Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

24 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Правова държава — Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — Независимост на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — Национална правна уредба и съдебна практика, която забранява на националните съдилища да поставят под въпрос легитимността на съдилищата и на конституционните органи или да установяват или преценяват законосъобразността на назначаването на съдиите или съдебните им правомощия — Задължение на съдията, сезиран с искане за отстраняване на друг съдия, да провери спазването на изискването за „съд, предварително създаден със закон“ — Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша — Липса на независимост на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша) — Липса на ефективни правни средства за защита на кандидатите за съответната съдийска длъжност — Съдия, който не е „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ — Възможност за отстраняване на съдия от съдебен състав “

По дело C‑521/21,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto w Poznaniu (Познански районен съд — Старе Място, Полша) с акт от 23 юли 2021 г., постъпил в Съда на 23 август 2021 г., в рамките на производство по дело

MJ срещу

AA, при участието на:

Rzecznik Praw Obywatelskich,

Prokurator Prokuratury Okręgowej w Poznaniu,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, I. Jarukaitis (докладчик), M. L. Arastey Sahún, I. Ziemele, J. Passer, O. Spineanu-Matei и M. Condinanzi, председатели на състави, A. Kumin, D. Gratsias, M. Gavalec, Z. Csehi, B. Smulders и R. Frendo, съдии,

генерален адвокат: D. Spielmann,

секретар: M. Siekierzyńska, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 януари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за MJ, от самия него,

–за Rzecznik Praw Obywatelskich, от J. Roszkiewicz и M. Taborowski,

–за Prokurator Prokuratury Okręgowej w Poznaniu, от M. Smętkowski,

–за полското правителство, от B. Majczyna, B. Grabowska-Moroz и M. Rzotkiewicz, в качеството на представители,

–за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet, L. Van den Broeck и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–за датското правителство, от V. Pasternak Jørgensen и M. Søndahl Wolff, в качеството на представители,

–за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

–за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

–за шведското правителство, от A. Runeskjöld и H. Shev, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от K. Herrmann и P.J.O. Van Nuffel, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 април 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, член 6, параграфи 1—3 и на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между MJ и AA, двама предприемачи, по повод на вземане, произтичащо от договор за предоставяне на услуги.

Правна уредба

Конституцията

3 Съгласно член 179 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституция на Република Полша, наричана по-нататък „Конституцията“):

„Съдиите се назначават за неопределен срок от президента на Републиката по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa [(Националния съдебен съвет, Полша) (наричан по-нататък „KRS“)]“.

4 Съгласно член 186, параграф 1 от Конституцията:

„KRS” е пазител на независимостта на съдилищата и съдиите“.

5 Член 187 от Конституцията гласи:

„1.„[KRS]“ се състои от:

1)първия председател на [Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша)], министъра на правосъдието, председателя на [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша)] и едно лице, назначено от президента на Републиката,

2)петнадесет членове, избрани измежду съдиите в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], в общите съдилища, в административните съдилища и във военните съдилища,

3)четирима членове, избрани от [Sejm (Сейм, Полша)] измежду народните представители, и двама членове, избрани от Сената измежду сенаторите.

[…] 3.Мандатът на лицата, избрани за членове на [KRS], е четири години.

4.Организационната структура, обхватът на дейността и процедурите за работа на [KRS], както и начинът на избор на неговите членове, се определят със закон“.

Законът за KRS

6 Съгласно член 9а от Ustawa o Krajowej Radzie Sądownictwa (Закон за Националния съдебен съвет) от 12 май 2011 г. (Dz. U., бр. 126, позиция 714,), изменен с Ustawa o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони) от 8 декември 2017 г. (Dz. U., 2018 г., позиция 3) (наричан по-нататък „Законът за KRS“):

„1.Измежду съдиите в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], в общите съдилища, в административните съдилища и във военните съдилища Sejm [Сейм] избира петнадесет членове на [KRS] за общ четиригодишен мандат.

2.При избора по параграф 1 Sejm [Сейм] отчита, доколкото е възможно, необходимостта в [KRS] да бъдат представени съдии от различните по вид и степен съдилища.

3.Общият мандат на новите членове на [KRS], избрани измежду съдиите, започва да тече от деня, следващ деня, в който са избрани. Членовете на [KRS] от предходния мандат изпълняват функциите си до деня, от който започва да тече общият мандат на новите членове на [KRS]“.

7 Член 44 от Закона за KRS предвижда:

„1.Всеки участник в процедурата може да обжалва решението на [KRS] пред [Sąd Najwyższy (Върховен съд)] на основание, че е издадено в противоречие със закона, освен ако със специални разпоредби не е предвидено друго. […]

1 а.В индивидуалните случаи, свързани със съдийските назначения в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], обжалване е възможно пред [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)]. В такива случаи не може да се обжалва пред [Sąd Najwyższy (Върховен съд)]. Жалбата до [Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд)] не може да се основава на твърдение за неправилна преценка дали кандидатът отговаря на критериите, отчитани при вземането на решение дали да бъде предложен за назначаване на съдийска длъжност в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)].

1 b.Ако не е оспорено от нито един от участниците в процедурата в индивидуалните случаи, свързани със съдийските назначения в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], решението [на KRS] по член 37, параграф 1 влиза в сила в частта, в която се предлага назначаването на съдия в [Sąd Najwyższy (Върховен съд)], както и в частта, в която се отказва да се предложи назначаване на съдийска длъжност в този Върховен съд, що се отнася до участниците в процедурата, които не са обжалвали.

2.Жалбата се подава чрез Przewodniczący [председателя на KRS] в двуседмичен срок, считано от съобщаването на решението [на KRS] заедно с мотивите за него. […]“.

Законът за Върховния съд

8 С Ustawa o Sądzie Najwyższym (Закон за Върховния съд) от 8 декември 2017 г. (Dz. U, 2018 г., позиция 5) в рамките на Sąd Najwyższy (Върховен съд) се създава по-специално Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (колегия за извънреден контрол и публични въпроси, Полша).

9 Член 26 от Закона за Върховния съд, изменен с Ustawa o zmianie ustawy — Prawo o ustroju sądów powszechnych, ustawy o Sądzie Najwyższym oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Закона за устройство на общите съдилища, Закона за Върховния съд и някои други закони) от 20 декември 2019 г. (Dz. U., 2020 г., позиция 190), предвижда в параграфи 2 и 3 от него:

„2.[Колегията за извънреден контрол и публични въпроси] е компетентна да разглежда искания или изявления за отвод на съдия или за определянето на съда, който да разгледа делото, включително оплакванията за липсата на независимост на съда или на съдията. Съдът, пред който е образувано делото, изпраща незабавно искането до председателя на [колегията за извънреден контрол и публични въпроси], за да бъде разгледано в съответствие с правилата, определени в специални разпоредби. Отправянето на искане до председателя на [колегията за извънреден контрол и публични въпроси] не спира производството по делото.

3.Искането по параграф 2 не се разглежда, ако се отнася до установяването и преценката на законосъобразността на назначаването на съдия или на легитимността му да упражнява правораздавателни функции“.

Гражданският процесуален кодекс

10 Съгласно член 47 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон за въвеждане на Гражданския процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U., брой 43, позиция 296), в редакцията, приложима за спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“):

„1.На първа инстанция съдът разглежда делата в състав от един съдия, освен ако в специална разпоредба не е предвидено друго.

[…] 3.Определенията извън съдебното заседание се постановяват от един съдия.

[…]“.

11 Съгласно член 48 от Гражданския процесуален кодекс:

„1.Съдия се отстранява по силата на закона:

1)от дела, по които е страна или по които между него и една от страните съществува правоотношение, в резултат на което изходът от делото засяга негови права или задължения;

[…] 5)от дела, по които в рамките на по-нисшестоящ съд е участвал в постановяването на обжалвания акт, както и от дела относно валидността на акт, съставен с негово участие или по отношение на който същият е упражнил контрол, и от дела, в които е участвал в качеството на prokurator [(прокурор, Полша)];

[…]“.

12 Член 49 от този кодекс пояснява:

„Независимо от основанията по член 48, съдът отстранява съдия по искане на последния или на страна по делото, ако е налице обстоятелство, което може да породи основателно съмнение в безпристрастността на съдията по съответното дело“.

13 Член 50 от посочения отстраняване

„1.Страните искат отвод на съдия в писмен вид или чрез устно изявление пред съда, пред който е висящо съответното дело, като мотивират искането си.

2.Освен това страната, участвала в съдебното заседание, трябва да докаже, че основанието за искания отвод е възникнало или е било доведено до знанието ѝ едва впоследствие.

3.До произнасянето по искането за отвод на съдия:

1)съдията, до когото е отправено това искане, може да продължи производството по делото;

2)не може да бъде произнесено решение или мярка, с които се слага край на производството“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

14 Спорът в главното производство е между двама предприемачи във връзка с вземане, произтичащо от договор за предоставяне на услуги.

15 Този договор е търговска сделка по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1). В исковата си молба ищецът в главното производство иска по-специално ответникът в главното производство да бъде осъден да му заплати обезщетение за направените разноски по събирането, както предвиждат член 6, параграф 1 от тази директива и член 10, параграф 1 от Ustawa o przeciwdziałaniu nadmiernym opóźnieniom w transakcjach handlowych (Закон за противодействие на прекомерната забава по търговски сделки) от 8 март 2013 г. (Dz. U., 2013 г., позиция 403), който транспонира посочената директива.

16 С писмо от 21 май 2021 г. ответникът в главното производство иска отстраняването на съдията S.C., която разглежда делото в главното производство. Той твърди, че този съдия не е действително назначен на съдийска длъжност. Всъщност решението за назначаването ѝ било взето от KRS в новия му състав, чието съответствие с Конституцията било поставено под съмнение от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд).

17 Съдия S. C. твърди, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения в нейната безпристрастност, и че следователно няма никаква причина тя да бъде отстранена от разглеждането на посоченото дело.

18 Разглеждането на искането за отстраняване на този съдия е депозирано пред запитващата юрисдикция Sąd Rejonowy Poznań-Stare Miasto w Poznaniu (Познански районен съд Познан — Старе Място, Полша), която заседава в състав от един съдия.

19 В този контекст запитващата юрисдикция има съмнения по някои аспекти от назначаването на посочения съдия. По-конкретно тази юрисдикция посочва, че същият съдия е назначен от президента на Република Полша за съдия в Sąd Rejonowy Poznań-Stare Miasto w Poznaniu (Познански районен съд Познан — Старе Място) по предложение на KRS в новия си състав.

20 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че за заемането на тази съдийска длъжност са били подадени три кандидатури, сред които и тази на S.C., която от 2016 г. е била главен помощник-съдия в Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан, Полша). Тя уточнява, че съответно на 21 и 24 септември 2018 г. колегиумът на Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан) и събранието на представителите на магистратите от районните съдилища към Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан) са дали положително становище относно кандидатурата на S. C.

21 С Решение № 611/2018 от 4 декември 2018 г. от трите подадени кандидатури KRS приема тази на S. C. и предлага на президента на Република Полша да я назначи на тази съдийска длъжност. Останалите двама кандидати не са обжалвали това решение на основание член 44, параграф 1 от Закона за KRS. На 14 март 2019 г. президентът на Република Полша взема решение да назначи S.C. на посочената съдийска длъжност.

22 В този контекст запитващата юрисдикция има съмнения, от една страна, относно съвместимостта с правото на Съюза на процедурата по назначаване на съдия S. C., по-специално с оглед на състава и ролята на KRS в тази процедура, както и на липсата на ефективни правни средства за защита на участниците в посочената процедура срещу това назначаване. Съмненията ѝ в това отношение произтичат, от друга страна, от практиката на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша), съгласно която искане за отстраняване на съдия, основано на допуснатите при назначаването му нередности, е недопустимо, както и от разпоредбите на националното право, съгласно които разглеждането на законосъобразността на назначаването на съдия е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси. В този контекст тя се позовава и на практиката на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), установена с решение на този съд от 14 юли 2021 г. по дело P 7/20, в което той постановява, че член 4, параграф 3, второ изречение ДЕС във връзка с член 279 ДФЕС е несъвместим с полския правен ред, доколкото тези разпоредби позволяват на Съда да възложи на Република Полша „задължения ultra vires“ посредством временни мерки, отнасящи се до устройството и правомощията на полските съдилища, както и до съдопроизводствения ред пред полските съдилища.

23 В това отношение запитващата юрисдикция посочва, първо, че по силата на Конституцията KRS е орган от съществено значение за автономията на съдебната власт, на който е възложено да гарантира независимостта на съдиите и съдилищата. Следователно съставът и функционирането на този орган трябвало да отговарят на изискванията, предвидени в Конституцията, за да се гарантира, че предложенията за назначаване на съдийска длъжност, които посоченият орган отправя към президента на Републиката, произхождат от независим и представителен за съдебната система орган. Тази юрисдикция обаче уточнява, че в новия си състав, определен от Закона за KRS, KRS е създаден в нарушение на основните конституционни принципи на полското право, както и на ценностите на правовата държава, закрепени в правото на Съюза. По-специално избирането на петнадесетте членове на KRS, които имат качеството на съдии, от Сейма, а не от самите съдии, довело до загуба на автономност на съдебната власт и до явна зависимост на този орган от законодателната и изпълнителната власт. Запитващата юрисдикция подчертава, че тези констатации са изрично потвърдени от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд), от Европейския съд по правата на човека, както и от самия Съд, като всички те отбелязват, че в новия си състав KRS не предоставя гаранциите за независимост и безпристрастност, изисквани по-специално от правото на Съюза.

24 Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че разглеждането на жалбите срещу решения на KRS относно предложенията за назначаване на съдийска длъжност е поверено на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, съставена изключително от лица, определени след процедура по назначаване, проведена от KRS в новия му състав. При тези обстоятелства не може да се счита, че тази колегия предоставя гаранциите за независимост, изисквани от „съд, предварително създаден със закон“. При липсата обаче на каквато и да било друга реална възможност да се постави под въпрос редовността на тази процедура, липсата на ефективни правни средства за защита би могла системно да породи основателни съмнения в независимостта и безпристрастността на съдиите, назначени в резултат на посочената процедура.

25 При тези обстоятелства Sąd Rejonowy Poznań — Stare Miasto w Poznaniu (Познански районен съд Познан — Старе Място) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, при която:

а)изборът на лицето, предложено на президента на Република Полша за назначаване на съдийската длъжност, е направен от сегашния, избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби [KRS], който не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията;

б)участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]?

2)Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:

а)не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на [колегията за извънреден контрол и публични въпроси], която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;

б)с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда включително служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis);

в)изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, доколкото в него се приема, че националното право не допуска да се разглеждат искания за отстраняване на съдия на основание пороци на назначението му, което не е отговаряло на изискванията на [правото на] Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата;

г)изискват от националния съд с цел прилагане на правото на Съюза и осигуряване на полезното му действие да остави без внимание решение на националния конституционен съд, ако то е пречка за изпълнението на определение на Съда […] за допускане на временни мерки, с което е разпоредено да се спре прилагането на националните разпоредби, които отнемат възможността на националните съдилища да проверяват дали са изпълнени изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?“.

Производството пред Съда

26 С решения на председателя на Съда от 23 март 2022 г. и 11 януари 2024 г. производството съответно е спряно до постановяване на решението, с което се слага край на производството по съединени дела C‑181/21 и C‑269/21, и е възобновено.

Относно компетентността на Съда

27 Prokuratura Okręgowa w Poznaniu (Окръжна прокуратура Познан, Полша) изтъква липсата на компетентност на Съда да разгледа преюдициалното запитване, тъй като по същество поставените въпроси се отнасят до организацията на правораздаването — област, която не е от компетентността на Съюза.

28 В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че макар организацията на правораздаването в държавите членки да е безспорно от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и че това важи по-специално за националните норми, уреждащи приемането на решенията за назначаване на съдии, а при необходимост и за нормите, уреждащи приложимия съдебен контрол при такива процедури по назначаване (решения от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 75 и цитираната съдебна практика; от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначаване), C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 56 и от 6 март 2025 г., D. K. (Освобождаване на съдия от разглеждането на дело) (C‑647/21 и C‑648/21, EU:C:2025:143, т. 42).

29 Освен това така изтъкнатото от Окръжна прокуратура Познан възражение по същество се отнася до самия обхват на разпоредбите от правото на Съюза, посочени в поставените въпроси, и следователно до тълкуването на тези разпоредби. Такова тълкуване обаче очевидно е от компетентността на Съда на основание член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 76 и цитираната съдебна практика).

30 Следователно Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване.

По допустимостта

31 Окръжна прокуратура Познан поддържа, на първо място, че поставените въпроси са хипотетични, тъй като запитващата юрисдикция не изтъква никакво конкретно обстоятелство, от което да е видно, че съдия S. C. не е предоставила гаранция за независимост или че е била неправомерно назначена.

32 В това отношение следва да се отбележи, че целта на тези въпроси е, от една страна, да се позволи на запитващата юрисдикция да прецени съвместимостта на националната правна уредба, която урежда назначаването на съдиите, и в частност назначаването на този съдия, по-специално с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата. От друга страна, с посочените въпроси се цели да се установи дали тези разпоредби допускат правна уредба на държава членка и практика на нейния конституционен съд, които предоставят изключителната компетентност за контрол на законосъобразността на назначаването на съдия в рамките на процедура по отстраняване, основана на условията, при които е назначен този съдия, на орган, който подобно на колегията за извънреден контрол и публични въпроси не отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

33 Налага се обаче изводът, че доводите, изтъкнати от Окръжна прокуратура Познан относно предоставените от съдия S. C. гаранции за независимост, по същество се отнасят до обхвата и следователно до тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, посочени в преюдициалните въпроси, както и до последиците, които могат да произтекат от тези разпоредби. Ето защо подобни доводи, които се отнасят до съществото на поставените въпроси, поначало не могат да обусловят тяхната недопустимост (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 90 и цитираната съдебна практика).

34 Следователно посочените въпроси не могат да се считат за хипотетични.

35 На второ място, Окръжна прокуратура Познан изтъква, че запитващата юрисдикция не е изпълнила задължението, предвидено в член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, относно описанието на причините, поради които има въпроси относно тълкуването на съответните разпоредби от правото на Съюза, както и относно установената от нея връзка между тези разпоредби и разглежданата в главното производство национална правна уредба.

36 В това отношение следва да се констатира, че преюдициалното запитване съдържа цялата информация, изисквана от посочения член 94, буква в), по-специално съдържанието на разглежданите в главното производство национални разпоредби, причините, поради които запитващата юрисдикция е отправила запитване до Съда относно тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, посочени в поставените въпроси, както и установената от тази юрисдикция връзка между тези разпоредби на правото на Съюза и тези национални разпоредби, така че Съдът разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по тези въпроси.

37 Поради това преюдициалното запитване е допустимо.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

38 От мотивите на акта за преюдициално запитване е видно, от една страна, че поставените въпроси се отнасят по същество до тълкуването на принципа на независимост и безпристрастност на съдилищата, който произтича от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и от член 47 от Хартата, и от друга страна, че както бе посочено в точка 15 от настоящото решение, делото, по което е отправено разглежданото в главното производство искане за отстраняване, се отнася по-специално до полската правна уредба, с която се транспонира Директива 2011/7. Следователно спорът в главното производство попада не само в приложното поле на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, но и в това на член 47 от Хартата.

39 При тези обстоятелства поставените въпроси следва да се разгледат само с оглед на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата, без да е необходимо да се тълкува и член 6, параграфи 1—3 ДЕС, тъй като запитващата юрисдикция не е изложила причините, поради които е поставила на Съда въпрос относно тълкуването на последната разпоредба.

По втория въпрос

40 С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд, съгласно които в рамките на процедурата по отстраняване, основана на условията за назначаване на съдията, срещу който е насочена тази процедура, разглеждането на искането за отстраняване е от изключителната компетентност на орган като колегията за извънреден контрол и публични въпроси и е изключено всякакво разглеждане от този орган на законосъобразността на назначаването на този съдия, както и при утвърдителен отговор, дали, за да се запази полезното действие на тези разпоредби, сезираният с искането за отстраняване национален съд е длъжен да приложи по аналогия национални разпоредби относно отстраняването по силата на закона на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции.

41 В самото начало следва да се подчертае, че както по същество бе припомнено в точка 28 от настоящото решение, макар организацията на правораздаването в държавите членки, и по-специално създаването, състава, компетентността и функционирането на националните съдилища, включително що се отнася до реда и условията за контрол на законосъобразността на назначаването на съдиите, да е от компетентността на тези държави, при упражняването на тази компетентност те все пак са длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

42 В това отношение принципът на ефективна съдебна защита, посочен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и е прогласен в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решения от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 219 и цитираната съдебна практика, от 11 май 2023 г., Inspecia Judiciară, C‑817/21, EU:C:2023:391, т. 40 и от 8 май 2024 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ (Сдружения на магистрати), C‑53/23, EU:C:2024:388, т. 35).

43 Освен това, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на гарантираните от ЕКПЧ права, член 52, параграф 3 от Хартата има за цел да осигури необходимата съгласуваност между правата по Хартата и съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ, без това да засяга автономността на правото на Съюза. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даваното от него тълкуване по определено дело осигурява равнище на защита, което не се отклонява от гарантираното с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, така както е тълкуван от Европейският съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 46 и цитираната съдебна практика; от 1 август 2025 г., Димнев, C‑404/24, EU:C:2025:595, т. 44 и от 4 септември 2025 г., AW „T“, C‑225/22, EU:C:2025:649, т. 46).

44 След това уточнение следва да се припомни, че по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на това право и съответно са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита, сред които в частност и изискването за независимост (решения от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 47 и цитираната съдебна практика, от 4 септември 2025 г., AW „T“, C‑225/22, EU:C:2025:649, т. 47 и от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза), C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 107).

45 В случая на запитващата юрисдикция е възложено да разгледа искането за отстраняване на съдия с мотива, че той не е бил валидно назначен. Разпоредбите на полското право обаче, както са тълкувани от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), предвиждат, че контролът за законосъобразност на назначаването на съдийска длъжност на съответното лице е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, така че съгласно това право и практиката на полския конституционен съд запитващата юрисдикция не следва сама да извършва такава проверка, а трябва да препрати извършването на тази преценка на тази колегия. Освен това тази изключителна компетентност остава ограничена, доколкото съгласно член 26, параграф 3 от Закона за Върховния съд посочената колегия не разглежда искане, подадено на основание параграф 2 от този член 26, ако то се отнася до установяването и преценката на законосъобразността на назначаване на съдия.

46 В това отношение след отправянето на преюдициалното запитване Съдът приема по същество в точки 201 и 386 от решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (C‑204/21, EU:C:2023:442), че като приема и оставя в сила национални норми, които забраняват под страх от налагане на дисциплинарни наказания на националните съдилища да проверяват дали самите те, или съдиите, включени в техния състав, или други съдии или съдилища отговарят на произтичащите от правото на Съюза изисквания относно независимостта и безпристрастността на съответните съдилища, предварително създадени със закон, и на съдиите, Република Полша не е изпълнила задълженията си съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и съгласно принципа на предимство на правото на Съюза.

47 Всъщност по делото, по което е постановено това решение, Съдът е уважил първото и второто твърдение за нарушение, изтъкнати от Европейската комисия, които се отнасят по-специално до съвместимостта с разпоредбите на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, на член 42а, параграфи 1 и 2 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройство на общите съдилища), от 27 юли 2001 г. (Dz. U., бр. 98, позиция 1070), който забранява на всеки национален съд да проверява дали са спазени произтичащите от правото на Съюза изисквания за гарантиране на „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“, както и на член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от този закон, които дават възможност такава проверка да се квалифицира като дисциплинарно нарушение (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., AW „T“, C‑225/22, EU:C:2025:649, т. 60).

48 В това отношение следва да се припомни, че Съдът е стигнал до този извод, след като е подчертал по-специално, че член 26, параграф 3 от Закона за Върховния съд изключва възможността колегията за извънреден контрол и публични въпроси да може, след като друг съд е изпратил на тази колегия искане за отстраняване на съдия, да разгледа това искане, когато то се отнася до установяването и преценката на законосъобразността на назначаването на съдия или на легитимността му да упражнява правораздавателни функции (решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 198).

49 Този извод е мотивиран отчасти и с обстоятелството, че по същество, поради забраните и дисциплинарните нарушения, които те установяват по отношение на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд) и във всички общи и административни съдилища, посочените в точка 46 от настоящото решение национални правила могат да им попречат да правят констатации и преценки, които при определени обстоятелства все пак са им възложени съгласно правото на Съюза, с оглед на изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата, свързани с гарантирането на „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 285).

50 Всъщност от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС следва, че държавите членки са длъжни да гарантират наличието на ефективен съдебен контрол, който при необходимост позволява да се провери законосъобразността на процеса по назначаване на съдиите. Това задължение произтича от самото изискване за „съд, предварително създаден със закон“, което предполага процедурата по назначаване на съдиите да бъде подчинена на гаранции, които могат да предотвратят всяко накърняване на тяхната независимост и безпристрастност. Така член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисква националният съд да може при определени обстоятелства да провери дали нередовност, опорочаваща процедурата по назначаване на съдия, е могла да доведе до нарушение на основното право на ефективни правни средства за защита пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на тази разпоредба и на член 47 от Хартата (решения от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 130, 131, 152—154 и 159 и от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 131).

51 Освен това член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС възлага на държавите членки задължение за постигането на ясен и точен резултат, което не е съпроводено с никакво условие по отношение на независимостта, с която трябва да се характеризират юрисдикциите, които трябва да тълкуват и прилагат правото на Съюза. От това следва, че националните юрисдикции, натоварени в рамките на своята компетентност с прилагането на правото на Съюза, са длъжни да гарантират пълното действие на изискванията на това право и следователно на член 19, параграф 1, втора алинея, като при необходимост оставят без приложение всяка национална разпоредба, която му противоречи (вж. в този смисъл решения от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 146 и от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 253 и цитираната съдебна практика).

52 Всъщност съгласно постоянната съдебна практика всеки сезиран в рамките на своята компетентност национален съд в качеството си на орган на държава членка е длъжен да не прилага националните разпоредби, противоречащи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, в разглеждания от него спор (решения от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 61 и от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 158 и цитираната съдебна практика).

53 Така в случай на установено нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принципът на предимство на правото на Съюза изисква националните съдилища, натоварени в рамките на своята компетентност с прилагането на правото на Съюза, да оставят по собствена инициатива без приложение разпоредбите на националното право, които не отговарят на изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея, независимо дали имат законодателен или конституционен характер, без да е необходимо да искат или да изчакват предварителната отмяна на тези разпоредби по законодателен или друг конституционен ред (вж. в този смисъл решения от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 247 и 251, и от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 53 и цитираната съдебна практика).

54 Освен това от постоянната съдебна практика следва, че след като упражни правото си по член 267, втора алинея ДФЕС, националният съд трябва евентуално да не се съобрази с изводите на висшестоящия национален съд, включително когато става въпрос за конституционен съд, ако въз основа на даденото от Съда тълкуване намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение националната норма, която го задължава да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд. Този подход трябва да се прилага и когато по силата на национална процесуална разпоредба общият съд е обвързан от решение на националния конституционен съд, което според него е в противоречие с правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд) (C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 75 и 76).

55 В това отношение Съдът е постановил в решение от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза) (C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 196), че с оглед на тълкуването на Конституцията, дадено от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) в решението му от 14 юли 2021 г., посочено в точка 22 от настоящото решение, Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от принципите на автономия, предимство, ефективност и еднакво прилагане на правото на Съюза.

56 От това следва, че полският съд е длъжен да остави без приложение изводите, произтичащи от решението на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) от 14 юли 2021 г., доколкото с него се потвърждава забраната за всеки национален съд да проверява дали друг съд отговаря на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, що се отнася до гарантирането на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

57 В случая, с оглед на съображенията, изложени в точки 41—56 от настоящото решение, в случай като разглеждания в главното производство, при който запитващата юрисдикция е сезирана с разглеждането на искане за отстраняване на съдия, основано на условията за назначаването му, тя трябва да остави без приложение полската правна уредба, така както е тълкувана по-специално от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), която ѝ забранява да провери законосъобразността на това назначаване и я задължава да препрати тази проверка на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, за да извърши самата тя посочената проверка и евентуално да направи съответните изводи, като постанови отстраняването на съответния съдия.

58 Следва обаче да се отбележи, че от преписката, с която разполага Съдът, и по-специално от становищата, изложени в съдебното заседание, е видно, че нередовните назначения на съдийски длъжности имат системен характер в Полша. Всъщност повече от 3 000 съдии, или около 30 % от съдиите в тази държава членка, са били назначени по предложение на KRS в новия му състав, без кандидатите, които са били отстранени от процедурите по назначаване, да разполагат с ефективни правни средства за защита срещу предложенията на KRS. Освен това в редица решения на Европейския съд по правата на човека и на самия Съд вече е постановено, че много аспекти на тази реформа не отговарят на изискванията, произтичащи съответно от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата.

59 В това отношение, както е посочено по същество в точка 44 от настоящото решение, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава всяка държава членка да създаде и поддържа съдебна система, която може да гарантира, че съдилищата, които са част от тази система и са компетентни да се произнасят по жалби в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита, сред които в частност и изискването за независимост.

60 Като се има предвид обаче системният характер на нередовните назначения, преценката във всеки отделен случай на спазването на изискването за „съд, предварително създаден със закон“ в рамките на процедурите по отстраняване, основани на условията за назначаване на съответните съдии, по принцип не е достатъчна, за да се гарантира пълното спазване на изискването, произтичащо от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, съгласно което въпросите, обхванати от правото на Съюза, трябва да се разглеждат от независими съдилища.

61 Това важи в още по-голяма степен, тъй като наличието на системни или общи нарушения на независимостта на националната съдебна власт в резултат на такива нередовни назначения, може да застраши и доброто функциониране на процедурата по преюдициално запитване, която представлява съществен елемент от системата, въведена от Договорите с цел да се позволи на националните юрисдикции да осигурят ефективна съдебна защита на правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза (решение от 1 август 2025 г., Royal Football Club Seraing, C‑600/23, EU:C:2025:617, т. 77 и цитираната съдебна практика), като по този начин такива нарушения сериозно застрашават единството, съгласуваността и пълното действие на това право.

62 Освен това следва също да се отбележи, че Европейският съд по правата на човека като се произнася съгласно процедурата на пилотното решение в решение от 23 ноември 2023 г., Wałęsa с/у Полша (CE:ECHR:2023:1123JUD005084921), по същество е постановил, че констатираните взаимосвързани системни проблеми изискват от страна на полската държава законодателни и други подходящи мерки за отстраняване на проблемите с независимостта на съдебната система, свързани с реформите в тази държава.

63 Следователно, от една страна, за да се възстанови доверието на обществеността в съдебната система и да се осигури спазването на принципа на разделение на властите, и от друга страна, за да се гарантира непрекъснатостта и ефикасността на функционирането на правораздаването, включително ефективността на механизма за преюдициалното запитване, предвиден в член 267 ДФЕС, националният правен ред трябва по силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да установи нормативна уредба, която позволява, предвид естеството и тежестта на допуснатите в хода на процедурата по назначаване на съдиите нередности, да се преценят възможностите за лицата, които са неправомерно назначени на съдийски длъжности, да продължат да изпълняват функциите си.

64 Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС обаче не налага на държавите членки единен модел за гарантиране на ефективна съдебна защита, нито за възстановяване на доверието в съдебната система, което обществеността е загубила поради системни нередности при назначаването на съдийски длъжности.

65 Така държавите членки разполагат с широка свобода на преценка, що се отнася до конкретното съдържание на установената за тази цел нормативна уредба, стига обаче тя да гарантира посредством обективни критерии, че само неправомерно назначените лица, които представят достатъчно гаранции за независимост и безпристрастност, могат да продължат да изпълняват функциите си.

66 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата, както и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд по тълкуване на тази правна уредба, които предоставят изключителна компетентност на орган да се произнася по искане за отстраняване на съдия, основано на условията за назначаването му, като същевременно лишават този орган от възможността да разгледа такова искане, ако то поставя под въпрос законосъобразността на процедурата по назначаване на този съдия. Националната юрисдикция, сезирана с такова искане за отстраняване, трябва да остави без приложение тази правна уредба, както е тълкувана в тази съдебна практика, и сама да разгледа законосъобразността на назначаването на посочения съдия, по-специално като провери дали последният отговаря на изискването за „съд, предварително създаден със закон“, и евентуално, като постанови отстраняването на същия съдия, ако евентуалните нередности, с които е опорочено това назначаване, предполагат неспазване на това изискване.

По първия въпрос

67 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с това, че, на първо място, кандидатурата му е била препоръчана от орган, който не е независим, и на второ място, другите участници в тази процедура по назначаване не разполагат с право на ефективни правни средства за защита, за да оспорят законосъобразността на назначаването на този съдия.

68 В това отношение, както бе припомнено в точка 42 от настоящото решение, посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, произтичащ от общите за държавите членки конституционни традиции, който е прогласен по-специално в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и потвърден понастоящем в член 47, втора алинея от Хартата.

69 Гаранциите за достъп до независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, и по-специално тези, които определят понятието за съд, както и неговия състав, са крайъгълният камък на правото на справедлив процес. Проверката дали даден съд е такъв с оглед на състава си, когато възникне сериозно съмнение във връзка с това, е необходима за доверието, което съдилищата на демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти (вж. в този смисъл решения от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 58 и цитираната съдебна практика; от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 113 и от 8 май 2024 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ (Сдружения на магистрати), C‑53/23, EU:C:2024:388, т. 55).

70 Съгласно постоянната съдебна практика така изискваните от правото на Съюза гаранции за независимост и безпристрастност налагат наличието на правила — по-конкретно за състава на съответния орган, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на посочения орган на влиянието на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решения от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 109 и от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 93 и цитираната съдебна практика и от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза), C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 263).

71 В това отношение е важно съдиите да са защитени от външна намеса или натиск, които могат да застрашат тяхната независимост. Правилата, приложими към статута на съдиите и упражняването на техните функции, трябва по-специално да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и по този начин да не се допуска положение, при което тези съдии не изглеждат независими или безпристрастни, което би могло да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва у правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава (решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 110, от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 94 и цитираната съдебна практика и от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза), C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 264).

72 В този контекст, като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, Съдът приема, че макар правото на „съд, предварително създаден със закон“, да представлява самостоятелно право, то все пак е много тясно свързано с гаранциите за „независимост“ и „безпристрастност“. По-конкретно, в съответствие с принципа на разделение на властите, характерен за функционирането на правовата държава, трябва да се гарантира независимостта на съдилищата, по-специално спрямо законодателната и изпълнителната власт (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 124 и 127 и цитираната съдебна практика; от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 117 и 118, и цитираната съдебна практика, и от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност), C‑718/21, EU:C:2023:1015, т. 47).

73 В това отношение изискването съдът да е „предварително създаден със закон“, по смисъла на правото на Съюза, има за цел да не се позволи организацията на съдебната система да бъде оставена на свободната преценка на изпълнителната власт и да бъде тази материя уредена с приет от законодателната власт закон по начин, отговарящ на нормите, регулиращи упражняването на нейната компетентност. Този израз отразява именно принципа на правовата държава и се отнася не само до правната основа за самото съществуване на съда, но и до заседаващия по всяко дело състав, както и всяка друга разпоредба от вътрешното право, чието незачитане води до нередовност на участието на един или повече съдии при разглеждането на делото, включително по-специално разпоредбите относно независимостта и безпристрастността на членовете на съответния правораздавателен орган (решения от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 73 и цитираната съдебна практика, от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 129 и от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза), C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 265).

74 Ето защо е необходимо решенията за назначаване на съдии да се вземат при материалноправни и процесуалноправни условия, които не биха могли да породят оправдани съмнения у правните субекти в неподатливостта на съответните съдии на влиянието на външни фактори и в неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси от момента на назначаването им. За тази цел в частност е важно въпросните материалноправни и процесуалноправни условия да бъдат уредени така, че да отговарят на изискванията, припомнени в предходната точка от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 97 и цитираната съдебна практика).

75 Що се отнася по-точно до процеса по назначаване на съдиите, като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, Съдът също е постановил, че с оглед на съществените последици, които този процес има за правилното функциониране и легитимността на съдебната власт в една демократична и правова държава, такъв процес непременно е неразделна част от понятието „съд, предварително създаден със закон“, по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата. Така независимостта на съда по смисъла на тази разпоредба зависи по-специално от начина, по който са назначени неговите членове (вж. в този смисъл решения от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 57 и цитираната съдебна практика; от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 120 и цитираната съдебна практика и от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност), C‑718/21, EU:C:2023:1015, т. 60).

76 При това положение не всяка грешка, която може да настъпи в хода на процедурата за назначаване на даден съдия, може да породи съмнение за независимостта и безпристрастността на този съдия, а следователно и върху качеството „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на правото на Съюза, на съдебния състав, в който той участва (решения от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 123 и от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда —Предимство на правото на Съюза), C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 267).

77 Съгласно постоянната съдебна практика нередност, която е допусната при назначаването на един съдия или няколко съдии в съответната съдебна система, води до нарушение на изискването за „съд, предварително създаден със закон“, когато тази нередност е от такова естество и толкова сериозна, че създава реална опасност други власти, и по-конкретно изпълнителната власт, да могат да упражнят неследващи им се дискреционни правомощия, което да постави под въпрос честността на резултата, до който води процесът на назначаване и предизвиквайки по този начин в съзнанието на правните субекти основателно съмнение в независимостта и безпристрастността на съответния съдия или съдии. Такъв е случаят, когато става въпрос за основни правила, представляващи неразделна част от изграждането и функционирането на съдебната система (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 130 и от 29 юли 2024 г., Valančius, C‑119/23, EU:C:2024:653, т. 52 и цитираната съдебна практика).

78 Констатацията относно наличието на нарушение на изискването за „съд, предварително създаден със закон“ и относно последиците от такова нарушение изисква обща преценка на определен брой данни, които взети заедно допринасят за пораждането на основателни съмнения у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съдиите (решения от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 74 и цитираната съдебна практика и от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — Предимство на правото на Съюза), C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 269).

79 В случая, с оглед на констатацията в точка 57 от настоящото решение, в крайна сметка следва да се произнесе запитващата юрисдикция — с оглед на всички припомнени в точки 68—75 от това решение принципи и след като направи необходимите за тази цел преценки — по въпроса дали всички условия, при които е назначен съдията S. C., и по-специално евентуалните нередности, допуснати в рамките на процедурата по назначаването му, могат да доведат до заключението, че този съдия не може да се счита за „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на правото на Съюза.

80 Всъщност член 267 ДФЕС оправомощава Съда не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите на Съюза. При това положение съгласно постоянната съдебна практика Съдът може в рамките на съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, и въз основа на материалите по делото, с които разполага, да предостави на националната юрисдикция насоките за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на една или друга от неговите разпоредби (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 132 и 133 и цитираната съдебна практика).

81 Що се отнася до обстоятелствата, разглеждани в главното производство, и по-специално, на първо място, до факта, че кандидатурата на съдия S. C. е препоръчана от KRS в новия му състав, следва да се отбележи, както следва от точка 23 от настоящото решение, че съгласно Конституцията KRS представлява орган от съществено значение за автономията на съдебната власт, на който е възложено да гарантира независимостта на съдиите и съдилищата.

82 Що се отнася до новия състав на KRS, Съдът е постановил, че фактът, че текущият мандат на някои от дотогавашните членове на KRS, чийто четиригодишен срок е предвиден в член 187, параграф 3 от Конституцията, е съкратен, и фактът, че вследствие на измененията в Закона за Националния съдебен съвет, довели до приемането на Закона за KRS, петнадесетте членове на KRS със статут на съдия, които преди това са били избирани от техните колеги, са избрани от една от структурите на полската законодателна власт, в резултат на което 23 от 25‑те членове на този нов състав на KRS са излъчени от законодателната и изпълнителната власт в Полша или са членове на тези власти, могат да породят основателни съмнения относно независимостта и ролята на KRS в процедурата по назначаване, съгласно която се извършват посочените назначения на съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд) (вж. в този смисъл решения от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596), т. 104, 105 и 108, и от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 146 и 150).

83 От практиката на Съда обаче следва също, че фактът, че в новия си състав KRS не представя достатъчно гаранции за независимост, за да отстрани всяко основателно съмнение относно редовността на процедурите по назначаване на съдии, в които участва, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи извод, че са нарушени изискванията, присъщи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 75 и цитираната съдебна практика).

84 На второ място, що се отнася до липсата на право на ефективни правни средства за защита на участниците в съответната процедура по назначаване, тъй като обжалването им е възможно само пред колегията за извънреден контрол и публични въпроси — самата тя съставена от съдии, назначени по предложение на KRS в новия му състав, следва да се припомни, че в точка 77 от решение от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност) (C‑718/21, EU:C:2023:1015), при преценката на качеството „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС на колегията за извънреден контрол и публични въпроси Съдът приема, че разгледани заедно, както системните, така и фактическите обстоятелства, характеризиращи назначаването в този орган на съдии, първоначално назначени в тази колегия, водят до това, че тя няма качеството на „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата. (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2025 г., AW „T“, C‑225/22, EU:C:2025:649, т. 49 и 50).

85 Освен това в продължение на това решение Съдът е констатирал в редица определения въз основа на едни и същи мотиви недопустимостта на преюдициални запитвания, отправени от колегията за извънреден контрол и публични въпроси, съставена изцяло или частично от членове, назначени при същите условия като разглежданите по делото, по което е постановено посоченото решение (определения; от 9 април 2024 г., T. (Аудио-визуални програми за деца), C‑22/22, EU:C:2024:313; от 15 май 2024 г., Rzecznik Finansowy, C‑390/23, EU:C:2024:419, от 29 май 2024 г., Prokurator Generalny (Извънредно обжалване в полското право II), C‑43/22, EU:C:2024:459, от 29 май 2024 г., Rzecznik Praw Obywatelskich (Извънредно обжалване в полското право), C‑720/21, EU:C:2024:489, и от 21 юни 2024 г., Kancelaria B., C‑810/23, EU:C:2024:543).

86 В случая обаче, както е видно от преписката, с която разполага Съдът, към момента на назначаването на съдия S. C., по време на който е можело да бъде подадена жалбата пред колегията за извънреден контрол и публични въпроси, всички съдии в тази колегия са били назначени при обстоятелствата, разгледани от Съда в решение от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност) (C‑718/21, EU:C:2023:1015) и довели до констатацията, припомнена в точка 84 от настоящото решение, че посочената колегия няма качеството на „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“.

87 Така, без да се засягат преценките, които запитващата юрисдикция следва да направи, жалбата, която може да бъде подадена пред колегията за извънреден контрол и публични въпроси, не може да се счита за ефективна, тъй като би била подадена пред юрисдикция, чиито членове не отговарят на изискването за „съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата.

88 Що се отнася до въпроса дали липсата на право на ефективни правни средства за защита за участниците в съответната процедура по назначаване е достатъчна сама по себе си, за да се приеме, че въпросният съд не е „предварително създаден със закон“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата, Съдът действително е постановил, че евентуалната липса на възможност за съдебно обжалване в контекста на процедура по назначаване на съдии в национален върховен съд може при определени случаи да не е проблематично от гледна точка на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Положението обаче е различно, когато всички релевантни обстоятелства, характеризиращи подобна процедура в даден национален правно-фактически контекст, и по-конкретно условията, при които изведнъж се премахват съществуващите до този момент възможности за съдебна защита, могат да породят у правните субекти съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии (вж. в този смисъл решения от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 129).

89 Ето защо в случая не може да се приеме, че липсата на такава съдебна защита срещу назначаването на S. C. на съдийска длъжност, взета сама по себе си, е достатъчна, за да се постанови отстраняването ѝ.

90 При тези условия следва да се прецени дали двете обстоятелства, които са предмет на първия въпрос, разгледани заедно, позволяват да се заключи, че посоченият съдия не отговаря на изискването за „съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата.

91 В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си и както следва от практиката на Съда, за да се прецени дали съдиите отговарят на изискванията за независимост и безпристрастност и дали представляват „съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на тези разпоредби, следва не само да се разгледат обстоятелствата, свързани с процедурата по назначаването им, а да се вземат предвид и други релевантни контекстуални обстоятелства, като се извърши обща преценка на всички обстоятелства при назначаването им (вж. в този смисъл решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби), C‑824/18, EU:C:2021:153, т. 132).

92 Както обаче е видно от преписката, с която разполага Съдът, на първо място, съдия S. C. е изпълнявала функциите на главен помощник-съдия в Sąd Okręgowy w Poznaniu (Окръжен съд Познан). На второ място, колегиумът на този окръжен съд и събранието на представителите на магистратите от районните съдилища към този окръжен съд са дали положително становище за кандидатурата ѝ. На трето място, останалите кандидати в процедурата по назначаване не оспорват назначаването на този съдия. На четвърто място, запитващата юрисдикция не посочва никакви други релевантни индикации относно обстоятелствата, свързани с това назначаване, които за целите на проверката, посочена в точка 91 от настоящото решение, биха могли да допринесат за пораждането на основателни съмнения у правните субекти в неподатливостта на посочения съдия на влиянието на външни фактори.

93 Така, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че в случая не може да се констатира друго фактическо и правно обстоятелство, което може да постави под въпрос независимостта или безпристрастността на този съдия.

94 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с факта, че, на първо място, кандидатурата на този съдия е била препоръчана от орган, който не представя достатъчно гаранции за независимост, за да отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти относно редовността на процедурите по назначаване на съдии, в които той участва, и на второ място, участниците в тази процедура по назначаване нямат право на ефективни правни средства за защита, при липсата на други релевантни обстоятелства относно контекста на посочената процедура, които да са от такова естество и тежест, че взети в своята цялост да могат да поставят под въпрос независимостта или безпристрастността на посочения съдия.

По съдебните разноски

95 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд по тълкуване на тази правна уредба, които предоставят изключителна компетентност на орган да се произнася по искане за отстраняване на съдия, основано на условията за назначаването му, като същевременно лишават този орган от възможността да разгледа такова искане, ако то поставя под въпрос законосъобразността на процедурата по назначаване на този съдия. Националната юрисдикция, сезирана с такова искане за отстраняване, трябва да остави без приложение тази правна уредба, както е тълкувана в тази съдебна практика, и сама да разгледа законосъобразността на назначаването на посочения съдия, по-специално като провери дали последният отговаря на изискването за „съд, предварително създаден със закон“, и евентуално, като постанови отстраняването на същия съдия, ако евентуалните нередности, с които е опорочено това назначаване, предполагат неспазване на това изискване.

2)Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с факта, че, на първо място, кандидатурата на този съдия е била препоръчана от орган, който не представя достатъчно гаранции за независимост, за да отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти относно редовността на процедурите по назначаване на съдии, в които той участва, и на второ място, участниците в тази процедура по назначаване нямат право на ефективни правни средства за защита, при липсата на други релевантни обстоятелства относно контекста на посочената процедура, които да са от такова естество и тежест, че взети в своята цялост да могат да поставят под въпрос независимостта или безпристрастността на посочения съдия.

Подписи

*Език на производството: полски.