Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
5 март 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Политика относно убежището — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Член 3, параграф 2 — Член 29 — Прехвърляне на търсещото убежище лице в държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила — Спиране от страна на компетентната държава членка да поема отговорност за лица, търсещи убежище и обратното им приемане — Директива (ЕС) 2013/32 — Член 33 — Недопустими молби “
По дело C‑458/24 [Daraa](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Sigmaringen (Административен съд Зигмаринген, Германия) с акт от 7 май 2024 г., постъпил в Съда на 27 юни 2024 г., в рамките на производство по дело
DO срещу
Bundesrepublik Deutschland,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, F. Schalin, M. Gavalec и Z. Csehi, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: G. Chiapponi, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за DO, от M. Weidmann, Rechtsanwalt,
–за германското правителство, от R. Kanitz, в качеството на представител,
–за датското правителство, от D. Elkan, M. Jespersen, C. A.‑S. Maertens и J. Sandvik Loft, в качеството на представители,
–за френското правителство, от B. Dourthe, O. Duprat-Mazaré и B. Fodda, в качеството на представители,
–за италианското правителство, от W. Ferrante и S. Fiorentino, в качеството на представители,
–за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и M. Kopetzki, в качеството на представители,
–за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,
–за Европейската комисия, от M. Debieuvre, E. Garello, A. Katsimerou и J. Vondung, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 октомври 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 2 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“), и на член 33, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между DO, сирийски гражданин, и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия) по повод на решение на Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба за миграцията и бежанците, Германия) (наричана по-нататък „Федералната служба“), с което се отхвърля молбата му за убежище и се разпорежда извеждането му в Италия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент „Дъблин III“
3 Съображения 4 и 5 от Регламент „Дъблин III“ гласят:
„(4)В заключенията от Тампере също така се посочва, че [общата европейска система за убежище] следва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.
(5)Един подобен метод трябва да се основава на обективни, справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за международна закрила“.
4 Член 3 от този регламент, озаглавен „Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1.Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.
2.Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.
Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.
Когато прехвърлянето не може да се осъществи съгласно настоящия параграф към никоя държава членка, посочена въз основа на предвидените в глава III критерии, или към първата държава членка, в която е подадена молбата, определящата държава членка, става компетентна държава членка“.
5 Глава III от посочения регламент установява критериите за определяне на компетентната държава членка. Тя включва членове 7—15 от същия регламент.
6 Член 18 от Регламент „Дъблин III“ се съдържа в глава V, която се отнася до задълженията на компетентната държава членка, и предвижда в параграф 1, букви а) и б):
„Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:
а)да поеме, при условията, предвидени в членове 21, 22 и 29, отговорността за кандидат, който е подал молба в друга държава членка;
б)да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, кандидат, чиято молба е в процес на разглеждане и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване“.
7 Глава VI от този регламент се отнася до процедурите за поемане на отговорност и обратно приемане на кандидати и включва членове 20—33.
8 Член 22 от този регламент е озаглавен „Отговор на искане за поемане на отговорност“ и предвижда в параграфи 1 и 7:
„1.Замолената държава членка извършва необходимата проверка и се произнася по искането за поемане на отговорността за кандидат в двумесечен срок от получаване на искането.
[…] 7.Бездействието в рамките на двумесечния срок по параграф 1 и едномесечният срок по параграф 6 е равностойно на приемане на искането, което поражда задължението за поемане на отговорността за лицето, включително задължението да осигури подходяща организация на пристигането му“.
9 В този контекст член 26 от Регламент „Дъблин III“, озаглавен „Уведомление за решение за прехвърляне“, предвижда в параграф 1:
„Когато замолената държава членка се съгласи да поеме отговорността или да приеме обратно кандидат или друго лице от посочените в член 18, параграф 1, буква в) или г), молещата държава членка, уведомява засегнатото лице за решението да го прехвърли в компетентната държава членка и, където това е необходимо, че тя няма да разглежда неговата молба за международна закрила. […]“.
10 Член 27 от този регламент, озаглавен „Правна защита“, предвижда в параграфи 1 и 4:
„1.Кандидатът или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.
[…] 4.Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане“.
11 Член 29 от посочения регламент, озаглавен „Условия и срокове“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1.Предаването на кандидата или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.
[…] 2.Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие“.
Регламент № 1560/2003
12 Член 8 от Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 година за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 118/2014 на Комисията от 30 януари 2014 г. (ОВ L 39, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1560/2003“), е озаглавен „Сътрудничество при прехвърлянето“ и предвижда в параграф 1:
„Задължение на компетентната държава членка е да създаде условия за възможно най-бързо осъществяване на прехвърлянето на търсещия убежище и да следи да не бъдат поставени препятствия по пътя му. […]“.
13 Съгласно член 9 от Регламент № 1560/2003, озаглавен „Отложени и забавени прехвърляния“:
„1.Компетентната държава членка незабавно бива уведомена за всяко отлагане, дължащо се на процедура по обжалване или преразглеждане, имаща суспендиращ ефект, или на материални причини, каквито са лошото здравословно състояние на търсещия убежище, това, че не разполага с транспортно средство или обстоятелството, че търсещият убежище се е отклонил от процедурата по прехвърлянето.
[…] 2.Държава членка, която поради една от причините, изложени в член 29, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], не може да извърши прехвърлянето в рамките на обичайния шестмесечен срок от приемането на искането за поемане на отговорност или за обратно приемане на въпросното лице или от постановяването на окончателно решение по жалба или преразглеждане, имащи суспензивно действие, информира компетентната държава членка преди края на този срок. В противен случай компетентността за обработката на молбата за международна закрила и другите задължения по смисъла на [Регламент „Дъблин III“] се вменяват на молещата държава членка в съответствие с разпоредбите на член 29, параграф 2 от посочения регламент.
[…]“.
Директива 2013/32
14 Член 33 от Директива 2013/32, озаглавен „Недопустими молби“, гласи:
„1.В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда, в съответствие с [Регламент „Дъблин III“], от държавите членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (OВ L 337, 2011 г., стр. 9)], когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.
2.Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:
а)друга държава членка е предоставила международна закрила;
б)страна, която не е държава членка, се счита за първа страна на убежище за кандидата по силата на член 35;
в)страна, която не е държава членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38;
г)молбата е последваща молба, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС; или
д)лице на издръжка на кандидата е подало молба, след като в съответствие с член 7, параграф 2 се е съгласило, че неговият случай е част от молбата, която е подадена от негово име, и когато не са налице обстоятелства в положението на лицето на издръжка, които да оправдават отделна молба“.
Германското право
15 Директива 2013/32 е транспонирана в германското право с Asylgesetz (Закон за убежището), в редакцията, публикувана на 2 септември 2008 г. (BGBI. 2008 I, стр. 1798, наричан по-нататък „AsylG“).
16 Член 29, параграф 1 от AsylG, в редакцията, приложима към спора по главното производство, гласи:
„Молба за убежище е недопустима, когато:
1.друга държава е компетентна да проведе процедурата по предоставяне на убежище
a)в съответствие с Регламент [„Дъблин III“], или
б)въз основа на други разпоредби на правото на Европейския съюз или на международен договор,
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 DO, сирийски гражданин, влиза в Германия на 18 април 2023 г. и на 26 април 2023 г. подава молба за убежище.
18 Въз основа на информацията, съдържаща се в базата данни Евродак, Италианската република е определена като държавата членка, компетентна за разглеждането на тази молба.
19 На 27 април 2023 г. Федералната служба отправя до Италианската република искане за поемане на отговорност по отношение на DO. Италианските органи не отговарят на това искане, поради което се счита, че са приели искането съгласно член 22, параграф 7 от Регламент „Дъблин III“.
20 С решение от 18 юли 2023 г. Федералната служба отхвърля като недопустима молбата за убежище на DO на основание член 29, параграф 1, точка 1, буква а) от AsylG, в редакцията, приложима към спора по главното производство, с мотива, че Италианската република е компетентна да разгледа тази молба. Освен това той разпорежда извеждането на DO в Италия.
21 На 27 юли 2023 г. DO обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Verwaltungsgericht Sigmaringen (Административен съд Зигмаринген, Германия). С определение от 26 октомври 2023 г. последната допуска суспензивно действие на тази жалба.
22 Запитващата юрисдикция отбелязва, че от две циркулярни писма, изпратени съответно на 5 и 7 декември 2022 г. от италианския отдел „Дъблин“ до всички останали отдели „Дъблин“, е видно, че в изпълнение на Регламент „Дъблин III“ Италианската република временно и с изключения вече не приема прехвърляния на кандидати за международна закрила в Италия. По този начин тя отказва да поеме отговорността за кандидатите, за които е компетентна съгласно този регламент.
23 На първо място, е необходимо следователно да се определи дали поради този отказ Федерална република Германия става компетентна държава членка съгласно член 3, параграф 2, втора и трета алинея от посочения регламент. В такъв случай решението на Федералната служба би било незаконосъобразно.
24 В това отношение запитващата юрисдикция е съгласна, че с оглед на текста си тази разпоредба се прилага само когато в компетентната държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата. Отказът на държава членка да поеме отговорност за кандидати обаче не представлява такива недостатъци.
25 Поради това тази юрисдикция счита, че подобен отказ представлява „нарушаване на системата“ на Регламент „Дъблин III“ и приканва Съда да го отстрани. Този регламент изхожда от основаната на взаимното доверие предпоставка, че държавите членки поемат отговорността за кандидатите, подали молба за международна закрила, за чието разглеждане са компетентни. Като се имат предвид тази предпоставка и целта за бърза обработка на молбите, готовността на компетентната държава членка да поеме отговорност за кандидатите, била „неписано условие за прилагане“ на член 3, параграф 2, втора алинея от посочения регламент. Следователно отказът за поемане на отговорност за тези кандидати представлява нарушение на тази разпоредба, и то независимо от условията на приемане в компетентната държава членка. Следователно по делото, с което е сезирана тази юрисдикция, посочената разпоредба би могла да доведе до прехвърляне на компетентността от Италианската република към Федерална република Германия.
26 На второ място, ако Съдът все пак отхвърли такова прехвърляне на компетентност, запитващата юрисдикция отбелязва, че искането на DO би трябвало да се отхвърли като недопустимо съгласно германското право. На този етап обаче било невъзможно да се установи дали DO може да бъде прехвърлен в Италия при спазване на шестмесечния срок за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент „Дъблин III“. По този начин DO би се оказал за период, съответстващ на този срок, в положение на „бежанец в орбита“, при което всъщност никоя държава членка не би се считала за компетентна да разгледа неговата молба. Разглеждането на молбата му би било неоснователно забавено. Тази юрисдикция иска да се установи дали подобно положение е съвместимо с изискванията на член 33, параграф 1 от Директива 2013/32.
27 На трето и последно място, посочената юрисдикция иска да се установят фактическите условия, които биха ѝ дали основание да приеме, че дадена държава членка отказва по принцип да поеме отговорност за лицата, за които се отнася решение за прехвърляне, и иска да се установи дали такъв отказ може да наруши субективните права на тези лица.
28 С оглед на тези обстоятелства Verwaltungsgericht Sigmaringen (Административен съд Зигмаринген, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], респективно самият Регламент „Дъблин III“, да се тълкуват в смисъл, че определящата държава членка трябва да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III, и сама става компетентна, дори ако компетентната съгласно тези критерии държава членка няма готовност да приеме лица, по отношение на които се провежда процедура за връщане по дъблинската система?
2)Прилага ли се това задължение на определящата държава членка да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III, дори ако в държавата членка, която няма готовност за приемане, не съществуват системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, които създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата]?
3)Трябва ли член 33, параграф 1 от [Директива 2013/32/ЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която молба за убежище следва да се отхвърли като недопустима, дори ако компетентната съгласно Регламент „Дъблин III“ държава членка няма готовност за приемане?
4)Трябва ли определящата държава членка да приеме, че компетентната съгласно [Регламент „Дъблин III“] държава членка няма готовност за приемане, ако министерството на вътрешните работи на компетентната държава членка писмено декларира, че временно не се приемат лица, по отношение на които се провежда процедура за връщане по дъблинската система, и ако впоследствие компетентната държава членка възпрепятства приемането на лица, по отношение на които се провежда процедура за връщане по дъблинската система?
5)Нарушава ли отказът на компетентната държава членка да приеме лице, по отношение на което се провежда процедура за връщане по [Регламент „Дъблин III“], сам по себе си и независимо от обстоятелството, че това може да е свързано с риск по член 4 от Хартата, субективни права на засегнатото лице? Предвижда ли член 27, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ ефективна правна защита и по отношение на това нарушаване на субективни права?“.
Производството пред Съда
29 С определение на председателя на Съда от 9 септември 2024 г. искането на запитващата юрисдикция настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото производство, предвидено в член 105 от Процедурния правилник на Съда, е отхвърлено.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
30 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че определящата държава членка е длъжна да продължи да разглежда критериите по глава III от този регламент и дори самата тя да стане компетентна, когато държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно тези критерии, спира едностранно поемането на отговорност и обратното приемане на лица, спрямо които е взето решение за прехвърляне съгласно посочения регламент, дори когато в последната държава членка не съществуват системни недостатъци, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата.
31 На първо място, следва да се припомни, че член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че кандидат за международна закрила не може да бъде прехвърлен в компетентната за разглеждането на молбата му държава членка, ако са налице основателни опасения да се смята, че съществува риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата поради съществуването в тази държава членка на системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати за такава закрила. В тази хипотеза в съответствие с член 3, параграф 2, втора и трета алинея от този регламент държавата членка, която определя компетентната държава членка, става компетентна да разгледа молбата за международна закрила, ако, след като провери критериите, предвидени в глава III от посочения регламент, установи, че не може да прехвърли кандидата в определената въз основа на тези критерии държава членка или в първата държава членка, в която е подадена молбата (решение от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 34 и цитираната съдебна практика).
32 От самия текст на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ следва, че прилагането на тази разпоредба зависи от наличието на две кумулативни условия. Всъщност единствено съществуването на „системни недостатъци“, което „създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата]“, прави невъзможно прехвърлянето на кандидат за международна закрила в компетентната държава членка и изискват продължаване на разглеждането на критериите, предвидени в глава III от посочения регламент, с цел определяне на компетентната държава членка (вж. в този смисъл решения от 29 февруари 2024 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Взаимно доверие при прехвърляне), C‑392/22, EU:C:2024:195, т. 57 и 58, и от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 35).
33 Първото от тези условия, свързано със съществуването на „системни недостатъци“, е изпълнено, когато въпросните недостатъци продължават да съществуват и по принцип се отнасят до процедурата за предоставяне на убежище и до условията за приемане, които са приложими по отношение на кандидатите за международна закрила или поне по отношение на определени групи кандидати за международна закрила, разглеждани като цяло. От друга страна, тези недостатъци трябва да са с особено висока степен на сериозност, която зависи от всички обстоятелства по случая (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).
34 Второто условие, свързано с наличието на риск от нечовешко и унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, се проверява, когато такива системни недостатъци създават риск заинтересованото лице да бъде изложено в държавата членка, определена за компетентна, на отношение, което противоречи на посочения член 4 (вж. в този смисъл решения от 29 февруари 2024 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Взаимно доверие при прехвърляне), C‑392/22, EU:C:2024:195, т. 62, и от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 38).
35 Съдът обаче вече е постановил, че обстоятелството, че държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите, установени в глава III от Регламент „Дъблин III“, спира едностранно поемането на отговорност и обратното приемане на кандидатите за международна закрила, само по себе си не е от естество да обоснове констатацията по член 3, параграф 2, втора алинея от този регламент за системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидатите за международна закрила в тази държава членка, които създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата (решение от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 43).
36 Следователно при липсата на други данни, установяващи наличието на системни недостатъци, което създава такъв риск, следва да се счита, че когато държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент „Дъблин III“, спира едностранно поемането на отговорност и обратното приемане на кандидати за международна закрила, не са изпълнени кумулативните условия за прилагане на член 3, параграф 2, втора алинея от този регламент. Поради това в такъв случай определящата държава членка не трябва нито да продължи да проверява критериите по глава III от посочения регламент въз основа на тази разпоредба, нито да стане компетентна държава членка съгласно член 3, параграф 2, трета алинея от същия регламент.
37 Това тълкуване се подкрепя от целите на Регламент „Дъблин III“, който има за предмет по-специално да установи ясен и работещ метод за определяне на компетентната държава членка и да предотврати вторичното движение на търсещите убежище лица между държавите членки (решения от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Interno и др. (Обща брошура — Непряко връщане), C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21, EU:C:2023:934, т. 141, и от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 41).
38 Държавата членка, която е определена за компетентна съгласно критериите, посочени в глава III от Регламент „Дъблин III“, не може чрез обикновено едностранно обявяване да се освободи от отговорностите си по този регламент. Всъщност подобна възможност би довела до нарушаване на тези критерии и по този начин би застрашила доброто функциониране на въведената с посочения регламент система. Освен това да се приеме, че от такова едностранно обявяване може да се направи извод, че съществуват системни недостатъци в процедурата за предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидатите, които създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение, до степен да възпрепятстват всички прехвърляния на кандидати за международна закрила в компетентната държава членка и да доведат до прехвърляне на отговорността от тази държава членка към държавата членка на вторичното движение, би могло да насърчи подобни движения, като подтикне кандидатите да продължат миграционния си път към друга държава членка, която в техните очи, изглежда, предлага по-благоприятни условия (решение от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 42).
39 С оглед на тези обстоятелства не може да се приеме, че член 3, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент „Дъблин III“ съдържа, в допълнение и независимо от двете условия, посочени в точка 32 от настоящото решение, неписано условие за прилагане, съгласно което компетентната държава членка трябва да е готова да поеме отговорността за кандидатите за международна закрила или да ги приеме обратно. Освен факта, че подобно условие по никакъв начин не следва от ясния текст на тази разпоредба, то би било несъвместимо с целите на този регламент, изложени в точка 37 от настоящото решение, и в крайна сметка би направило спазването му незадължително за тази държава членка.
40 На второ място, доколкото запитващата юрисдикция все пак се опасява, че в положение като посоченото в точка 36 от настоящото решение достъпът на съответния кандидат за международна закрила до процедурата за международна закрила е неоснователно възпрепятстван и че в крайна сметка нито една държава членка няма да разгледа молбата му, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. За тази цел може да се наложи Съдът да вземе предвид правни норми на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (вж. решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 44).
41 Всъщност обстоятелството, че запитващата юрисдикция формално е посочила във въпросите си определени разпоредби на правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни по делото в главното производство, като извлече от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. решения от 29 ноември 1978 г., Redmond, 83/78, EU:C:1978:214, т. 26, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 45).
42 С оглед на тази съдебна практика, за да се даде пълен отговор на запитващата юрисдикция, е важно да се даде и тълкуване на член 29 от Регламент „Дъблин III“, по който страните и другите заинтересовани субекти по член 23, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз представят становищата си в съдебното заседание пред Съда.
43 Член 29, параграф 1 предвижда, че предаването на заинтересованото лице на компетентната държава членка се осъществява веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно лицето или на крайното решение по обжалване в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от този регламент.
44 Съгласно член 29, параграф 2 от посочения регламент обаче, ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка.
45 На първо място, съгласно практиката на Съда от текста на тази разпоредба следва, че компетентността автоматично преминава върху държавата членка върху молещата държава членка, без преминаването на отговорността да зависи от някаква реакция от страна на компетентната държава членка (решение от 25 октомври 2017 г., Shiri, C‑201/16, EU:C:2017:805, т. 30).
46 Освен това, както по същество подчертава генералният адвокат в точки 51 и 52 от заключението си, член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ е формулиран широко и изобщо не ограничава прехвърлянето на компетентност до определени хипотези. Напротив, съгласно тази разпоредба това прехвърляне на компетентност настъпва по право, „[ако] прехвърлянето [на кандидата за международна закрила] не е извършено в шестмесечния срок“. Така с оглед на текста на тази разпоредба посоченото прехвърляне на компетентност се извършва независимо от причините за такова неизпълнение и от това дали отговорността за неизпълнението се носи от молещата държава членка, компетентната държава членка или засегнатото лице.
47 От това следва, че същото прехвърляне на компетентност се извършва и когато прехвърлянето на съответното лице не е могло да приключи в срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, поради едностранното спиране от страна на държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент, на поемането на отговорност и обратното приемане на кандидати за международна закрила.
48 На второ място, това буквално тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, както и от целите на този регламент.
49 Първо, що се отнася до контекста, от една страна, от съвместния прочит на член 29, параграф 1 от този регламент и от член 8, параграф 1 и член 9 от Регламент № 1560/2003 следва, че молещата и компетентната държава членка трябва да съгласуват действията си с оглед на осъществяването на прехвърлянето на засегнатото лице и че компетентната държава членка е длъжна да позволи това прехвърляне във възможно най-кратък срок и да следи да не се създават пречки за влизането на това лице на нейна територия.
50 От друга страна, следва да се подчертае, че от член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ следва, че законодателят на Съюза не е счел, че практическата невъзможност за изпълнение на решението за прехвърляне трябва да се разглежда като такава, която може да обоснове прекъсването или спирането на срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от посочения регламент. Всъщност законодателят не е включил в този регламент нито една обща разпоредба, който предвижда такова прекъсване или спиране на този срок (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне) (C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 65 и 66, и от 12 януари 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Срок за прехвърляне — Няколко молби), C‑323/21—C‑325/21, EU:C:2023:4, т. 69). A fortiori, този законодател не е предвидил и дерогация от прехвърлянето по право на компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила след изтичането на посочения срок.
51 Освен това, що се отнася до някои често срещани случаи на практическа невъзможност за изпълнение на решението за прехвърляне, посоченият законодател само е предвидил в член 29, параграф 2 от посочения регламент, че срокът за прехвърляне може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е можело да бъде извършено, поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие. Освен че тази разпоредба предвижда не прекъсване или спиране на срока за прехвърляне, а продължаването му, следва да се припомни, че това продължаване има изключителен характер и следователно трябва да се тълкува стеснително, което изключва прилагането ѝ по аналогия към други случаи на невъзможност за изпълнение на решението за прехвърляне (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 67 и 68).
52 Поради това Съдът приема, че предвиденият в член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ срок за прехвърляне е приложим и при невъзможност за прехвърлянето на съответното лице (решение от 12 януари 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Срок за прехвърляне — Няколко молби), C‑323/21—C‑325/21, EU:C:2023:4, т. 70 и цитираната съдебна практика), включително поради обстоятелства, които не се дължат на държавата членка, отправила искането, като например здравословното състояние на това лице (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 89) или пандемията от COVID‑19 (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 71).
53 Що се отнася, второ, до преследваните с Регламент „Дъблин III“ цели, следва да се припомни, че видно от съображения 4 и 5 от този регламент, той има за цел да установи ясен и работещ метод, основан на обективни и справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица, за да се определи бързо държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бързо разглеждане на молбите за международна закрила (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 56 и цитираната съдебна практика).
54 За да постигне тази цел за бързина, законодателят на Съюза е обвързал процедурите за поемане на отговорност и за обратно приемане съобразно Регламент „Дъблин III“ с поредица от императивни срокове, които имат за цел да се гарантира, че тези процедури ще се провеждат без неоправдано забавяне (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 57 и цитираната съдебна практика).
55 По-конкретно, при разглеждането на молбите установеният в член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ шестмесечен срок за прехвърляне цели да се гарантира, че засегнатото лице действително ще бъде прехвърлено възможно най-бързо в държавата членка, която е компетентна да разгледа неговата молба за международна закрила, като при това с оглед на практическата сложност и организационните трудности, свързани с извършването на прехвърлянето, предоставя необходимото време на двете заинтересувани държави членки да съгласуват помежду си осъществяването на прехвърлянето, и по-специално на молещата държава членка — необходимото време да уреди условията за осъществяване на прехвърлянето (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 58 и цитираната съдебна практика).
56 Тези срокове свидетелстват за особеното значение, което законодателят на Съюза отдава на бързото определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила, и на факта, че предвид целта да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се възпрепятства постигането на целта за бързо разглеждане на молбите за международна закрила, според този законодател е необходимо такива молби евентуално да се разглеждат от държава членка, различна от определената за компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент (вж. в този смисъл решения от 25 октомври 2017 г., Shiri, C‑201/16, EU:C:2017:805, т. 39, от 13 ноември 2018 г., X и X, C‑47/17 и C‑48/17, EU:C:2018:900, т. 69 и 70, и от 30 март 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Спиране на срока за прехвърляне във въззивното производство), C‑556/21, EU:C:2023:272, т. 38).
57 Само по себе си обаче прехвърлянето на компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила в случай на неизпълнение на прехвърлянето на кандидата в определения срок за прехвърляне допринася за бързото определяне на компетентната държава членка и гарантира ефективния достъп на кандидата до процедурата за предоставяне на убежище.
58 В това отношение е вярно, че член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, както е тълкуван в настоящото решение, фактически позволява на държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от Регламент „Дъблин III“, след изтичане на срока за прехвърляне и само чрез едностранно спиране на процедурите за поемане на отговорност и обратното приемане на кандидати за международна закрила да избегне изпълнението на отговорностите си по този регламент и по този начин да промени разпределението на отговорностите между държавите членки, произтичащо от посочения регламент.
59 При все това, от една страна, следва да се подчертае, че дори в случай на такова едностранно спиране, както следва от точка 49 от настоящото решение, молещата и компетентната държава членка са длъжни да се консултират и да си сътрудничат, за да се постигне прехвърляне преди изтичането на срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“. Освен това, както подчертава генералният адвокат в точка 70 от заключението си, компетентността на държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент, остава пълна и неограничена по време на срока за прехвърляне, така че през този срок системата на критериите за определяне на компетентността, въведена с посочения регламент, се запазва.
60 От друга страна, прехвърлянето по право на компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила в случай на неизпълнение на прехвърлянето на засегнатото лице в този срок в крайна сметка е единственият начин да се гарантира на това лице ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище и по този начин ефективността на основното му право да търси убежище в държава членка, както е гарантирано в член 18 от Хартата.
61 На трето място и във всички случаи, следва да се добави, че молещата държава членка не може да откаже да приложи член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ с мотива, че държавата членка, определена за компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент, е спряла прилагането на процедурите по този регламент.
62 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика държава членка не може да обосновава неизпълнението на своите задължения по правото на Съюза с обстоятелството, че и други държави членки не са изпълнили задълженията си. Действително в установения от Договора за функционирането на ЕС правен ред на Съюза прилагането на правото на Съюза от държавите членки не може да се подчинява на условие за реципрочност. Членове 258 и 259 ДФЕС предвиждат подходящи правни средства за защита при неизпълнение от държавите членки задълженията им, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от 11 януари 1990 г., Blanguernon, C‑38/89, EU:C:1990:11, т. 7, и от 11 юли 2018 г., Комисия/Белгия, C‑356/15, EU:C:2018:555, т. 106 и цитираната съдебна практика).
63 Следователно, средството за защита срещу евентуално нарушение на Регламент „Дъблин III“ от държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент, като това, което е установено от запитващата юрисдикция в спора в главното производство, би се състояло във възможността Европейската комисия, както и всяка друга държава членка, да предяви иск за неизпълнение на задължения срещу тази държава членка съответно на основание членове 258 и 259 ДФЕС (вж. по аналогия решения от 19 декември 2019 г., Deutsche Umwelthilfe, C‑752/18, EU:C:2019:1114, т. 53, и от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 79).
64 От гореизложеното следва, че що се отнася до спора в главното производство, в случай на неизпълнение на решението за прехвърляне Федерална република Германия евентуално ще стане държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на DO, едва след изтичането на срока за прехвърляне.
65 В това отношение, за да се даде полезен и пълен отговор на запитващата юрисдикция, е важно да се добави още, че член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато е допуснато суспензивно действие на жалбата срещу решение за прехвърляне, какъвто е случаят по делото в главното производство, в съответствие с член 27, параграф 4 от този регламент, срокът за прехвърляне започва да тече от окончателното решение по тази жалба, така че изпълнението на решението за прехвърляне трябва да се извърши най-късно в шестмесечен срок, считано от окончателното решение по посочената жалба (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 49).
66 С оглед на всички гореизложени съображения на първия и втория въпрос трябва да се отговори, че:
–член 3, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, определяща компетентната държава членка, не е длъжна да продължи да разглежда критериите по глава III от този регламент, нито самата тя става компетентна държава членка, когато държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно тези критерии, спира едностранно поемането на отговорност и обратното приемане на лицата, по отношение на които е взето решение за прехвърляне съгласно посочения регламент, когато в последната държава членка не съществуват системни недостатъци, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата,
–член 29, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато прехвърлянето на тези лица не може да бъде извършено в срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от този регламент, компетентността за разглеждане на молбите за международна закрила автоматично преминава към молещата държава членка, дори ако неизвършването на прехвърлянето е последица от едностранно решение за спиране на поемането на отговорност и обратното приемане на тези лица, взето от държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от посочения регламент.
По третия въпрос
67 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 33, параграф 1 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска молбата за международна закрила да бъде отхвърлена като недопустима на основание, че компетентната държава членка не е готова да поеме отговорност или да приеме обратно кандидата за международна закрила.
68 Съгласно член 33, параграф 1 от Директива 2013/32 освен в случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с Регламент „Дъблин III“, от държавите членки не се изисква да проверяват дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95, когато молбата бъде приета за недопустима на основание този член. В това отношение параграф 2 от посочения член изброява изчерпателно случаите, в които държавите членки могат да приемат дадена молба за международна закрила за недопустима (решения от 19 март 2019 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219, т. 76, и от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Дете на бежанци, родено извън приемащата държава), C‑720/20, EU:C:2022:603, т. 48).
69 Както от изчерпателния характер на изброяването в член 33, параграф 2 от Директива 2013/32, така и от дерогиращия характер на основанията за недопустимост, които това изброяване съдържа, следва, че тази разпоредба трябва да се тълкува ограничително и поради това не може да се прилага към положение, което не съответства на нейния текст (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Дете на бежанци, родено извън приемащата държава), C‑720/20, EU:C:2022:603, т. 51).
70 Нито обстоятелството, че друга държава членка е компетентна да разгледа молба за международна закрила, нито a fortiori едностранното спиране от тази друга държава членка на процедурите за поемане на отговорност и обратно приемане на кандидати за международна закрила обаче са сред хипотезите, изброени в член 33, параграф 2 от Директива 2013/32.
71 Освен това от текста на член 33, параграф 1 от Директива 2013/32, и по-специално от израза „[в] допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с [Регламент „Дъблин III“]“, следва, че тази разпоредба ясно разграничава случаите, в които молба за международна закрила не се разглежда на основание на този регламент, от тези, в които подобна молба може да бъде отхвърлена като недопустима на някое от изчерпателно изброените в член 33, параграф 2 от тази директива основания (вж. в този смисъл определение от 5 април 2017 г., Ahmed, C‑36/17, EU:C:2017:273, т. 38).
72 Когато държавата членка, определяща компетентната държава членка, реши да не разгледа молба за международна закрила на основание, което не е посочено в член 33, параграф 2 от Директива 2013/32, а именно че друга държава членка е компетентна за разглеждането на тази молба и че тази друга държава членка е приела молба за поемане на отговорност или обратното приемане на кандидата, законодателят на Съюза приема, че такава молба трябва да бъде отхвърлена не с решение за недопустимост, в приложение на тази разпоредба, а с решение за прехвърляне и оставяне без разглеждане съгласно член 26 от Регламент „Дъблин III“ (вж. по аналогия определение от 5 април 2017 г., Ahmed, C‑36/17, EU:C:2017:273, т. 39 и 41, и решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219, т. 79).
73 С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 33, параграф 1 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че компетентната държава членка не е готова да поеме отговорност или да приеме обратно кандидата за международна закрила.
По четвъртия и петия въпрос
74 Предвид отговорите, дадени на първия и втория въпрос, не е необходимо да се отговаря на четвъртия и петия въпрос.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1)Член 3, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство,
трябва да се тълкува в смисъл, че
държавата членка, определяща компетентната държава членка, не е длъжна да продължи да разглежда критериите по глава III от този регламент, нито самата тя става компетентна държава членка, когато държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно тези критерии, спира едностранно поемането на отговорност и обратното приемане на лицата, по отношение на които е взето решение за прехвърляне съгласно посочения регламент, когато в последната държава членка не съществуват системни недостатъци, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
2)Член 29, параграф 2 от Регламент № 604/2013
трябва да се тълкува в смисъл, че
когато прехвърлянето на тези лица не може да бъде извършено в срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 1 от този регламент, компетентността за разглеждане на молбите за международна закрила автоматично преминава към молещата държава членка, дори ако неизвършването на прехвърлянето е последица от едностранно решение за спиране на поемането на отговорност и обратното приемане на тези лица, взето от държавата членка, първоначално определена като компетентна съгласно критериите по глава III от посочения регламент.
3)Член 33, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че компетентната държава членка не е готова да поеме отговорност или да приеме обратно кандидата за международна закрила.
Подписи
*Език на производството: немски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.