Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

17 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Регламент (ЕС) 2018/1805 — Член 1, параграфи 1 и 4 — Акт за конфискация, издаден в рамките на наказателно производство — Член 2, точка 2 и точка 3, букви а) и г) — Конфискация във връзка с престъпление, но без окончателна осъдителна присъда — Акт за конфискация, постановен в оправдателна присъда, с която се установява, че подлежащото на конфискуване имущество представлява облага от престъпление, което е различно от довелото до тази присъда и в което са участвали други лица, а не оправданите подсъдими — Липса на обвинителен акт срещу тези лица — Член 19, параграф 1, буква з) — Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за конфискация — Извънредни ситуации, в които има сериозни основания да се счита на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 47 от Хартата на основните права — Право на ефективни правни средства за защита и право на защита — Липса използване на ефективните правни средства за защита в издаващата държава членка “

По дело C‑8/24

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд, Хърватия) с акт от 4 октомври 2023 г., постъпил в Съда на 9 януари 2024 г., в рамките на наказателното производство срещу

D. d.o.o.,

при участието на:

Županijsko državno odvjetništvo u Zagrebu,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, K. Jürimäe, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, M. Condinanzi и F. Schalin, председатели на състави, S. Rodin, E. Regan (докладчик), N. Piçarra, N. Jääskinen, D. Gratsias, B. Smulders, S. Gervasoni и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: M. Longar, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 февруари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за Županijsko državno odvjetništvo u Zagrebu, от S. Blažević, в качеството на представител,

–за хърватското правителство, от G. Vidović Mesarek, в качеството на представител,

–за словенското правителство, от A. Dežman Mušič, в качеството на представител,

–за Европейската комисия, от R. Mrljić, J. Vondung и I. Zaloguin, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 юни 2025 г.,

постанови настоящото решение

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, член 2, точки 3 и 10 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация (ОВ L 303, 2018 г., стр. 1) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на производство по жалба, подадена от установеното в Хърватия дружество D. d.o.o. (наричано по-нататък „дружеството D.“), за да оспори признаването и изпълнението на акт за конфискация, изпратен от словенските на хърватските органи, на притежавани от дружеството D. акции в дружество L.Z. d.d. (наричано по-нататък „дружеството L.Z.“).

Правна уредба

Правото на Съюза

Правната уредба на признаването и изпълнението на актовете за обезпечаване и на актовете за конфискация

3 Съображения 1—4, 11—13, 18, 31 и 34 от Регламент 2018/1805 гласят следното:

„(1)[Европейският съюз] си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. обикновено е посочван като крайъгълния камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в рамките на Съюза.

(3)Обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност са сред най-ефективните средства за борба с престъпността. […]

(4)Тъй като престъпността често е транснационална по своя характер, ефективното трансгранично сътрудничество е от съществено значение за обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност.

[…] (11)За да се осигури ефективното взаимно признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, правилата относно признаването и изпълнението на тези актове следва да бъдат установени чрез правно обвързващ и пряко приложим акт на Съюза.

(12)Важно е взаимното признаване и изпълнение на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация на имущество да се улеснят чрез установяване на правила, които задължават държавите членки да признават, без допълнителни формалности, актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер, и да изпълняват тези актове на своята територия.

(13)Настоящият регламент следва да се прилага за всички актове за обезпечаване и всички актове за конфискация, издадени в рамките на производства с наказателноправен характер. „Производства с наказателноправен характер“ е автономно концептуално понятие от правото на Съюза, тълкувано от Съда на Европейския съюз, без да се засяга съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Понятието съответно обхваща всички видове актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в резултат на производства, свързани с престъпление, а не само решенията, попадащи в приложното поле на Директива 2014/42/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 2014 г., стр. 39)]. То също обхваща други видове актове, издадени без окончателна [осъдителна] присъда. Въпреки че такива актове може да не съществуват в правната система на дадена държава членка, съответната държава членка следва да е в състояние да признае и изпълни такъв акт, издаден от друга държава членка. Производствата с наказателноправен характер могат да обхващат също наказателни разследвания, извършвани от полицията и други правоприлагащи органи. Актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела, следва да се изключват от обхвата на настоящия регламент.

[…] (18)Процесуалните права, предвидени в [Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 2010 г., стр. 1), Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1), Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1), Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1)] […] следва да се прилагат, в рамките на приложното поле на посочените директиви, към наказателните производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент, що се отнася до държавите членки, обвързани от посочените директиви. Във всеки случай гаранциите, предвидени в Хартата, следва да се прилагат по отношение на всички производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент. По-специално, съществените за наказателните производства гаранции, предвидени в Хартата, следва да се прилагат по отношение на производствата с наказателноправен характер, които не са наказателни производства, но които попадат в обхвата на настоящия регламент.

[…] (31)Признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация не следва да се отказват на основания, различни от предвидените в настоящия регламент. […]

[…] (34)Създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза се основава на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от другите държави членки на правото на Съюза, и по-специално на основните права. В изключителни ситуации обаче, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, изпълняващият орган следва да е в състояние да реши да не признае или изпълни съответния акт. Основните права, които са относими в този случай, са по-конкретно правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Правото на собственост принципно не следва да е относимо, тъй като обезпечаването и конфискацията на имущество неизбежно предполагат намеса по отношение на правото на лицето на собственост и тъй като необходимите гаранции в това отношение вече са предвидени в правото на Съюза, включително в настоящия регламент“.

4 В член 1от този регламент, озаглавен „Предмет“, се предвижда следното:

„1.С настоящия регламент се уреждат правилата, съгласно които една държава членка признава и изпълнява на своята територия актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер.

2.Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, заложени в член 6 [ДЕС].

[…] 4.Настоящият регламент не се прилага за актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела“.

5 Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.„акт за обезпечаване“ означава решение, издадено или потвърдено от издаващ орган, с което се цели предотвратяване на унищожаването, преобразуването, преместването, прехвърлянето или разпореждането с имущество с оглед на неговата конфискация;

2.„акт за конфискация“ означава влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или юридическо лице;

3.„имущество“ означава всякаква форма на имущество, материална или нематериална, движима или недвижима, както и правни документи или инструменти, доказващи право върху такова имущество или интерес от такова имущество, за което издаващият орган счита, че:

а)представлява облага от престъпна дейност или е равностойно на пълната стойност или само на част от стойността на такава облага;

[…] г)подлежи на конфискация по силата на някоя от разпоредбите относно правомощията за конфискация, включително конфискация без окончателна [осъдителна] присъда съгласно правото на издаващата държава вследствие на производство, свързано с извършено престъпление;

[…] 10.„засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или физическото или юридическото лице, което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от акта съгласно правото на изпълняващата държава“.

6 В член 3 от същия регламент, озаглавен „Престъпления“, се предвижда следното:

„1.Актовете за обезпечаване или актовете за конфискация се изпълняват без проверка за двойна наказуемост на деянията, довели до такъв акт, ако тези деяния са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години и съставляват едно или повече от следните престъпления съгласно правото на издаващата държава:

[…] 9.изпиране на облага от престъпна дейност;

[…] 2.За престъпления, различни от посочените в параграф 1, изпълняващата държава може да обвърже признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация с условието деянията, които са довели до акта за обезпечаване или акта за конфискация, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава, независимо от елементите на състава му или от начина, по който той е описан в законодателството на издаващата държава“.

7 В глава II от Регламент 2018/1805, озаглавена „Изпращане, признаване и изпълнение на актове за обезпечаване“, са включени членове 4—13, а в глава III, озаглавена „Изпращане, признаване и изпълнение на актове за конфискация“, са включени членове 14—22.

8 Член 14 от Регламент 2018/1805, озаглавен „Изпращане на актове за конфискация“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.Актът за конфискация се изпраща посредством удостоверение за конфискация. Издаващият орган изпраща удостоверението за конфискация, предвидено в член 17, директно на изпълняващия орган или, когато е приложимо, на централния орган, посочен в член 24, параграф 2, по начин, даващ възможност за писмено документиране, при условия, които позволяват на изпълняващия орган да установи автентичността на удостоверението за конфискация.

2.Държавите членки могат да направят декларация, в която да посочат, че когато им се изпраща удостоверение за конфискация с оглед на признаването и изпълнението на акт за конфискация, издаващият орган трябва да изпрати оригинала на акта за конфискация или заверено копие от него, заедно с удостоверението за конфискация. В този случай единствено удостоверението за конфискация трябва да бъде преведено в съответствие с член 17, параграф 2“.

9 Член 17 от този регламент, озаглавен „Стандартно удостоверение за конфискация“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.За да изпрати акт за конфискация, издаващият орган попълва удостоверението за конфискация, предвидено в приложение II, подписва го и заверява съдържанието му като вярно и точно.

2.Издаващият орган предоставя на изпълняващия орган превод на удостоверението за конфискация на официален език на изпълняващата държава или на друг език, който изпълняващата държава ще приеме в съответствие с параграф 3“.

10 Член 18 от посочения регламент, озаглавен „Признаване и изпълнение на актове за конфискация“, гласи в параграф 1:

„Изпълняващият орган признава акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, и предприема мерките, необходими за неговото изпълнение по същия начин, както национален акт за конфискация, издаден от орган на изпълняващата държава, освен ако изпълняващият орган не се позове на някое от основанията за непризнаване и неизпълнение, предвидени в член 19, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 21“.

11 Член 19 от същия регламент, озаглавен „Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за конфискация“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за конфискация само ако:

[…] в)удостоверението за конфискация е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

[…] з)в извънредни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2.Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за конфискация, било то изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда чрез подходящи средства консултации с издаващия орган и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне“.

12 Член 23 от Регламент 2018/1805, озаглавен „Право, уреждащо изпълнението“, гласи в параграф 1:

„По отношение на изпълнението на акта за обезпечаване или на акта за конфискация се прилага правото на изпълняващата държава и само нейните органи са компетентни да вземат решение относно процедурите за неговото изпълнение и да определят всички мерки, свързани с тях“.

13 В член 25 от този регламент, озаглавен „Комуникация“, се предвижда следното:

„1.Когато е необходимо, издаващият орган и изпълняващият орган се консултират взаимно без забавяне, като използват всякакви подходящи средства за комуникация, за да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент.

2.Всички комуникации, включително и онези, предназначени да се преодолеят трудности, свързани с изпращането или удостоверяването на автентичността на документ, необходим за изпълнението на акта за обезпечаване или акта за конфискация, се осъществяват пряко между издаващия орган и изпълняващия орган и, когато държавата членка е определила централен орган в съответствие с член 24, параграф 2, се извършват по целесъобразност с участието на този централен орган“.

14 Член 33 от посочения регламент, озаглавен „Правни средства за защита в изпълняващата държава срещу признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация“, гласи в параграфи 2 и 4:

„2.Основанията по същество за издаване на акта за обезпечаване или акта за конфискация не подлежат на оспорване пред съд в изпълняващата държава.

[…] 4.Настоящият член не засяга прилагането в издаващата държава на гаранциите и правните средства за защита в съответствие с член 8 от Директива 2014/42/ЕС“.

Правната уредба на минималните правила при актовете за обезпечаване и актовете за конфискация

15 Член 1 от Директива 2014/42, озаглавен „Предмет“, гласи в параграф 1:

„С настоящата директива се установяват минималните правила за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и за конфискацията на имущество при наказателни дела“.

16 Член 8 от тази директива, озаглавен „Предпазни клаузи“, гласи:

„1.Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, засегнати от предвидените в настоящата директива мерки, имат право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си.

[…] 6.Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко решение за конфискация е мотивирано и решението се съобщава на засегнатото лице. Държавите членки предвиждат ефективна възможност за лице, срещу което е постановена конфискацията, да оспорва решението пред съд.

7.Без да се засягат Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС, лица, чието имущество е засегнато от решение за конфискация, имат право на достъп до адвокат по време на производството за конфискация във връзка с определянето на облагите и средствата на престъплението, за да могат да защитават правата си. Засегнатите лица се уведомяват за това свое право.

[…]“.

Правната уредба на европейската заповед за арест и на признаването и изпълнението на осъдителни присъди

–Рамково решение 2002/584/ПВР

17 Член 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“, гласи в параграф 3:

„Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

–Рамково решение 2008/909/ПВР

18 Член 3 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27), озаглавен „Цел и приложно поле“, предвижда в параграф 4:

„Настоящото рамково решение не води до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

Словенското право

19 Членове 227 и 245 от Kazenski zakonik (Наказателен кодекс) се отнасят съответно за престъплението увреждане на кредиторите и престъплението изпиране на пари.

20 Член 498a от Zakon o kazenskem postopku (Наказателно-процесуален кодекс), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „ZKP“), гласи:

„(1)Освен в случаите, в които наказателното производство приключи с присъда, с която подсъдимият е признат за виновен, парите или имуществото с незаконен произход по член 245 от Наказателния кодекс […] също се конфискуват:

1)ако са доказани предвидените от закона елементи на престъплението по член 245 от Наказателния кодекс, от които е видно, че произходът на посочените в този член пари или имущество е от престъпления […]

[…] (2)По мотивирано искане на прокурора съдебният състав постановява специално определение в това отношение […]; преди това по искане на съдебния състав съдия-следователят събира информация и издирва всички имащи значение обстоятелства, за да се установи незаконният произход на парите или имуществото […].

(3)Заверен препис от акта, посочен в предходния параграф, се връчва на собственика на конфискуваните пари или имущество […], ако е известно кой е той. […]

(4)Собственикът на конфискуваните пари или имущество […] има право да обжалва определението по параграф 2 от настоящия член, ако счита, че за конфискацията няма никакво правно основание“.

21 В член 500 от ZKP се предвижда следното:

„(1)Когато облаги от престъпната дейност подлежат на конфискация от друг получател на облага (членове 75, 77, 77a и 77b от Наказателния кодекс), последният се призовава, за да бъде изслушан в предварителното производство и в основното съдебно заседание. За юридическо лице се призовава неговият представител. В призовката се посочва, че производството ще се проведе и в негово отсъствие.

(2)Представителят на юридическото лице се изслушва в основното съдебно заседание след подсъдимия. Същото се отнася и за друг получател на облага, ако не е призован като свидетел.

(3)Във връзка с установяването на облаги от престъплението получателят на облага и представителят на юридическото лице имат право да представят доказателства и с разрешение на председателя на съдебния състав да поставят въпроси на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

[…] (5)Ако едва в хода на основното съдебно заседание съдът открие, че облаги от престъпната дейност подлежат на конфискация, той спира провеждането на заседанието и призовава получателя на облага или представителя на юридическото лице“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

22 Въз основа на обвинителен акт, издаден на 29 май 2017 г., Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор, Словения) образува наказателно производство срещу четири лица (наричани по-нататък „четиримата подсъдими“), заподозрени в извършването на престъплението злоупотреба със служебно положение или власт, предоставяйки между 15 и 25 юли 2007 г. на I.J.S. d.d. (наричано по-нататък „дружеството I.J.S.“) противоправна имуществена облага при покупката на акции в дружеството L.Z.

23 В рамките на това производство този съд установява също, че елементите от състава на две други престъпления — а именно престъплението увреждане на кредиторите на дружеството I.J.S. и престъплението изпиране на пари — са налице по отношение на други лица, различни от четиримата подсъдими. В това отношение посоченият съд по-специално установява, че през юни 2013 г. формалният ръководител на дружеството I.J.S., което тогава е било неплатежоспособно, продава, без да има действително плащане, акции в дружеството L.Z. на V.K. d.o.o. След това, през юли 2013 г., последното дружество продава тези акции на дружеството D., посредством един от своите ръководители, за да се скрие техният произход.

24 В рамките на досъдебното наказателно производство, отнасящо се за престъплението увреждане на кредиторите на дружеството I.J.S., за притежаваните от дружеството D. акции в дружеството L.Z., в качеството им на облага от тава престъпление, на 16 юни 2014 г. Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) издава акт за обезпечаване. С този акт за обезпечаване — който се прилага първоначално за тримесечен период, считано от датата на неговото постановяване, а именно до 15 септември 2014 г. — на дружеството D. се забранява да прехвърля тези акции и то е уведомено, че има право да го оспори. По искане на прокурора същият съд постановява редица актове, с които се удължава обезпечаването на посочените акции. Тези актове за обезпечаване са признати и изпълнени от хърватските органи. Тъй като обаче същите акции не са били защитени в периода от 16 септември до 20 октомври 2014 г. поради усложнения в процедурата по признаване на посочените актове, на 13 октомври 2014 г. те са прехвърлени по доверителни сметки, които не позволяват да се установят истинските притежатели.

25 На два пъти дружеството D. обжалва безрезултатно актовете за обезпечаване. Отхвърлени са освен това жалбата му до Županijski sud u Zagrebu (Окръжен съд Загреб, Хърватия), с която оспорва признаването и изпълнението на тези актове от хърватските органи, и въззивната жалба, подадена от него след това отхвърляне.

26 На 27 януари 2020 г. Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) в рамките на наказателното производство, посочено в точки 22 и 23 от настоящото решение, провежда изслушване на Z.Z., който е представителят на дружеството D. В хода на изслушването този съд уведомява последния, че е възможно акциите в дружеството L.Z., които се притежават от дружеството D. и за които се отнасят актове за обезпечаване, да бъдат конфискувани, както и — в съответствие с член 500 от ZKP — че е възможно да бъде изслушан по повод на тази конфискация, да представи доказателства и да постави въпроси. От своя страна Z.Z. заявява, че е уведомен за тези актове за обезпечаване, че ги счита за неоснователни и че поради тази причина чрез адвоката си е подал жалбата до Županijski sud u Zagrebu (Окръжен съд Загреб), посочена в предходната точка, за да оспори тяхното признаване и изпълнение от хърватските органи. Той заявява също, че ако бъде постановен акт за конфискация на въпросните акции, ще го обжалва.

27 На 22 май 2020 г., Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) провежда основното съдебно заседание в това производство в присъствието на прокурора, четиримата подсъдими и техните адвокати. В заключителните си искания прокурорът предлага посочените акции да се конфискуват, тъй като според него те трябва да се считат за облаги от престъпления, а именно престъплението увреждане на кредиторите и престъплението изпиране на пари.

28 За тези две престъпления обаче не е съставян никакъв обвинителен акт.

29 С присъда от 27 май 2020 г. Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) оправдава четиримата подсъдими за престъплението злоупотреба със служебно положение или власт, посочено в точка 22 от настоящото решение, постановявайки същевременно на основание член 498a, параграф 1, точка 1 от ZKP акт за конфискация на акциите в дружеството L.Z., притежавани от дружеството D. (наричан по-нататък „спорният акт за конфискация“). В това отношение в присъдата по-специално се посочва, че съгласно установените факти в хода на производството по събиране на доказателства тези акции представляват облагата от престъплението увреждане на кредиторите и престъплението изпиране на пари, посочени в точки 23 и 27 от настоящото решение. Прокурорът протестира присъдата пред Višje sodišče v Mariboru (Апелативен съд Марибор, Словения), който с решение от 24 ноември 2021 г. отхвърля протеста, вследствие на което актът за конфискация влиза в сила, считано от 22 декември 2021 г.

30 На 17 февруари 2022 г. Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) издава удостоверението за конфискация, предвидено в член 17, параграф 1 от Регламент 2018/1805 и в приложение II към него, в което акциите в L.Z., притежавани от дружеството D., са обозначени като „облага от престъпна дейност“ по смисъла на член 2, точка 3, буква а) от този регламент и като подлежащи на „конфискация без окончателна [осъдителна] присъда […] вследствие на производство, свързано с извършено престъпление“ по смисъла на член 2, точка 3, буква г) от посочения регламент.

31 С цел признаване и изпълнение на спорния акт за конфискация в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент 2018/1805 този съд изпраща удостоверението на Županijsko državno odvjetništvo u Zagrebu (Окръжна прокуратура Загреб, Хърватия). Към удостоверението е приложен превод на хърватски език, от една страна, на откъси от присъдата от 27 май 2020 г., посочена в точка 29 от настоящото решение — а именно от встъпителната част, диспозитива, мотивите, засягащи конфискуваните облаги, и указването на правните средства за защита — и от друга страна, на встъпителната част и диспозитива на посоченото в същата точка решение на Višje sodišče v Mariboru (Апелативен съд Марибор) от 24 ноември 2021 г., с което се отхвърля протестът на прокурора срещу присъдата.

32 С решение от 25 ноември 2022 г. Županijski sud u Zagrebu (Окръжен съд Загреб), сезиран от Županijsko državno odvjetništvo u Zagrebu (Окръжна прокуратура Загреб), признава спорния акт за конфискация.

33 Дружеството D. обжалва въззивно това съдебно решение пред запитващата юрисдикция — Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд, Хърватия).

34 От една страна, запитващата юрисдикция изразява съмнения дали имуществото, за което се отнася спорният акт за конфискация, попада в приложното поле на Регламент 2018/1805.

35 В това отношение запитващата юрисдикция се пита дали наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, вследствие на което е издаден акт за конфискация, почиващ на констатации, отнасящи се престъпление, различно от това, за което се отнася посочената присъда, и осъществено от извършители, които са различни от посочените в присъдата и срещу които не е съставян никакъв обвинителен акт, може да се счете за „производство, свързано с извършено престъпление“, по смисъла на член 2, точка 2 от Регламент 2018/1805, което производство може да доведе до „конфискация без окончателна [осъдителна] присъда“ по смисъла на член 2, точка 3, буква г) от този регламент. Запитващата юрисдикция подчертава, че по ZKP конфискация на имущество може да се предвиди само в осъдителна присъда или в присъда, с която се установява, че засегнатото лице е извършило противоправно деяние, което е предмет на наказателно преследване.

36 От друга страна, запитващата юрисдикция има съмнения дали в наказателното производство, довело до постановяването на спорния акт за конфискация, са спазени основните права, които дружеството D. черпи от Хартата.

37 По-специално, след като съгласно член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805 отказът да се признае акт за конфискация поради нарушаването на основните права на засегнатото лице е възможен, предвид принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните актове, само в извънредни ситуации, запитващата юрисдикция се пита в каква степен този регламент, по-специално член 1, параграф 2 от него, и член 47 от Хартата могат да възпрепятстват признаването и изпълнението на същия акт, ако се окаже, че тези основни права са били нарушени.

38 Първо, запитващата юрисдикция посочва, че в хода на съдебното заседание от 27 януари 2020 г. пред Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) Z.Z. е разпитан като представител на дружеството D. и е уведомен, че разглежданите акции в главното производство могат да бъдат конфискувани и че може да представи доказателства и да постави въпроси в хода на производството. Той обаче не бил уведомен за правото по член 8, параграф 7 от Директива 2014/42 на достъп до адвокат през цялото производство по конфискация.

39 Второ, запитващата юрисдикция подчертава, че искането за конфискация на разглежданите акции в главното производство все още не е било направено към момента на провеждане на това съдебно заседание, тъй като прокурорът направил това искане за конфискация едва в заключителните си искания, тоест в хода на съдебното заседание от 22 май 2020 г. Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) съответно провел съдебно заседание въз основа на обвинителния акт, съставен през 2017 г.

40 Трето, запитващата юрисдикция констатира, че съгласно удостоверението за конфискация, разглеждано в главното производство, на 13 октомври 2020 г. Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) връчва на дружеството D. откъси от своята присъда от 27 май 2020 г., с която се постановява спорният акт за конфискация — а именно от встъпителната част, диспозитива, мотивите, засягащи конфискуваните облаги, и указването на правните средства за защита — придружени с превод на хърватски език.

41 В това отношение запитващата юрисдикция се пита, от една страна, дали пълният текст на тази присъда в качеството му на съществен документ е трябвало да бъде връчен на дружеството D., за да му се гарантира справедлив съдебен процес.

42 От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че дружеството D. оспорва на 13 октомври 2020 г. действително да са му връчвани откъси от посочената присъда и че това дружество предлага да докаже това, като се снабди с удостоверението, потвърждаващо извършеното на тази дата връчване, и се извърши графологична експертиза. Посоченото дружество твърдяло, че е получило препис от същата присъда едва след като го е поискало, при това през февруари 2022 г.

43 На четвърто и последно място, запитващата юрисдикция отбелязва, че дружеството D. не е обжалвало присъдата, с която се постановява спорният акт за конфискация.

44 Предвид тези констатации запитващата юрисдикция се пита какъв е обхватът на проверките, които трябва да извърши в рамките на спора в главното производство, и до каква степен би трябвало в този контекст да се консултира с издаващия спорния акт за конфискация орган, предвид принципа на взаимно признаване и член 33, параграф 2 от Регламент 2018/1805, в който се предвижда, че основанията по същество, довели до издаването на такъв акт, не подлежат на оспорване пред съд в изпълняващата държава членка.

45 При това положение Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, [приключило] с оправдателна присъда?

2)Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, [приключило] с оправдателна присъда заедно с акт за конфискация на определено имущество в качеството му на противоправна имуществена облага, набавена с друго престъпление — а не с престъплението, по повод на което е постановена оправдателната присъда — в чието извършване са участвали не подсъдимите, а лица, срещу които не е повдигнато обвинение?

3)Противоречи ли на Регламент 2018/1805, член 1, параграф 2 от него и член 47 от Хартата признаването на акт за конфискация, постановен в наказателно производство, в което засегнатото лице по смисъла на член 2, точка 10 от [същия регламент]

–не е призовано да участва във всички фази на наказателното производство;

–не е уведомено за правото на адвокат през цялото производство;

–е получило не пълния текст на присъдата, в която се съдържа [спорният акт] за конфискация, на разбираем за него език, а само откъси от нея, и не е обжалвало така връчената присъда?“.

По преюдициалните въпроси

По първия и втория въпрос

46 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграфи 1 и 4 и член 2, точка 2 и точка 3, букви а) и г) от Регламент 2018/1805 трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за акт за конфискация, постановен вследствие на наказателно производство в присъда, с която подсъдимите са оправдани за престъплението, предмет на това производство, и с която се констатира, че подлежащото на конфискация имущество представлява облага от престъпление, което е различно от посоченото по-горе и в което е участвало друго лице, а не оправданите подсъдими, без срещу това лице да е съставян никакъв обвинителен акт.

47 Трябва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 от Регламент 2018/1805 с последния се уреждат правилата, по които една държава членка признава и изпълнява на своя територия актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер. Съгласно член 1, параграф 4 от същия регламент последният обаче не се прилага за актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела.

48 В член 2, точка 2 от посочения регламент в това отношение се уточнява, че понятието „акт за конфискация“ по смисъла на този регламент означава влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или юридическо лице.

49 В член 2, точка 3, букви а) и г) от Регламент 2018/1805 понятието „имущество“ се определя като обхващащо по-специално всякакво имущество, за което издаващият орган счита, че представлява облага от престъпна дейност или че подлежи на конфискация, включително „без окончателна [осъдителна] присъда“, съгласно правото на издаващата държава вследствие на производство, свързано с извършено престъпление.

50 Следователно от самия текст на тези разпоредби следва, че приложното поле на Регламент 2018/1805 обхваща всички видове актове за конфискация, които са издадени вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, включително актовете за конфискация, издадени без окончателна осъдителна присъда. Както се уточнява в съображение 13 от този регламент, държавите членки трябва да са в състояние да признаят и изпълнят такива актове, издадени по правото на издаващата държава членка, в съответствие с този регламент, дори в правната система на изпълняващата държава членка този вид актове да не се предвижда.

51 Следователно, както посочва генералният адвокат в точки 28—36 от своето заключение и както твърдят всички заинтересовани субекти, представили писмени становища, Регламент 2018/1805 се прилага за акт за конфискация като разглеждания в главното производство. Този акт всъщност е приет от компетентния национален правораздавателен орган вследствие на производство с наказателноправен характер, в рамките на което този орган приема, че конфискуваното имущество представлява „облага от престъпна дейност“ по смисъла на член 2, точка 3, буква а) от този регламент, а именно от престъплението увреждане на кредиторите и престъплението изпиране на пари, и че по словенското право това имущество подлежи на „конфискация без окончателна [осъдителна] присъда“ по смисъла на член 2, точка 3, буква г) от посочения регламент. Ирелевантно е в това отношение, че за тези две престъпления няма обвинителен акт и че други лица, а не участвалите в посочените престъпления, са били оправдани в рамките на това производство.

52 Предвид гореизложеното на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 1, параграфи 1 и 4 и член 2, точка 2 и точка 3, букви а) и г) от Регламент 2018/1805 трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за акт за конфискация, постановен вследствие на наказателно производство в присъда, с която подсъдимите са оправдани за престъплението, предмет на това производство, и с която се констатира, че подлежащото на конфискация имущество представлява облага от престъпление, което е различно от посоченото по-горе и в което е участвало друго лице, а не оправданите подсъдими, без срещу това лице да е съставян никакъв обвинителен акт.

По третия въпрос

53 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805, разглеждан във връзка с член 1, параграф 2 от този регламент и предвид член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият орган на държава членка може да откаже да признае и изпълни акт за конфискация поради твърдяно нарушаване в издаващата държава членка на основните права на засегнатото с този акт лице по смисъла на член 2, точка 10 от посочения регламент, първо, тъй като това лице не е било призовано да участва във всички фази на наказателното производство, довело до постановяването на посочения акт, второ, тъй като лицето не е било уведомено за правото му на достъп до адвокат по време на цялото посочено производство, и трето, тъй като пълният текст на присъдата, чрез която се постановява същият акт, не е бил връчен на лицето на разбираем за него език, при това без посоченото лице да е използвало правните средства за защита, с които е разполагало в издаващата държава членка, за да оспори тази присъда.

По допустимостта

54 Според словенското правителство третият въпрос е недопустим, тъй като визираните от запитващата юрисдикция в този въпрос хипотези на нарушаване на основните права не отговарят на реалната фактическа обстановка по делото в главното производство.

55 Трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, за чието очертаване отговорност носи последният и чиято точност Съдът не следва да проверява, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 8 април 2025 г., Европейска прокуратура (Съдебен контрол върху процесуалните актове), C‑292/23, EU:C:2025:255, т. 36 и цитираната съдебна практика).

56 В разглеждания случай от акта за преюдициално запитване следва, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция — разглеждаща спор относно признаването и изпълнението на акт за конфискация, който е издаден вследствие на наказателно производство, образувано в държава членка, различна от Република Хърватия — иска да се установи дали в производството, довело до издаването на този акт, са допуснати нарушения на основните права на засегнатото лице, които на основание член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805 могат да обосноват отказа актът да се признае и изпълни.

57 При това положение и тъй като само запитващата юрисдикция следва да провери точността на посочените от нея фактически обстоятелства във въпроса ѝ, що се отнася до такива евентуални нарушения, не може да се приеме, че исканото от нея тълкуване на правото на Съюза чрез този въпрос очевидно няма никаква връзка с действителността или предмета на спора, който тя разглежда, или пък че този въпрос е от хипотетично естество.

58 Следователно третият въпрос е допустим.

По същество

59 В самото начало трябва да се припомни, както по-специално следва от член 1, параграф 1 във връзка със съображения 1—4, 11 и 12 от Регламент 2018/1805, че тъй като, от една страна, обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност са сред най-ефективните средства за борба с престъпността, и тъй като, от друга страна, често транснационалният характер на престъпността налага да се осигури ефективността на трансграничното сътрудничество в тази област, с този регламент се цели да се въведат правила, които задължават държавите членки да признават актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издавани от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер. Този механизъм се основава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните актове, който е „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество между държавите членки по наказателноправни въпроси, и целта му е да спомогне за поддържането и развиването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, засилвайки това сътрудничество.

60 По-специално, съгласно принципа на взаимно признаване, който стои в основата на структурата на Регламент 2018/1805, държавата членка по принцип е длъжна в съответствие с член 18, параграф 1, разглеждан предвид съображения 12 и 31 от него, да признае, без други формалности, актовете за конфискация, издадени от друга държава членка, които са ѝ били изпратени в съответствие с член 14 от този регламент, и да вземе необходимите мерки за тяхното изпълнение, по същия начин като за актовете за конфискация, издадени на национално равнище, освен в изрично предвидените в посочения регламент случаи, и по-специално в член 19 от него, където са посочени основанията, на които държава членка може да реши да не признае и да не изпълни акт за конфискация.

61 Сред тези основания за отказ за признаване и изпълнение е основанието по член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805, съгласно което изпълняващият орган на държава членка може да реши да не признае и да не изпълни акт за конфискация, издаден в друга държава членка в извънредни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на този акт, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

62 Следователно чрез посочения член 19, параграф 1, буква з) законодателят на Съюза е предвидил специално основание за непризнаване и неизпълнение на акт за конфискация, стремежът с което е да се осигури спазването на основните права, предвидени в Хартата, и което конкретизира член 1, параграф 2 от този регламент, където се посочва, че последният не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правните принципи, заложени в член 6 ДЕС.

63 В това отношение от самия текст на член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805, възпроизведен и в съображение 34 от този регламент, е видно, че в тази разпоредба се отчита рискът изпълнението на акт за конфискация „поради конкретните обстоятелства по случая“ да доведе до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата.

64 Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от своето заключение и както също така твърди Европейската комисия в хода на съдебното заседание пред Съда, въвеждайки това специално основание за отказ да се признае и изпълни акт за конфискация поради нарушение на основните права, намерението на законодателя на Съюза е било да изиска изпълняващият орган на съответната държава членка да извършва единствено индивидуализирана проверка дали съществува риск от такова явно нарушение на основно право.

65 По-специално, член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805 не изисква преди такава индивидуализирана проверка изпълняващият орган на съответната държава членка задължително да констатира, че в издаващата държава членка има било системни или всеобщи недостатъци, било недостатъци, засягащи по-специално определима група лица. Тази констатация обаче се изисква от Съда при проверката на два отделни етапа, която по принцип трябва да се извършва в контекста на Рамкови решения 2002/584 и 2008/909, за да се прецени в хода на производство по изпълнение на европейската заповед за арест и производство по признаване и изпълнение на осъдителна присъда реален ли е рискът от нарушение на основните права, гарантирани в членове 4, 7, 24 и 47 от Хартата (вж. в този смисъл по-специално решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 88—94, от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen, C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 25—30, и от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 52—54 и цитираната съдебна практика).

66 Ако няма въведено от законодателя на Съюза специално основание за отказ за признаване и изпълнение поради нарушение на основните права, тази проверка на два етапа произтича от тълкуването на общата разпоредба, съдържаща се съответно в член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 и в член 3, параграф 4 от Рамково решение 2008/909, които съответстват на член 1, параграф 2 от Регламент 2018/1805, цитиран в точка 62 от настоящото решение.

67 Трябва обаче да се констатира, че с член 19, параграф 1, буква з) от този регламент законодателят на Съюза изрично е решил при режима за признаване и изпълнение на актовете за конфискация да конкретизира тази обща разпоредба чрез такова специално основание за отказ за признаване и изпълнение, което почива на собствени правила за проверка, изискващи единствено индивидуализирана преценка дали съществува риск от явно нарушение на основните права.

68 При това положение, макар да е възможно в рамките на индивидуализирана проверка наличието било на системни или всеобщи недостатъци, било на недостатъци, засягащи по-специално определима група лица, в контекста на спазването в издаващата държава членка на предвидените в Хартата основни права, евентуално да спомогне да се установи, че съществува риск от явно нарушение на тези права, това не променя факта, че изпълняващият орган на държава членка не е длъжен да извършва проверката на два отделни етапа, посочена в точка 65 от настоящото решение, за да може да се позове на специалното основание за отказ да се признае и изпълни акт за конфискация по член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805.

69 Въпреки това, от една страна, трябва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 78 от своето заключение, че тази разпоредба — ограничавайки посоченото в нея основание за отказ за признаване и изпълнение до, както се посочва в текста ѝ, „извънредните ситуации“ и изисквайки да се докаже наличието на „сериозни основания“, за да се счита, на базата на „конкретни и обективни доказателства“, че изпълнението на акт за конфискация ще доведе до „явно нарушение“ на относимо основно право, предвидено в Хартата — предвижда строги условия и висок праг за тежест на такова нарушение.

70 От друга страна, такова основание за отказ за признаване и изпълнение трябва да се тълкува стриктно, тъй като представлява изключение от принципите на взаимно признаване и взаимно доверие, на които почива системата на съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., GN (Основание за отказ с оглед на висшия интерес на детето), C‑261/22, EU:C:2023:1017, т. 37 и цитираната съдебна практика).

71 В разглеждания случай запитващата юрисдикция се пита дали в издаващата държава членка са спазени основните права на лицето, засегнато от спорния акт за конфискация, тъй като това лице не било призовано да участва във всички фази на наказателното производство, довело до постановяването на посочения акт, тъй като лицето не било уведомено за правото му на достъп до адвокат по време на цялото посочено производство и тъй като пълният текст на присъдата, чрез която се постановява същият акт, не бил връчен на лицето на разбираем за него език.

72 В това отношение най-напред трябва да се отбележи по-специално, както следва от член 1, параграф 1 от Директива 2014/42, че последната задължава държавите членки да въведат общи минимални правила за обезпечаване и конфискация на средства и облаги, свързани с престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното признаване на съдебните решения за конфискация, постановени в наказателни производства (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., 1Dream и др., C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, EU:C:2024:823, т. 72 и 73 и цитираната съдебна практика).

73 В член 8, параграф 1 от тази директива съответно се изисква от държавите членки да вземат необходимите марки, за да гарантират, че лицата, засегнати от предвидените в тази директива мерки — които според практиката на Съда са не само тези, които са признати за виновни за извършването на престъпление, но и третите лица, чието имущество е засегнато от решение за конфискация (решение от 21 октомври 2021 г., Окръжна прокуратура – Варна, C‑845/19 и C‑863/19, EU:C:2021:864, т. 76) — имат право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си.

74 По-специално, съгласно член 8, параграф 6 от Директива 2014/42 държавите членки трябва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко решение за конфискация е надлежно мотивирано и съобщено на засегнато лице. Те трябва също да предвидят ефективна възможност за лицето, срещу което е постановена конфискация, да оспори решението пред съд. Освен това в член 8, параграф 7 от същата директива се посочва, от една страна, че без да се засягат Директиви 2012/13 и 2013/48, лицата, чието имущество е засегнато от такова решение, имат право на достъп до адвокат по време на производството за конфискация във връзка с определянето на облагите и средствата на престъплението, за да могат да защитават правата си, и от друга страна, че засегнатите лица се уведомяват за това право.

75 Освен това, както следва от съображение 18 от Регламент 2018/1805, процесуалните права, гарантирани с редица други посочени в това съображение директиви, се прилагат за наказателните производства, попадащи в обхвата на този регламент, що се отнася до държавите членки, обвързани от тези директиви.

76 При всички положения, независимо от границите на приложното поле на актовете от вторичното право, посочени в точки 72 и 75 от настоящото решение, предвидените в Хартата гаранции трябва да се прилагат за всички производства, попадащи в обхвата на този регламент, както се подчертава и в съображение 18 от Регламент 2018/1805.

77 Следователно задължението да се спазват основните права, гарантирани с Хартата, се прилага за държавите членки, когато те се произнасят по искане за признаване и изпълнение на акт за конфискация в съответствие с Регламент 2018/1805, тъй като, правейки това, те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

78 Сред тези основни права по-специално е правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, което е посочено в член 47 от Хартата, формирано от различни елементи, сред които по-специално са правото на защита, принципът на равни процесуални възможности, правото на достъп до съд и правото на лицето да бъде съветвано, защитавано и представлявано (решение от 26 юли 2017 г., Sacko, C‑348/16, EU:C:2017:591, т. 32 и цитираната съдебна практика). Правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита освен това са посочени изрично в член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805.

79 Според постоянната съдебна практика в рамките на системата на съдебното сътрудничество между държавите членки по наказателноправни въпроси гарантирането на тези основни права е на първо място отговорност на издаващата държава членка (вж. по аналогия решение от 29 юли 2024 г., Breian, C‑318/24 PPU, EU:C:2024:658, т. 32 и 52 и цитираната съдебна практика).

80 Следователно, както посочва по същество генералният адвокат в точка 93 от своето заключение, засегнатото от акт за конфискация лице не може, когато не е използвало правните средства за защита, с които разполага в издаващата държава членка, да се счете за намиращо се в извънредна ситуация, характеризираща се с наличието на конкретни и обективни доказателства, които да дават сериозни основания да се счита, че изпълнението на този акт, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, по смисъла на член 19, параграф 1, буква з), от Регламент 2018/1805, освен ако може да се докаже, че особени обстоятелства правят невъзможно или поне изключително трудно това лице да упражни посочените правни средства за защита, а дори и че посочените обстоятелства засягат ефективността на последните.

81 В разглеждания случай предвид данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, се оказва, от една страна, че при мерки за конфискация в член 500 от ZKP се предвижда право на юридическите лица на изслушване, посредством техния представител, в хода както на предварителното производство, така и на основното съдебно заседание, както и право на този представител да представя доказателства и поставя въпроси. От друга страна, в член 498a, параграфи 3 и 4 от ZKP се посочва, че заверен препис от акта за конфискация, посочен в този член, се връчва на собственика на конфискуваното имущество, ако е известно кой е той, и че последният има право да обжалва този акт. От същия акт за преюдициално запитване обаче следва, че макар, посредством своя адвокат, дружеството D. да е обжалвало издадените срещу него актове за обезпечаване, то същевременно не е упражнило правните средства за защита, предвидени в законодателството на издаващата държава членка, за да оспори спорния акт за конфискация.

82 При това положение — с уговорката, че запитващата юрисдикция трябва да извърши съответните проверки — юридическо лице като дружеството D. може, както генералният адвокат посочва в точка 92 от своето заключение, да се позове, на етапа на признаването и изпълнението на засягащ го акт за конфискация, на твърдяното нарушаване на неговите основни права, посочено в точка 53 от настоящото решение, в хода на производството, довело до постановяването на този акт в издаващата държава членка, сочейки основанието за отказ за признаване и изпълнение по член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805, само ако е в състояние да докаже наличието на особени обстоятелства, направили невъзможно или поне прекалено трудно за него да упражни тези правни средства за защита, засягайки тяхната ефективност.

83 В това отношение, както бе отбелязано в точки 41, 42 и 44 от настоящото решение, от акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че запитващата юрисдикция се пита дали пълният текст на присъдата на Okrožno sodišče v Mariboru (Окръжен съд Марибор) от 27 май 2020 г., с която се постановява спорният акт за конфискация, е трябвало да бъде връчен на дружеството D., за да му се гарантира справедлив съдебен процес. От друга страна, тъй като в рамките на спора в главното производство дружеството D. не е съгласно, че откъси от тази присъда и информация, посветена на правните средства за защита, с които разполага в издаващата държава членка, действително са му били връчени на 13 октомври 2020 г., запитващата юрисдикция иска да се установи дали тя може да провери дали действително има такова връчване и дали в този контекст тя трябва да се консултира с издаващия орган.

84 Съгласно постоянната съдебна практика спазването на правото на ефективна съдебна защита изисква не само гаранция за действително и ефективно получаване на решенията, тоест за връчването им на адресата, но и възможност връчването да позволява на адресата да се запознае подробно с мотивите, на които почива взетото спрямо него решение, и със способите и сроковете за обжалването му, за да може ефективно да защити правата си и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да оспори решението по съдебен ред (решение от 6 октомври 2021 г., Prokuratura Rejonowa Łódź-Bałuty, C‑338/20, EU:C:2021:805, т. 34 и цитираната съдебна практика).

85 В разглеждания случай от акта за преюдициално запитване, както бе отбелязано в точка 40 от настоящото решение, е видно, че разглежданото в главното производство удостоверение за конфискация, изпратено от издаващия орган в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент 2018/1805, съдържа забележка, съгласно която откъсите от присъдата, с която се постановява спорният акт за конфискация — а именно от встъпителната част, диспозитива, мотивите, засягащи конфискуваните облаги, и указването на правните средства за защита — придружени с превод на хърватски език са връчени на дружеството D.

86 Връчването на тези откъси от присъдата, с която се постановява спорният акт за конфискация — стига такова връчване на дружеството D. действително да има — явно по принцип позволява на това дружество да упражни ефективно правните средства за защита, с които то разполага в издаващата държава членка, за да се позове на твърдяното нарушаване на своите основни права, което опорочило производството, довело до постановяването на този акт. Всъщност, както следва от точки 22—29 от настоящото решение, в основата на спорния акт за конфискация са стоели престъпления, различни от престъплението, за което с тази присъда четиримата подсъдими са оправдани. В това отношение не изглежда връчването на дружеството D. на части от посочената присъда, отнасящи се за последното престъпление и за това оправдаване, да е било абсолютно необходимо за ефективното упражняване на тези правни средства за защита, като това трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

87 Що се отнася до обстоятелството, че пред запитващата юрисдикция дружеството D. оспорва действителното извършване на това връчване, трябва да се отбележи, че тъй като удостоверението за конфискация е предназначено да улесни взаимното признаване на актовете за конфискация и като се има предвид взаимното доверие, което си дължат правораздавателните органи на държавите членки, изпълняващият орган трябва да се довери на съдържащите се това удостоверение отбелязвания, ако липсват достатъчно конкретни и обективни доказателства, които могат да поставят под съмнение тяхната достоверност (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Breian, C‑318/24 PPU, EU:C:2024:658, т. 115 и цитираната съдебна практика).

88 При всички положения, ако на базата на конкретни и обективни доказателства и въпреки отбелязванията, съдържащи се в такова удостоверение, се окаже, че запитващата юрисдикция изпитва съмнения във връчването на спорния акт за конфискация или по-общо в спазването на основните права на засегнатото лице в хода на производството, довело до постановяването на този акт, в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент 2018/1805 тя е длъжна — преди да реши да не признае или да не изпълни, изцяло или отчасти, посочения акт на основание член 19, параграф 1, буква з) от този регламент — да се консултира с издаващия орган и евентуално да поиска от него да предостави всякаква необходима информация, за да определи дали тези съмнения са основателни.

89 В този контекст трябва освен това да се отбележи, че в хода на съдебното заседание пред Съда Комисията отбелязва констатацията си, направена след запознаване с националната преписка по делото в главното производство, че някои части от присъдата, с която се постановява спорният акт за конфискация, са нечетливи поради лошо качество на отпечатването.

90 В това отношение за всеки случай трябва да се припомни, че съгласно член 19, параграф 1, буква в) от Регламент 2018/1805 изпълняващият орган на държава членка може да реши да не признае и да не изпълни акт за конфискация също когато удостоверението за конфискация, предвидено в член 17 от този регламент и в приложение II към него, е непълно или явно неточно и не е било попълнено след задължителната консултация, посочена в член 19, параграф 2.

91 Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент 2018/1805 посоченото удостоверение за конфискация действително по принцип е средството, чрез което всякакъв акт за конфискация трябва да бъде изпращан от издаващия на изпълняващия орган с цел признаване и изпълнение на този акт.

92 Съгласно член 14, параграф 2 от Регламент 2018/1805 държавите членки същевременно могат да направят декларация, в която да посочат, че когато такова удостоверение им е изпратено за тази цел, издаващият орган трябва да изпрати също оригинала на акта за конфискация или заверено копие от него заедно с това удостоверение. От акта за преюдициално запитване впрочем следва, че Република Хърватия е направила такава декларация.

93 В такъв случай, след като член 18, параграф 1 от този регламент изисква признаването и изпълнението на всеки акт за конфискация, стига да е изпратен „в съответствие с член 14“ от посочения регламент, нечетливостта на текста на присъдата, съдържаща оригинала на акта за конфискация или на завереното копие от него, може да се окаже в обхвата на член 19, параграф 1, буква в) от същия регламент.

94 Както обаче следва от самия текст на последната разпоредба и както бе отбелязано в точка 88 от настоящото решение, в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент 2018/1805, преди да приеме решение за отказ да се признае и изпълни акт за конфискация, изпълняващият орган е длъжен да се консултира с издаващия орган, за да му изпрати последния четлив екземпляр на оригинала на акта за конфискация или на завереното копие от него. Това задължение за консултиране произтича и от член 25 от този регламент, в чийто параграф 1 се предвижда, че ако е необходимо, издаващият и изпълняващият орган се консултират взаимно без забавяне чрез всякакви подходящи средства за комуникация, за да се гарантира ефективното прилагане на посочения регламент, и в чийто параграф 2 се има предвид именно хипотезата на възникнали трудности, свързани с изпращането или удостоверяването на автентичността на документ, необходим за изпълнението на акт за конфискация.

95 Следователно изпълняващият орган може да откаже да признае и изпълни съответния акт за конфискация на основанието, посочено в член 19, параграф 1, буква в) от Регламент 2018/1805, само ако издаващият орган не изпрати четлив екземпляр на текста на оригинала на акта за конфискация или на завереното копие от него в разумен срок.

96 С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805, разглеждан във връзка с член 1, параграф 2 от този регламент и предвид член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият орган на държава членка не може да откаже да признае и изпълни акт за конфискация поради твърдяно нарушаване в издаващата държава членка на основните права на засегнатото с този акт лице по смисъла на член 2, точка 10 от посочения регламент, ако това лице, на което действително са връчени на разбираем за него език достатъчни части от присъдата, с която се постановява посоченият акт, позволяващи му да оспори последния, не е използвало правните средства за защита, с които разполага в издаващата държава членка, за да оспори същия акт за конфискация.

По съдебните разноски

97 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)Член 1, параграфи 1 и 4 и член 2, точка 2 и точка 3, букви а) и г) от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация

трябва да се тълкуват в смисъл, че

този регламент се прилага за акт за конфискация, постановен вследствие на наказателно производство в присъда, с която подсъдимите са оправдани за престъплението, предмет на това производство, и с която се констатира, че подлежащото на конфискация имущество представлява облага от престъпление, което е различно от посоченото по-горе и в което е участвало друго лице, а не оправданите подсъдими, без срещу това лице да е съставян никакъв обвинителен акт.

2)Член 19, параграф 1, буква з) от Регламент 2018/1805, разглеждан във връзка с член 1, параграф 2 от този регламент и предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че

изпълняващият орган на държава членка не може да откаже да признае и изпълни акт за конфискация поради твърдяно нарушаване в издаващата държава членка на основните права на засегнатото с този акт лице по смисъла на член 2, точка 10 от посочения регламент, ако това лице, на което действително са връчени на разбираем за него език достатъчни части от присъдата, с която се постановява посоченият акт, позволяващи му да оспори последния, не е използвало правните средства за защита, с които разполага в издаващата държава членка, за да оспори същия акт за конфискация.

Подписи

*Език на производството: хърватски.