Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

16 април 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (EС) № 1215/2012 — Специална компетентност — Член 8, точка 1 — Множество ответници — Искове, които са в „такава тясна връзка“, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно — Понятието „такава тясна връзка“ — Понятието „привързващ ответник“ — Нарушение на член 101 ДФЕС — Директива 2014/104/ЕС — Поправяне на вредите, причинени от картел — Понятие за предприятие — Отговорност на дружеството майка и на дъщерно дружество — Решение на Комисията — Решение на национален орган за защита на конкуренцията — Вреди, настъпили извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) “

По съединени дела C‑672/23 и C‑673/23

с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия) с актове от 19 септември 2023 г., постъпили в Съда на 13 ноември 2023 г., в рамките на производства по дела

Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain,

GCC Interconnection Authority,

Kuwait Ministry of Electricity and Water,

Oman Electricity Transmission Company SAOC

срещу

Prysmian Netherlands BV,

Draka Holding BV,

Prysmian Cavi e Sistemi Srl,

Pirelli & C SpA,

Prysmian SpA,

The Goldman Sachs Group Inc.,

ABB BV,

ABB Holdings BV,

ABB AB,

ABB Ltd,

Nexans Nederland BV,

Nexans Cabling Solutions BV,

Nexans Participations SA,

Nexans SA,

Nexans France SAS (C‑672/23),

и Smurfit Kappa Europe BV,

Smurfit International BV,

Smurfit Kappa Italia SpA,

DS Smith Italy BV,

DS Smith plc,

DS Smith Packaging Italia SpA,

DS Smith Holding Italia SpA,

Toscana Ondulati SpA

срещу

Unilever Europe BV,

Unilever Supply Chain Company AG,

Unilever Italy Holdings Srl (C‑673/23)

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: F. Biltgen (докладчик), председател на състава, T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в първи състав, I. Ziemele, A. Kumin и S. Gervasoni, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: A. Lamote, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 януари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain, GCC Interconnection Authority, Kuwait Ministry of Electricity and Water и Oman Electricity Transmission Company SAOC, от J. W. de Jong, advocaat,

–за Prysmian Netherlands BV, Draka Holding BV, Prysmian Cavi e Sistemi Srl и Prysmian SpA, от R. T. Bolland, J. S. Kortmann, A. van Vugt и R. Wesseling, advocaten,

–за Pirelli & C SpA, от P. N. Malanczuk, E. Mattioli, M. J. Schaufeli и J. P. van der Klein, advocaten, I. Perego и M. Roberti, avvocati,

–за The Goldman Sachs Group Inc., от D. A. M. H. W Strik, advocate,

–за ABB BV, ABB Holdings BV, ABB AB и ABB Ltd, от W. Knibbeler, M. H. J. M. Immerzeel, E. Di Pangrazio, A. Schurink и M. Sinninghe Damsté, advocaten,

–за Nexans Nederland BV, Nexans Cabling Solutions BV, Nexans Participations SA, Nexans SA и Nexans France SAS, от H. M. Cornelissen, A. Knigge и R. van Dijken, advocaten,

–за Smurfit Kappa Europe BV, Smurfit International BV и Smurfit Kappa Italia SpA, от O. W. Brouwer, E. Di Pangrazio, A. Schurink и M. Sinninghe Damsté, advocaten,

–за DS Smith Italy BV, DS Smith plc, DS Smith Packaging Italia SpA, DS Smith Holding Italia SpA и Toscana Ondulati SpA, от M. G. Bredenoord-Spoek, J. K. de Pree и S. J. The, advocaten,

–за Unilever Europe BV, Unilever Supply Chain Company AG и Unilever Italy Holdings Srl, от R. J. G. Lamberti, C. C. A. van Rest и H. J. Vanderveen, advocaten,

–за Европейската комисия, от S. Noë, W. Wils и C. Zois, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 април 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2 Запитванията са отправени в рамките на два спора между, от една страна, Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain, GCC Interconnection Authority, Kuwait Ministry of Electricity and Water и Oman Electricity Transmission Company SAOC (тези четири предприятия наричани по-нататък заедно „EWAGB и др.“) и Prysmian Netherlands BV, Draka Holding BV, Prysmian Cavi e Sistemi Srl, Pirelli & C SpA, Prysmian SpA, The Goldman Sachs group Inc., ABB BV, ABB Holdings BV, ABB AB, ABB Ltd, Nexans Nederland BV, Nexans Cabling Solutions BV, Nexans Participations SA, Nexans SA и Nexans France SAS (тези петнадесет дружества наричани по-нататък заедно „Draka и др.“), и от друга страна, Smurfit Kappa Europe BV, Smurfit International BV, Smurfit Kappa Italia SpA, DS Smith Italy BV, DS Smith plc, DS Smith Packaging Italia SpA, DS Smith Holding Italia SpA и Toscana Ondulati SpA (тези осем дружества наричани по-нататък заедно „Smurfit Kappa и др.“) и Unilever Europe BV, Unilever Supply Chain Company AG и Unilever Italy Holdings Srl (тези три дружества наричани по-нататък заедно „Unilever и др.“) относно определянето на съда, местно компетентен да разгледа исковете за подвеждане на Draka и др. и Smurfit Kappa и др. под солидарна отговорност и за осъждането им да поправят вредите, произтичащи от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“).

Правна уредба

Регламент № 1215/2012

3 Съображения 15, 16 и 21 от Регламент № 1215/2012 гласят:

„(15)Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.

(16)Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. Това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата.

[…] (21)В името на хармоничното правораздаване е необходимо да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства, както и да се гарантира, че в различни държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Следва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време следва да се определи автономно“.

4 Глава II от този регламент, озаглавена „Компетентност“, съдържа десет раздела. В раздел 1 от нея, озаглавен „Общи разпоредби“, се съдържат членове 4—6 от посочения регламент.

5 Съгласно член 4, параграф 1 от същия регламент:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6 Член 5, параграф 1 от Регламент 1215/2012 предвижда:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

7 Член 8, точка 1 от този регламент се намира в раздел 2 от глава II, озаглавен „Специална компетентност“, и гласи:

„Срещу лице с местоживеене в държава членка може също така да бъде предявен иск:

1)когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства“.

8 Съгласно член 63, параграф 1 от посочения регламент:

„За целите на настоящия регламент търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното:

а)седалище по устав;

б)централно управление; или

в)основно място на стопанска дейност“.

Директива 2014/104/ЕС

9 Съгласно съображение 1 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1):

„Членове 101 и 102 [ДФЕС] са свързани с обществения ред и следва да се прилагат ефективно в целия [Европейски съюз] с оглед да се гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава“.

10 Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет и обхват“ и параграф 2 от него предвижда:

„С настоящата директива се установяват правила за координация на прилагането на правилата за конкуренция от страна на органите за защита на конкуренцията и прилагането на тези правила при искове за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища“.

11 Член 2 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и точки 2, 3 и 6 от него гласят:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…] 2)„нарушител“ означава предприятието или сдружението на предприятия, което е извършило нарушението на конкурентното право;

3)„национално конкурентно право“ означава разпоредбите на националното право, с които принципно се преследват същите цели като целите на член 101 и член 102 ДФЕС и които се прилагат по едно и също дело, успоредно с конкурентното право на Съюза съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 [на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)], като се изключват разпоредбите на националното право, в които се предвиждат наказателноправни санкции за физически лица, освен доколкото тези наказателноправни санкции са средство, чрез което се осигурява прилагането на правилата в областта на конкуренцията, приложими към предприятията;

[…] 6)„увредено лице“ означава лице, което е претърпяло вреда, причинена вследствие на нарушение на конкурентното право“.

12 Съгласно член 3 от същата директива, озаглавен „Право на обезщетение в пълен размер“:

„1.Държавите членки гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда, причинена от нарушение на конкурентното право, може да претендира и да получи обезщетение в пълен размер за тази вреда.

2.Обезщетението в пълен размер поставя увреденото лице в положението, в което би се намирало, ако нарушението на конкурентното право не беше извършено. Следователно то обхваща правото на обезщетение за претърпяната загуба или за пропуснатите ползи, заедно с изплащане на лихва.

3.Обезщетението в пълен размер съгласно настоящата директива не може да води до прекомерно обезщетение, независимо дали това става чрез наказателни, многократни или други видове обезщетения“.

13 Член 9 от Директива 2014/104 е озаглавен „Действие на националните решения“ и гласи:

„1.Държавите членки гарантират, че всяко нарушение на конкурентното право, установено с окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, се счита за безспорно за целите на иск за обезщетение за вреди, предявен пред техните национални съдилища съгласно член 101 или член 102 ДФЕС и националното конкурентно право.

2.Държавите членки гарантират, че когато окончателното решение по параграф 1 е постановено в друга държава членка, то може в съответствие с националното право да бъде представено пред техните национални съдилища най-малкото като prima facie доказателство за факта, че е извършено нарушение на конкурентното право, и може да бъде оценявано заедно с останалите доказателства, представени от страните, когато е приложимо.

3.Настоящият член не засяга правата и задълженията на националните съдилища съгласно член 267 ДФЕС“.

14 Член 11 от тази директива е озаглавен „Солидарна отговорност“ и параграф 1 от него предвижда:

„Държавите членки гарантират, че предприятия, които са нарушили конкурентното право чрез общо поведение, носят солидарна отговорност за вредата, причинена с нарушението на конкурентното право, което означава, че всяко от тези предприятия дължи обезщетение за вредата в пълен размер, а увреденото лице има правото да изисква обезщетение в пълен размер от всяко от тях, докато не бъде изцяло обезщетено“.

Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси

Дело C‑672/23

15 С Решение С(2014) 2139 final от 2 април 2014 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39610 — Електропроводи) Европейската комисия констатира наличието на картел в почти световен мащаб на пазарите на подводни и подземни електропроводи, в който участват 26 юридически лица, а именно:

–Nexans и Nexans France, установени във Франция,

–Prysmian SpA и Prysmian Cavi e Sistemi, установени в Италия, и бившите им дружества майки, Pirelli & C и The Goldman Sachs Group,

–J-Power Systems Corporation и дружествата майки на съвместното предприятие, Hitachi Metals Ltd и Sumitomo Electric Industries Ltd,

–VISCAS Corporation и дружествата майки на съвместното предприятие, Furukawa Electric Co. Ltd и Fujikura Ltd,

–ABB AB (по-рано), чийто правоприемник е ABB AB, установено в Швеция, и ABB Ltd, в качеството на дружество майка на ABB AB, установено в Швейцария,

–Brugg Kabel AG и Kabelwerke Brugg AG Holding,

–Silec Cable SAS, настоящото му дружество майка General Cable Corporation и бившето му дружество майка Safran SA,

–EXSYM Corporation и дружествата майки на съвместното предприятие, SWCC Showa Holdings Co. Ltd и Mitsubishi Cable Industries Ltd.,

–LS Cable & System Ltd,

–Taihan Electric Wire Co. Ltd и

–nkt cables GmbH et NKT Holding A/S.

16 Комисията приема, че в периода от 18 февруари 1999 г. до 29 януари 2009 г. тези дружества са участвали в мрежа от многостранни и двустранни срещи и са имали контакти, за да си разпределят пазарите и клиентите на проекти за подземни електропроводи и подводни електропроводи на определени територии. Тя смята, че тези тайни практики представляват продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

17 Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain, Kuwait Ministry of Electricity and Water и Oman Electricity Transmission Company са публични предприятия, на които е възложено разработването, експлоатацията и поддръжката на мрежите с високо напрежение, разположени съответно в Бахрейн, Кувейт и Оман. GCC Interconnection Authority притежава и експлоатира междусистемна инфраструктура, свързваща националните електроенергийни мрежи на държавите, членуващи в Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, а именно Обединените арабски емирства, Кралство Бахрейн, Кралство Саудитска Арабия, Султаната Оман, Катар и Кувейт.

18 EWAGB и др. сезират Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия) с установителен иск, като молят, от една страна, да се приеме, че Draka и др. са солидарно отговорни спрямо тях поради участието си в разглеждания картел, и от друга страна, че тези дружества им дължат солидарно обезщетение, чийто размер трябва да бъде определен впоследствие, за да бъдат поправени вредите, които считат, че са претърпели извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) в резултат на този картел.

19 Този установителен иск е предявен срещу няколко дружества ответници в главното производство, принадлежащи към групите Prysmian Cavi e Sistemi, ABB AB (по-рано) и Nexans. Някои от тях са установени в Нидерландия, но извън района на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам), а други — извън Нидерландия. Всички те са пряко или непряко дъщерни дружества, притежавани изцяло от предприятията, които Комисията е решила да подведе под отговорност за участие в разглеждания картел. В решението си Комисията констатира, че Prysmian Cavi e Sistemi, ABB AB (по-рано) и Nexans France са участвали в картела, и приема, че Prysmian, Pirelli & C, The Goldman Sachs Group, ABB Ltd и Nexans носят отговорност по възходяща линия в качеството си на (непреки) дружества майки на посочените участници в картела. Nexans Participations, както и Prysmian Netherlands, Draka Holding, ABB BV, ABB Holdings, Nexans Nederland и Nexans Cabling Solutions, установени в Нидерландия дружества, не са адресати на посоченото решение. Всички тези дружества ответници по нидерландското право са преки или непреки дъщерни дружества, притежавани изцяло съответно от Prysmian Cavi e Sistemi, ABB Ltd и Nexans.

20 Draka Holding, установено в Амстердам, е единственото дружество ответник със седалище в района на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) и поради това е ответникът, приет за привързващ за целите на установяването на компетентността на сезирания съд (наричан по-нататък „привързващият ответник“). То е дъщерно дружество на Prysmian Cavi e Sistemi, което притежава и целия капитал на Prysmian Netherlands. Нито Draka Holdings, нито другите установени в Нидерландия дружества ответници са адресати на решението на Комисията от 2 април 2014 г.

21 С установително решение Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) приема, че на основание член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 е компетентен да разгледа исковете, предявени срещу всички установени в Нидерландия дружества ответници. За сметка на това той постановява, че не е компетентен да разгледа исковете, предявени срещу установените извън Нидерландия дружества ответници, като приема, че не може да се изведе международна компетентност нито от член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, нито от друго правно основание. Всъщност той приема, че между исковете срещу установените в Нидерландия дружества и исковете срещу установените извън Нидерландия дружества не съществува достатъчно тясна връзка, която да обосновава разглеждането на всички тях от един и същ съд, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения.

22 EWAGB и др. обжалват това решение пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело.

23 Тази юрисдикция припомня, че установените в Нидерландия дружества ответници не са оспорили решението на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам), с което той признава, че е местно компетентен да разгледа иска не само по отношение на Draka Holding, установено в съдебния му район, но и на всички посочени като ответници дружества, които са установени в Нидерландия, но извън неговия район. Посочената юрисдикция уточнява при това положение, че съгласно националните процесуални норми решенията относно местната компетентност не подлежат на обжалване и че поради това е длъжна да приеме, че Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) е местно компетентен по отношение на всички установени в Нидерландия дружества ответници.

24 Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали е налице достатъчно тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 между, от една страна, иска срещу Draka Holding или други установени в Нидерландия дружества ответници и от друга страна, исковете срещу установените извън Нидерландия дружества ответници.

25 При тези обстоятелства Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)а)Съществува ли тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] между:

i)иск, от една страна, срещу привързващ ответник, който не е адресат на отнасящото се до картела решение на Комисията, но от който се търси отговорност по низходяща линия за установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза, и

ii)иск, от друга страна, срещу:

–съответник, който е адресат на същото решение, и/или

–съответник, който не е адресат на решението и за който се твърди, че в качеството на правен субект е част от предприятие, което според това решение носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза?

Има ли значение в това отношение

1.дали привързващият ответник, от който се търси отговорност по низходяща линия, през периода на съществуване на картела само притежава и управлява дялове;

2.при утвърдителен отговор на въпрос 4а, дали привързващият ответник, от който се търси отговорност по низходяща линия, е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти и/или в предоставянето на обхванати от картела услуги;

3.дали съответникът, адресат на решението, е определен в същото като:

i)действителен участник в картела в смисъл, че действително е участвал в споразумението(ята), за което(които) е установено, че нарушава(т) правилата на конкуренцията, и/или в съгласуваните практики, или

ii)правен субект, който е част от предприятието, което носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза;

4.дали съответникът, който не е адресат на решението, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти и/или действително е предоставял обхванатите от картела услуги;

5.дали привързващият ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, или не;

6.дали ищците са закупували продукти пряко или непряко от привързващия ответник и/или от съответника и/или са получавали услуги пряко или непряко от тях?

б)Има ли значение за отговора на въпрос 1а дали е предвидима, или не възможността срещу съответния съответник да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд? При утвърдителен отговор: представлява ли тази предвидимост отделен критерий при прилагането на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012]? Налице ли е по принцип такава предвидимост с оглед на решение Sumal от 6 октомври 2021 г. (C‑882/19, EU:C:2021:800)? Доколко от обстоятелствата, посочени във въпрос 1а, точки 1—6, в конкретния случай е предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд?

2)Следва ли при определянето на компетентността да се вземе предвид и евентуалният успех на иска срещу привързващия ответник? При утвърдителен отговор: достатъчно ли е при тази преценка да не може да се изключи a priori възможността искът да бъде уважен?

3)а)Включва ли предвиденото в правото на Съюза право на всяко лице на обезщетение за вреди от установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза и правото да претендира вреди, настъпили извън ЕИП?

б)Трябва или може ли да се приложи признатата в конкурентното право презумпция за упражняване на решаващо влияние на (глобените) дружества майки върху икономическата дейност на дъщерните дружества („презумпция Akzo“) по (гражданскоправни) дела за вреди от картел?

в)Отговаря ли междинен холдинг, който само управлява и притежава дялове, на втория критерий Sumal (извършване на икономическа дейност, която има конкретна връзка с предмета на нарушението, за което носи отговорност дружеството майка)?

4)а)При прилагането на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] могат ли различни, установени в една и съща държава членка ответници (заедно) да бъдат привързващ ответник?

б)Определя ли член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] пряко и непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право?

в)При отрицателен отговор на въпрос 4а — от което следва, че може да има само един привързващ ответник — и при утвърдителен отговор на въпрос 4б — от което следва, че член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] определя непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право, съществува ли възможност при прилагане на [тази разпоредба] за вътрешно изпращане на делото на съда по местоживеенето на ответника в същата държава членка?“.

Дело C‑673/23

26 С решение от 17 юли 2019 г. Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Орган за защита на конкуренцията и пазара, Италия) (наричан по-нататък „AGCM“) приема, че няколко предприятия, сред които Smurfit Kappa Italia и Toscana Ondulati, са извършили две отделни нарушения на член 101 ДФЕС и на членове 15 и 31 от италианския закон за защита на конкуренцията.

27 С това решение AGCM приема, от една страна, че между 2 февруари 2004 г. и 30 март 2017 г. тези предприятия са участвали в картел на италианския пазар на вълнообразния картон, за да манипулират продажните цени на този продукт и да насърчат други предприятия да участват в картела. От друга страна, той приема, че между 7 септември 2005 г. и 30 март 2017 г. основните производители на картонени опаковки са участвали в картел относно опаковъчните материали, целящ да наруши конкуренцията на италианския пазар на картонени опаковки. AGCM отбелязва също, че този втори картел има поддържаща функция спрямо картела относно вълнообразния картон.

28 Smurfit Kappa Italia, установено в Милано (Италия), DS Smith Holding Italia, установено във Вимеркате (Италия), и Toscana Ondulati, установено в Капанори (Италия), са адресати на посоченото решение, от което следва, че Smurfit Kappa Italia и Toscana Ondulati са участвали в картела. Приема се също така, че DS Smith Holding Italia носи отговорност по възходяща линия за този картел в качеството си на непряко дружество майка. За сметка на това останалите дружества жалбоподатели в главното производство, които са част от групите на Smurfit Kappa Italia и Toscana Ondulati, не са адресати на решението.

29 През периодите на нарушението Unilever и др., които са част от групата Unilever, закупуват от участващи в картелите дружества суровини и опаковъчни материали, както и опаковки от вълнообразен картон за европейските производствени съоръжения на Unilever. Unilever и др. считат, че са претърпели вреди в резултат от увеличението на цените на продуктите, закупени от участващите в картела дружества, както и от поддържането на изкуствено завишени ценови равнища („ценови чадър“) и от остатъчните последици от картела на пазара.

30 При това положение те сезират Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) с установителен иск, като молят да се приеме, че Smurfit Kappa и др. са солидарно отговорни спрямо тях поради участието си в разглеждания картел. Те също така молят тези дружества да бъдат солидарно осъдени да заплатят обезщетение, чийто размер трябва да бъде определен впоследствие, за да бъдат поправени вредите, които считат, че са претърпели в резултат на този картел.

31 Smurfit Kappa International е единственото дружество ответник със седалище в района на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) и се счита за привързващ ответник. Това дружество не е адресат на решението на AGCM от 17 юли 2019 г. То е междинно холдингово дружество, дъщерно на Smurfit Kappa Group — установено в Ирландия дружество, до което не се отнася главното производство, и дружество майка на Smurfit Kappa Europe. Последното притежава изцяло капитала на Smurfit Kappa Italia, едно от дружествата адресати на решението на AGCM от 17 юли 2019 г.

32 С установително решение Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) приема, че е международно и местно компетентен да разгледа исковете срещу установените в Нидерландия дружества, но и срещу тези, установени извън Нидерландия.

33 Всъщност, от една страна, той приема, че е компетентен да разгледа иска, предявен срещу Smurfit International, единственото дружество ответник в производството пред него, което е установено в Амстердам (Нидерландия) и следователно в неговия съдебен район, но също и исковете срещу всички установени в Нидерландия дружества, на основанието, че между всички тези искове съществува връзка, която обосновава съвместното им разглеждане от съображения за ефективност. От друга страна, той приема, че между исковете срещу всички установени в Нидерландия дружества и исковете срещу установените извън Нидерландия дружества съществува достатъчно тясна връзка, която обосновава по всички тях да се произнесе един и същ съд, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения.

34 Smurfit Kappa и др. обжалват това решение пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело.

35 Тази юрисдикция припомня, че установените в Нидерландия дружества не са оспорили на първа инстанция компетентността на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) и че съгласно националните процесуални норми решенията относно местната компетентност не подлежат на обжалване пред нея. Тя посочва, че следователно е длъжна да приеме, че този съд е местно компетентен да разгледа не само иска срещу Smurfit International — което в случая е единственото дружество, установено в неговия съдебен район, и макар да не е адресат на решението на AGCM, става привързващ ответник с оглед на мястото си на установяване — но и исковете срещу всички дружества ответници в производството пред него, които са установени в Нидерландия.

36 Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно международната компетентност на посочения съд по отношение на исковете срещу дружествата, установени извън Нидерландия. Тя иска по същество да се установи дали е налице достатъчно тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 между, от една страна, иска срещу Smurfit International и/или други установени в Нидерландия дружества и от друга страна, исковете срещу установените извън Нидерландия дружества.

37 При тези обстоятелства Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)а)Съществува ли тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] между:

i)иск, от една страна, срещу привързващ ответник, който не е адресат на решение на националния орган за защита на конкуренцията, но от който се търси отговорност по възходяща линия за установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза […], и

ii)иск, от друга страна, срещу:

–съответник, който е адресат на същото решение, и/или

–съответник, който не е адресат на решението и за който се твърди, че в качеството на правен субект е част от предприятие, което според това решение носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза?

Има ли значение в това отношение

1.дали привързващият ответник, от който се търси отговорност по възходяща линия, през периода на съществуване на картела само притежава и управлява дялове;

2.при утвърдителен отговор на въпрос 4а, дали привързващият ответник, от който се търси отговорност по възходяща линия, е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти и/или в предоставянето на обхванати от картела услуги;

3.дали привързващият ответник е установен в държавата членка, в която националният орган за защита на конкуренцията е установил на националния пазар (само) едно нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза;

4.дали съответникът, адресат на решението, е определен в същото като:

i)действителен участник в картела в смисъл, че действително е участвал в споразумението(ята), за което(които) е установено, че нарушава(т) правилата на конкуренцията, и/или в съгласуваните практики, или

ii)правен субект, който е част от предприятието, което носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза;

5.дали съответникът, който не е адресат на решението, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти и/или действително е предоставял обхванатите от картела услуги;

6.дали привързващият ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, или не;

7.дали ищците са закупували продукти пряко или непряко от привързващия ответник и/или от съответника и/или са получавали услуги пряко или непряко от тях?

б)Има ли значение за отговора на въпрос 1а дали е предвидима, или не възможността срещу съответния съответник да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд? При утвърдителен отговор: представлява ли тази предвидимост отделен критерий при прилагането на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012]? Налице ли е по принцип такава предвидимост с оглед на решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800? Доколко от обстоятелствата, посочени във въпрос 1а, точки 1—6, в конкретния случай е предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд?

2)Следва ли при определянето на компетентността да се вземе предвид и евентуалният успех на иска срещу привързващия ответник? При утвърдителен отговор: достатъчно ли е при тази преценка да не може да се изключи a priori възможността искът да бъде уважен?

3)Трябва или може ли да се приложи признатата в конкурентното право презумпция за упражняване на решаващо влияние на (глобените) дружества майки върху икономическата дейност на дъщерните дружества („презумпция Akzo“) по (гражданскоправни) дела за вреди от картел?

4)а)При прилагането на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] могат ли различни, установени в една и съща държава членка ответници (заедно) да бъдат привързващ ответник?

б)Определя ли член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] пряко и непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право?

в)При отрицателен отговор на въпрос 4а — от което следва, че може да има само един привързващ ответник — и при утвърдителен отговор на въпрос 4б — от което следва, че член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] определя непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право, съществува ли възможност при прилагане на член 8, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] за вътрешно изпращане на делото на съда по местоживеенето на ответника в същата държава членка?“.

Производството пред Съда

38 С решение на председателя на Съда от 18 януари 2024 г. дела C‑672/23 и C‑673/23 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение, с което се слага край на производството, в съответствие с член 54 от Процедурния правилник на Съда.

По преюдициалните въпроси

По първите въпроси, буква a)

39 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 15 юли 2021 г., Ministrstvo za obrambo, C‑742/19, EU:C:2021:597, т. 31).

40 В случая от актовете за преюдициално запитване е видно, че с първите въпроси, буква а), които по същество са формулирани по сходен начин по дела C‑672/23 и C‑673/23, запитващата юрисдикция иска да се установи дали някои от обстоятелствата по тези дела разкриват наличие на достатъчно тясна връзка с оглед на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е адресат на съответното решение на националния орган или органа на Съюза за защита на конкуренцията, но от който се търси отговорност по низходяща или възходяща линия за нарушение на конкурентното право на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятието, което според това решение носи отговорност за установеното нарушение, и от друга страна, искове срещу съответници, независимо дали са адресати на това решение, която връзка би могла да обоснове международната компетентност на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) да ги разгледа.

41 Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали за преценката за наличие на такава връзка са релевантни обстоятелства, като, първо, че привързващият ответник само притежава и управлява дялове, второ, че евентуално е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти или в предоставянето на обхванати от картела услуги, трето, че привързващият ответник е установен в държавата членка, в която е констатирано нарушението на конкурентното право, четвърто, че съответникът, адресат на разглежданото решение, е определен като действителен участник в нарушението или като субект, който е част от предприятието, което се счита, че носи отговорност за нарушението, пето, че съответникът, който не е адресат, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти или действително е предоставял обхванатите от картела услуги, шесто, че привързващият ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, и седмо, че ищците са закупували продукти пряко или непряко от привързващия ответник и/или от съответника или са получавали услуги пряко или непряко от тях.

42 При това положение следва да се приеме, че с първите въпроси, буква а) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение.

43 Най-напред следва да се припомни, че тъй като Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), на свой ред заменил Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на по-ранните правни актове важи и за Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“ (решение от 15 юли 2021 г., Volvo и др., C‑30/20, EU:C:2021:604, т. 28 и цитираната съдебна практика).

44 Такъв е случаят, от една страна, с член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 и от друга страна, с член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, които по същество са формулирани по сходен начин, така че тези разпоредби могат да се квалифицират като „еквивалентни“ по смисъла на съдебната практика, посочена в предходната точка от настоящото решение (вж. в този смисъл решения от 15 юли 2021 г., Volvo и др., C‑30/20, EU:C:2021:604, т. 29, и от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 24).

45 Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент 1215/2012 искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Член 63, параграф 1 от този регламент предвижда, че за целите на посочения регламент търговските дружества и другите юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното седалище по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност. Това правило за компетентност на съдилищата на държавата членка по местоживеенето на ответника обаче е предвидено в посочения член 4, параграф 1 „при условията“ на другите разпоредби от Регламент № 1215/2012. Всъщност, докато съгласно съображение 15 от този регламент това правило за компетентност представлява принципно правило, посоченият регламент предвижда редица изключения (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2025 г., BSH Hausgeräte, C‑339/22, EU:C:2025:108, т. 29 и 30). Сред тях член 8 от същия регламент предвижда изключения от това принципно правило за свързани искове.

46 В това отношение член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 предвижда, че срещу лице с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск, когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в „такава тясна връзка“, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

47 Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на този регламент трябва да бъдат тълкувани самостоятелно, въз основа на систематиката и целите му (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., BNP Paribas, C‑567/21, EU:C:2023:452, т. 43).

48 Както е видно от съображения 16 и 21 от Регламент № 1215/2012, целта на предвиденото в член 8, точка 1 от него правило за специална компетентност е да се улесни доброто правораздаване, да се намали до минимум опасността от успоредни производства и да се предотврати постановяването на противоречащи си съдебни решения в отделни производства в различни държави членки (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2023 г., Beverage City Polska, C‑832/21, EU:C:2023:635, т. 34 и цитираната съдебна практика).

49 Това правило за специална компетентност, тъй като дерогира посочения в член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 принцип, че компетентността се основава на местоживеенето на ответника, подлежи на стриктно тълкуване, което не излиза извън хипотезите, изрично предвидени в този регламент (решение от 7 септември 2023 г., Beverage City Polska, C‑832/21, EU:C:2023:635, т. 35 и цитираната съдебна практика).

50 За целите на прилагането на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се провери дали между различните искове, предявени от един и същ ищец срещу различни ответници, съществува такава връзка, че да е целесъобразно те да бъдат решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения, ако исковете бъдат разгледани в отделни производства. Наличието на такава връзка трябва да бъде преценено с оглед на всички обстоятелства в случая, по-специално с оглед на риска от противоречащи си съдебни решения.

51 В това отношение, за да се разглеждат решенията като противоречащи си, не е достатъчно да съществува различие в разрешаването на спора, а е необходимо и това различие да се вписва в рамките на едни и същи фактически и правни обстоятелства (решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 20 и цитираната съдебна практика).

52 Съдът обаче е постановил, че правилото, залегнало в член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, няма как да се тълкува в смисъл, че може да позволи на даден ищец да предяви иск срещу множество ответници само с цел по отношение на някой от тях да бъде изключена компетентността на съдилищата на държавата, в която този ответник има местоживеене, и така ищецът да заобиколи правилото за компетентност, съдържащо се в тази разпоредба, като създава или поддържа изкуствено условията за прилагане на споменатата разпоредба (решение от 7 септември 2023 г., Beverage City Polska, C‑832/21, EU:C:2023:635, т. 43 и цитираната съдебна практика).

53 Следователно запитващата юрисдикция трябва да прецени дали по отношение на исковете, предявени срещу различните ответници в главното първоинстанционно производство, са налице едни и същи правни и фактически обстоятелства, като отчете всички релевантни обстоятелства по делото, поставено за разглеждане пред нея, и да се увери, че претенциите, предявени срещу единствения съответник, местоживеенето на когото поражда компетентността на сезирания съд, нямат за цел изкуствено да отговорят на условията за прилагане на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2023 г., Beverage City Polska, C‑832/21, EU:C:2023:635, т. 42 и 45).

54 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че условието да са налице едни и същи фактически и правни обстоятелства, е изпълнено по-специално когато срещу няколко предприятия, които са участвали в установено в решение на Комисията единно продължено нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, са предявени искове с оглед на участието им в това нарушение, въпреки че са участвали на различно място и по различно време в извършването му (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335 т. 21).

55 Съдът е постановил също, че фактът, че солидарната отговорност на дружеството майка и неговото дъщерно дружество за нарушението на правилата на Съюза в областта на конкуренцията не е установена с окончателно решение на Комисията, не е пречка по отношение на такива искове да се приложи член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 30).

56 Всъщност Съдът е постановил, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 се прилага в случай на искове, предявени едновременно срещу дружество майка и негово дъщерно дружество, с което първото образува стопанска единица, с оглед на участието на второто дружество в нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, установено с решение на национален орган за защита на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 33).

57 На второ място, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато е установено, че дадено дружество майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, самото съществуване на тази стопанска единица, извършила нарушението, е от решаващо значение за определянето на отговорността на едното или на другото дружество, формиращо предприятието, за антиконкурентното поведение на същото предприятие. В това отношение понятието „предприятие“, а чрез него и понятието „стопанска единица“ по право водят до солидарна отговорност на субектите, образуващи стопанската единица към момента на извършване на нарушението (решение от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 29 и цитираната съдебна практика).

58 На трето място, съгласно практиката на Съда отделните юридически лица, организирани под формата на група, образуват едно и също предприятие, ако не определят самостоятелно своето поведение на съответния пазар, а с оглед по-специално на икономическите, организационните и юридическите връзки между тях и дружество майка за тази цел търпят последиците от действителното упражняване на решаващо влияние от тази ръководна единица (решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 108 и цитираната съдебна практика).

59 В това отношение следва да се припомни, че в особените случаи, в които дружество майка притежава пряко или непряко целия или почти целия капитал на свое дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията, се прилага оборимата презумпция, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (решение от 26 октомври 2017 г., Global Steel Wire и др./Комисия, C‑457/16 P и C‑459/16 P—C‑461/16 P, EU:C:2017:819, т. 84 и цитираната съдебна практика).

60 Всъщност презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние се основава не на притежаването на целия или почти целия дружествен капитал на дъщерното дружество, а на степента на контрол на дружеството майка върху дъщерното му дружество, която предполага това притежаване (решение от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group/Комисия, C‑595/18 P, EU:C:2021:73, т. 35).

61 Въпреки това, макар фактът, че дадено дружество притежава почти целия дружествен капитал на друго дружество, да е много силен показател за притежаването на такъв контрол, той не позволява да се изключи със сигурност, че едно или няколко други лица могат да притежават, самостоятелно или съвместно, правомощието за вземане на решения, тъй като по-специално собствеността на дружествения капитал може да е била отделена от правата на глас (решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 110).

62 За да образува заедно с дъщерното си дружество едно и също предприятие, дружеството майка трябва да упражнява контрол върху поведението на своето дъщерно дружество, което може да бъде доказано, като се установи или че дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, и при това то действително е било упражнено, или че дъщерното дружество не определя самостоятелно поведението си на пазара, а прилага по същество дадените му от дружеството майка указания, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 111).

63 Съдът е постановил също, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че когато са предявени искове срещу дружество майка и негово дъщерно дружество, с които се иска тези дружества да бъдат осъдени солидарно да поправят вредите, претърпени в резултат на извършено от дъщерното дружество нарушение на правилата на конкуренцията, посочената разпоредба допуска възможността сезираният с тези искове съд по местоживеенето на дружеството майка да установи международната си компетентност, като се основе на презумпцията, според която, когато дружество майка притежава пряко или непряко целия или почти целия капитал на негово дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията, дружеството майка упражнява решаващо влияние върху това дъщерно дружество, при условие че тези ответници не са лишени от възможността да се позовават на доказателствени индиции, въз основа на които може да се допусне или че дружеството майка не притежава пряко или непряко целия или почти целия капитал на посоченото дъщерно дружество, или че тази презумпция все пак трябва да бъде оборена (решение от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 47).

64 На четвърто място, от практиката на Съда следва, че що се отнася до отговорността на дъщерно дружество за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, за което е установено, че е извършено от дружество майка, увреденото от това нарушение лице може да търси гражданска отговорност от дъщерно дружество на това дружество майка, а не от дружеството майка. Това дъщерно дружество обаче може да бъде подведено под отговорност само ако увреденото лице докаже или въз основа на предварително прието от Комисията или от националния орган за защита на конкуренцията решение, или по какъвто и да е друг начин, от една страна, че към момента на извършване на нарушението дъщерното дружество не е определяло самостоятелно пазарното си поведение, а е прилагало по същество указанията на своето дружество майка, като се имат предвид икономическите, организационните и правните връзки между двата субекта, поради което те образуват една и съща стопанска единица и следователно едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, което е извършител на неправомерното деяние, и от друга страна, че съществува конкретна връзка между икономическата дейност на дъщерното дружество и предмета на нарушението, за което е прието, че дружеството майка носи отговорност (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 51).

65 Важно е да се добави, че понятието „предприятие“ по смисъла на член 101 ДФЕС е функционално понятие, поради което съставляващата го стопанска единица трябва да се определи от гледна точка на предмета на съответното неправомерно поведение. В това отношение са ирелевантни извършените впоследствие преструктуриране, прехвърляне или други правни или организационни промени (вж. в този смисъл решения от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др., C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 46, и от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 46).

66 Следователно едно и също дружество майка може да бъде част от няколко стопански единици, състоящи се, в зависимост от разглежданата икономическа дейност, от него самото и от различни комбинации от дъщерните му дружества, всички принадлежащи към една и съща група от дружества. Ако това не беше така, щеше да има опасност дъщерно дружество, което е част от такава група, да носи отговорност за нарушения, извършени в рамките на икономически дейности без никаква връзка със собствената му дейност и в които то изобщо не е участвало, дори непряко (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 47).

67 В това отношение, макар Съдът да е постановил, че субектите, задължени да поправят вредите, причинени от картел или практика, забранени от член 101 ДФЕС, са предприятията, които по смисъла на тази разпоредба са участвали в картела или практиката, възможността, призната на увреденото от антиконкурентна практика лице, да ангажира в рамките на иск за обезщетение за вреди отговорността на дъщерно дружество, а не тази на дружеството майка, не може да се предоставя автоматично срещу което и да е дъщерно дружество на дружеството майка (вж. в този смисъл решения от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др., C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 32, и от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 46).

68 Съответно, за да се установи наличието на стопанска единица между дружество майка и едно от дъщерните му дружества, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 64 от настоящото решение, ищецът трябва да докаже наличието не само на икономически, организационни и правни връзки между тези дружества, но и на конкретна връзка между икономическата дейност на това дъщерно дружество и предмета на нарушението, за което е прието, че дружеството майка носи отговорност.

69 Както отбелязва генералният адвокат в точка 74 от заключението си, такъв е по-специално случаят или когато антиконкурентното споразумение, сключено от дружеството майка или непрякото дружество майка, се отнася до същите продукти като търгуваните от дъщерното или непрякото дъщерно дружество, или когато на това дъщерно или непряко дъщерно дружество е възложено производството, продажбата, доставката или дистрибуцията на тези продукти, както и доставката на обхванатите от картела услуги.

70 Когато неправомерното поведение не е установено в решение, прието от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията в приложение на член 101 ДФЕС, дъщерното дружество на дружество майка, упреквано за нарушение, има право да оспори не само принадлежността си към същото предприятие като дружеството майка, но и съществуването на твърдяното нарушение (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 60).

71 Обстоятелството дали местоживеенето на привързващия ответник е в държавата членка, в която националният орган за защита на конкуренцията е установил нарушение на забраната на картелите съгласно правото на Съюза на националния пазар, само по себе си е без значение за наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 между иска срещу този ответник и исковете срещу останалите ответници.

72 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, другите посочени от запитващата юрисдикция обстоятелства, и по-конкретно упоменаването на съответните дружества в решения на Комисията или на национален орган за защита на конкуренцията като „участници в картела“, са релевантни не за критерия за наличието на тясна връзка между исковете сами по себе си, а единствено за фактическото доказване на наличието на такава връзка.

73 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първите въпроси, буква а) следва да се отговори, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение.

По първите въпроси, буква б)

74 С първите въпроси, буква б), формулирани по идентичен начин по дела C‑672/23 и C‑673/23, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, като самостоятелен критерий следва да се отчете дали е била предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд.

75 В това отношение следва да се отбележи, че текстът на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 не въздига в самостоятелен критерий за компетентност предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд. Тази разпоредба предвижда само, че се прилага, когато исковете са в „такава тясна връзка“, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно.

76 От съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 обаче следва, че предвидимостта на компетентността на съдилищата е една от целите на правилата за компетентност, тъй като тя трябва да позволява едновременно на ищеца лесно да определи съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован.

77 Така търсената предвидимост преследва целта за правна сигурност, която се състои в укрепване на правната защита на установените в Съюза лица (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., FTI Touristik (Международен елемент), C‑774/22, EU:C:2024:646, т. 33).

78 От практиката на Съда следва също, че изискването за предвидимост не е самостоятелен критерий в допълнение към условията по член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Това изискване е изпълнено, когато за ответниците е било предвидимо, че срещу тях може да бъде предявен иск в държавата членка, в която поне един от тях има местоживеене (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 81 и цитираната съдебна практика).

79 Принципът на правна сигурност изисква по-специално правилата за специална компетентност да се тълкуват така, че да позволяват на нормално осведомен ответник разумно да предвиди пред кой съд, различен от съда на държавата по неговото местоживеене, може да бъде предявен иск срещу него (решение от 13 юли 2006 г., Reisch Montage, C‑103/05, EU:C:2006:471, т. 25 и цитираната съдебна практика).

80 Както по същество посочва генералният адвокат в точки 81—84 от заключението си, предвидимостта е общ принцип, уреждащ правилата за компетентност, който се конкретизира чрез критериите, които следва да се вземат предвид, за да се прецени дали е налице тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Следователно понятията в този регламент не могат да се тълкуват в противоречие с този принцип. Той е спазен особено когато за ответника като цяло са предвидими случаите, в които е налице „такава тясна връзка“. В това отношение е достатъчно нормално осведоменият ответник да може разумно да предвиди пред кой съд, различен от съда на държавата по неговото местоживеене, може да бъде предявен иск срещу него. Що се отнася по-конкретно до исковете за обезщетение за вреди на основание на конкурентното право, това е така, когато ответникът е участвал в единно нарушение на член 101 ДФЕС като част от предприятие. Трябва да се приеме, че с това участие той е създал тясна връзка с другите участници и може разумно да предвиди, че срещу него може да бъде предявен иск пред съда по седалището на друга част от това предприятие.

81 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първите въпроси, буква б) следва да се отговори, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, не е самостоятелен критерий, а трябва да бъде отчетена като общ принцип при прилагане на предвиденото в тази разпоредба правило за специална компетентност.

По вторите въпроси по дела C‑672/23 и C‑673/23, както и по третия въпрос, букви а)—в) по дело C‑672/23 и по третия въпрос по дело C‑673/23

82 С вторите въпроси по дела C‑672/23 и C‑673/23, както и с третия въпрос, букви а)—в) по дело C‑672/23 и с третия въпрос по дело C‑673/23 запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи в каква степен за целите на прилагането на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 следва да се вземат предвид някои обстоятелства, свързани с основателността на исковете в главните производства. Тя иска по-специално да се установи дали следва да се вземе предвид вероятността от уважаване на иска, предявен срещу привързващия ответник, по-специално когато този иск цели поправяне на претърпените извън ЕИП вреди, и дали за тази цел могат да се приемат като косвени доказателства прилагането на признатата в конкурентното право презумпция за решаващо влияние на дружествата майки, както и обстоятелството, че междинен холдинг, който само притежава и управлява дялове, отговаря на критерия за наличие на конкретна връзка между икономическата му дейност и предмета на нарушението, за което е прието, че дружеството майка носи отговорност.

83 Тъй като запитващата юрисдикция е сезирана с въпрос относно международната компетентност по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, въпросите, посочени в предходната точка от настоящото решение, са полезни за решаването на тези спорове само доколкото се отнасят до определянето на тази компетентност. С оглед на това в светлината на цитираната в точка 39 от настоящото решение съдебна практика Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени.

84 При това положение следва да се приеме, че с вторите въпроси по дела C‑672/23 и C‑673/23, както и с третия въпрос, букви а)—в) по дело C‑672/23 и с третия въпрос по дело C‑673/23, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, е важно да се вземе предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на претърпените извън ЕИП вреди, като признак, че ищецът не е създал изкуствено условията за прилагане на тази разпоредба.

85 На първо място, важно е да се припомни, че когато проверява международната си компетентност, сезираният съд не проверява нито допустимостта, нито основателността на иска, а само факторите на привързване с държавата по местонахождението му, които могат да обосноват неговата компетентност с оглед на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 (решение от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 41).

86 Всъщност целта за правна сигурност изисква сезираният съд да може да се произнася по собствената си компетентност, без да се налага да разглежда делото по същество (вж. в този смисъл решения от 28 януари 2015 г., Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 61, и от 29 юли 2024 г., FTI Touristik (Международен елемент), C‑774/22, EU:C:2024:646, т. 33 и цитираната съдебна практика).

87 На второ място, следва да се отбележи, че Съдът все пак е постановил, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 не може да се тълкува в смисъл, че позволява на даден ищец да предявява иск срещу множество ответници само с цел по отношение на някой от тях да бъде изключена компетентността на съдилищата на държавата членка, в която този ответник има местоживеене, и така да заобикаля правилото за компетентност, съдържащо се в тази разпоредба, като създава или поддържа изкуствено условията за прилагане на споменатата разпоредба (решение от 7 септември 2023 г., Beverage City Polska, C‑832/21, EU:C:2023:635, т. 43 и цитираната съдебна практика).

88 В това отношение Съдът е приел, че тази хипотеза на заобикаляне на правилата за компетентност е изключена, когато към датата на образуване на производството съществува тясна връзка между исковете срещу всеки от ответниците, в смисъл че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства (вж. по аналогия решения от 11 октомври 2007 г., Freeport, C‑98/06, EU:C:2007:595, т. 52 и 54, от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 28, и от 7 септември 2023 г., Beverage City Polska, C‑832/21, EU:C:2023:635, т. 44 и цитираната съдебна практика).

89 От това следва, че когато свързани искове по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 са предявени пред един и същи съд, последният може да констатира, че е налице заобикаляне на или злоупотреба с това правило на компетентност, само когато доказателства му позволяват да заключи, че ищецът е създал или поддържа изкуствено условията за прилагане на посочената разпоредба (вж. по аналогия решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335 т. 29).

90 За тази цел не е достатъчно искът срещу привързващия ответник да изглежда неоснователен. Към момента на предявяването му той трябва да е явно неоснователен или изкуствено конструиран, или пък ищецът да няма никакъв действителен правен интерес от неговото предявяване (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2006 г., Reisch Montage, C‑103/05, EU:C:2006:471, т. 31 и 32).

91 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, явната неоснователност на иска, предявен срещу привързващия ответник, може да е признак, че ищецът изкуствено е създал условията за прилагане на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012.

92 На трето място, що се отнася до въпроса дали вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник може да бъде взета предвид като признак, за да се прецени дали ищецът е възнамерявал да заобиколи правилото за компетентност, предвидено в член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, следва да се припомни, първо, че съгласно член 1, параграф 1, член 2, точка 6 и член 3, параграф 1 от Директива 2014/104 всяко физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда, причинена от нарушение на конкурентното право по смисъла на член 101 ДФЕС, трябва да може да претендира и да получи обезщетение в пълен размер за тази вреда, когато съществува причинно-следствена връзка между вредата и картел или практика, забранен(а) от член 101 (вж. по-специално решение от 12 декември 2019 г., Otis Gesellschaft и др., C‑435/18, EU:C:2019:1069, т. 22, 23 и 30 и цитираната съдебна практика).

93 Когато на вътрешния пазар е приведен в действие картел, компетентността на Съюза да прилага правилата си в областта на конкуренцията по отношение на такова поведение попада в обхвата на принципа на териториалност, общопризнат в международното право (вж. в този смисъл решение от 27 септември 1988 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, 89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, EU:C:1988:447, т. 17 и 18).

94 В това отношение, както следва от съображение 1 от Директива 2014/104, ефективното прилагане на конкурентното право на Съюза в целия вътрешен пазар е необходимо, за да се избегне нарушаване на конкуренцията в рамките на този пазар. Исковете за обезщетение за вреди пред националните съдилища могат съществено да допринесат за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в Съюза (решение от 14 юни 2011 г., Pfleiderer, C‑360/09, EU:C:2011:389, т. 29 и цитираната съдебна практика).

95 Без значение е, че вредите, чието поправяне се иска, са настъпили извън територията на Съюза, стига те да са в причинно-следствена връзка с антиконкурентното поведение, за което се търси отговорност.

96 Следователно фактът, че вредите, изтъкнати в подкрепа на иск за обезщетение за причинени от картел вреди, предявен пред съд на държава членка, са настъпили извън ЕИП, сам по себе си не позволява този иск да се разглежда като явно неоснователен на етапа на проверката на международната компетентност на сезирания съд.

97 Второ, следва да се припомни, че що се отнася до прилагането на презумпцията за наличие на решаващо влияние, упражнявано от дружество майка върху икономическата дейност на неговото дъщерно дружество, от практиката на Съда следва, че понятието „предприятие“ по смисъла на правилата на Съюза в областта на конкуренцията не може да има различен обхват в зависимост от това дали става въпрос за налагане на глоби или за упражняване на правото на искове за обезщетение за вреди вследствие на нарушение на тези правила (вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др., C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 47).

98 Всъщност прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията от публичните органи (public enforcement), от една страна, и исковете за вреди от нарушение на тези правила (private enforcement), от друга страна, са част от единна система за прилагане на посочените правила, която цели да санкционира антиконкурентните действия на предприятията и да ги възпре от извършването на такива действия (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 37).

99 Освен това от постоянната съдебна практика следва, че презумпцията за упражняване на решаващо влияние и за отговорност на дружеството майка, развита в рамките на обжалването на решенията на Комисията, приети на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да намери приложение и в случай че физическо или юридическо лице предяви иск, с който твърди, че е претърпяло вреди вследствие на участието на дружество в нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, и който иск е насочен срещу друго дружество, което притежава целия или почти целия капитал на първото (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2025 г., Athenian Brewery и Heineken, C‑393/23, EU:C:2025:85, т. 39).

100 От това следва, че оборимата презумпция, че дружество майка, което притежава пряко или непряко целия или почти целия капитал на своето дъщерно дружество, упражнява решаващо влияние върху него, може да се приложи по отношение на исковете за обезщетение за вреди от нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Само за целите на проверката на международната компетентност по член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 е достатъчно националният съд да констатира, че не е изключено при предявяване на този иск за вреди съответните ответници да са част от едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право.

101 Трето, що се отнася до наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг, който само управлява и притежава дялове, и предмета на нарушението, извършено от непряко дружество майка, следва да се посочи, както отбелязва генералният адвокат в точка 62 от заключението си, че такъв холдинг, разглеждан отделно, само притежава и управлява акции и сам по себе си не се намесва на пазара.

102 Само обстоятелството обаче, че правноорганизационната форма на лицето, подведено под отговорност за поведението на дъщерното дружество, е на холдинг, не е пречка за това подвеждане под отговорност (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2013 г., Комисия/Stichting Administratiekantoor Portielje, C‑440/11 P, EU:C:2013:514, т. 43, и от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 101—116).

103 Както следва от точки 57—63 от настоящото решение, от междинен холдинг може да се търси отговорност за икономическата дейност на дъщерно дружество, когато въпреки собствената си правосубектност това дъщерно дружество не определя самостоятелно поведението си на пазара, а по същество следва насоките, определени от неговото дружество майка. Това е така по-специално когато дъщерно дружество на междинния холдинг, върху което последният упражнява решаващо влияние, извършва икономическа дейност, която има конкретна връзка с предмета на нарушението, извършено от непрякото дружество майка.

104 С оглед на гореизложеното на вторите въпроси по дела C‑672/23 и C‑673/23, както и на третия въпрос, букви а)—в) по дело C‑672/23 и на третия въпрос по дело C‑673/23 следва да се отговори, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, не следва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник. Тя обаче може да бъде взета предвид като признак, че ищецът не е създал изкуствено условията за прилагане на тази разпоредба. Фактът, че вредите, претендирани пред съд на държава членка в рамките на иск за обезщетение за вреди по реда на картелното право, са настъпили извън ЕИП, не означава сам по себе си, че за целите на проверката на международната компетентност на този съд искът трябва да бъде определен като явно неоснователен.

По четвъртите въпроси, буква б)

105 С четвъртите въпроси, буква б), формулирани по идентичен начин по дела C‑672/23 и C‑673/23, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник.

106 Съгласно член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 „[с]рещу лице с местоживеене в държава членка може също така да бъде предявен иск, когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства“. Съответно тази разпоредба се отнася до съда по местоживеенето на един от ответниците, както е определен в правото на съответната държава членка.

107 Съдът приема, че изразът „съдилищата по местоживеенето“ на дадена страна трябва да се разбира в смисъл, от една страна, че обозначава държавата членка, чиито съдилища са компетентни, и от друга страна, че предоставя пряко и непосредствено както международна, така и местна компетентност на съда по мястото, където са настъпили вредите (вж. в този смисъл решения от 3 май 2007 г., Color Drack, C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 30, от 15 юли 2021 г., Volvo и др., C‑30/20, EU:C:2021:604, т. 33, от 30 юни 2022 г., Allianz Elementar Versicherung, C‑652/20, EU:C:2022:514, т. 37, 38 и 42, и от 29 юли 2024 г., FTI Touristik (Международен елемент), C‑774/22, EU:C:2024:646, т. 42).

108 За сметка на това, когато в Регламент № 1215/2012 се говори за „съдилищата на държава членка“, по-специално в член 4, параграф 1, член 7, точка 6 или член 11, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012, този израз се отнася само до международната компетентност на съдилищата на тази държава членка (вж. в този смисъл решения от 30 юни 2022 г., Allianz Elementar Versicherung, C‑652/20, EU:C:2022:514, т. 37, 38 и 42, и от 29 юли 2024 г., FTI Touristik (Международен елемент), C‑774/22, EU:C:2024:646, т. 42).

109 Що се отнася до това кой съд в така определената държава членка е компетентен, от самия текст на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, както е тълкуван от Съда, следва, че тази разпоредба предоставя пряко и непосредствено както международна, така и местна компетентност на съда по мястото, където е местоживеенето на един от ответниците.

110 Както отбелязва генералният адвокат в точка 92 от заключението си, това тълкуване намира подкрепа в доклада на П. Женар (P. Jenard) по Конвенцията от 27 септември 1968 г. (OB С 59, 1979 г., стр. 44), от който следва, що се отнася до член 6, точка 1 от тази конвенция, на който съответства член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, че предвиденото в него правило за компетентност трябва да се разбира в смисъл, че определя като компетентен съд съда, в чийто район е местоживеенето на един от ответниците.

111 Подобно тълкуване отговаря и на изискванията за добро правораздаване, доколкото позволява едновременно ефективното водене на производството по спора, събирането и оценката на доказателствата само от един съд, както и предотвратяването на риска от противоречащи си съдебни актове (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2025 г., Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, C‑34/24, EU:C:2025:936, т. 73).

112 Важно е да се отбележи, че с оглед на особеностите на делата в областта на конкурентното право, и по-специално на обстоятелството, че за предявяването на искове за обезщетение за вреди за нарушение на това право по принцип е необходим сложен фактологичен и икономически анализ, обединяването на индивидуалните претенции може да улесни както упражняването на правото на обезщетение от увредените лица, така и задачата на сезирания съд. Съответно в контекста на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 техническата сложност на правилата, приложими към исковете за обезщетение за вреди поради нарушения на разпоредбите на конкурентното право, може да бъде оправдае съсредоточаване на компетентността (вж. в този смисъл решение от 2 декември 2025 г., Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, C‑34/24, EU:C:2025:936, т. 74 и цитираната съдебна практика).

113 С оглед на гореизложеното на четвъртите въпроси, буква б) следва да се отговори, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник.

По четвъртите въпроси, буква в)

114 С четвъртите въпроси, буква в) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, определен за местно компетентен от националното право.

115 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че е малко вероятно във висящите пред нея дела Draka Holding и Smurfit Kappa International да бъдат привързващите ответници. Според нея такова качество трябва да имат други ответници, които са установени в Нидерландия, но се намират извън района на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам).

116 В това отношение следва да се припомни, че Регламент № 1215/2012 има за цел в областта на сътрудничеството по граждански и търговски дела да укрепи опростената и ефикасна система на правилата за решаване на спорове за компетентност, за признаване и за изпълнение на съдебните решения, за да се улесни съдебното сътрудничество и се спомогне за постигане на поставената пред Съюза цел да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (решение от 6 октомври 2021 г., TOTO и Vianini Lavori, C‑581/20, EU:C:2021:808, т. 67).

117 От нито една разпоредба на този регламент не следва, че той не допуска съд на държава членка да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка.

118 Посоченият регламент има за цел не да уеднакви вътрешните процесуални норми на държавите членки, а да разпредели съдебната компетентност за решаване на спорове по граждански и търговски дела в отношенията между държавите членки (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., TOTO и Vianini Lavori, C‑581/20, EU:C:2021:808, т. 68).

119 Освен това от постоянната съдебна практика следва, че що се отнася до процесуалните норми, трябва да се вземат предвид националните процесуални норми, приложими пред сезирания съд, при условие че прилагането им не накърнява полезното действие на Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 36).

120 От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 97 от заключението си, че съд, който смята, че не е компетентен от гледна точка на националните норми относно местната компетентност, може по силата на тези норми да се откаже от компетентност в полза на съда, който счита за компетентен, стига това да не води до застрашаване на ефективното прилагане на Регламент № 1215/2012, по-специално що се отнася до правилото за специална компетентност, предвидено в член 8, точка 1 от него.

121 С оглед на гореизложеното на четвъртите въпроси, буква в) следва да се отговори, че член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент.

По четвъртите въпроси, буква a)

122 С четвъртите въпроси, буква а), формулирани по идентичен начин по дела C‑672/23 и C‑673/23, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че няколко ответници, установени в една и съща държава членка, могат да се разглеждат заедно като привързващ ответник за целите на прилагането на тази разпоредба.

123 В това отношение е уместно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика основанието за отправянето на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а вътрешно присъщата необходимост за действителното решаване на спор, свързан с правото на Съюза (решение от 3 октомври 2019 г., A и др., C‑70/18, EU:C:2019:823, т. 73).

124 Местната компетентност на Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам) по делата в главните производства обаче не зависи от това дали няколко ответници, установени в една и съща държава членка, могат да се разглеждат заедно като привързващ ответник по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Следователно отговорът на четвъртите въпроси, буква а) не може да окаже никакво влияние върху изхода на делата в главните производства и поради това трябва да се приеме за явно ирелевантен за разрешаването им.

125 Ето защо не следва да се отговаря на четвъртите въпроси, буква а).

По съдебните разноски

126 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)Член 8, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу ответник, който е приет за привързващ за целите на установяването на компетентността на сезирания съд и който не е бил посочен като отговорен за установено от Европейската комисия или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение.

2)Член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред съда, компетентен по отношение на ответника, приет за привързващ за целите на установяването на компетентността на сезирания съд, не е самостоятелен критерий, а трябва да бъде отчетена като общ принцип при прилагане на предвиденото в тази разпоредба правило за специална компетентност.

3)Член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, не следва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу ответника, приет за привързващ за целите на установяването на компетентността на сезирания съд. Тя обаче може да бъде взета предвид като признак, че ищецът не е създал изкуствено условията за прилагане на тази разпоредба. Фактът, че вредите, претендирани пред съд на държава членка в рамките на иск за обезщетение за вреди по реда на картелното право, са настъпили извън ЕИП, не означава сам по себе си, че за целите на проверката на международната компетентност на този съд искът трябва да бъде определен като явно неоснователен.

4)Член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на ответника, приет за привързващ за целите на установяването на компетентността на сезирания съд.

5)Член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу ответника, приет за привързващ за целите на установяването на компетентността на сезирания съд, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент.

Подписи

*Език на производството: нидерландски.