Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
16 април 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Контрол по границите, убежище и имиграция — Директива 2013/32/ЕС — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Молба за международна закрила — Член 43 — Процедура на границата — Квалифициране на процедура, провеждана в място за задържане, което географски се намира на територията на държава членка, но което по силата на националното право е приравнено на място, което се намира на границата — Право на влизане на територията на тази държава членка след срок от четири седмици — Член 31, параграф 7 — Приоритетно разглеждане на молба за международна закрила — Директива 2013/33/ЕС — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Член 8 — Задържане в едно и също място въз основа на две различни решения “
По съединени дела C‑50/24—C‑56/24 [Danané и др.](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия) с акт от 22 януари 2024 г., постъпил в Съда на 26 януари 2024 г., в рамките на производство по дело
X (C‑50/24),
X (C‑51/24),
X (C‑52/24),
X (C‑53/24),
X (C‑54/24),
X (C‑55/24),
X (C‑56/24),
срещу
Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer (докладчик), E. Regan, D. Gratsias и B. Smulders, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: G. Chiapponi, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
–за X (C‑51/24) и X (C‑52/24), от S. Manesse, avocat,
–за X (C‑53/24), от Z. Chihaoui, advocaat,
–за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и M. Van Regemorter, в качеството на представители,
–за чешкото правителство, от S. Šindelková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
–за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
–за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от W. Ferrante, avvocato dello Stato,
–за Европейската комисия, от A. Azéma, F. Blanc-Simonetti и J. Hottiaux, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 юни 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 31, параграфи 7 и 8 и на членове 43 и 46 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60) във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 8 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OВ L 180, 2013 г., стр. 96).
2 Запитванията са отправени в рамките на седем спора между граждани на трети страни, пристигнали в Белгия със самолети, кацнали на летище Брюксел (Белгия), и Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides (Главен комисар за бежанците и лицата без гражданство, Белгия) (наричан по-нататък „Главният комисар“) по повод на решенията, с които последният отхвърля молбите им за международна закрила.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2013/32
3 Съображения 18 и 38 от Директива 2013/32 гласят:
„(18)В интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане.
[…] (38)Голям брой молби за международна закрила се подават на границата или в транзитни зони на държавата членка, преди да е взето решение за влизането на кандидата. Държавите членки следва да могат да предвидят процедури за допустимост и/или процедури за разглеждане по същество, които дават възможност за вземане на решение на място по тези молби, при ясно определени обстоятелства“.
4 Член 2, буква е) от тази директива гласи:
„За целите на настоящата директива:
[…] е)„решаващ орган“ означава всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи“.
5 Член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива гласи:
„1.Държавите членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. […]
2.Държавите членки могат да предвидят орган, различен от посочения в параграф 1, да бъде компетентен за:
[…] б)предоставяне или отказ за разрешение за влизане в рамките на процедурата по член 43, при спазване на предвидените в него условия и въз основа на обоснованото становище на решаващия орган“.
6 Член 26, параграф 1 от същата директива гласи:
„Държавите членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат. Основанията и условията на задържане, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати са в съответствие с Директива [2013/33]“.
7 Член 31 от Директива 2013/32 е озаглавен „Процедура по разглеждане“ и предвижда в параграфи 1, 2, 7 и 8:
„1.В процедурата по разглеждане държавите членки обработват молбите за международна закрила в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II.
2.Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва възможно най-скоро, без да се засягат точността и пълнотата на разглеждането.
[…] 7.Държавите членки могат да дадат предимство на разглеждането на молба за международна закрила при спазване по-специално на основните принципи и гаранции по глава II:
a)когато молбата вероятно е основателна;
б)когато кандидатът е уязвим по смисъла на член 22 от Директива 2013/33/ЕС или се нуждае от специални процедурни гаранции, по-специално непридружаваните непълнолетни.
8.Държавите членки могат да предвидят ускоряване на процедура по разглеждане в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II и/или нейното извършване на границата [или в транзитните зони] в съответствие с член 43, ако:
a)кандидатът, при подаване на своята молба и излагането на фактите, е повдигнал въпроси, които нямат отношение към разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС [на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9)]; или
б)кандидатът идва от сигурна страна на произход по смисъла на настоящата директива; или
в)кандидатът е заблудил органите, като е предоставил невярна информация или документи или е скрил информация или документи по отношение на своята самоличност и/или националност, които могат да имат отрицателно отражение за решението; или
г)когато има вероятност кандидатът злонамерено да е пристъпил към унищожаване или подправяне на лични или пътни документи, които биха помогнали за установяването на неговата самоличност или националност; или
д)кандидатът е представил очевидно непоследователна и противоречаща, очевидно невярна или недостоверна информация, която противоречи на проверена в достатъчна степен информация за страната на произход, и това прави неговата молба неубедителна по отношение на това дали отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС; или
е)кандидатът е внесъл последваща молба за международна закрила, която не е допустима в съответствие с член 40, параграф 5; или
ж)кандидатът подава молба единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на предходно или предстоящо решение, което би довело до неговото репатриране; или
з)кандидатът е влязъл незаконно или е удължил незаконно своя престой на територията на държавата членка и без уважителна причина не се е явил пред органите или не е подал молба за международна закрила възможно най-скоро, предвид обстоятелствата, свързани с неговото влизане; или
и)кандидатът отказва да спазва задължението да даде пръстови отпечатъци в съответствие с Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането [и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (OВ L 180, 2013 г., стр. 1)]; или
й)може да има сериозни причини, поради които да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред на държавата членка; или кандидатът е бил принудително изгонен поради сериозни причини, свързани с националната сигурност или обществения ред по националното право“.
8 Член 33, параграф 2 от тази директива гласи:
„Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:
a)друга държава членка е предоставила международна закрила;
б)страна, която не е държава членка, се счита за първа страна на убежище за кандидата […];
в)страна, която не е държава членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата […];
г)молбата е последваща молба, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти […]; или
д)лице на издръжка на кандидата е подало молба, след като […] се е съгласило, че неговият случай е част от молбата, която е подадена от негово име, и когато не са налице обстоятелства в положението на лицето на издръжка, които да оправдават отделна молба“.
9 Член 40 от посочената директива е озаглавен „Последваща молба“ и гласи в параграф 1:
„Когато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава членка, тази държава членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба“.
10 Член 43 от същата директива е озаглавен „Процедури на границата“ и предвижда:
„1.Държавите членки могат да предвидят процедури в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II, за да вземат решение на границата или в транзитните си зони на държавата членка:
a)относно допустимостта съгласно член 33 на подадена на такова място молба; и/или
б)същността на молба по процедура съгласно член 31, параграф 8.
2.Държавите членки гарантират, че всяко решение, предвидено в рамките на процедурите по параграф 1, се постановява в разумен срок. Ако в срок от четири седмици не е взето решение, кандидатът получава правото да влезе на територията на държавата членка с цел молбата му за убежище да бъде разгледана в съответствие с другите разпоредби на настоящата директива.
3.В случай на или пристигания на голям брой хора, граждани на трета страна или лица без гражданство, които подават молби за международна закрила на границата или в транзитна зона, което прави невъзможно прилагането на практика на разпоредбите на параграф 1 тези процедури могат също да бъдат прилагани, когато и докато тези граждани на трети страни или лица без гражданство са нормално приютени на места в близост до границата или до транзитната зона“.
11 Член 46 от Директива 2013/32 е озаглавен „Право на ефективна защита“ и предвижда в параграф 1:
„Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:
a)решение относно тяхната молба за международна закрила, включително за решение, с което:
[…] iii)е взето на границата или в транзитни зони на държава членка, както е описано в член 43, параграф 1;
[…] […]“.
Директива 2013/33
12 Съображение 18 от Директива 2013/33 гласи:
„Отношението към кандидатите, които са задържани, следва да бъде при пълно зачитане на човешкото достойнство и тяхното приемане следва да бъде специално организирано, за да отговори на техните нужди в това положение […]“.
13 Член 6 от тази директива е озаглавен „Документи“ и предвижда в параграфи 1 и 2:
„1.Държавите членки гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба за международна закрила кандидатът получава документ, издаден на негово име, с който се удостоверява неговият статут на кандидат или че му е разрешено да остане на територията на държавата членка, докато молбата му предстои да бъде разгледана или е в процес на разглеждане.
[…] 2.Държавите членки могат да изключат прилагането на настоящия член, когато кандидатът е задържан и по време на разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена на границата, или в рамките на процедура за предоставяне на право на кандидата да влезе на територията на държава членка […]“.
14 Член 8 от посочената директива е озаглавен „Задържане“ и гласи:
„1.Държавите членки не могат да задържат едно лице единствено поради това че то е кандидат за международна закрила в съответствие с Директива [2013/32].
2.Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.
3.Кандидат може да бъде задържан единствено:
a)с цел установяване или проверка на неговата самоличност или националност;
б)с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако няма задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие;
в)с цел да се вземе решение в хода на процедура относно правото на кандидата да влезе на територията;
[…] Основанията за задържане трябва да са предвидени в националното право.
[…]“.
15 Член 9 от същата директива предвижда в параграфи 1, 3 и 5:
„1.Кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава само докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3.
Административните процедури, които се отнасят до основанията за задържане, предвидени в член 8, параграф 3, се изпълняват надлежно. Забавянията при административните процедури, които не могат да бъдат вменени в отговорност на кандидата, не оправдават продължаване на задържането“.
[…] 3.Когато задържането е разпоредено от административните органи, държавите членки осигуряват бърз съдебен контрол за законосъобразността на задържането, който се провежда служебно и/или по искане на кандидата.
[…] 5.Задържането се преразглежда от съдебен орган през разумни интервали от време служебно и/или по искане на съответния кандидат, по-специално когато това задържане е с удължен срок, когато възникнат относими обстоятелства или се получи нова информация, която засяга законосъобразността на задържането“.
Регламент (ЕС) 2016/399
16 Член 2, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1).
„По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1)„вътрешни граници“ означава:
a)общите сухопътни граници […] на държавите членки;
б)летищата на държавите членки за вътрешни полети;
в)морски, речни и езерни пристанища на държавите членки за редовни вътрешни фериботни превози;
2)„външни граници“ означава сухопътните граници на държавите членки […], морски граници и техните летища, речни […], морски […] и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници […]“.
Белгийското право
Законът от 15 декември 1980 г.
17 Член 51/5, параграф 1 от Loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци (Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 14584), в редакцията му, приложима към спора по главните производства (наричан по-нататък „Законът от 15декември 1980 г.“), предвижда:
„Веднага след като чужденецът подаде на границата или в Кралството първа или последваща молба за международна закрила пред един от органите, определени от краля в изпълнение на член 50, § 3, алинея 2 в приложение на европейската правна уредба, която обвързва Белгия, министърът или упълномощено от него лице определя държавата, която е компетентна за разглеждането на тази молба.
За тази цел, когато въз основа на индивидуална проверка се установи значителен риск лицето да се укрие и само ако задържането е пропорционално и не може да се приложи ефективно друга по-лека принудителна мярка чужденецът може да бъде задържан на определено място за срока, който е необходим, за да се определи държавата, която е компетентна да разгледа молбата за международна закрила, като срокът на задържането не може да надвишава шест седмици.
[…]“.
18 Член 57/6, параграф 2 от този закон гласи:
„[Главният комисар] се произнася приоритетно, когато:
1°кандидатът се намира на определено място като посоченото в член 74/8, § 1 или член 74/9, § 2 и 3, или спрямо него е наложена мярка за неотклонение като посочената в член 68;
[…]“.
19 Член 57/6/4 от посочения закон транспонира член 43 от Директива 2013/32 в белгийския правен ред и гласи:
„По отношение на чужденец, който се опитва да влезе в Кралството, без да отговаря на условията, предвидени в членове 2 и 3, и който е подал молба за международна закрила на границата, [Главният комисар] е компетентен да обяви молбата за недопустима на основание член 57/6, § 3 или да се произнесе по съществото на молбата в случаите по член 57/6/1, § 1, алинея 1, букви a), b), c), d), e), f), g), i) или j).
Ако алинея 1 не може да бъде приложена, [Главният комисар] решава, че е необходимо допълнително разглеждане, след което министърът или упълномощено от него лице разрешава на кандидата да влезе в Кралството в съответствие с член 74/5, § 4, 4°.
Ако в срок от четири седмици след получаване на молбата за международна закрила, изпратена от министъра или от упълномощено от него лице, [Главният комисар] не вземе никакво решение, министърът или упълномощено от него лице разрешава на кандидата да влезе в Кралството в съответствие с член 74/5, § 4, 5°“.
20 Съгласно член 74/5, параграфи 1, 2 и 4 от Закона от 15 декември 1980 г.:
„§ 1.„Може да бъде задържан в определено място, което се намира на границите, в очакване на разрешение за влизане в Кралството или на извеждането му от територията:
1°чужденец, който съгласно разпоредбите на настоящия закон може да бъде изведен от органите, отговарящи за граничния контрол;
2°чужденец, който прави опит да влезе в Кралството, без да отговаря на условията, предвидени в членове 2 и 3, и който подаде молба за международна закрила на границата.
Никой чужденец не може да бъде задържан единствено поради това, че е подал молба за международна закрила.
§ 2.Кралят може да определи други места във вътрешността на Кралството, които се приравняват на мястото, посочено в § 1. За чужденец, който е задържан в едно от тези други места, не се счита, че има право да влезе в Кралството.
[…] § 4.Право да влезе в Кралството има:
[…] 5°чужденецът, посочен в § 1, 2°, по отношение на когото [Главният комисар] не е взел решение в срок от четири седмици от получаването на молбата за международна закрила от министъра или упълномощено от него лице“.
21 Член 74/6 от този закон гласи:
„§ 1.„Когато въз основа на индивидуална проверка се окаже необходимо и никаква друга по-лека принудителна мярка не може да бъде приложена ефективно, министърът или упълномощено от него лице може да задържи на определено място в Кралството кандидата за международна закрила:
1°с цел установяване или проверка на самоличността или националността на кандидата; или
2°с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие;
[…]“.
22 Член 74/8 от същия закон предвижда:
„§ 1. Могат да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че заинтересованото лице няма да напусне, без необходимото разрешение, мястото, където е задържано, оставено на разположение на правителството или държано съгласно член 7, член 8bis, § 4, член 27, член 29, алинея 2, член 44 septies, § 1, член 51/5, § 1, алинея 2 или § 4, алинея 3, член 51/5/1, § 1, алинея 2 или § 2, алинея 3, член 57/32, § 2, алинея 2, член 74/5 или член 74/6.
[…] § 2.Кралят може да определи режима и правилата за функциониране на мястото, където чужденецът е задържан, оставен на разположение на правителството или задържан в приложение на разпоредбите по § 1, алинея 1.
[…]“.
Министерско постановление от 25 октомври 2010 г.
23 Член 1 от Аrrêté ministériel du 25 octobre 2010 de désignation des lieux d’hébergement au sens de l’article 74/8, paragraphe 1er, de la loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Министерско постановление от 25 октомври 2010 г. за определяне на местата за настаняване по смисъла на член 74/8, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането на чужденците (Moniteur belge от 3 ноември 2010 г., стр. 65884) гласи:
„Посочените по-долу места за настаняване са места, посочени в член 74/8, § 1 от Закона от 15 декември 1980 г. […]:
–Blokstraat 64‑68‑70‑72‑74, à 9170 Sint-Gillis-Waas“.
Кралски указ от 17 февруари 2012 г.
24 Член 1 от Аrrêté royal du 17 février 2012 déterminant un lieu visé par l’article 74/8, paragraphe 2, de la loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Кралски указ от 17 февруари 2012 г. за определяне на място по член 74/8, параграф 2 от Закона от 15 декември 1980 г. за достъпа до територията, пребиваването, установяването и извеждането на чужденците (Moniteur belge от 15 март 2012 г., стр. 15767) гласи:
„Сградата „Транзитен център „Карикол“, с адрес chaussée de Tervuren 302, 1820 Steenokkerzeel, е място, посочено в член 74/8, § 2 от Закона от 15 декември 1980 г. […]“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
25 Фактите по главните производства могат да бъдат обобщени по следния начин.
26 Жалбоподателите в главните производства, граждани на трети страни, пристигнали със самолет на летище Брюксел между септември и октомври 2023 г., подават на летището молби за международна закрила в деня на пристигането си или на следващия ден.
27 След подаването на молбите на жалбоподателите са издадени решения за отказ за влизане в страната поради неспазване на изискванията, предвидени в Закона от 15 декември 1980 г., последвани от решения за „задържане в определено място, което се намира на границата“, в случая в „транзитния център Карикол“, разположен в близост до летище Брюксел, или в място за настаняване Sint-Gillis-Waas (Белгия), издадени от министъра на вътрешните работи на основание член 74/5, параграф 1, алинея 1, 2° от този закон — места, които не се намират географски на границата или в транзитна зона, но по силата на член 74/5, параграф 2 от посочения закон са приравнени на места, „които се намират на границата“.
28 Всъщност към момента на настъпване на фактите по споровете в главните производства в Белгия не е имало места за задържане, които се намират на границата или в транзитни зони, тъй като се оказва, че инфраструктурата на белгийските летища не е подходяща за приемането на кандидати за международна закрила и за спазването на техните основни права.
29 От акта за преюдициално запитване е видно, че решенията „за задържане на определено място, което се намира на границата“, посочени в точка 27 от настоящото решение, са решения на основание член 8, параграф 3, буква в) от Директива 2013/33, който разрешава задържането на кандидат за международна закрила, за да се вземе решение относно правото му да влезе на територията на страната.
30 След изтичането на срок от четири седмици жалбоподателите в главните производства получават право съгласно предвиденото в член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 да влязат на белгийска територия, но те остават задържани в посочените в точка 27 от настоящото решение места по силата на решения, които са приети от Главния комисар в рамките на този срок на основание член 74/5, параграфи 4 и 5 и член 74/6, параграф 1, алинея 1, 2° от Закона от 15 декември 1980 г. Така от акта за преюдициално запитване е видно, че доколкото с тях се продължава задържането на жалбоподателите в главните производства, тези решения представляват решения на основание член 8, параграф 3, буква б) от Директива 2013/33, който разрешава задържането на кандидат, за установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да се извърши без задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие.
31 По дела C‑51/24 и C‑53/24 жалбоподателите в главните производства са били изслушани от Главния комисар в лично интервю преди приемането на посоченото в предходната точка решение за продължаване на задържането им. По дела C‑52/24 и C‑54/24—C‑56/24 жалбоподателите в главните производства са били изслушани след приемането на решението за продължаване на задържането им.
32 След като провежда личните интервюта, главният комисар постановява решения, с които отказва да предостави статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила, а по дело C‑51/24 постановява решение за недопустимост на молбата.
33 Жалбоподателите в главните производства обжалват тези решения пред запитващата юрисдикция, Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия).
34 Пред тази юрисдикция някои от страните се позовават на нарушение на член 57/6/4 от Закона от 15 декември 1980 г.
35 Запитващата юрисдикция отбелязва, че тази разпоредба транспонира във вътрешния правен ред член 43, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/32. Тя уточнява, че лица като жалбоподателите в главните производства попадат в приложното поле на посочения член 43 за целите на разглеждането на молбата им за международна закрила в рамките на процедура на границата, както и на член 8, параграф 3, буква в) от Директива 2013/33 за целите на настаняването им в място на задържане, което се намира на територията на страната, но е приравнено от нормативен текст на място, което се намира на границата.
36 Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) иска да се установи дали са в съответствие с правото на Съюза разпоредби на белгийското право, съгласно които, от една страна, процедурата на границата се прилага по отношение на лица, задържани в такива места, и от друга страна, след изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 срок от четири седмици тези лица остават задържани в същото място на друго основание, но това място вече не се квалифицира като „място, което се намира на границата“, а като „място, което се намира на територията на страната“.
37 При тези обстоятелства Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Попада ли в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2)Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
–Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
–Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3) a)Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
б)Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4)Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от Директива [2013/33] и от общата цел на Директива [2013/32]?
5)Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че когато [Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия)] е сезиран с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, той трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?“.
38 С решение на председателя на Съда от 14 март 2024 г. дела C‑555/24—C‑556/24 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
39 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че процедура по разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място на територията на съответната държава членка, което не се намира географски на границата на тази държава, но което е приравнено от националната правна уредба на място, което се намира на границата, попада в приложното поле на този член 43.
40 Член 43, параграф 1 от Директива 2013/32 предоставя на държавите членки възможност да предвидят на границата или в транзитните си зони специфични процедури, в които да се произнесат по допустимостта съгласно член 33 от тази директива на молба за международна закрила, подадена на тези места, или по съществото на тази молба в един от случаите по член 31, параграф 8 от посочената директива, стига тези процедури да съответстват на основните принципи и гаранции по глава II от същата директива. Съгласно член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 тези специфични процедури трябва да бъдат проведени в разумен срок, като се има предвид, че ако в срок от четири седмици не е взето решение за отхвърляне на молбата за международна закрила, съответната държава членка трябва да даде на кандидата право да влезе на нейната територия, тъй като след този четириседмичен срок неговата молба трябва да бъде разгледана по общия ред (решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 235).
41 Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се вземат предвид текстът ѝ, нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 91).
42 Що се отнася до текста на член 43 от Директива 2013/32, следва да се отбележи, че в тази разпоредба не се говори за задържане, нито следователно за място на евентуално задържане в контекста на процедура на границата.
43 От това следва, че сам по себе си текстът на тази разпоредба не позволява да се изключи от приложното ѝ поле разглеждането на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона, когато мястото, в което е задържан кандидатът, не се намира географски на границата на съответната държава членка, а е приравнено на такова място от националната правна уредба за целите на процедура на границата.
44 При това положение от член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 следва, че ако в срок от четири седмици не е взето решение за отхвърляне на молбата за международна закрила, кандидатът получава правото да влезе на територията на съответната държава членка. От това трябва да се заключи, че докато този срок не е изтекъл, за целите на процедура на границата може да се приеме, че такъв кандидат няма право да влезе на територията на тази държава членка.
45 Това обаче показва, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си, че присъствието на кандидат за международна закрила в място за задържане, което се намира на територията на съответната държава членка, а не географски на нейната граница, не изключва прилагането на процедура на границата.
46 Що се отнася до контекста, в който се вписва член 43 от Директива 2013/32, следва да се отбележи, че нито една от разпоредбите на тази директива — и по-специално член 26, параграф 1, който е разпоредбата относно задържането, и член 31, параграф 8, който разрешава на държавите членки да използват предвидените в член 43 процедури в предвидените в него случаи — не съдържа указания, които позволяват да се заключи, че в рамките на процедура на границата по смисъла на член 43 от посочената директива държавите членки няма да имат право да задържат кандидат за международна закрила в място, което не се намира географски на границата на дадена държава членка.
47 Що се отнася до Директива 2013/33, макар в членове 8—11 от нея да се посочват изискванията за задържане на кандидатите за международна закрила, а в някои от нейните разпоредби да се говори за положението на тези кандидати по време на провеждана на основание член 43 от Директива 2013/32 процедура, нито една от разпоредбите на Директива 2013/33 не изисква в този контекст задържането на посочения кандидат да е на границата или в транзитна зона.
48 Накрая, що се отнася до целите, преследвани с член 43 от Директива 2013/32, от съображение 38 от тази директива следва, че процедурите на границата имат за цел да позволят на държавите членки да вземат решения по множеството молби за международна закрила, подадени на границата или в транзитна зона, „преди да е взето решение за влизането на кандидата [на територията на страната]“.
49 Следователно държавите членки могат да задължат кандидатите за международна закрила да останат на границата или в някоя от техните транзитни зони за срок не по-дълъг от четири седмици, за да могат, преди да се произнесат за правото им на влизане на тяхна територия, да проверят дали тяхната молба не е недопустима съгласно член 33 от Директива 2013/32, или трябва да бъде обявена за неоснователна съгласно член 31, параграф 8 от тази директива (решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 237).
50 Така целта на процедурите на границата е да позволят на държавите членки да извършат първоначален подбор на молбите за международна закрила, преди да разрешат официално влизането на тяхна територия само на гражданите на трети държави, чиито молби не са били отхвърлени при този подбор. Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 38 от заключението си постигането на тази цел не се засяга от физическото местонахождение на този гражданин при разглеждането на молбата му и не изисква разглеждането да се извършва на границата на тези държави.
51 От друга страна, ако член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на процедура на границата кандидатът за международна закрила задължително трябва да бъде задържан на границата на съответната държава членка или в транзитна зона, прилагането на такава процедура в някои случаи би могло да се окаже прекомерно трудно, дори невъзможно, или евентуално да има отрицателно въздействие върху спазването на гаранциите, предоставени на кандидатите с Директиви 2013/32 и 2013/33, и като цяло върху зачитането на техните основни права, и по-специално на човешкото им достойнство, в противоречие с целта, посочена в съображение 18 от последната директива.
52 По-специално, както по същество подчертава генералният адвокат в точки 39 и 40 от заключението си, в зависимост от географските и инфраструктурните особености на държавите членки задължителното задържане на кандидатите на границата или в транзитна зона би могло да доведе до структурни и пространствени ограничения, дори до използване на инфраструктура, която е несъвместима с основните принципи и гаранции по глава II от Директива 2013/32, както и с гаранциите и условията, предвидени в членове 9—11 от Директива 2013/33, и евентуално със зачитането на достойнството на кандидатите.
53 Освен това, както отбелязва италианското правителство, за държавите членки с обширни морски граници прилагането на член 43 от Директива 2013/32 може да бъде прекомерно трудно, дори невъзможно, ако този член трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да разглеждат молбата за международна закрила на своята географска граница, без никаква възможност за прехвърляне на кандидата в място на националната територия, което е приравнено на място на границата.
54 С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че процедура по разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място на територията на съответната държава членка, което не се намира географски на границата на тази държава, но което е приравнено от националната правна уредба на място, което се намира на границата, попада в приложното поле на член 43.
По втория въпрос
55 С първите две части от втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, от една страна, дали член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че и разглеждането на молба за международна закрила след изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от тази директива срок от четири седмици също попада в приложното поле на посочения член 43. От друга страна, тази юрисдикция иска да се установи дали е съвместимо с правото на Съюза това, че в рамките на процедура по разглеждане на молба за международна закрила едно и също място на задържане първоначално се счита за „място, което се намира на границата“, а след изтичането на този срок от четири седмици — за „място, което се намира на територията на страната“.
56 Както следва от съдебната практика, посочена в точка 40 от настоящото решение, Съдът вече е постановил, че по силата на член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 специалните процедури, предвидени в параграф 1 от този член 43, трябва да бъдат проведени в разумен срок, като се има предвид, че ако в срок от четири седмици не е взето решение за отхвърляне на молбата за международна закрила, съответната държава членка трябва да даде на кандидата право да влезе на нейната територия, тъй като след изтичането на този срок неговата молба трябва да бъде разгледана в съответствие с останалите разпоредби на тази директива.
57 Освен това съгласно член 43, параграф 3 от Директива 2013/32 в случай на пристигания на голям брой хора, граждани на трета страна, или лица без гражданство, които подават молби за международна закрила на границата или в транзитна зона, което прави невъзможно прилагането на практика на разпоредбите на параграф 1 от този член 43 тези процедури могат също да бъдат прилагани, когато и докато тези граждани на трети страни или лица без гражданство са нормално приютени на места в близост до границата или до транзитната зона.
58 От това следва, че освен ако не е приложим член 43, параграф 3 от тази директива, разглеждането на такава молба след изтичането на този срок от четири седмици вече не попада в приложното поле на процедурите на границата, предвидени в член 43, параграф 1.
59 Що се отнася до въпроса дали в рамките на процедура по разглеждане на молба за международна закрила едно и също място на задържане първоначално може да бъде приравнено на „място, което се намира на границата“, а след като кандидатът получи право да влезе на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, да се счита за „място, което се намира на територията на страната“, следва да се припомни, че както следва по същество от анализа на първия въпрос, член 43 от Директива 2013/32 допуска при разглеждането на такава молба в рамките на процедура на границата кандидатът да бъде задържан на място, приравнено на място, което се намира „на границата“, но което всъщност се намира във вътрешността на страната.
60 Следователно, когато в съответствие с член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 кандидатът получи право да влезе на територията на страната, но продължаването на задържането му се оказва необходимо, по-специално на предвиденото в член 8, параграф 3, буква в) от Директива 2013/33 основание, посоченият член 43, параграф 2 допуска тази мярка да продължи да се изпълнява в същото място на задържане, което вече се счита за „място, което се намира на територията на страната“.
61 Освен това нищо в текста на останалите разпоредби от Директива 2013/32 не изключва такава възможност. По-специално член 26 от тази директива, който се отнася до задържането и в чийто параграф 1 се посочва, че основанията и условията на задържането, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати трябва да са в съответствие с Директива 2013/33, по никакъв начин не ограничава тази възможност.
62 От това следва, че държавите членки могат да направят такава двойна квалификация на едно и също място за задържане, стига да гарантират, че провежданите там процедури по разглеждане са съобразени в съответствие с член 31, параграф 1 и член 43, параграф 1 от Директива 2013/32 с основните принципи и гаранции, посочени в глава II от тази директива, и стига да гарантират също така в съответствие с член 26, параграф 1 от посочената директива, че основанията и условията на задържането, както и предвидените за защита на правата на задържаните кандидати гаранции са в съответствие с Директива 2013/33, и по-специално с членове 8 и 9 от нея.
63 Необходимо е обаче, в интерес на тези кандидати, чието правно положение след изтичането на посочения в член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 срок от четири седмици се променя, без да се промени фактическото им положение на същото място на задържане, съответната държава членка да гарантира, че най-късно при приемането на второто решение за продължаване на задържането на основание член 8 от Директива 2013/33 посочените кандидати ще бъдат уведомени за тази промяна в правното им положение, а именно че поради изтичането на този срок те имат право да влязат на територията на страната. Освен това, доколкото в хода на процедурата на границата тази държава членка е приложила член 6, параграф 2 от Директива 2013/33, който ѝ позволява да изключи прилагането на същия този член, тя следва евентуално да предостави на кандидата посочения в параграф 1 от този член документ или посочения в параграф 2 равностоен документ.
64 С оглед на гореизложените съображения на първите две части от втория въпрос следва да се отговори, от една страна, че член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за международна закрила след изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от тази директива срок от четири седмици вече не попада в приложното поле на този член 43, а в приложното поле на други разпоредби от посочената директива, и от друга страна, че тази директива допуска в рамките на процедура по разглеждане на такава молба едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено на „място, което се намира на границата, а впоследствие, след като кандидатът получи право да влезе на територията на страната поради изтичането на този срок, да се счита за „място на територията на страната“. Съответната държава членка обаче трябва да гарантира, че най-късно при приемането на решението за продължаване на задържането на основание член 8 от Директива 2013/33 кандидатът е уведомен за промяната в правното му положение, а именно че поради изтичането на посочения срок той има право да влезе на територията на страната и евентуално, че му е предоставен посоченият в член 6, параграф 1 от Директива 2013/33 документ или равностоен документ съгласно член 6, параграф 2 от същата директива.
65 С третата част от втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи какви са последиците от продължаването на задържането на кандидата на същото място, което първоначално е приравнено на „място, което се намира на границата“, а впоследствие, поради изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 срок от четири седмици, е квалифицирано като „място, което се намира на територията на страната“, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган.
66 Съгласно член 2, буква е) от тази директива решаващ орган e всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи.
67 Освен това от член 4, параграф 1 от посочената директива следва, че държавите членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите.
68 При това положение следва да се отбележи, както прави генералният адвокат в точка 62 от заключението си, че продължаването на задържането на кандидата и промяната на правната квалификация на мястото на задържането след изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 сами по себе си не оказват влияние върху компетентността на решаващия орган.
69 Всъщност по-скоро изтичането на този срок, което предполага преминаване от процедура на границата към друга процедура за разглеждане на молбите за международна закрила, е това, което може, доколкото съответната държава членка е определила различни решаващи органи за провеждането на тези процедури, да окаже влияние върху компетентността за вземане на решения по тези молби. В случая обаче от акта за преюдициално запитване, изглежда, следва, че един и същ орган, а именно Главният комисар, е решаващ орган както в процедурата на границата, така и в другата последваща процедура.
70 Изтичането на срока от четири седмици има за последица и това, че материалноправните ограничения по член 43, параграф 1 от Директива 2013/32 и времевите ограничения, които произтичат от този срок и са предвидени в член 43, параграф 2, за решенията, които може да се приемат в рамките на процедурите на границата, престават да се прилагат по отношение на решаващия орган, който оттам нататък вече се произнася в рамките на друга процедура.
71 Ето защо на третата част от втория въпрос следва да се отговори, че член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че продължаването на задържането на кандидата за международна закрила и промяната на правната квалификация на мястото на задържането в съответствие с националната правна уредба след изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от тази директива срок от четири седмици сами по себе си не оказват влияние върху компетентността на решаващия орган, като се има предвид, че изтичането на този срок води до отпадане на материалноправните и времевите ограничения, произтичащи от член 43.
По третия и четвъртия въпрос
72 С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали молба за международна закрила, която първоначално е била разгледана в рамките на процедура на границата по смисъла на член 43 от Директива 2013/32, може след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43 параграф 2 от тази директива, да бъде разгледана с предимство в съответствие с член 31, параграф 7 от посочената директива, когато кандидатът продължава да е задържан на основание член 8, параграф 3, буква б) от Директива 2013/33, и то както в хипотезата, когато всички действия по разследването, включително личното интервю, са били проведени в този срок от четири седмици, така и в хипотезата, при която личното интервю не е било проведено в посочения срок. В този контекст запитващата юрисдикция има съмнения и по въпроса дали такива обстоятелства са съвместими с изключителния характер на задържането по член 8 от последната директива.
73 Най-напред, доколкото белгийското правителство поддържа, че четвъртият въпрос е недопустим, тъй като запитващата юрисдикция не е изложила причините, поради които счита, че отговорът на този въпрос е необходим за решаването на споровете в главните производства, достатъчно е да се посочи, че доколкото в него се използва изразът „такова прилагане на националната правна уредба“, четвъртият въпрос трябва да се разбира като препращащ към третия въпрос. Така от акта за преюдициално запитване имплицитно, но несъмнено следва, че причините, поради които тази юрисдикция счита, че отговорът на четвъртия въпрос е необходим, по същество са същите, които са я накарали да постави третия въпрос. При тези обстоятелства и с оглед на презумпцията за релевантност, с която се ползват преюдициалните въпроси, трябва да се приеме, че четвъртият въпрос е допустим.
74 Следва да се припомни, че в рамките на процедурата на границата решаващият орган е компетентен да се произнесе само по допустимостта на молбата за международна закрила съгласно член 33 от Директива 2013/32 или по съществото на тази молба, но само в един от случаите, предвидени в член 31, параграф 8 от тази директива. При все това след изтичане на срока от четири седмици, в чиято времева рамка се провежда процедурата на границата, този орган отново е компетентен на общо основание.
75 В този контекст съгласно член 31, параграф 7 от посочената директива в определени случаи държавата членка може да даде приоритет на разглеждането на молба за международна закрила при спазване на основните принципи и гаранции по глава II от същата директива. От употребата в тази разпоредба на наречието „по-специално“ следва, че тя предвижда само неизчерпателен списък на случаите, в които държавите членки могат да извършват такова приоритетно разглеждане.
76 Следва да се добави, че такова приоритетно разглеждане на процедурите, при които кандидатът остава задържан, отговаря на целта за бързина на процедурата за разглеждане на молбите за международна закрила, предвидена в Директива 2013/32, отразена в съображение 18 от тази директива и посочена в член 31, параграф 2 от същата, като тази цел е подчертана и в член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/33 по отношение на административните процедури, свързани с основанията за задържане, посочени в член 8, параграф 3 от последната директива.
77 В този контекст обстоятелството дали всички действия по разследването са били или не са били извършени преди изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от Директива 2013/32, не ограничава възможността решаващият орган да разгледа с предимство молба за международна закрила. В това отношение следва да се отбележи, както прави белгийското правителство, че като е предвидил, че разглеждането на молба за международна закрила, подадена в рамките на процедура на границата, ще продължи впоследствие съгласно другите процедури, предвидени в тази директива, законодателят на Съюза несъмнено е позволил действията по разследването, извършени по време на или след процедурата на границата, да могат валидно да допринесат за обосноваване на решение, което се взема при прилагане на тези други процедури.
78 Както отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, да се изисква от решаващия орган да започне разглеждането отново и да не вземе предвид действията по разследването, извършени в срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от Директива 2013/32, би било в противоречие с изискването за ефикасна и бърза процедура за разглеждане на молбите за международна закрила.
79 Следва обаче да се подчертае, че действия по разследване, които не отговарят на основните принципи и гаранции по глава II от Директива 2013/32, не могат да се използват за целите на вземане на решение по молбата за международна закрила нито в рамките на общата процедура, нито в рамките на процедура на границата, както следва съответно от член 31, параграф 1 и от член 43, параграф 1 от тази директива. Освен това прибягването до такива действия по разследване не засяга правото на кандидата да представи нови сведения, по-специално като посочи нов елемент, който на практика не е могъл да представи на компетентния орган в рамките на процедурата на границата и който този орган следва да разгледа в съответствие с член 40, параграф 1 от тази директива.
80 Трябва също така да се добави, че фактът, че всички действия по разследването са извършени преди изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от посочената директива, сам по себе си не ограничава възможността решаващият орган да продължи задържането на кандидата на основание член 8, параграф 3, буква б) от Директива 2013/33, който позволява задържането, с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено без задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие.
81 Съгласно член 26, параграф 1 от Директива 2013/32 обаче такова продължаване на задържането трябва да отговаря на всички изисквания, предвидени в член 8 и сл. от Директива 2013/33.
82 По-специално от член 8, параграф 2 от Директива 2013/33 следва, че едно лице може да бъде задържано само когато задържането се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки. Освен това от член 9, параграф 1 от тази директива следва, че кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и само докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от посочената директива. От това следва, че националните органи могат да задържат кандидат за международна закрила само след като са проверили за всеки случай поотделно дали това задържане е пропорционално с оглед на целите, които преследва (решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 258 и цитираната съдебна практика).
83 Освен това съгласно член 8, параграф 3 първа алинея от Директива 2013/33 кандидат за международна закрила може да бъде задържан само на едно от изчерпателно изброените основания, като всяко от тях отговаря на конкретна потребност и е самостоятелно (решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 250 и цитираната съдебна практика).
84 От тази гледна точка, макар нито една разпоредба от Директива 2013/33 да не определя конкретен срок, след изтичането на който държавите членки да са длъжни да прекратят задържането на кандидатите за международна закрила, член 9 от тази директива изисква кандидатът да се ползва от ефективни процедурни гаранции, които позволяват задържането да бъде преустановено веднага щом престане да бъде необходимо или пропорционално с оглед на преследваната от него цел (вж. в този смисъл решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 263 и цитираната съдебна практика). По-конкретно този член 9 предвижда, от една страна, в параграф 3, първа алинея бърз съдебен контрол и от друга страна, в параграф 5 преразглеждане на задържането от съдебен орган през разумни интервали от време служебно и/или по искане на съответния кандидат.
85 По-специално, що се отнася до практиката разглеждането на молба за международна закрила да започне в рамките на процедура на границата, като кандидатът се задържи на основание член 8, параграф 3, буква в) от Директива 2013/33, а впоследствие след изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от Директива 2013/32 задържането на кандидата да се удължи на друго основание, а именно основанието по член 8, параграф 3, буква б) от Директива 2013/33, компетентният орган е длъжен да провери надлежно във всеки отделен случай дали това удължаване е необходимо за постигането на тази цел и дали тя не е може да бъде постигната също толкова ефективно с по-леки принудителни мерки.
86 От това следва, че не може автоматично и системно да се прибягва до посочената в предходната точка практика, без да се влезе в противоречие с членове 8 и 9 от последната директива.
87 С оглед на гореизложените съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 31, параграф 7 и член 43 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат, от една страна, след изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 решаващият орган да продължи да разглежда с предимство молба за международна закрила, подадена в рамките процедура на границата, включително когато кандидатът остава задържан съгласно член 8, параграф 3, буква б) от Директива 2013/33, и от друга страна, този орган да се позове на действия по разследване, извършени в рамките на тази процедура, при условие че на всеки етап от разглеждането на молбата са спазени основните принципи и гаранции по глава II от Директива 2013/32 и че по отношение на продължаването на задържането са спазени всички изисквания на членове 8 и 9 от Директива 2013/33.
По петия въпрос
88 С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 31, параграфи 7 и 8 и членове 43 и 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че когато е сезиран с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, която първоначално е част от процедура на границата, компетентната юрисдикция трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от тази директива.
89 Най-напред трябва да се отбележи, че макар да е вярно, че процедурата на границата, предвидена в член 43 от Директива 2013/32, започва с цел приемане на решение по допустимостта на молбата за международна закрила съгласно член 33 от Директива 2013/32, или по съществото на тази молба в един от случаите по член 31, параграф 8 от посочената директива в четириседмичния срок по член 43, параграф 2 от същата директива, държавите членки не са длъжни да приемат решение в рамките на този срок. Всъщност член 43, параграф 2 от същата директива изрично предвижда, че при липсата на решение по молбата в посочения срок кандидатът получава правото да влезе на територията с цел молбата му за международна закрила да бъде разгледана в съответствие с другите разпоредби на Директива 2013/32.
90 В случая е безспорно, че решенията, срещу които жалбоподателите в главните производства са подали жалба, са приети по общата процедура.
91 От отговорите на другите преюдициални въпроси обаче следва, че противно на схващането, от което, изглежда, изхожда запитващата юрисдикция, законосъобразността на тези решения не може да бъде оспорена само поради обстоятелството, че този срок от четири седмици е бил превишен, нито пък само поради обстоятелството, че задържането на жалбоподателите е продължило след посочения срок.
92 Следователно, тъй като отговорът на петия въпрос не е необходим за разрешаването на споровете в главните производства, не е необходимо да се отговаря на този въпрос.
По съдебните разноски
93 С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1)Член 43 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила
трябва да се тълкува в смисъл, че
процедура по разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място на територията на съответната държава членка, което не се намира географски на границата на тази държава, но което е приравнено от националната правна уредба на място, което се намира на границата, попада в приложното поле на този член 43.
2)Член 43 от Директива 2013/32
трябва да се тълкува в смисъл, че
–разглеждането на молба за международна закрила след изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от тази директива срок от четири седмици вече не попада в приложното поле на този член 43, а в приложното поле на други разпоредби от посочената директива.
–Директива 2013/32 допуска в рамките на процедура по разглеждане на молба за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено на „място, което се намира на границата“, а впоследствие, след като кандидатът получи право да влезе на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 от тази директива, да се счита за „място на територията на страната“. Съответната държава членка обаче трябва да гарантира, че най-късно при приемането на решението за продължаване на задържането на основание член 8 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила кандидатът е уведомен за промяната в правното му положение, а именно че поради изтичането на посочения срок той има право да влезе на територията на страната и евентуално, че му е предоставен посоченият в член 6, параграф 1 от Директива 2013/33 документ или равностоен документ съгласно член 6, параграф 2 от същата директива.
–Член 43 от Директива 2013/32
–трябва да се тълкува в смисъл, че
–продължаването на задържането на кандидата за международна закрила и промяната на правната квалификация на мястото на задържането в съответствие с националната правна уредба след изтичането на предвидения в член 43, параграф 2 от тази директива срок от четири седмици сами по себе си не оказват влияние върху компетентността на решаващия орган, като се има предвид, че изтичането на този срок води до отпадане на материалноправните и времевите ограничения, произтичащи от този член 43.
3)Член 31, параграф 7 и член 43 от Директива 2013/32
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат, от една страна, след изтичането на срока от четири седмици по член 43, параграф 2 решаващият орган да продължи да разглежда с предимство молба за международна закрила, подадена в рамките процедура на границата, включително когато кандидатът остава задържан съгласно член 8, параграф 3, буква б) от Директива 2013/33, и от друга страна, този орган да се основе на действия по разследване, извършени в рамките на тази процедура, при условие че на всеки етап от разглеждането на молбата са спазени основните принципи и гаранции по глава II от Директива 2013/32 и че по отношение на продължаването на задържането са спазени всички изисквания на членове 8 и 9 от Директива 2013/33.
Подписи
*Език на производството: френски.
iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.