друго правно основание. В това отношение тя уточнява, че разпоредбата за максималния срок на задържане от шест месеца, предвидена в член 127, параграф 1 от Закона за чужденците, се прилага за всяко задържане на чужденец, независимо дали правното основание за задържането почива на националното право или на правото на Съюза, и че във всички случаи задържането на А се основава винаги или почти винаги, поне основно, на Директива 2008/115. Поради това тя счита, че въпросът дали А е бил задържан на основания, различни от предвидените в Директива 2008/115, е без значение за спора, с който е сезирана.

31 По същество тя счита, че тълкуване, според което всички изтекли периоди на задържане трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали максималният срок на задържане е или е бил достигнат, може да се обоснове с това, че през тези периоди А е бил задържан, въпреки някои промени в изтъкнатите в подкрепа на задържането основания, на едно и също правно основание, а именно да се гарантира извеждането му. Тълкуване в обратния смисъл обаче се подкрепя от факта, че преди третия период на задържане А е бил на свобода за почти шест месеца, през които не е изпълнявал наложената му по-лека принудителна мярка, напуснал е Финландия, за да отиде в Швеция и е бил върнат от Швеция във Финландия.

32 На второ място, запитващата юрисдикция счита, че с оглед на практиката на Съда може да се приеме, че държава членка е длъжна да гарантира, че във всички случаи, когато е превишен максималният срок за задържане от шест месеца по член 15, параграф 5 от тази директива, трябва да се осъществи предвиденият в член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 съдебен контрол. От съображения за яснота и за да се прецени законността на задържането на А обаче, тя иска да се установи дали член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 допуска предвиденият в член 15, параграф 5 от тази директива съдебен контрол относно превишаването на максималния срок от шест месеца да се осъществява само ако задържаното лице го е поискало.

33 Освен това тя иска да се установи какви са изискванията относно срока, който се прилага за предвидения във това второ изречение съдебен контрол, тъй като в това изречение не се уточнява дали този контрол трябва да се осъществи преди превишаването на максималния срок, или може да се осъществи и a posteriori, и ако това е така, в какъв срок. В това отношение тя счита, че времевото изискване, произтичащо от член 15, параграф 2 от Директива 2008/115, трябва най-малкото да се прилага по аналогия към този съдебен контрол, като се има предвид по-специално, че задържането и удължаването му са аналогични по своето естество, що се отнася до лицето, чието задържане е продължено.

34 Според нея определянето на тези изисквания има конкретно значение за преценката на естеството и тежестта на евентуално допуснатата незаконосъобразност по делото, с което е сезирана, и правните последици от нея. Ако съдебният контрол трябва да се осъществи преди изтичането на максималния срок от шест месеца, задържането на А се оказва лишено от правно основание, считано от 18 септември 2023 г., в случай че трябва да се сумират всички предходни периоди на задържане, за да се изчисли дали е достигнат първоначалният максимален срок. Ако обаче съдебният контрол може да се осъществи a posteriori, може да се окаже, че евентуалната неправомерност на лишаването от свобода е възникнала едва по-късно и евентуално че не представлява толкова сериозно нарушение.

35 На трето място, в случай че въз основа на дадените от Съда отговори запитващата юрисдикция констатира нередност при упражняване на съдебния контрол върху превишаването на максималния срок на първоначално задържане от шест месеца, тя иска да се установят конкретните последици, които правото на Съюза изисква да се изведат от тази констатация, и по-точно дали Etelä-Karjalan käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Южна Карелия) е трябвало да освободи А на 7 декември 2023 г., макар да е било прието, че материалноправните условия за задържането са били налице към този момент.

36 В това отношение тя посочва, че член 15, параграфи 2 и 4 от Директива 2008/115 предвижда задължение за освобождаване на незаконно задържаното лице, но тези разпоредби не изключват възможността порок, който засяга условията на задържане, да бъде отстранен в бъдеще вследствие на съдебен контрол, поради което незабавното освобождаване не би било непременно обосновано. Всъщност изложените от Съда в решение от 10 септември 2013 г., G. и R. (C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533), съображения относно последиците от нарушаването на правото на защита на задържано лице подсказват, че националният съд разполага с право на преценка, за да провери необходимостта от незабавно освобождаване в случай на процесуално нарушение, установено в рамките на последващ и надлежен съдебен контрол.

37 Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че лице с наложена мярка за лишаване от свобода има право да получи становище относно законосъобразността на тази мярка, дори ако е било освободено в хода на производството по обжалване. Следователно поставените от нея въпроси при всички положения остават релевантни. Освен това, за да се определи дали задържането на А е било законосъобразно във всеки един момент, Съдът по принцип трябва да отговори на всички поставени въпроси.

38 При тези обстоятелства Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)a)Следва ли член 15, параграфи 5 и 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на посочените в този член максимални срокове на задържане трябва да се вземат предвид всички предходни периоди на задържане? Ако такова задължение не е налице във всички случаи, кои аспекти следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали при изчисляването на максималните срокове трябва да се отчете продължителността на предходния период на задържане?

б)Как по-конкретно следва да се прецени ситуацията при обстоятелства като тези в главното производство, при които, от една страна, главното правно основание за задържане, а именно да се гарантира извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, по същество остава същото, но от друга страна, в подкрепа на новото задържане са изтъкнати отчасти нови фактически и правни основания, между периодите на задържане заинтересованото лице е отишло в друга държава членка, откъдето е върнато във Финландия, и освен това между края на предходния период на задържане и новото задържане са изминали няколко месеца?

2)a)Допуска ли член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] национална правна уредба, съгласно която съдебният контрол относно превишаването на максималния срок от шест месеца започва само ако задържаното лице го поиска?

б)Трябва ли съдебният контрол, посочен в член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115], на който подлежи решението на административен орган да превиши първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, да бъде осъществен преди достигане на този максимален срок, а при отрицателен отговор, трябва ли този контрол във всички случаи да бъде осъществен незабавно след решението на административния орган?

3)Поражда ли липсата на съдебен контрол по член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] в контекста на превишаване на посочения в [този] член 15, параграф 5 максимален срок на задържане от шест месеца задължение за освобождаване на задържаното лице, дори ако към момента на осъществяване на този закъснял съдебен контрол се установи, че са налице всички материалноправни условия за задържането и че при тези обстоятелства делото е надлежно разгледано от процесуална гледна точка? В случай че в такава ситуация не е налице задължение за автоматично освобождаване, кои аспекти следва да се вземат предвид от гледна точка на правото на Съюза, за да се определят последиците от закъснял съдебен контрол, в частност при обстоятелства като тези в главното производство?“.

Производството пред Съда

39 Запитващата юрисдикция е поискала настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 107 от Процедурния правилник на Съда, който предвижда в параграф 1, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, преюдициално запитване, което повдига един или няколко въпроса, отнасящи се до областите, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, може да се разгледа по реда на това производство.

40 На 13 март 2024 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат пети състав на Съда, в качеството си на състав, определен съгласно член 11, параграф 2 от Процедурния правилник, решава да уважи това искане и на основание член 101, параграф 1 от този правилник да отправи искане за разяснения до запитващата юрисдикция.

41 С писмо от 19 март 2024 г. тази юрисдикция уведомява Съда, че А е освободен на 13 март 2024 г.

42 С оглед на тази информация на 21 март 2024 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат пети състав на Съда констатира, че вече не са налице условията за прилагане на спешното преюдициално производство и решава настоящото дело да се разгледа по общия ред.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

43 На първо място, следва да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, че двата периода на задържане на А, предхождащи третия период, чиято законност се оспорва в главното производство, както и този трети период, са периоди, с които се цели изпълнението на едно и също решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от Директива 2008/115. От акта за преюдициално запитване е видно също, че спорът в главното производство се отнася и до изпълнението на решение, с което се постановява извеждането на А, като не е възможно да се определи дали става въпрос за отделен акт.

44 В това отношение член 8, параграф 1 от тази директива предвижда, че държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения срок за доброволно напускане. Член 8, параграф 3 от посочената директива обаче уточнява, че държавите членки могат да приемат отделно административно или съдебно решение или акт за постановяване на извеждането. От това следва, че обстоятелството, че решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от посочената директива е придружено евентуално от отделно решение или акт за извеждането на засегнатото лице, не променя факта, че по отношение на това лице действително е било прието такова решение за връщане. Следователно по настоящото дело за целите на исканото тълкуване не е необходимо да се взема предвид това евентуално обстоятелство.

45 На второ място, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при разпределянето на правомощията между съдилищата на Европейския съюз и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, така както той е очертан в акта за преюдициално запитване. Следователно, при положение че запитващата юрисдикция е определила фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от нея въпроси, проверката на тяхната точност не е задача на Съда (решение от 29 юни 2023 г., International Protection Appeals Tribunal и др. (Атентат в Пакистан), C‑756/21, EU:C:2023:523, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика). Ето защо, като се има предвид информацията, предоставена от запитващата юрисдикция и изложена в точки 27 и 30 от настоящото решение, за целите на настоящото дело следва да се приеме, че двата периода на задържане на А, предхождащи третия период, който е единственият, оспорван в главното производство, както и този трети период, са периоди на задържане с цел извеждане по смисъла на член 15 от Директива 2008/115, основани изключително на тази разпоредба и изтърпени с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане.

46 Поставените въпроси ще бъдат разгледани именно въз основа на тези предварителни уточнения.

По първия въпрос, букви а) и б)

47 С първия си въпрос, буква а) и буква б), които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се провери дали е достигнат максималният срок на задържане, предвиден от държава членка по силата на една от тези разпоредби, следва да се сумират всички периоди на задържане, изтърпени в тази държава членка от незаконно пребиваващ гражданин на трета страна на основание член 15 от тази директива, с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане и дали в това отношение е от значение фактът, че всяко ново задържане се е основавало на различни фактически обстоятелства.

48 Съгласно член 15, параграф 1, първа алинея, точки а) и б) от Директива 2008/115, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото е образувана процедура за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждане, по-специално когато е налице опасност от укриване или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. втората алинея на този параграф 1 уточнява, че всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури.

49 Що се отнася до член 15, параграф 5 от тази директива, в първото изречение от този параграф се предвижда, че задържането продължава, докато съществуват посочените в този член 15, параграф 1 условия и то е необходимо, за да се гарантира успешно извеждане. Съгласно второто изречение от този параграф всяка държава членка определя максимална продължителност за задържане, която не може да надвишава шест месеца.

50 От своя страна член 15, параграф 6 предвижда, че държавите членки не могат да удължават посочения в член 15, параграф 5 срок освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или поради забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни.

51 Както Съдът вече е констатирал, от тези текстове следва, че член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 определя максималната продължителност на задържането с цел извеждане (решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 35).

52 Сами по себе си обаче тези текстове не указват дали, за да се провери дали в даден случай е достигнат максималният срок, определен съгласно параграф 5 или 6, следва да се сумират отделните периоди на задържане, които засегнатото лице може да е изтърпяло с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане.

53 Като се има предвид това, на първо място, следва да се припомни, че всяко задържане на гражданин на трета страна по-специално съгласно Директива 2008/115 във връзка с процедура за връщане вследствие на незаконно пребиваване засяга сериозно правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (решения от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 72 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 48).

54 Всъщност мярката за задържане се състои в изолирането на лицето в определено място, като се предполага то да се намира постоянно в ограничен и затворен периметър, съответно изолирано от останалото население и лишено от свобода на придвижване (решение от 4 септември 2025 г., Adrar, С‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 49 и цитираната съдебна практика).

55 Целта на мерките за задържане по смисъла на Директива 2008/115 обаче е не преследването или наказването на престъпления, а постигането на целите, преследвани с тази директива във връзка с връщането (решения от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/2, EU:C:2022:858, т. 74, и от 4 септември 2025 г., Adrar , С‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 50). От това следва, че задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, което е постановено с цел извеждане на основание Директива 2008/115, е предназначено само да гарантира ефективността на процедурата по връщане и не преследва никаква наказателна цел (решения от 10 март 2022 г., Landkreis Gifhorn, C‑519/20, EU:C:2022:178, т. 38, и от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 50).

56 С оглед на тези обстоятелства не може да се приеме, че с всяко ново задържане с цел извеждане на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна на основание член 15, параграф 5 или 6 от Директива 2008/115 с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане започва да тече нов период на задържане, така че предходните периоди на задържане, изтърпени с оглед на изпълнението на това решение, не трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали максималният срок на задържане с цел извеждане, предвиден от съответната държава членка по силата на една от тези разпоредби, е достигнат в даден случай. Предвид сериозното засягане на правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, и предвид важността на това право този извод не се поставя под съмнение от обстоятелството, че тези периоди на задържане се прекъсват от периоди на свобода.

57 На второ място, следва да се припомни, че целта на член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 е да се гарантира, че във всички случаи задържането с цел извеждане няма да надвиши 18 месеца или евентуално по-краткия максимален срок, предвиден от съответната държава членка в приложение на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 37).

58 В това отношение Съдът е постановил по-специално, че при изчисляването на срока на задържане с цел извеждане, предвиден съгласно член 15, параграфи 5 и 6 от тази директива, трябва да се включи периодът от време, през който е спряно изпълнението на решението за извеждане поради разглеждането на молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, когато по време на производството по тази молба засегнатото лице е било задържано, дори и неправилно, на основание на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 40, 47 и 48).

59 За целите на изчисляването на максималния срок на задържане, предвиден в член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115, трябва да се вземе предвид и периодът на задържане, изтекъл по време на съдебното производство за контрол на законосъобразност на решението за извеждане, въпреки че изпълнението му е спряно (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 51 и 53).

60 Във връзка с това Съдът е подчертал, че в противен случай продължителността на задържането с цел извеждане би могла да варира значително в различните случаи в една и съща държава членка или в различните държави членки поради специфичните за националните съдебни производства особености и обстоятелства. Това би влязло в противоречие с целта на член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 да се гарантира еднаква за държавите членки максимална продължителност на задържане (решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 54).

61 Тази цел обаче може да бъде подкопана, ако не се вземат предвид всички периоди на задържане с цел извеждане, които вече са изтърпени в тази държава членка от съответния незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане, а вместо това такова евентуално сумиране се обвързва от наличието на фактически обстоятелства, характерни за положението на този гражданин на трета страна. Всъщност тези обстоятелства могат да бъдат предмет на субективни преценки.

62 Освен това неотчитането на всички тези предходни периоди на задържане, за да се прецени дали максималната продължителност на задържане, предвидена съгласно член 15, параграф 5 или 6 от Директива 2008/115, е достигната в даден случай, би позволило да се заобиколят тези разпоредби, въпреки че разрешените от тях максимални периоди на задържане целят да ограничат лишаването от свобода на дадено лице (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 56). Така тези разпоредби отразяват търсеното от законодателя на Съюза равновесие между правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, и основната цел на тази директива, която, както следва от съображения 2 и 4 от нея, е да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране при пълно зачитане на основните права и достойнството на засегнатите лица (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465, т. 48, от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 88, и от 4 септември 2025 г., Ararat, C‑156/25, EU:C:2025:647, т. 46).

63 Освен това подобно неотчитане би могло в зависимост от случая да доведе до нарушение на принципа на пропорционалност, който изисква всяко задържане преди извеждането да бъде за възможно най-кратък срок (вж. в този смисъл решение от 28 април 2011 г., El Dridi, C‑61/11 PPU, EU:C:2011:268, т. 43), както впрочем предвижда и член 15, параграф 1, втора алинея от тази директива. Всъщност използването на задържане с цел извеждане следва да бъде ограничено и подчинено на този принцип, както се потвърждава от съображение 16 от посочената директива (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2022 г., Politsei- ja Piirivalveamet (Задържане — Опасност от извършване на престъпление), C‑241/21, EU:C:2022:753, т. 40).

64 Следва също да се припомни, че максималните периоди на задържане с цел извеждане, които държавите членки трябва да предвидят в съответствие с член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115, ограничават продължителността на задържането с цел извеждане, но не засягат правото на държава членка да проведе самата процедура по извеждане (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 56).

65 На трето място, посочените от запитващата юрисдикция обстоятелства също не могат да обосноват различно тълкуване.

66 В това отношение, от една страна, наличието на опасност от укриване и фактът, че засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процедурата по извеждане, са основания за задържане по член 15, параграф 1 от Директива 2008/115, които позволяват да се подготви връщането и/или да се извърши извеждането, когато няма възможност за ефективно прилагане на други достатъчни, но по-леки принудителни мерки.

67 Ако обаче отчитането на тези обстоятелства обосновава извода, че при всяко ново задържане на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна започва да тече нов срок за задържане, макар да става въпрос за изпълнението на едно и също решение за връщане, максималният срок на задържане, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от Директива 2008/115, би могъл да бъде лишен от полезно действие. Всъщност, тъй като тези обстоятелства обуславят по същество възможността за задържане на такъв гражданин, срокът на задържане би започвал да тече отново при всяко ново задържане, така че, както бе посочено в точка 62 от настоящото решение, тази разпоредба би могла да бъде заобиколена.

68 От една страна, следва да се припомни че тъй като задържането на гражданин на трета страна, по отношение на когото е образувана процедура за връщане, засяга сериозно правото му на свобода, то е обвързано със спазването на стриктни гаранции, а именно наличието на правно основание, яснота, предвидимост, достъпност и защита от произвол (решения от 15 март 2017 г., Al Chodor, C‑528/15, EU:C:2017:213, т. 40, и от 6 октомври 2022 г., Politsei- ja Piirivalveamet (Задържане — Опасност от извършване на престъпление), C‑241/21, EU:C:2022:753, т. 50).

69 Евентуалното отчитане на други фактически обстоятелства, с които се характеризира положението на съответния незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, които не са конкретно посочени и са променливи и субективни по естеството си — когато става въпрос за изпълнението на едно и също решение за връщане и имайки предвид правната несигурност, която би произтекла от отчитането на тези обстоятелства — би изложило засегнатите лица на риск от произвол в нарушение на припомнената в предходната точка от настоящото решение съдебна практика.

70 Трябва да се припомни обаче, от една страна, че съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/115 държавите членки могат да решат да изключат от приложното поле на тази директива по-специално граждани на трети страни, които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство.

71 От друга страна, тази директива допуска да се налагат санкции, включително, наказателноправни, в съответствие с националните правила, на граждани на трети страни, по отношение на които е приключила установената от посочената директива процедура за връщане и които продължават да пребивават незаконно на територията на държава членка, без да съществува основателна причина за невръщане (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 46 и 48, и от 17 септември 2020 г., JZ (Наказание лишаване от свобода в случай на забрана за влизане), C‑806/18, EU:C:2020:724, т. 28 и 29).

72 Освен това е важно да се уточни, че тъй като задържането и продължаването на задържането са аналогични по своето естество, тъй като и двете водят до лишаване от свобода на засегнатия гражданин на трета страна, за да се подготви връщането му и/или да се пристъпи към извеждането му (решение от 10 март 2022 г., Landkreis Gifhorn, C‑519/20, EU:C:2022:178, т. 59 и цитираната съдебна практика), не е необходимо с оглед на изчисляването на продължителността на задържането да се прави разграничение между периодите на задържане в зависимост от това дали са изтекли на основание член 15, параграф 5 или на основание член 15, параграф 6 от Директива 2008/115.

73 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос, букви а) и б) следва да се отговори, че член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се провери дали е достигнат максималният срок на задържане, предвиден от държава членка съгласно една от тези разпоредби, трябва да се сумират всички периоди на задържане, изтърпени в тази държава членка от незаконно пребиваващ гражданин на трета страна на основание член 15 от тази директива с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане.

По втория въпрос, буква а)

74 С втория си въпрос, буква а) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която поставя осъществяването на съдебен контрол относно превишаването на първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, предвиден от тази държава членка съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, в зависимост от искане, подадено от задържаното лице.

75 Съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от Директива 2008/115 във всеки един случай задържането се преразглежда през разумни интервали или по молба на засегнатия гражданин на трета страна, или служебно. Второто изречение от този параграф уточнява, че в случай на продължителни периоди на задържане актовете по преразглеждане подлежат на съдебен контрол.

76 В съответствие с член 15, параграф 5 от тази директива всяко задържане, което надвишава шест месеца, трябва да се счита за продължително задържане по смисъла на член 15, параграф 3 от тази директива (решение от 5 юни 2014 г., Махди, C‑146/14 PPU, EU:C:2014:1320, т. 42).

77 Освен това от текста на член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 ясно следва, че преразглеждането на всяко продължително задържане на гражданин на трета страна трябва да подлежи на съдебен контрол. Следователно съдебният орган, който се произнася по възможността за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок, предвиден от съответната държава членка, трябва задължително във всички случаи да упражни контрол върху това задържане, дори ако такъв контрол не е изрично поискан от сезиралия го орган и дори ако задържането на засегнатия гражданин вече е било преразгледано от органа, който е постановил първоначалното задържане (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Махди, C‑146/14 PPU, EU:C:2014:1320, т. 48, 49 и 56).

78 От това следва, че тъй като съдебният орган задължително трябва да упражни контрол върху решението за удължаване на срока на първоначалното задържане над шест месеца, осъществяването на съдебен контрол относно превишаването на първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца не може да зависи от искането на задържаното лице.

79 Следователно на втория въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която поставя осъществяването на съдебен контрол относно превишаването на първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, предвиден от тази държава членка съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, в зависимост от искане, подадено от задържаното лице.

По втория въпрос, буква б)

80 С втория си въпрос, буква б) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният контрол върху решението на административен орган за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, трябва да се осъществи преди достигне на този максимален срок, а при отрицателен отговор, дали този контрол във всички случаи трябва да се осъществи незабавно след приемането на това решение.

81 Трябва да се припомни, че предвид сериозното засягане на правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, в резултат на решение за задържане на основание Директива 2008/115 и предвид важността на това право правомощието, признато на компетентните национални органи да задържат граждани на трети страни, е строго регламентирано. Съответно мярка за задържане може да бъде постановена или продължена само при спазване на общите и абстрактни правила, които определят условията и реда за задържането (решения от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 75 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 51).

82 Що се отнася до задължението за осъществяване на съдебен контрол върху решенията на административните органи за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден в член 15, параграф 5 от Директива 2008/115, което произтича от член 15, параграф 3, второ изречение от същата, то има за цел да гарантира правото на ефективна съдебна защита на гражданите на трети страни, задържани с цел извеждане. Всъщност съгласно член 47 от Хартата държавите членки трябва да осигурят ефективна съдебна защита на произтичащите от правния ред на Съюза индивидуални права. Следователно те трябва да предвидят по-специално, както изисква този член 15, параграф 3, второ изречение, съдебен контрол върху актовете за преразглеждане на административните органи в случай на продължителни срокове за задържане, за да се провери дали продължават да са налице условията за законност на задържането, като съдебният орган трябва да може да се произнесе, включително служебно, по всички релевантни за проверката на тази законност фактически и правни обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 81, 84 и 87—89 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2025 г., Adrar, C‑313/25 PPU, EU:C:2025:647, т. 67, 69, 71 и 72). Съдебният орган трябва също така да има право незабавно да освободи засегнатото лице, ако прецени, че вече не са налице условията, обосноваващи задържането, или когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Махди, C‑146/14 PPU, EU:C:2014:1320, т. 44).

83 Що се отнася до момента, в който трябва да се осъществи такъв съдебен контрол, член 15, параграф 2, първа алинея от Директива 2008/115 предвижда, че задържането се постановява от административните или съдебните органи. Освен това в член 15, параграф 2, трета алинея от тази директива се уточнява, че ако задържането е постановено от административни органи, държавите членки или осигуряват бърз съдебен контрол на законността на задържането, който се осъществява във възможно най-кратък срок след началото на задържането, или предоставят на съответния гражданин на трета страна правото да започне производство, при което решението за законността на задържането подлежи на бърз съдебен контрол, при който съдът се произнася във възможно най-кратък срок след започването на съответното производство. В такъв случай държавите членки уведомяват незабавно този гражданин относно възможността да започне подобно производство.

84 Що се отнася обаче до удължаването на задържането над първоначалния максимален срок, предвиден в този член 5, параграф 15, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 78 от заключението си, нито параграф 6 от посочения член 15, който урежда възможността за удължаване, нито която и да е друга разпоредба от Директива 2008/115 уточняват момента, в който трябва да се осъществи предвиденият в член 15, параграф 3, второ изречение от тази директива съдебен контрол върху актовете по преразглеждане на задържането в случай на продължителни периоди на задържане.

85 При това положение съгласно постоянната съдебна практика при липсата на установени в правото на Съюза процесуални правила относно установения в член 15, параграф 3, второ изречение от тази директива съдебен контрол, в съответствие с принципа на процесуалната автономия и при спазване на принципите на равностойност и ефективност държавите членки остават компетентни да определят тези правила, като същевременно гарантират спазването на основните права и пълното действие на разпоредбите на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Махди, C‑146/14 PPU, EU:C:2014:1320, т. 50 и цитираната съдебна практика, както и, по аналогия, решение от 3 юли 2025 г., Al Nasiria, C‑610/23, EU:C:2025:514, т. 51 и цитираната съдебна практика).

86 От това следва, че стига да спазват тези принципи, държавите членки не са длъжни да предвидят, че съдебният контрол върху решението на административния орган за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок на задържане, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, се осъществява преди достигането на този срок.

87 В това отношение, разбира се, административното, или в зависимост от държавите членки, съдебното решение, с което се постановява удължаването задължително трябва да бъде прието преди достигането на посочения срок. Всъщност съгласно член 15, параграф 6 от Директива 2008/115 срокът на първоначално задържане, предвиден съгласно член 15, параграф 5, не може да бъде удължен, освен ако не са изпълнени условията по посочения параграф 6 и ако продължават да са налице материалноправните условия, обосноваващи първоначалното задържане на засегнатия гражданин (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Махди, C‑146/14 PPU, EU:C:2014:1320, т. 58—61 и 67—69). Това обаче означава, че тази преценка задължително трябва да се извърши, преди достигането на максималния срок на първоначалното задържане, тъй като когато тези условия не са налице, задържането не може да се удължава над този срок.

88 От друга страна, принципът на равностойност изисква съдебният контрол върху решението на административния орган за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок да не се осъществява по-късно от предвидения в член 15, параграф 2 от Директива 2008/115 контрол, когато задържането е постановено от административен орган. Това е така, тъй като задържането и удължаването му са аналогични по своето естество, а член 15, параграф 2, трета алинея от тази директива изисква съдебният контрол за законността на постановеното от административни органи задържане да се осъществи във възможно най-кратък срок. Ето защо той трябва да се осъществи във възможно най-кратък срок, считано от приемането от административния орган на решението за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от тази директива.

89 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос, буква б) следва да се отговори, че член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният контрол върху решението на административния орган за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден в член 15, параграф 5 от тази директива, не трябва да се осъществява преди достигането на този максимален срок, но във всички случаи, подобно на съдебния контрол, предвиден съгласно член 15, параграф 2, трета алинея, трябва да се осъществи във възможно най-кратък срок, считано от приемането на това решение.

По третия въпрос

90 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че липсата на своевременен съдебен контрол върху административното решение за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден съгласно член 15, параграф 5, води автоматично до задължение за незабавно прекратяване на задържането, когато към момента на извършване на този съдебен контрол са изпълнени всички материалноправни условия, обосноваващи продължаването на задържането. Ако случаят не е такъв, тази юрисдикция пита кои са релевантните обстоятелства, за да се прецени дали в случай на такъв закъснял съдебен контрол задържането следва незабавно да се прекрати.

91 Следва да се припомни, че общите и абстрактни правила, които, като общи норми на Съюза, определят условията за задържането с цел извеждане, се съдържат в член 15, параграф 1, параграф 2, втора алинея, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2008/115 и не засягат съдържащите се в други разпоредби от тази директива правила, с които се уточняват условията за задържането в някои хипотези, които не са меродавни в случаите по главните производства, като например хипотезите на задържане на ненавършили пълнолетие лица (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 76).

92 Посочените правила, предвидени в Директива 2008/115, от една страна, и в разпоредбите на националното право, които ги прилагат, от друга страна, са нормите на правото на Съюза, които определят условията за законност на задържането, включително от гледна точка на член 6 от Хартата (решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 77).

93 Когато стане ясно, че изброените в предходната точка на настоящото решение условия за законност на задържането с цел извеждане не са били или вече не са налице, засегнатото лице се освобождава незабавно, както впрочем законодателят на Съюза изрично посочва в член 15, параграф 2, четвърта алинея и параграф 4 от Директива 2008/115 (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 79).

94 Както обаче бе припомнено по същество в точка 82 от настоящото решение, задължението за осъществяване на съдебен контрол върху решенията на административните органи за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден в член 15, параграф 5 от Директива 2008/115, което произтича от член 15, параграф 3, второ изречение от същата, не е сред условията за законност на задържането на основание на тази директива, а сред условията, които имат за цел да гарантират правото на ефективна съдебна защита на задържаните от държава членка граждани на трети страни.

95 Така законодателят на Съюза е предвидил общи норми в областта на съдебната защита на незаконно пребиваващите граждани на трети страни, задържани с цел извеждане, които се съдържат в член 15, параграф 2, трета алинея от Директива 2008/115, що се отнася до задържането, и в член 15, параграф 3 от нея, що се отнася до удължаването на мярка за задържане (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 82—84). Той обаче не е уточнил последиците, които следва да се изведат от превишаването на срока, в който трябва да се осъществи съдебен контрол върху административно решение за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца. Впрочем, както следва от отговора на втория въпрос, буква б), определянето на този срок е от компетентността на държавите членки в границите, изложени в точка 89 от настоящото решение.

96 От това следва, от една страна, че не може да се приеме, че в случай на закъснял съдебен контрол Директива 2008/115 изисква незабавното освобождаване на засегнатото лице единствено на това основание.

97 От друга страна, превишаването на посочения срок не може да доведе до незаконосъобразност на решението за удължаване на задържането и следователно не води автоматично до освобождаване на засегнатия гражданин на трета страна. Необходимо е незабавно освобождаване само ако е достигнат максималният срок на задържане, предвиден в член 15, параграф 6 от Директива 2008/115 (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C‑357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 60 и 62, и от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 279), по-специално поради това, че както следва от точка 53 от настоящото решение, задържането засяга сериозно правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата.

98 Следователно ако на основание на едно такова превишаване следва да се отмени решението за удължаване на задържането и следователно самото задържане, при положение че превишаването не се отразява на това решение и задържането продължава да отговаря на материалноправните условия по член 15 от Директива 2008/115, това би могло да накърни полезното действие на тази директива (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2013 г., G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 41).

99 В това отношение, както бе припомнено в точка 62 от настоящото решение и както следва от съображение 2 от Директива 2008/115, от една страна, тя има за цел да установи ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи норми, така че съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство. От друга страна, извеждането на всеки незаконно пребиваващ гражданин на трета страна представлява приоритет за държавите членки съобразно системата, установена с Директива 2008/115 (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2013 г,. G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 43 и цитираната съдебна практика).

100 С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че липсата на своевременен съдебен контрол върху административното решение за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, не води автоматично до задължение за незабавно прекратяване на задържането, когато към момента на извършване на този съдебен контрол са изпълнени всички материалноправни условия, които обосновават удължаването на задържането, и не е достигнат максималният срок на задържане, предвиден в член 15, параграф 6 от тази директива.

По съдебните разноски

101 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)Член 15, параграфи 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни,

трябва да се тълкува в смисъл, че

за да се провери дали е достигнат максималният срок на задържане, предвиден от държава членка съгласно една от тези разпоредби, трябва да се сумират всички периоди на задържане, изтърпени в тази държава членка от незаконно пребиваващ гражданин на трета страна на основание член 15 от тази директива с оглед на изпълнението на едно и също решение за връщане.

2)Член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска правна уредба на държава членка, която поставя осъществяването на съдебен контрол относно превишаването на първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, предвиден от тази държава членка съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, в зависимост от искане, подадено от задържаното лице.

3)Член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115

трябва да се тълкува в смисъл, че

съдебният контрол върху решението на административния орган за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, не трябва да се осъществява преди достигането на този максимален срок, но във всички случаи, подобно на съдебния контрол, предвиден в член 15, параграф 2, трета алинея, трябва да се осъществи във възможно най-кратък срок, считано от приемането на това решение.

4)Член 15, параграф 3, второ изречение от Директива 2008/115

трябва да се тълкува в смисъл, че

липсата на своевременен съдебен контрол върху административното решение за удължаване на задържането над първоначалния максимален срок от шест месеца, предвиден съгласно член 15, параграф 5 от тази директива, не води автоматично до задължение за незабавно прекратяване на задържането, когато към момента на извършване на този съдебен контрол са изпълнени всички материалноправни условия, които обосновават удължаването на задържането, и не е достигнат максималният срок на задържане, предвиден в член 15, параграф 6 от тази директива.

Подписи

*Език на производството: фински.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.