Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

26 март 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Член 82, параграф 2 ДФЕС — Законодателна компетентност на Съюза — Директива 2012/29/ЕС — Минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления — Член 2, параграф 1, буква а) — Понятие „жертва“ — Екстериториална компетентност на наказателните правораздавателни органи на държава членка — Неприложимост на тази директива “

По дело C‑239/24 [Aurnois](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) с акт от 12 декември 2023 г., постъпил в Съда на 2 април 2024 г., в започнатото производство от

FP, LD, при участието на:

Procureur fédéral,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin, N. Piçarra (докладчик) и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–за FP и LD, от M. Alié, avocate,

–за Procureur fédéral, от A. d’Oultremont, magistrat fédéral,

–за чешкото правителство, от A. Pagáčová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–за италианското правителство, от S. Fiorentino, в качеството на представител, подпомаган от L. Fiandaca, avvocato dello Stato,

–за Европейската комисия, от J. Hottiaux и J. Vondung, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 2012 г., стр. 57).

2 Запитването е отправено в рамките на производство, започнато в Белгия от FP и LD срещу редица ръководители на Кралство Саудитска Арабия за престъпления против човечеството, които били извършени срещу сестра им SX, саудитска гражданка и активистка, защитаваща правата на жените.

Правна уредба

Правото на Съюза

Първичното право

3 В член 82, параграф 2 ДФЕС се предвижда следното:

„Доколкото това е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат директиви в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила. Тези минимални правила отчитат различията между правните традиции и системи на държавите членки.

Те обхващат:

а)взаимната допустимост на доказателства между държавите членки;

б)правата на лицата в наказателното производство;

в)правата на жертвите на престъпления;

г)други специфични аспекти на наказателното производство, които Съветът определя предварително чрез решение; за приемането на това решение Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.

Приемането на минималните правила, посочени в настоящия параграф, не възпрепятства държавите членки да запазят или да въведат по-високо ниво на закрила на лицата“.

Директива 2012/29

4 В съображения 3, 4, 13 и 50 от Директива 2012/29 се посочва следното:

„(3)В член 82, параграф 2 [ДФЕС] се предвижда установяването на минимални правила, приложими в държавите членки, за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, по-специално във връзка с правата на жертвите на престъпления.

(4)[…] настоящата директива цели да преразгледа и допълни принципите, определени в Рамково решение 2001/220/ПВР [на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (ОВ L 82, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 104)], и да предприеме съществени стъпки напред по отношение на равнището на защита на жертвите в целия Съюз, по-специално в рамките на наказателното производство.

[…] (13)Настоящата директива се прилага по отношение на престъпления, извършени в Съюза, и на наказателни производства, които се провеждат в Съюза. Тя предоставя права на жертвите на престъпления, извършени извън територията на Съюза, единствено във връзка с наказателни производства, които се провеждат в Съюза. Жалбите, подадени до компетентни органи извън Съюза, например до посолства, не пораждат задълженията, установени в настоящата директива.

[…] (50)Предвиденото в настоящата директива задължение за предаване на жалбите не следва да засяга компетентността на държавите членки да образуват производство и не засяга правилата за решаване на спорове по упражняване на компетентност, предвидени в Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства [ОВ L 328, 2009 г., стр. 42]“.

5 Съгласно член 1, параграф 1, първа алинея от тази директива целта ѝ е да се гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват в наказателното производство.

6 В член 2, параграф 1 от посочената директива се дават по-специално следните определения:

„а)„жертва“ означава:

i)физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление;

ii)членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето;

б)„членове на семейството“ означава съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица“.

Белгийското право

7 Член 10 от Loi du 17 avril 1878 contenant le titre préliminaire du code de procédure pénale (Закон от 17 април 1878 г., съдържащ уводния дял на Наказателно-процесуалния кодекс, Moniteur belge от 25 април 1878 г., стр. 1265), в приложимата му редакция към спора в главното производство (наричан по-нататък „УДНПК“), гласи:

„Освен в случаите по член 6 и член 7, параграф 1 наказателно в Белгия може да бъде преследван чужденецът, извършил извън територията на Кралството:

[…] 1 bis.тежко нарушение на международното хуманитарно право по глава II, раздел I bis от Code pénal [Наказателен кодекс], извършено срещу лице, което към момента на настъпване на фактите е белгийски гражданин или признат в Белгия бежанец, пребиваващ в нея обичайно, по смисъла на [Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), влязла в сила на 22 април 1954 г. и допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4 октомври 1967 г.], или лице, което от поне три години фактически се намира обичайно и законно в Белгия.

Наказателното преследване, включително разследването, се образува само по искане на федералния прокурор, който преценява евентуалните жалби.

Когато е сезиран с жалба по предходните алинеи, федералният прокурор иска от съдия-следователя да предприеме следствени действия по нея, освен ако:

1.жалбата е явно неоснователна или

2.посочените в жалбата деяния не отговарят на някоя квалификация на престъпленията по глава II, раздел I bis от Наказателния кодекс или

3.жалбата не може да доведе до допустимо предприемане на действия от прокуратурата или

[…] Ако според федералния прокурор са изпълнени едно или няколко от условията, посочени в трета алинея, точки 1, 2 и 3, той отправя искане до състава за предварително разглеждане на обвинението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел), за да се обяви, според случая, че наказателно преследване не следва да започва или че предприемането на действия от прокуратурата не е допустимо. Изслушва се само федералният прокурор.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

8 На 2 декември 2021 г. FP и LD (наричани по-нататък „жалбоподателите“) подават жалба до федералната прокуратура срещу редица ръководители на Кралство Саудитска Арабия за престъпления против човечеството, предвидени в белгийския наказателен кодекс, които били извършени срещу тяхната сестра SX, саудитска гражданка и активистка, защитаваща правата на жените. Жалбоподателите съответно се оплакват от оказвания натиск от саудитския режим не само спрямо сестра им, но и спрямо множество други лица, които били жертви на произволни и незаконни арести и задържания, изтезания, нечовешко отношение, насилствени изчезвания и убийства.

9 От акта за преюдициално запитване е видно, че според жалбоподателите те имат качеството не само на непреки, но и на преки жертви на тежките нарушения на международното хуманитарно право, които били извършени лично срещу сестра им. Всъщност в качеството има на лица, които са близки на лице, засегнато от такива нарушения, било вероятно те да са претърпели душевни или емоционални страдания поради психологическото въздействие и травмата, причинени с тези нарушения, както и икономическа вреда, по-специално при неработоспособност, дължаща се на такава травма.

10 Поради това жалбоподателите считат, че са „жертви“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2012/29, и твърдят, че това понятие е включено в понятието „лице, срещу което е извършено тежко нарушение на международното хуманитарно право“ съгласно член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК. Освен това, тъй като съобщените факти настъпили между 2018 г. и 2021 г., тоест след регистрацията на жалбоподателите в Белгия като пребиваващи в нея, те отговаряли и на критериите, посочени в последната разпоредба, за да се преследва наказателно в Белгия лице, което не е неин гражданин, за деяния, извършени извън националната територия.

11 Сезиран с жалбата, посочена в точка 8 от настоящото решение, Procureur fédéral (федерален прокурор, Белгия) предлага на състава за предварително разглеждане на обвинението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия), който е запитващата юрисдикция, да обяви, че белгийските правораздавателни органи не са компетентни и че предприемането на действия от прокуратурата е недопустимо, в съответствие с член 10, четвърта алинея от УДНПК. Според него условията, които се изискват в първа алинея, точка 1 bis от този член, не са изпълнени при нарушенията, извършени в Саудитска Арабия срещу сестрата на жалбоподателите. Procureur fédéral (федерален прокурор) съответно отказва да им признае качеството на „лица, срещу които е извършено тежко нарушение на международното хуманитарно право“ по член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК.

12 Запитващата юрисдикция обяснява, че съгласно член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК компетентността на белгийските правораздавателни органи съгласно пасивния личен принцип при престъпления, извършени извън националната територия от лице, което не е белгийски гражданин, се допуска, когато, от една страна, съобщените деяния съставляват тежко нарушение на международното хуманитарно право и от друга страна, това тежко нарушение е извършено срещу лице, което има белгийско гражданство, се ползва със статут на бежанец в Белгия или пребивава в тази държава членка от поне три години.

13 Запитващата юрисдикция констатира, че сестрата на жалбоподателите SX е била жертва на престъпления, които prima facie могат да съставляват тежко нарушение на международното хуманитарно право, но че към момента на настъпване на фактите, тя не е имала белгийско гражданство, не се е ползвала със статут на бежанец в Белгия, нито пък е пребивавала на територията на тази държава членка. При това положение екстериториалната компетентност на белгийските правораздавателни органи трябвало да се изключи на основание член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК.

14 Запитващата юрисдикция подчертава, че за да се обоснове екстериториалната компетентност на белгийските правораздавателни органи в посочения член 10, първа алинея, точка 1 bis се има предвид не понятието „жертва“, пряка или непряка, а понятието „лице, срещу което е извършено тежко нарушение на международното хуманитарно право“ и което „което към момента на настъпване на фактите е белгийски гражданин или признат в Белгия бежанец, пребиваващ в нея обичайно“. Тя уточнява, че последното понятие изисква строга привръзка към Белгия, за да се възпрепятства подаването на жалби от лица, установяващи се на националната територия единствено с цел да сезират нейните правораздавателни органи за престъпления, на които твърдят, че са станали жертви извън тази територия.

15 Тъй като жалбоподателите твърдят, от една страна, че трябва да бъдат квалифицирани като „жертви“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/29 и от друга страна, че това понятие трябва да се разбира като включено в понятието „лице, срещу което е извършено тежко нарушение на международното хуманитарно право“ съгласно член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК, според запитващата юрисдикция тълкуването на посочения член 2, параграф 1, буква а) е необходимо, за да се определи обхватът на последното понятие и съответно да се реши дали в разглеждания случай са изпълнени условията за предприемане на действия от прокуратурата в Белгия.

16 Запитващата юрисдикция обаче посочва, че в свое решение от 17 декември 2003 г. Cour de cassation (Касационен съд, Белгия) е постановил, че няма никаква норма от международното право, задължаваща Кралство Белгия да упражнява универсална компетентност при престъпления против човечеството, и констатира освен това, че както член 5 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1465, стр. 85, № 24841 (1987), така и член 9 от Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване от 20 декември 2006 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 2716, стр. 3, № 48088 (2010) предвиждат възможност държавите — страни по тези конвенции да установяват своята правораздавателна компетентност съгласно пасивния принцип, „когато сметнат това за уместно“.

17 При това положение Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли — предвид Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване [от 20 декември 2006 г.] и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание [от 10 декември 1984 г.] — член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува като включващ в понятието „жертва“ и предоставящ им по този начин достъп до определените в тази директива права, близките членове на семейството на лице, което в рамките на тежко нарушение на международното хуманитарно право е било подложено на насилствено изчезване или изтезания?

2)Трябва ли член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от […] Директива [2012/29] да се тълкува като включващ в понятието „жертва“ и предоставящ им по този начин достъп до определените в тази директива права, членовете на семейството, които са претърпели душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от тежко нарушение на международното хуманитарно право, насочено основно срещу близък член на семейството?“.

По производството пред Съда

18 С искане за предоставяне на информация от 29 май 2024 г. Съдът приканва запитващата юрисдикция да уточни причините, поради които според нея съществува тясна връзка между спора в главното производство, който се отнася за екстериториалната компетентност, предвидена в белгийското право за престъпленията против човечеството, и разпоредбите от Директива 2012/29.

19 С писмо, постъпило в секретариата на Съда на 11 юли 2024 г., запитващата юрисдикция уведомява Съда, че е насрочила съдебно заседание за 12 ноември 2024 г., за да подложи така поставения въпрос от Съда на обсъждане при условията на състезателност между страните в главното производство, уточнявайки същевременно, че ще може де отговори на искането за предоставяне на информация едва след това съдебно заседание.

20 На 12 юли 2024 г., след изслушване на генералния адвокат и съдията докладчик, председателят на Съда решава да спре производството до получаването на отговора на запитващата юрисдикция по искането за предоставяне на информация.

21 На 29 януари 2025 г., в отговор на същото искане за предоставяне на информация, запитващата юрисдикция предоставя на Съда писмените становища, които са ѝ представили жалбоподателите и Procureur fédéral (федерален прокурор).

22 На 5 февруари 2025 г., след изслушване на генералния адвокат и съдията докладчик, председателят на Съда решава да приложи към материалите по делото документите, предоставени от запитващата юрисдикция, да ги връчи на страните в главното производство и на заинтересованите субекти заедно с искането за предоставяне на информация, и да възобнови производството.

По допустимостта на преюдициалното запитване

23 Procureur fédéral (федерален прокурор) твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо. Комисията също изразява съмнения в допустимостта на запитването.

24 Според Procureur fédéral (федерален прокурор) никоя разпоредба от Директива 2012/29 не е предназначена да уреди условията за допустимост на предприемането на действия от прокуратурата пред националните правораздавателни органи за престъпления, извършени извън националната територия, поради което член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от тази директива, за който се отнасят преюдициалните въпроси, не бил приложим в рамките на спора в главното производство. При това положение въпросът дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че близък член на семейството на жертва на тежко нарушение на международното хуманитарно право също може да се квалифицира като „жертва“ и съответно да се ползва от правата, определени в посочената директива, бил ирелевантен за разрешаването на този спор.

25 Комисията посочва, че Директива 2012/29 не съдържа никаква разпоредба, която да е посветена на определянето на компетентността на правораздавателни органи на държавите членки по наказателноправни въпроси и че тя се прилага само за наказателните производства, за които такава компетентност е вече установена. Най-общо, правото на Съюза не съдържало никакво релевантно правило за тълкуването на националноправна разпоредба, уреждаща упражняването на екстериториалната правораздавателна компетентност по наказателноправни въпроси, като тази, за която се отнася спорът в главното производство.

26 Комисията освен това обосновава своите съмнения в допустимостта на преюдициалното запитване с факта, че в отговор на искането за предоставяне на информация, посочено в точка 18 от настоящото решение, запитващата юрисдикция не се произнася изрично по мотивите, поради които според нея съществува връзка между спора в главното производство и разпоредбите от тази директива, а само предоставя писмените становища в това отношение на жалбоподателите и Procureur fédéral (Федерален прокурор).

27 Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, за чието очертаване отговорност носи последният и чиято точност Съдът не следва да проверява, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 38 и цитираната съдебна практика).

28 В разглеждания случай запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „лице, срещу което е извършено тежко нарушение на международното хуманитарно право“ съгласно член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК трябва да се разбира като включващо понятието „жертва“, на което е дадено определение в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/29, чието тълкуване иска, за да реши дали са изпълнени условията за предприемане на действия от прокуратурата в Белгия. Ако според Съда тази директива е приложима към спора в главното производство, тълкуването на посоченото понятие „жертва“ щяло да има отражение върху разрешаването на спора.

29 След като не е съвсем очевидно, че тълкуването на Директива 2012/29 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението за неприложимост на тази директива не засяга допустимостта на преюдициалното запитване, а се отнася за съществото на поставените въпроси (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до личните данни, запазени на мобилен телефон), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 67, и от 17 октомври 2024 г., FA.RO. di YK & C., C‑16/23, EU:C:2024:886, т. 48).

По преюдициалните въпроси

30 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2012/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „жертва“, за което се отнася тази разпоредба, включва близките членове на семейството на лице, спрямо което е извършено тежко нарушение на международното хуманитарно право, или поне тези от тях, които са претърпели било душевно или емоционално страдание, било икономическа вреда, които са пряка последица от нарушението.

31 Както се посочва в точка 28 от настоящото решение, в рамките на разглеждания от нея спор запитващата юрисдикция трябва да тълкува националноправна разпоредба, а именно член 10, първа алинея, точка 1 bis от УДНПК, където се установява компетентността на националните правораздавателни органи за разглеждане на тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени извън националната територия срещу лице, което има белгийско гражданство, се ползва със статут на бежанец в Белгия или пребивава в тази държава членка от поне три години. За тази цел запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали посочената разпоредба трябва да се тълкува в съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2012/29.

32 В този контекст в самото начало трябва да се провери дали Директива 2012/29 е приложима в рамките на спор, отнасящ се за компетентността на наказателните правораздавателни органи на държава членка да се произнасят по деяния, извършени извън нейната територия, което пък може да засегна обхвата на националноправни разпоредби, предвиждащи такава компетентност.

33 Важно е да се припомни, че тази директива е приета на основание член 82, параграф 2 ДФЕС. Както следва от съображение 3 от нея, посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС оправомощава законодателя на Съюза да установи минимални правила, приложими в държавите членки, за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, по-специално във връзка с правата на жертвите на престъпления, но и правата на лицата в наказателното производство и взаимната допустимост на доказателства между държавите членки, както се предвижда в същия член 82, параграф 2, букви а)—в).

34 В това отношение трябва да се припомни, че с Директива 2012/29, както следва от наименованието ѝ, се въвеждат минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. В съображение 4 от същата директива се уточнява, че целта с нея е да се преразгледат и допълнят принципите, определени в Рамково решение 2001/220, и да се предприемат съществени стъпки напред по отношение на равнището на защита на жертвите в целия Съюз, по-специално в рамките на наказателното производство.

35 Съгласно член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2012/29 целта ѝ е да се гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват в наказателното производство.

36 За целите на прилагането на същата директива понятието „жертва“ е определено в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от нея като физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Съгласно член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от посочената директива това понятие включва и членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Освен това в член 2, параграф 1, буква б) от същата директива „членовете на семейството“ са определени като съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.

37 В Директива 2012/29 по същество се предвижда поредица права, от които трябва да се ползват тези жертви в рамките на националните наказателни производства. Първо, що се отнася до предоставянето на информация и подкрепа, в тази директива по-специално се предвиждат правото на жертвите да разбират и да бъдат разбирани, правото на получаване на информация още от първия контакт с компетентния орган и правото на получаване на информация по делото. Второ, що се отнася до участието в наказателното производство, в посочената директива, inter alia, се предвиждат правото на изслушване и правото на правна помощ. Трето, що се отнася до защитата на жертвите, включително тези със специфични нужди и децата, същата директива гарантира правото да се избягва всякакъв контакт между жертвата и извършителя на престъплението, както и правото на защита на личния живот.

38 Само в съображение 13 от Директива 2012/29 се отбелязват „жертвите на престъпления, извършени извън територията на Съюза“, като се прави уточнението, че тази директива води до прилагане на посочените в нея задължения единствено в рамките наказателните производства, протичащи в Съюза. Следователно предоставянето на права на тези жертви предполага, че държавите членки са упражнили своята компетентност да започват наказателни преследвания. Както правилно отбелязват Procureur fédéral (федерален прокурор) и Комисията в своите писмени становища, посочената директива се прилага само за наказателните производства, за които такава компетентност е предварително установена.

39 Тази констатация се потвърждава от съображение 50 от същата директива, от което следва, че тя не накърнява компетентността на държавите членки да образуват наказателни производства, нито пък прилагането на правилата за решаване на спорове по упражняване на компетентност в рамките на наказателните производства, както тези правила са определени в Рамково решение 2009/948.

40 С оглед на гореизложените съображения Директива 2012/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложима в рамките на спор, отнасящ се за компетентността на наказателните правораздавателни органи на държава членка да се произнасят по деяния, извършени извън нейната територия, и не може да засегне обхвата на националноправни разпоредби, предвиждащи такава компетентност.

По съдебните разноски

41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че

не е приложима в рамките на спор, отнасящ се за компетентността на наказателните правораздавателни органи на държава членка да се произнасят по деяния, извършени извън нейната територия, и не може да засегне обхвата на националноправни разпоредби, предвиждащи такава компетентност.

Подписи

*Език на производството: френски.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.