РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
5 юни 2025 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) 2019/943 — Директива (ЕС) 2019/944 — Приложно поле — Неправилно измерена консумация на електроенергия поради неизправност на електромера — Фактуриране въз основа на прогнозно консумирана електроенергия — Права на потребителите — Директива (ЕС) 2011/83 — Приложно поле — Непоръчана доставка“
По дело C‑310/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с определение от 22 април 2024 г., постъпило в Съда на 29 април 2024 г., в рамките на производство по дело
YL срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: N. Jääskinen, председател на състава, M. Condinanzi (докладчик) и R. Frendo, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, от В. Божилов, А. Ганев и А. Кръстев, адвокати,
– за Европейската комисия, от O. Beynet, Д. Драмбозова, I. Rubene и T. Scharf, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграфи 1, 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (OB L 158, 2019 г., стр. 54), на член 10, параграф 4, член 46, параграф 2, буква г) и член 59, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125), както и на член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 304, 2011 г., стр. 64).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между YL, битов клиент, и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (наричано по-нататък „ЕРМ Запад“) по повод на оспорването на фактура, сумата по която е изчислена въз основа на прогнозно консумирана електроенергия заради неизправност на електромера.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2011/83
3 Съображения 11 и 25 от Директива 2011/83 гласят:
„(11)
Настоящата директива не следва да засяга разпоредбите на Съюза по отношение на конкретни сектори, като например […] вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ.
[…] (25)
Договорите за централно отопление следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива, както договорите за доставка на вода, газ и електрическа енергия […]“.
4 Член 3, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител. Тя се прилага също за договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят на договорна основа“.
5 Член 27 от посочената директива гласи:
„Потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 29 от приложение I към [Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (OB L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260)]. В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие“.
Регламент 2019/943
6 Член 18 от Регламент 2019/943 предвижда:
„1.Таксите, прилагани от операторите на мрежите за достъп до мрежите, включително такси за присъединяване към мрежите, такси за използване на мрежите и когато е приложимо, такси за съответно укрепване на мрежите, отразяват разходите, прозрачни са, отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и гъвкавост и отразяват действително направените разходи, доколкото те съответстват на тези, извършени от ефективен и сравним в структурно отношение оператор на мрежа, и се прилагат без дискриминация. Тези такси не включват несвързаните разходи в подкрепа на несвързани политически цели.
Без да се засягат член 15, параграфи 1 и 6 от [Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB L 315, 2012 г., стр. 1)] и критериите, посочени в приложение XI към същата директива, използваният за определяне на мрежовите такси метод оказва неутрална подкрепа за цялостната ефективност на системата в дългосрочен план чрез подаване на ценови сигнали на клиентите и производителите и се прилага по-специално по начин, при който не се прави разграничение в положително или отрицателно отношение в производството в зависимост от това дали то е свързано с разпределение или с пренос. Те не правят разграничение нито в положително, нито в отрицателно отношение за съхраняването или агрегирането на енергия и не възпират производството, потреблението на собствена енергия или участието в оптимизацията на потреблението. Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, тези такси не зависят от разстоянието.
[…] 7.Тарифите за разпределение отразяват разходите, като отчитат използването на разпределителната мрежа от ползвателите на системата, включително активни клиенти. Тарифите за разпределение може да съдържат елементи, свързани с капацитета за свързване на мрежите, и може да бъдат диференцирани въз основа на профилите на потребление или производство на ползвателите на системата. Когато държавите членки са осъществили внедряването на интелигентни измервателни системи, при определянето или одобряването на тарифите за пренос и разпределение или на техните методики в съответствие с член 59 от [Директива 2019/944] и когато е целесъобразно, може да бъдат въведени диференцирани по време мрежови тарифи, които да отразяват използването на мрежата по прозрачен, рентабилен и предвидим начин за крайния клиент.
8.Методиките за определяне на тарифите за разпределение предоставят стимули на операторите на разпределителни системи за постигане на най-ефикасна експлоатация и развитие на техните системи, включително посредством възлагане на поръчки за услуги. За тази цел регулаторните органи признават за съответните разходи за допустими, включват тези разходи в тарифите за разпределение, а също така могат да въведат цели за ефективност, за да предоставят стимули на операторите на разпределителни системи да повишават ефективността в своите системи, включително посредством енергийната ефективност, гъвкавостта и разработването на интелигентни мрежи и интелигентни измервателни системи“.
Директива 2019/944
7 Съображение 83 от Регламент 2019/944 гласи:
„Регулаторните органи следва да гарантират, че операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи предприемат подходящи мерки, за да направят мрежата си по-устойчива и по-гъвкава. За тази цел те следва да наблюдават резултатите от дейността на тези оператори въз основа на показатели като способността на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи да експлоатират електропроводи, работещи със системи за оценка на преносната способност в реално време, развитието на дистанционно наблюдение и контрола в реално време на подстанциите, намаляването на загубите по мрежата и честотата и продължителността на прекъсванията в електрозахранването“.
8 Член 10, параграф 4 от тази директива предвижда:
„На крайните клиенти се дава подходящо предизвестие за всяко намерение за изменение на договорните условия и, когато им бъде отправено предизвестието, се уведомяват за правото им да прекратят договора. Доставчиците уведомяват крайните си клиенти директно, по прозрачен и разбираем начин, за всяко преизчисление на цената за доставка, както и за причините и предварителните условия за преизчислението и за неговия обхват, в подходящ момент, не по-късно от две седмици или не по-късно от един месец за битовите клиенти, преди преизчислението да влезе в сила. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти са свободни да прекратят договорите, ако не приемат новите договорни условия или преизчислението на цената за доставка, съобщени им от техния доставчик“.
9 Съгласно член 46, параграф 2 от посочената директива:
„Дейността по пренос на електроенергия включва най-малко следните задачи в допълнение към изброените в член 40:
[…] г) събирането на всички свързани с преносната система такси, включително таксите за достъп, за енергия за покриване на загуби и таксите за спомагателни услуги;
[…]“.
10 Член 59, параграф 1 от същата директива има следния текст:
„Регулаторният орган има следните задължения:
а) определя или одобрява, в съответствие с прозрачни критерии, на тарифите за пренос или разпределение или техните методики, или и двете;
[…]“.
Българското право
11 Съгласно член 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (наричани по-нататък „ПИКЕЕ“), издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (България), която е българският регулаторен орган по смисъла на Директива 2019/944:
„(1)В случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като:
а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;
б) при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.
[…]“.
12 Член 52 от ПИКЕЕ гласи:
„(1)В случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, както следва:
[…] 2. средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 YL е собственик на къща, присъединена към електроразпределителната мрежа и разполагаща с електромер. Достъпът до този електромер, който се намира в метално табло на улицата, е ограничен само за служители на ЕРМ Запад.
14 От определението за преюдициално запитване е видно, че на 10 април 2023 г. при проверка на място от страна на ЕРМ Запад е установено, че електромерът не работи, макар да липсват видими дефекти както на външната страна, така и в съдържанието му. Този електромер е свален и изпратен за проверка в Български институт по метрология (България), който стига до извода, че електромерът не отговаря на нормираните технически и метрологични изисквания и следователно консумацията на електроенергия от YL не е могла да бъде отчетена правилно. Установено е също, че последната проверка на електромера преди тази от 10 април 2023 г. е извършена на 14 март 2018 г.
15 В определението за преюдициално запитване се посочва също, от една страна, че поради липсата на правилно регистриране на реално консумираната електроенергия, в съответствие с ПИКЕЕ ЕРМ Запад е издало фактура за сумата от 2058,26 български лева (BGN) (около 1000 евро), представляваща цената на прогнозно консумирана електроенергия от 3168 киловатчаса (kWh) за периода от 11 януари 2023 г. до 10 април 2023 г. (наричана по-нататък „спорната фактура“). От друга страна, дължимата сума за тази консумация е изчислена въз основа на действащата за въпросния период дневна тарифа, която е по-скъпа от нощната.
16 YL сезира Софийски районен съд (България), който е запитващата юрисдикция, с иск, насочен срещу спорната фактура, като твърди, че му е било невъзможно да знае, че електромерът не работи, след като не е имал достъп до него. Освен това той оспорва периода, за който е изчислена прогнозно консумираната електроенергия.
17 Запитващата юрисдикция обяснява, че ПИКЕЕ регламентират реда и начините за изчисляване на количеството електроенергия, което може да бъде определено в тежест на потребителя, ако консумацията на електроенергия не е измерена правилно.
18 Според тази юрисдикция, най-напред, когато електромерът не работи правилно и няма външно въздействие от потребителя, това изчисляване се извършва в съответствие по-специално с член 52 от ПИКЕЕ, който позволява на доставчика да определи прогнозно консумирана електроенергия. По-нататък, при наличието на повреда на тарифния превключвател, тоест на часовника, който определя дневен и нощен режим, посоченото изчисляване се извършва въз основа на релевантните разпоредби на ПИКЕЕ. Опирайки се на понятието за неоснователно обогатяване, ПИКЕЕ презумират, че потребителят е консумирал определено количество енергия, което зависи от момента на установяване от доставчика или от оператора на мрежата на техническата неизправност на електромера, за определен период и при определена тарифа — нощна или дневна. Следователно, накрая, посочените разпоредби са свързани с консумираната, но неизмерена електроенергия, която се приема за загуба за оператора на преносната мрежа, като тази загуба трябва да бъде понесена от потребителя.
19 На първо място, запитващата юрисдикция отбелязва, че със съображение 83 от Директива 2019/944 е въведен принципът за намаляване на загубите по електропреносната мрежа (част от общия принцип за енергийна ефективност) и реално дистанционно отчитане и наблюдение на системата от операторите на електропреносната мрежа.
20 В този контекст тя подчертава, че съгласно член 46, параграф 2, буква г) от тази директива дейността по пренос на електроенергия включва таксите за покриване на загуби, а съгласно член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 регулаторният орган на държавата членка признава оперативните разходи и разходите за развитие на мрежата за допустими и ги включва в тарифите за разпределение, за да се предоставят стимули на операторите на мрежи да повишават ефективността в своите мрежи и да ограничат загубите си с цел енергийна ефективност.
21 В това отношение за запитващата юрисдикция не е ясно значението на израза „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и на член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943. Тя поставя въпроса дали този израз обхваща фактурирането на консумирана, но неправилно отчетена електроенергия поради неизправността на електромера, независимо дали това се дължи на действия на потребителя, при положение че доставчикът или операторът на мрежата не са отстранили своевременно тази неизправност.
22 Тази юрисдикция подчертава още, че Регламент 2019/943 въвежда принципа, съгласно който, за да се гарантира пропорционалност, разходите следва да бъдат включени в тарифите, което би могло да доведе на практика до смекчаване на задължението на тези оператори да повишат ефективността в своите мрежи чрез намаляване на разходите си, както според запитващата юрисдикция показват обстоятелствата по главното производство.
23 В настоящия случай посочената юрисдикция отбелязва, че между 2018 г. и 2023 г. разглежданият електромер въобще не е бил проверяван и че едва след проверката, установила повредата му на 12 април 2023 г., ЕРМ Запад е изготвило фактура, с която да се покрият разходите му за доставена, но неотчетена енергия. Същата юрисдикция иска да се установи дали тези загуби могат да се възлагат в тежест на потребителя, когато доставчикът, операторът на преносната мрежа или операторът на електроразпределителната мрежа не е отстранил своевременно проблема, предизвикан от неизправността на електромера.
24 На второ място, запитващата юрисдикция припомня, че член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 оправомощава регулаторния орган да определя или одобрява тарифите за пренос или разпределение или техните методики, или и двете.
25 Тя поставя въпроса дали тази разпоредба допуска национална правна уредба да включи разходите на оператора на мрежа в тези тарифи, когато те съответстват на доставена и консумирана енергия, която обаче е неотчетена или неточно отчетена поради неизправност на електромера, с оглед на принципа, че посочените тарифи или техните методики се определят в съответствие с прозрачни критерии.
26 На трето място, според запитващата юрисдикция член 18 от Регламент 2019/943, съответно в параграфи 1 и 7, предвижда в тежест на потребителя да заплаща на оператора на електропреносната мрежа такси, които отразяват разходите на мрежата, и изисква разходите да отчитат използването на разпределителната мрежа.
27 Тази юрисдикция иска да се установи по какъв начин посочените разходи следва да отчитат използването на разпределителната мрежа, и дали в това отношение е допустимо прогнозно отчитане на разходите.
28 На четвърто място, като припомня, че безспорно между страните в главното производство е налице облигационна връзка за доставка на електрическа енергия за съответния обект, и като счита, че съгласно член 3 от Директива 2011/83 тя се прилага спрямо договорите за доставка на електрическа енергия, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали член 27 от тази директива освобождава потребителя от задължението да заплати на доставчика на електроенергия всяка сума над реално консумираните количества електрическа енергия в случай на неизправност на средството за измерване.
29 На пето място, запитващата юрисдикция подчертава, че член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 изисква доставчикът да уведомява крайните клиенти за всяко преизчисляване на цената на доставка. Тя иска да се установи дали тази разпоредба допуска национална правна уредба да овласти доставчика или оператора на мрежа да прави — в положение като разглежданото в главното производство — преизчисляване на цената и на количеството електроенергия.
30 При тези обстоятелства Софийски районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) [Понятието] „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от [Директива 2019/944] и член 18, параграф 8 от [Регламент 2019/943] следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя:
а) се дължи на външно въздействие;
b) липса на външна намеса;
и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?
2) Задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от [Директива 2019/944] следва ли да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство:
а) се дължи на външно въздействие;
b) не се дължи на външна намеса;
и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?
3) Член 18, параграф 1 и параграф 7 от [Регламент 2019/943] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем:
а) се дължи на външно въздействие;
b) не се дължи на външна намеса?
4) Член 27 от [Директива 2011/83] следва ли да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване:
а) се дължи на външно въздействие;
b) не се дължи на външно въздействие[?]
5) Член 10, параграф 4 от [Директива 2019/944] следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване:
а) се дължи на външно въздействие;
b) не се дължи на външно въздействие?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
31 Най-напред, от една страна, ЕРМ Запад твърди, че запитващата юрисдикция е приела определението за отправяне на преюдициалното запитване, без предварително да е спазила принципа на състезателност в нарушение на националното право. От друга страна, това дружество поставя под въпрос някои от фактическите констатации на тази юрисдикция, чиято неточност според него по същество има за последица, че запитването няма никаква връзка с правоотношенията между страните в главното производство. По-конкретно, противно на произтичащото от това определение, ЕРМ Запад имало единствено качеството на оператор на електроразпределителна мрежа. Не съществувало никакво договорно правоотношение между него и YL с предмет доставка на електрическа енергия, като впрочем не се твърдяло да съществува такова правоотношение.
32 По-нататък, според ЕРМ Запад не съществува никаква връзка между предмета на спора в главното производство и правото на Съюза. Всъщност, що се отнася, от една страна, до първи, втори, трети и пети въпрос, които се отнасят до тълкуването на Регламент 2019/943 и на Директива 2019/944, обстоятелствата по главното производство не попадали в приложното поле на тези актове. Що се отнася, от друга страна, до четвъртия въпрос, свързан с тълкуването на Директива 2011/83, ЕРМ Запад счита, че в съответствие със съображения 11 и 25 от нея, за разлика от доставката на електрическа енергия, дейността по разпределение на електрическа енергия не попада в приложното поле на тази директива.
33 Освен това поставените въпроси били ирелевантни за решаването на спора по главното производство. Всъщност, тъй като при извършените проверки било установено наличието на компрометирани удостоверителни знаци на електромера, тези въпроси били недопустими, доколкото се отнасят до хипотезата на неизправност на този уред, която не се дължи на външна намеса. Дори независимо от наличието на такава намеса, отговорите на посочените въпроси не обуславяли разрешението на единствения релевантен за изхода на главното производство въпрос, а именно основанието за съществуване на вземането и неговия размер. Това вземане произтичало от установения факт, че YL е консумирал неизмерено количество електрическа енергия, без да я заплаща, в резултат от което за ЕРМ Запад настъпила вреда. Въпросите дали тази сума представлява загуба за системата и дали тя може да бъде включена в тарифите за разпределение, били въпроси, които биха могли да имат отношение към производство, по което ЕРМ Запад претендира въпросните суми от всички потребители като резултат от преразпределената финансова тежест и с оглед на необходимостта от компенсация от всички потребители, а не от конкретен клиент, използвал неотчетени количества електрическа енергия.
34 Накрая, тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, посочени в определението за преюдициално запитване, не пораждало никакво съмнение с оглед по-специално на практиката на Съда относно законодателството на Съюза преди Директива 2019/944 и Регламент 2019/943.
35 Европейската комисия отбелязва, че видно от определението за преюдициално запитване, не е имало външно въздействие върху електромера, поради което, доколкото петте преюдициални въпроса се отнасят до хипотезата на неизправност на този уред, която се дължи на външно въздействие, тези въпроси са хипотетични и следователно недопустими.
36 За да се провери допустимостта на настоящото преюдициално запитване, на първо място, следва да се припомни, от една страна, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на преюдициално производство с оглед на разпределението на функциите между Съда и националните юрисдикции не е от компетентността на последния да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен в съответствие с националните съдоустройствени и съдопроизводствени правила. Освен това Съдът трябва да се придържа към този акт, докато същият не бъде отменен съгласно евентуално предвидените в националното право способи за съдебен контрол (решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 28 и цитираната съдебна практика).
37 Така в случая Съдът не следва да се произнася по евентуалното нарушение в определението за преюдициално запитване на националните процесуални норми.
38 От друга страна, следва да се припомни също, че съгласно постоянната съдебна практика само от компетентността на националния съд е да установи и прецени фактите по спора в главното производство. В това отношение Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на дадена разпоредба на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, за да ѝ предостави полезната информация за разрешаването на спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл решения от 16 март 1978 г., Oehlschläger, 104/77, EU:C:1978:69, т. 4, и от 24 октомври 2019 г., État belge, C‑35/19, EU:C:2019:894, т. 28). Следователно, дори когато изтъкнати в акта за преюдициално запитване фактически обстоятелства са оспорени от страна в главното производство, на поставените въпроси следва да се отговори въз основа на обстоятелствата, посочени от запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 20 март 2025 г., Sumitomo Chemical Agro Europe, C‑809/23, EU:C:2025:195, т. 42 и 43).
39 Ето защо Съдът не следва да се произнася по съдържащите се в определението за преюдициално запитване фактически констатации, чиято точност е поставена под въпрос от ЕРМ Запад.
40 На второ място, що се отнася до релевантността на поставените въпроси за разрешаването на спора, следва да се припомни, от една страна, че съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, сезиран със спора в главното производство, който трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно поставените от националните юрисдикции въпроси се ползват с презумпция за релевантност и Съдът може да откаже да се произнесе по тези въпроси само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочените въпроси (решение от 21 декември 2023 г., Royal Antwerp Football Club, C‑680/21, EU:C:2023:1010, т. 35 и цитираната съдебна практика).
41 В настоящия случай, макар страните в главното производство да не са съгласни относно естеството и предмета на спора в главното производство, никоя от тези страни не поставя под въпрос действителността му, която освен това ясно произтича от твърденията на запитващата юрисдикция, обобщени в точки 13—18 от настоящото решение. Освен това от същите твърдения е видно, че поставените на Съда въпроси относно тълкуването на правото на Съюза не са явно и напълно лишени от връзка с действителността и с предмета на спора в главното производство, както той следва от определението за преюдициално запитване.
42 Въпреки това е необходимо да се подчертае, че запитващата юрисдикция поставя петте си преюдициални въпроса във връзка с две алтернативни фактически положения, а именно хипотезата, при която неизправността на разглеждания електромер се дължи на външно въздействие, и хипотезата, при която тази неизправност не се дължи на такова въздействие.
43 В определението за преюдициално запитване обаче е посочено недвусмислено, че въпросната неизправност не се дължи на външно въздействие.
44 Следователно, доколкото въпросите се отнасят до хипотеза, която не съответства на разглежданото в главното производство фактическо положение, както е описано в определението за преюдициално запитване, а именно до хипотезата, че неизправността на електромера се дължи на външно въздействие, тези въпроси са хипотетични и следователно недопустими.
45 От друга страна, ЕРМ Запад сякаш извежда недопустимостта на преюдициалните въпроси от обстоятелството, че разглежданото в главното производство положение не попада в приложното поле нито на Регламент 2019/943, нито на Директива 2019/944, нито на Директива 2011/83.
46 Достатъчно е обаче да се отбележи, че когато, както по настоящото дело, не е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението, че тази разпоредба не е приложима в главното производство, не е въпрос относно допустимостта на преюдициалното запитване, а по съществото на въпросите (решение от 28 октомври 2021 г., Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, C‑319/19, EU:C:2021:883, т. 25, както и в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 66 и цитираната съдебна практика).
47 На трето място, що се отнася до твърдяната липса на всяко съмнение относно исканото тълкуване на правото на Съюза по‑специално заради наличието на практика на Съда в тази област, достатъчно е да се припомни, че дори при наличието на съдебна практика, която разрешава разглеждания правен въпрос, националните юрисдикции запазват възможно най-широката възможност да сезират Съда, ако считат това за уместно, без обстоятелството, че разпоредбите, чието тълкуване е поискано, вече са били тълкувани от Съда, да води до отпадане на компетентността на Съда да се произнесе отново (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 37 и цитираната съдебна практика).
48 По изложените съображения преюдициалните въпроси са недопустими, доколкото се отнасят до положението, при което неизправността на разглеждания електромер се дължи на външно въздействие.
По преюдициалните въпроси
49 С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 18, параграфи 1, 7 и 8 от Регламент 2019/943, член 10, параграф 4, член 46, параграф 2, буква г) и член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944, както и член 27 от Директива 2011/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато поради неизправността на електромер количеството консумирана електроенергия от битов клиент не е могло да бъде правилно измерено, на този клиент може да се издаде фактура за сума, изчислена въз основа на прогнозно консумирана електроенергия.
50 За да се отговори на тези въпроси, най-напред следва да се провери дали приложното поле на този регламент и на тези директиви обхваща правните последици от такава неизправност.
51 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че що се отнася до член 18, параграфи 1, 7 и 8 от Регламент 2019/943, с който са свързани първият и третият въпрос, по същество той предвижда, че таксите, прилагани от операторите на мрежите за достъп до мрежите, както и тарифите за разпределение трябва да отразяват разходите, да бъдат прозрачни и да отчитат необходимостта от сигурност на мрежата и гъвкавост. Освен това тарифите за разпределение включват разходите на операторите на разпределителни мрежи за постигане на най-ефикасна експлоатация и развитие на техните мрежи.
52 Нищо обаче в тези разпоредби не позволява да се приеме, че те се отнасят до правните последици от неизправността на електромер.
53 На второ място, що се отнася до Директива 2019/944, необходимо е да се подчертае, първо, че член 10, параграф 4 от нея, с който е свързан петият въпрос, предвижда единствено правото на крайните клиенти да бъдат информирани от доставчика за всяко намерение за изменение на договорните условия и да бъдат уведомени в подходящ момент за всяко преизчисление на цената за доставка.
54 От една страна обаче, спорът в главното производство явно не се отнася до договорни изменения и в частност до преизчисление на цените, още повече че прилаганите от ЕРМ Запад правила са определени в ПИКЕЕ.
55 От друга страна, предвиденото в член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 право на информация се отнася само до договорните условия, които зависят от волята на страните и сред които по-конкретно е цената на електроенергията, но не и до тарифите за пренос или разпределение, предназначени да възнаградят оператора на преносната или разпределителната мрежа за нейното използване, които се определят от регулаторния орган в съответствие с член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944.
56 Второ, дори да се предположи, че член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944, до който се отнася първият въпрос, е приложим спрямо субект, различен от оператор на преносна мрежа, какъвто субект изглежда да е ЕРМ Запад, тази разпоредба включва в дейността по пренос на електроенергия само „събирането на всички свързани с преносната система такси, включително таксите за достъп, за енергия за покриване на загуби и таксите за спомагателни услуги“.
57 Тази разпоредба обаче не само не се отнася до понятието „такси за покриване на загуби“, което е споменато в първия въпрос, но и явно не се отнася до правните последици от неизправността на електромер.
58 Трето, съгласно член 59, параграф 1, буква а) от тази директива, до който се отнася вторият въпрос, регулаторният орган определя или одобрява, в съответствие с прозрачни критерии, тарифите за пренос или разпределение или техните методики, или и двете.
59 Следва да се отбележи, че не само главното производство не се отнася до валидността на критериите или методиките, предвидени в ПИКЕЕ, нито до спазването им от ЕРМ Запад при определянето на сумата, посочена в спорната фактура, но и тази сума не съответства на тарифа за пренос или разпределение, представляваща възнаграждение за използването на преносната или разпределителната мрежа, като с тази фактура ЕРМ Запад иска плащането на сума, съответстваща на електроенергията, консумирана от YL, но неправилно измерена.
60 На трето място, що се отнася до Директива 2011/83, дори да се предположи, че противно на позицията на ЕРМ Запад, тази директива се прилага спрямо дейността по разпределение на електроенергия, член 27 от нея, с който е свързан четвъртият въпрос, предвижда, че потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка в частност на електрическа енергия.
61 Както подчертават ЕРМ Запад, а също и Комисията, за да се прилага тази разпоредба, доставката на електрическа енергия трябва да бъде непоръчана. В настоящия случай от определението за преюдициално запитване е видно, че въз основа на договор, чиято действителност не се оспорва, YL е консумирал електроенергия през периода, в който разглежданият електромер не е работил правилно, поради което не може да се приеме, че доставката на тази електроенергия не е била поръчана от YL, при това независимо от отговора на въпроса кой е доставчикът.
62 По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че:
– член 18, параграфи 1, 7 и 8 от Регламент 2019/943, както и член 10, параграф 4, член 46, параграф 2, буква г) и член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 трябва да се тълкуват в смисъл, че не уреждат правните последици от неизправността на електромер и следователно не се прилагат спрямо положението, при което поради такава неизправност количеството консумирана електроенергия от битов клиент не е могло да бъде правилно измерено и на този клиент е издадена фактура за сума, съответстваща на прогнозно консумирана електроенергия,
– член 27 от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо положението, при което от потребител се иска заплащането на доставена съгласно действителен договор и консумирана електроенергия, която обаче не е правилно измерена поради неизправност на електромера.
По съдебните разноски
63 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Член 18, параграфи 1, 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия, както и член 10, параграф 4, член 46, параграф 2, буква г) и член 59, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не уреждат правните последици от неизправността на електромер и следователно не се прилагат спрямо положението, при което поради такава неизправност количеството консумирана електроенергия от битов клиент не е могло да бъде правилно измерено и на този клиент е издадена фактура за сума, съответстваща на прогнозно консумирана електроенергия.
2) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че
не се прилага спрямо положението, при което от потребител се иска заплащането на доставена съгласно действителен договор и консумирана електроенергия, която обаче не е правилно измерена поради неизправност на електромера.
Подписи
( *1 ) Език на производството: български.