Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
23 април 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в договорите, сключвани между продавач или доставчик и потребител — Директива 93/13/ЕИО — Член 2, буква в) — Понятието „продавач или доставчик“ — Член 6, параграф 1 — Последици от установяването на неравноправността на такава клауза — Недействителност на договора — Член 7, параграф 1 — Възпиращ ефект на забраната на неравноправните клаузи — Договор за кредит в чуждестранна валута — Договорна клауза, съгласно която валутният риск се носи от потребителя — Прехвърляне между продавачи или доставчици съгласно националното право — Продавач или доставчик, по отношение на когото потребителят може да се позове на правните последици от недействителността на неравноправна клауза, съдържаща се в прехвърления договор “
По дело C‑761/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Budapest Környéki Törvényszék (Будапещенски окръжен съд, Унгария) с акт от 10 октомври 2024 г., постъпил в Съда на 5 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело
HM, JD срещу
AXA Bank Belgium SA,
OTP Bank Nyrt.,
OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt.
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei, председател на състава, S. Rodin и N. Piçarra (докладчик), съдии,
генерален адвокат: D. Spielmann,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за HM и JD, от L. Marczingós, ügyvéd,
–за OTP Bank Nyrt. и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt., от A. Lendvai, ügyvéd,
–за унгарското правителство, от D. Csoknyai и Z. Fehér, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от O. Dani и P. Kienapfel, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква в), член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между двама потребители, HM и JD (наричани по-нататък „двамата потребители“), и три кредитни институции, а именно AXA Bank Belgium SA (наричана по-нататък „AXA“), OTP Bank Nyrt. (наричана по-нататък „OTP“) и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt. (наричана по-нататък „OTP Faktoring“) относно кредитната институция, по отношение на която тези двама потребители могат да се позоват на правните последици от недействителността на неравноправна клауза в договор за кредит, сключен с праводателя на AXA и впоследствие прехвърлен на OTP, която от своя страна прехвърля вземането по него на OTP Faktoring.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Двадесет и първо и двадесет и четвърто съображение от Директива 93/13 гласят:
„като има предвид, че държавите членки следва да предвидят мерки с цел да се избегнат неравноправни клаузи в договори, сключвани между потребители от една страна, и търговци и доставчици, а при наличие на такива клаузи, те да не обвързват потребителя, като договорът продължава да бъде в сила за страните по останалите клаузи, когато може да се изпълнява и без неговите неравноправн[и] клаузи;
[…] като има предвид, че съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.
4 Съгласно член 2, буква в) от тази директива „продавач или доставчик“ означава „всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“.
5 Член 6, параграф 1 от посочената директива гласи:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
6 Съгласно член 7, параграф 1 от същата директива:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Унгарското право
Гражданският кодекс
7 Член 6:202 („Прехвърляне на права“), параграф 3 от Polgári Törvénykönyvről szóló 2013. évi V. törvény (Закон № V от 2013 г. за приемане на Гражданския кодекс), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), предвижда:
„Разпоредбите относно прехвърлянето се прилагат съответно за прехвърлянето на права“.
8 Член 6:208 („Последици от заместването на страна по договор“) от Гражданския кодекс гласи:
„1.Заместваната страна, насрещната страна и заместващата страна могат да договорят правата и задълженията на заместваната страна да преминат към заместващата страна.
2.Заместващата страна има същите договорни права и задължения, които е имала заместваната страна. Заместващата страна не може да прихваща други вземания, които заместваната страна има към насрещната страна по договора. Насрещната страна по договора не може да прихваща други свои вземания към заместваната страна.
3.Правата преминават върху заместващата страна заедно с обезпеченията. Обезпеченията на преминаващите върху заместващата страна задължения се погасяват, освен ако далите ги трети лица са се съгласили със заместването“.
Закон № CCXXXVII. от 2013 г.
9 Съгласно член 17, параграф 1 от А hitelintézetekről és a pénzügyi vállalkozásokról szóló 2013. évi CCXXXVII. törvény (Закон № CCXXXVII от 2013 г. за кредитните институции и финансовите предприятия“):
„Влоговете и друг вид възстановими средства, както и портфейлът от рамкови договори за платежни услуги, могат да се прехвърлят посредством споразумение между заместваната кредитна институция и заместващата кредитна институция с разрешение от надзорния орган [Magyar Nemzeti Bank (Национална банка на Унгария)]. Разпоредбите на Гражданския кодекс относно заместването на страна по договор се прилагат за прехвърлянето на портфейла, с изключение на това, че обезпеченията по договора не се погасяват и не е необходимо волеизявление от насрещната страна по договора. [Това разрешение] не замества разрешението на Gazdasági Versenyhivatal (Комисия за защита на конкуренцията, Унгария) съгласно Закона за забрана на нелоялните търговски практики и на ограничаването на конкуренцията“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 На 12 юни 2008 г. двамата потребители сключват с праводателя на AXA договор за кредит в швейцарски франкове (CHF) за сумата от 141 536,00 CHF, съответстваща на около 20 075 000 унгарски форинта (HUF) след конвертиране по валутния курс „купува“ на кредитната институция в деня на отпускането на средствата. Този договор за кредит, сключен за срок от 19 години, предвижда, че месечните вноски по кредита се погасяват в унгарски форинти след конвертиране по определения от тази кредитна институция курс „продава“ на швейцарския франк. Освен това той допуска посочената кредитна институция едностранно да променя размера на лихвите и разходите за управление, които се поемат от двамата потребители.
11 Axa разваля въпросния договор за кредит, считано от 4 юни 2013 г., като твърди забавено плащане от двамата потребители. Съгласно приключването на сметките, изготвено на 4 март 2015 г., AXA има непогасено вземане в размер на 42 815 836 HUF.
12 На 21 октомври 2015 г. двамата потребители завеждат срещу AXA дело пред Budapest Környéki Törvényszék (Будапещенски окръжен съд, Унгария), който е запитващата юрисдикция, като искат, от една страна, да се обяви за недействителен договорът за кредит, тъй като съдържа неравноправни клаузи, които като такива са им непротивопоставими, и от друга страна, да се коригират последиците от тази недействителност.
13 На 31 октомври 2016 г. AXA прехвърля на OTP портфейл от договори, включващ процесния договор за кредит заедно с всички права и задължения по него. На 2 ноември 2016 г. OTP прехвърля на OTP Faktoring вземането по този договор за кредит.
14 С междинно решение от 25 октомври 2022 г. запитващата юрисдикция обявява въпросния договор за кредит за недействителен в неговата цялост поради нередовност на информацията относно валутния риск. С определение от 19 април 2023 г. обаче това решение е отменено от въззивната инстанция и делото е върнато на запитващата юрисдикция за ново разглеждане.
15 На 21 септември 2023 г., преценявайки, че трябва да определи и за коя от засегнатите кредитни институции са приложими предвидените в Директива 93/13 санкции, запитващата юрисдикция сезира Съда с преюдициално запитване относно тълкуването на член 2, буква в) от тази директива. Тя си задава въпроса законосъобразно ли е прилагането на тези санкции спрямо заместващата страна по процесния договор за кредит, предвид това, че тази заместваща страна се е ползвала от икономическите и финансовите последици на същия, но не е включила самата тя клаузата, окачествена от запитващата юрисдикция като неравноправна.
16 С определение от 9 април 2024 г., AXA Bank Europe и др. (C‑628/23, EU:C:2024:317), това запитване е отхвърлено като явно недопустимо понеже не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда.
17 Пред запитващата юрисдикция двамата потребители оспорват националната съдебна практика, съгласно която правните последици от недействителността на съдържащ неравноправни клаузи договор между потребител и продавач или доставчик, могат да бъдат противопоставяни само на заместващата страна по договора. Те изтъкват, че възпиращият ефект, който с член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 се придава на констатацията за неравноправност на съответните клаузи, би бил застрашен, ако продавачът или доставчикът, включил тези клаузи в такъв договор, може да избегне правните последици от недействителността му, прехвърляйки го на трето лице.
18 Според тази юрисдикция от разпоредбите на Гражданския кодекс, отнасящи се до прехвърлянето на договор, които са приложими и към прехвърлянето на портфейли, следва, че ако договор за кредит бъде обявен за недействителен, потребителят, който търси възстановяване на евентуално надвнесени суми, може да предяви иск само срещу заместващата страна, но не и срещу заместваната страна. Потенциално големият брой искове, които могат да бъдат предявени срещу тази заместваща страна, е възможно да доведе до несъстоятелност на последната, което би могло да лиши потребителя от ефективна съдебна защита.
19 Освен това посочената юрисдикция не е сигурна дали възпиращият ефект, който с Директива 93/13 се придава на констатацията за неравноправност на договорна клауза, е противопоставим на заместващата страна, при все че последната не е отговорна за наличието на тази клауза в съответния договор.
20 Съответно запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да определи с оглед на Директива 93/13 кой е доставчикът, на когото двамата потребители могат да противопоставят правните последици от недействителността на процесния договор за кредит, като същевременно уточнява, че ако Съдът тълкува тази директива в смисъл, че само заместваната страна е тази, която трябва да коригира тези правни последици, ще остави без приложение разпоредбите на унгарското законодателство, в чието приложно поле попада спорът в главното производство.
21 При тези обстоятелства Budapest Környéki Törvényszék (Будапещенски окръжен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Противоречи ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които при пълна недействителност на потребителски договор поради включена в него неравноправна клауза:
–правните последици от недействителността не се коригират в правоотношението между първоначалния кредитор и потребителя като длъжник, тъй като националното законодателство предвижда възможност за сключване на водещо до субективна новация споразумение между първоначалния кредитор и трето лице,
–правните последици от недействителността се коригират само между потребителя и правоприемника, който вследствие на заместване по договора встъпва като нова страна в договорното правоотношение, така че всяко евентуално плащане потребителят е длъжен да извършва към новата страна по договора, а не към първоначалния кредитор и, обратно, за сумите, които евентуално трябва да му бъдат възстановени, може да предявява иск само срещу новата страна по договора, въпреки че не е извършвал никакво плащане към тази страна?
2)Противоречи ли на понятието „продавач или доставчик“ по член 2, буква в) от [Директива 93/13] национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които правните последици от недействителността на неравноправен потребителски договор могат да настъпят само между настоящите страни по договора, т.е. между новия кредитор, встъпил като заместваща страна в договорното правоотношение вследствие на субективната новация, и потребителя като длъжник?“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта на преюдициалните въпроси
22 Axa твърди, че преюдициалните въпроси са недопустими, тъй като нямат никаква връзка със спора по главното производство и следователно са чисто хипотетични. От една страна, не можело да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като междинното съдебно решение, с което първоначално е направена такава констатация, впоследствие било отменено от въззивния съд. От друга страна, понеже този договор за кредит бил развален преди процесното прехвърляне, това прехвърляне имало за предмет не самия договор, а възникналото от същия вземане.
23 Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Поради това, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 11 декември 2025 г., Kuszycka, C‑767/24, EU:C:2025:962, т. 33 и цитираната съдебна практика).
24 Въпросите, засягащи правото на Съюза, съответно се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 11 декември 2025 г., Kuszycka, C‑767/24, EU:C:2025:962, т. 34 и цитираната съдебна практика).
25 Освен това в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, единствено националният съд може да установи и прецени фактите по спора в главното производство и да определи точния обхват на националните законови, подзаконови или административни разпоредби. Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, без да може да я поставя под съмнение, нито да проверява нейната точност (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Ferrovienord, C‑363/21 и C‑364/21, EU:C:2023:563, т. 54 и 55).
26 В случая доводите, изтъкнати от AXA в подкрепа на хипотетичния характер на преюдициалните въпроси, се отнасят до установяването и преценката на фактите в главното производство. Съдът не следва да поставя под съмнение фактическите изводи, тъй като те са от компетентността на националния съд. Следователно въпросните доводи не са достатъчни, за да оборят презумпцията за релевантност, спомената в точка 24 от настоящото решение.
27 Ето защо преюдициалните въпроси са допустими.
По същество
28 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква в), член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят, сключил договор с кредитна институция, който договор впоследствие е прехвърлен на друга кредитна институция, може да предяви правата, които черпи от тази директива, само по отношение на заместващата страна по този договор.
29 На първо място, член 2, буква в) от Директива 93/13 дефинира понятието „продавач или доставчик“ като всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на тази директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст.
30 Волята на законодателя на Съюза е била да утвърди (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2022 г., S. V. (Сграда — етажна собственост), C‑485/21, EU:C:2022:839, т. 28 и цитираната съдебна практика), широко разбиране на понятието „продавач или доставчик“, което не допуска тълкуване на това понятие в смисъл, че обхваща само лицето, което първоначално е сключило договора с потребител, и съответно изключва от приложното поле на Директива 93/13 всяко друго лице, дори то в качеството си на заместваща страна по този договор да е действало в рамките на своята дейност по занятие, стопанска дейност или професия.
31 Такова тълкуване на член 2, буква в) от Директива 93/13 би било несъвместимо и с преследваната с тази директива цел за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите (вж. в този смисъл решение от 8 май 2025 г., Myszak, C‑324/23, EU:C:2025:324, т. 44 и цитираната съдебна практика). Всъщност наложеното на потребителите задължение да упражняват правата, които черпят от посочената директива, по отношение на продавач или доставчик, който вече не е страна по спорния договор, на практика може да затрудни упражняването на тези права.
32 От гореизложеното следва, че кредитната институция, заместваща страна по сключен с потребител договор за кредит, попада в обхвата на понятието „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13. Сама по себе си обаче тази разпоредба не дава възможност да се определи дали правните последици от недействителността на съдържащата се в такъв договор неравноправна клауза могат да се противопоставят само на тази заместваща страна.
33 На второ място, член 6, параграф 1 във връзка със съображение двадесет и първо от Директива 93/13 изисква от държавите членки да предвидят, че включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици не са обвързващи за потребителя, „при условията на тяхното национално право“, и че съответният договор продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
34 Не бива обаче националноправната уредба на защитата, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, да изменя обхвата и съответно същността на тази защита и с това да поставя под въпрос подобряването на ефективността на споменатата защита с приемането на уеднаквени правила относно неравноправните клаузи (решение от 16 март 2023 г., M.B. и др. (Последици от обявяване на недействителност на договор), C‑6/22, т. 20 и цитираната съдебна практика).
35 Тази националноправната уредба не бива и да прави прекомерно трудно, а на практика и невъзможно упражняването на правата, които потребителите черпят от тази директива. По-конкретно, държавите членки са длъжни да следят за спазването на защитата, предоставена на потребителя с посочената директива, като дават възможност за възстановяване на правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал, ако неравноправната клауза не съществуваше, по-специално предвиждайки право на потребителя да иска възстановяване на облагите, които продавачът или доставчикът без основание е получил в негов ущърб въз основа на неравноправната клауза (вж. в този смисъл решения от 16 март 2023 г., M.B. и др. (Последици от обявяване на недействителност на договор), C‑6/22, т. 22, и от 15 юни 2023 г., Bank M. (Последици от обявяването на договора за недействителен), C‑520/21, EU:C:2023:478, т. 61 и цитираната съдебна практика).
36 От гореизложеното следва, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в съответствие с приложимото национално право договор, сключен от потребител с продавач или доставчик, е прехвърлен на трето лице, което има качеството на продавач или доставчик, този потребител трябва да може евентуално да изтъкне срещу заместващата страна недействителността на съдържаща се в такъв договор неравноправна клауза или на посочения договор в неговата цялост, по същия начин, по който би могъл да направи това срещу заместваната страна при липсата на такова прехвърляне. Всъщност произтичащото от това прехвърляне встъпване на заместващата страна във всички права и задължения, които заместваната страна има спрямо потребителя по същия договор, не може да доведе до изменение на съдържанието на тези права и задължения, нито съответно да има отражение върху защитата на потребителите, които трябва да могат да противопоставят на заместващата страна всички правни последици, произтичащи от неравноправността на оспорената договорна клауза.
37 На трето място, съгласно член 7, параграф 1 във връзка с двадесет и четвърто съображение от Директива 93/13 държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.
38 Наред с първата и непосредствена цел да се защити потребителят от неравноправни клаузи, съдържащи се в сключените от него с продавачи или доставчици договори, като се възстанови правното и фактическо положение, в което той би се намирал при липсата на такива клаузи, член 7, параграф 1 от Директива 93/13 има и дългосрочната цел да се предотврати употребата на неравноправни клаузи от продавачите или доставчиците. Всъщност неприлагането на тези клаузи спрямо потребителите има възпиращ ефект върху продавачите или доставчиците, що се отнася до използването им (вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г., M.B. и др. (Последици от обявяване на недействителност на договор), C‑6/22, т. 24—26).
39 От това следва, че възпиращият ефект по отношение на използването на неравноправни клаузи се отнася до продавачите или доставчиците като цяло, а не само до отделния продавач или доставчик, който е включил оспорената неравноправна клауза.
40 В това отношение следва да се подчертае, че в контекста на Директива 93/13 недействителността на договорна клауза не зависи нито от противоправността на поведението на съответния продавач или доставчик, нито от това дали същият носи отговорност за това поведение, а само от обективната неравноправност на оспорената договорна клауза (вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Profi Credit Slovakia, C‑485/19, EU:C:2021:313, т. 65).
41 Следователно тази директива не е пречка правните последици, произтичащи от неравноправността на клауза, съдържаща се в сключен с потребител договор, да бъдат понасяни от продавач или доставчик, различен от включилия тази клауза.
42 В случая е задача на запитващата юрисдикция да прецени дали тълкуването на релевантните национални разпоредби от унгарските съдилища може да застраши възстановяването на правното и фактическо положение, в което двамата потребители биха се намирали при липсата на съответната неравноправна клауза.
43 В рамките на преюдициалното производство Съдът обаче е компетентен въз основа на материалите по делото в главното производство, с които разполага, и на представените пред него становища да даде на запитващата юрисдикция полезни насоки, които да ѝ позволят да реши спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл решение от 2 март 2023 г., PrivatBank и др., C‑78/21, EU:C:2023:137, т. 71).
44 От преюдициално запитване е видно, че съгласно член 17, параграф 1 от Закон № CCXXXVII. от 2013 г. за кредитните институции и финансовите предприятия прехвърлянето на процесния договор за кредит е обусловено от разрешението на Националната банка на Унгария, действаща в качеството си на надзорен орган. Тази мярка по принцип изглежда годна да защити интересите на потребителите.
45 При все това, за да гарантира, че се осигурява изискваното с Директива 93/13 високо равнище на защита на потребителите, и в частност че такова прехвърляне не лишава съответния потребител от правата му по член 6, параграф 1 от тази директива, запитващата юрисдикция следва да провери по-специално дали, както изтъква унгарското правителство, издаването на такова разрешение подлежи на пруденциален надзор, който да гарантира, че финансовата платежоспособност на заместващата страна по този договор е достатъчна за покриването на свързаните с последния рискове.
46 Освен това от описаната от запитващата юрисдикция национална правна уредба следва, че в качеството си на правоприемник заместващата страна по процесния договор за кредит е встъпила във всички права и задължения, които заместваната страна има спрямо насрещната страна по този договор за кредит. Затова двамата потребители биха имали право да противопоставят на заместващата страна всички правни последици, произтичащи от неравноправността на съдържащата се в посочения договор за кредит клауза, и то при същите условия, при които биха ги противопоставили на заместваната страна.
47 С оглед на изложеното по-горе не изглежда — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — че в случая би било прекомерно трудно или практически невъзможно правните последици от недействителността на процесната неравноправна клауза да се коригират в отношенията между двамата потребители и заместващата страна по този договор за кредит.
48 При все това, ако тази юрисдикция стигне до извода, че приложимите разпоредби на вътрешното ѝ право не дават възможност да се гарантира възстановяването на правното и фактическо положение, в което биха се намирали двамата потребители при липсата на съответната неравноправна клауза, принципът за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза изисква националните юрисдикции, при спазване по-специално на забраната за тълкуване contra legem на националното право, да направят всичко в границите на правомощията си, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до решение, което съответства на нейната цел (решение от 27 ноември 2025 г., Gryczara, C‑746/24, EU:C:2025:925, т. 60 и цитираната съдебна практика).
49 Когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на това право, в качеството си на орган на държава членка е длъжен да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение всяка разпоредба от националното право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, в разглеждания от него спор (решение от 3 юли 2025 г., Ati-19, C‑605/23, EU:C:2025:513, т. 52 и цитираната съдебна практика).
50 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, буква в), член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят, сключил договор с кредитна институция, който договор впоследствие е прехвърлен на друга кредитна институция, може да предяви правата, които черпи от тази директива, само по отношение на заместващата страна по този договор, стига това прехвърляне да не прави практически невъзможно или пък прекомерно трудно упражняването на правата, които потребителят черпи от тази директива.
По съдебните разноски
51 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 2, буква в), член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят, сключил договор с кредитна институция, който договор впоследствие е прехвърлен на друга кредитна институция, може да предяви правата, които черпи от тази директива, само по отношение на заместващата страна по този договор, стига това прехвърляне да не прави практически невъзможно или пък прекомерно трудно упражняването на правата, които потребителят черпи от тази директива.
Подписи
*Език на производството: унгарски.