Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

12 май 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 15 — Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване — Национална правна уредба, предвиждаща правото на издателите на тези публикации на „справедливо обезщетение“ — Задължения, наложени на доставчиците на услуги на информационното общество — Правомощия, предоставени на независим административен орган — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 16 — Свобода на стопанската инициатива — Ограничаване на упражняването на тази свобода — Член 52, параграф 1 — Обосновка — Претегляне на посочената свобода спрямо други основни права — Член 11, параграф 2 — Свобода и плурализъм на медиите — Член 17, параграф 2 — Защита на интелектуалната собственост “

По дело C‑797/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 12 декември 2023 г., постъпил в Съда на 21 декември 2023 г., в рамките на производство по дело

Meta Platforms Ireland Ltd

срещу

Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni,

при участието на:

Federazione Italiana Editori Giornali (FIEG),

Società Italiana degli Autori ed Editori (SIAE),

Gedi Gruppo Editoriale SpA,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz, заместник-председател, F. Biltgen, K. Jürimäe, C. Lycourgos, I. Ziemele (докладчик) и F. Schalin, председатели на състави, S. Rodin, E. Regan, A. Kumin, M. Gavalec, N. Fenger и R. Frendo, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: C. Di Bella, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 февруари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за Meta Platforms Ireland Ltd, от F. Angeloni, F. Banterle, A. Bellan, M. Berliri и E. Cocco, avvocati,

–за Federazione Italiana Editori Giornali (FIEG), от M. Annecchino, avvocato,

–за Società Italiana degli Autori ed Editori (SIAE), от I. Perego, G. M. Roberti и M. Serpone, avvocati,

–за Gedi Gruppo Editoriale SpA, от S. Fienga и G. Grasso, avvocati,

–за италианското правителство, от S. Fiorentino и G. Palmieri, в качеството на представители, подпомагани от M. Cherubini и F. Varrone, avvocati dello Stato,

–за белгийското правителство, от S. Baeyens и P. Cottin, в качеството на представители, подпомагани от J. Bocken и P. Callens, advocaten,

–за датското правителство, от D. Elkan, M. Jespersen и C. A.‑S. Maertens, в качеството на представители,

–за френското правителство, от R. Bénard, B. Dourthe и E. Timmermans, в качеството на представители,

–за полското правителство, от B. Majczyna и E. Buczkowska, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от G. Conte, A. de Gregorio Merino и J. Samnadda, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15 от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 2019 г., стр. 92), на член 109 ДФЕС, както и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Съюза (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между Meta Platforms Ireland Ltd (наричано по-нататък „Meta“) и Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (Орган за регулиране на съобщенията, Италия) (наричан по-нататък „AGCOM“) относно законосъобразността на прието от посочения орган решение за установяване на критерии за определяне на справедливо обезщетение за онлайн използване на публикации в пресата.

Правна уредба

Правото на Съюза

Хартата

3 Член 11 от Хартата, озаглавен „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“, предвижда в параграф 2:

„Свободата и плурализмът на медиите се зачитат“.

4 Член 16 от Хартата, който е озаглавен „Свобода на стопанската инициатива“, гласи:

„Свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“.

5 Член 17 от Хартата е озаглавен „Право на собственост“ и предвижда в параграф 2:

„Интелектуалната собственост е защитена“.

6 Член 51 от Хартата, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:

„Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на [Европейския съюз] при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза“.

7 Член 52 от Хартата е озаглавен „Обхват и тълкуване на правата и принципите“ и параграф 1 от него гласи:

„Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

Директива 2001/29/ЕО

8 Член 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), озаглавен „Право на възпроизвеждане“, гласи:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

a)за авторите — на техните произведения;

б)за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения;

в)за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;

г)за продуцентите — на първото фиксиране на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми;

д)за радио- и телевизионните организации — за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник“.

9 Член 3 от тази директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, предвижда в параграф 2:

„Държавите членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него:

а)за изпълнителите — на фиксиранията на техните изпълнения;

б)за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;

в)за продуцентите — на първото фиксиране на филми, на оригинала и копията на техните филми;

г)за радио- и телевизионните организации — за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник.“

Директива 2019/790

10 Съображения 1, 2, 3, 54, 55, 57, 82 и 84 от Директива 2019/790 гласят:

„(1)Договорът за Европейския съюз (ДЕС) предвижда създаването на вътрешен пазар и установяването на система, която да гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. Допълнителното хармонизиране на правото на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права следва да допринесе за постигането на тези цели.

(2)Приетите директиви в областта на авторското право и сродните му права допринасят за функционирането на вътрешния пазар, осигуряват висока степен на закрила на носителите на права (наричани по-долу „правоносители“), улесняват уреждането на правата и създават рамка за използването на произведения и други закриляни обекти. Хармонизираната правна рамка допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и стимулира иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на ново съдържание също и в цифровата среда, с цел да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар. […]

(3)Бързото технологично развитие продължава да преобразява начините, по които се създават, произвеждат, разпространяват и използват произведенията и други обекти. Продължават да се появяват нови бизнес модели и нови субекти. Приложимото законодателство трябва да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие. Запазват значението си целите и принципите, залегнали в рамката на Съюза в областта на авторското право. Въпреки това продължава да съществува правна несигурност както за правоносителите, така и за ползвателите, по отношение на някои, включително трансгранични, начини на използване на произведения и други обекти в цифровата среда. Както се посочва в съобщението на [Европейската комисия] от 9 декември 2015 г., озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“, в някои области е необходимо да се адаптира и допълни съществуващата рамка на Съюза в областта на авторското право, докато се запази високо равнище на защита на авторското право и сродните му права. […] За да се изгради добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право, следва да има и правила за правата върху публикациите […]

[…] (54)Свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Той има основен принос за обществените дебати и правилното функциониране на демократичното общество. Широката наличност на онлайн публикации в пресата доведе до появата на нови онлайн услуги, като например новинарски агрегатори или услуги за медиен мониторинг, за които повторното използване на публикации в пресата представлява важна част от техните бизнес модели и източник на приходи. Издателите на публикации в пресата се сблъскват с трудности при лицензирането на онлайн използването на техните публикации за доставчиците на такива видове услуги, което прави по-трудно за тях да си възстановят направените от тях инвестиции. При липсата на признат статут на издателите на публикации в пресата като правоносители, лицензирането и реализацията на правата за публикациите в пресата във връзка с онлайн използването от доставчиците на услуги на информационното общество в цифровата среда често пъти са сложни и неефективни.

(55)Необходимо е да се признае и допълнително да се поощри организационният и финансов принос на издателите при производството на публикации в пресата, за да се обезпечи устойчивостта на издателския отрасъл и съответно да се благоприятства наличието на надеждна информация. Поради това е необходимо на равнището на Съюза да се осигури хармонизирана правна закрила за публикациите в пресата по отношение на използването им онлайн от страна на доставчиците на услуги на информационното общество, което оставя съществуващите правила за авторското право в правото на Съюза, приложими за използването за лични или нестопански цели на публикациите в пресата от отделните ползватели, незасегнати, включително когато такива ползватели споделят публикации в пресата онлайн. Въпросната закрила следва ефективно да се гарантира чрез въвеждане в правото на Съюза на сродни на авторското право права по отношение на възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на публикации в пресата на издатели, установени в дадена държава членка, във връзка с онлайн ползване от доставчици на услуги на информационното общество по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета [от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1)]. […]

[…] (57)Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, следва да имат същия обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива [2001/29], доколкото става дума за онлайн използване от доставчиците на услуги на информационното общество. Правата, предоставени на издатели на публикации в пресата, не се разпростират върху действия за създаване на хипервръзки. Те не следва да обхващат и самите факти, посочени в публикациите в пресата. Спрямо правата, предоставени на издатели на публикациите в пресата съгласно настоящата директива следва да се прилагат същите разпоредби за изключенията и ограниченията като тези, приложими за правата, предвидени в Директива [2001/29], включително изключението в случай на цитиране за такива цели като критика или обзор, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от посочената директива.

[…] (82)Нищо в настоящата директива не следва да се тълкува като възпрепятстване на притежателите на изключителни права съгласно правото на Съюза в областта на авторското право да разрешават използването на техни произведения или други обекти безплатно, включително чрез неизключителни безплатни лицензии в полза на всички ползватели.

[…] (84)Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата. Настоящата директива съответно следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи“.

11 Член 1 от Директива 2019/790 е озаглавен „Предмет и приложно поле“ и параграф 1 от него предвижда:

„Настоящата директива установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти“.

12 Член 15 от тази директива, озаглавен „Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване“, гласи следното:

„1.Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива [2001/29] права при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество.

Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат за използването за лични или нестопански цели на публикации в пресата от страна на индивидуални ползватели.

Защитата, предоставена съгласно първа алинея, не се прилага за действия по създаването на хипервръзки.

Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат по отношение на използването на отделни думи или много кратки откъси от публикация в пресата.

2.Правата, предвидени в параграф 1, оставят непроменени и по никакъв начин не засягат правата, предвидени в правото на Съюза за авторите и другите правоносители, по отношение на произведенията и другите обекти, включени в публикация в пресата. Не се допуска позоваване на правата, предвидени в параграф 1, срещу въпросните автори и други носители на права, и по-специално те не лишават авторите и правоносителите от правото да използват своите произведения и други обекти отделно от публикацията в пресата, в която са включени.

Когато дадено произведение или друг обект са включени в публикация в пресата въз основа на неизключително разрешение, посочените в параграф 1 права не се противопоставят, за да се забрани използването от други получили разрешение ползватели. Правата, предвидени в параграф 1, не се противопоставят с цел забрана на използването на произведения или други обекти, за които закрилата е изтекла.

3.Членове 5—8 от Директива [2001/29], Директива 2012/28/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 2012 г., стр. 5),] и Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета [от 13 септември 2017 година относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 242, 2017 г., стр. 6),] се прилагат mutatis mutandis по отношение на правата, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

4.Предвидените в параграф 1 права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла публикацията в пресата.

Параграф 1 не се прилага за публикации в пресата, публикувани за първи път преди 6 юни 2019 г.

5.Държавите членки предвиждат, че автори на произведения, включени в публикация в пресата, получават подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използването на техните публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество“.

Италианското право

Закон № 633/1941

13 Член 43-bis от Legge n. 633 — Protezione del diritto d’autore e di altri diritti connessi al suo esercizio (Закон № 633 за защита на авторското право и на другите права, свързани с упражняването му) от 22 април 1941 г. (GURI, бр. 166 от 16 юли 1941 г.), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон № 633/1941“), гласи:

„1.На издателите на публикации в пресата, независимо дали са самостоятелни, в сдружение или в консорциум, се признават изключителните права за възпроизвеждане и съобщаване, посочени в членове 13 и 16, за онлайн използване на техните публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество […], включително дружествата за медиен мониторинг и преглед на печата.

[…] 3.Издатели на публикации в пресата са лицата, които самостоятелно, в съдружие или в консорциум, издават публикациите, посочени в параграф 2, в рамките на упражняването на стопанска дейност, дори ако са установени в друга държава членка.

[…] 6.Правата, предвидени в параграф 1, не се прилагат за използването за лични или нестопански цели на публикации в пресата от страна на индивидуални ползватели, нито за действия по създаването на хипервръзки, нито по отношение на използването на отделни думи или на много кратки откъси от публикации в пресата.

[…] 8.За онлайн използването на публикации в пресата доставчиците на услуги на информационното общество заплащат справедливо обезщетение на лицата, посочени в параграф 1. В срок от шестдесет дни от датата на влизане в сила на настоящата разпоредба [AGCOM] приема правила за установяване на референтните критерии за определяне на справедливото обезщетение, посочено в първото изречение, като взема предвид, наред с другото, броя на онлайн консултациите на статията, годините на дейност и значението на пазара на издателите, посочени в параграф 3, и броя на наетите журналисти, както и разходите, направени за технологични и инфраструктурни инвестиции от двете страни, и икономическите ползи, произтичащи за двете страни от публикацията по отношение на видимостта и приходите от реклама.

9.При преговорите за сключване на договор за използване на правата, посочени в параграф 1, между доставчиците на услуги на информационното общество, включително дружествата за медиен мониторинг и преглед на печата, и издателите, посочени в параграф 3, се вземат предвид и критериите, определени в правилата, посочени в параграф 8. По време на преговорите доставчиците на услуги на информационното общество не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията. Неоснователното ограничаване на това съдържание по време на преговорите може да се оцени в рамките на проверката за спазването на задължението за добросъвестност, предвидено в член 1337 от [Codice civile (Гражданския кодекс)].

10.Без да се засяга правото на предявяване на иск пред общите съдилища, посочено в параграф 11, ако не бъде постигнато споразумение относно размера на обезщетението в рамките на тридесет дни от поканата за започване на преговори на една от заинтересованите страни, всяка от тях може да се обърне към [AGCOM] за определяне на справедливо обезщетение, като в искането си представи своето икономическо предложение. В срок от шестдесет дни от молбата на заинтересованата страна, включително когато, макар и надлежно уведомена, дадена страна не е представлявана, [AGCOM] посочва, въз основа на критериите, установени с правилата по параграф 8, кое от формулираните икономически предложения е в съответствие с горепосочените критерии или, в случай че не намери нито едно от предложенията за подходящо, определя служебно размера на справедливото обезщетение.

11.Когато след определяне на справедливото обезщетение от [AGCOM] страните не успеят да сключат договор, всяка от тях може да подаде иск до фирмените отделения на общите съдилища […], включително да предяви иска по член 9 от [Legge n. 192 — Disciplina della subfornitura nelle attività produttive (Закон №o192 за регулиране на подизпълнението в производствените дейности) от 18 юни 1998 г. (GURI, бр. 143 от 22 юни 1998 г.).

12.Доставчиците на услуги на информационното общество, включително дружествата за медиен мониторинг и преглед на печата, са задължени да предоставят по искане на заинтересованата страна, включително с посредничеството на организации за колективно управление или независими управленски образувания […] ако са упълномощени, или на [AGCOM], данните, необходими за определяне на размера на справедливото обезщетение. Изпълнението на задължението, посочено в първото изречение, не освобождава издателите, посочени в параграф 3, от зачитането на поверителността на търговската, промишлената и финансовата информация, която им е станала известна. [AGCOM] осъществява надзор върху изпълнението на задължението за предоставяне на информация от страна на доставчиците на услуги. В случай че тези данни не бъдат съобщени в срок от тридесет дни от искането, посочено в първото изречение, [AGCOM] налага на неизправната страна административна имуществена санкция в размер до един процент от оборота, реализиран през последната финансова година, приключила преди уведомлението за оспорването. […]

[…] 14.Предвидените в настоящия член права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата. […]

[…]“.

Решение № 3/23/CONS

14 На 19 януари 2023 г. AGCOM приема Delibera № 3/23/CONS (Решение № 3/23/CONS), което в приложение A съдържа Regolamento in materia di individuazione dei criteri di riferimento per la determinazione dell’equo compenso per l’utilizzo online di pubblicazioni di carattere giornalistico di cui all’articolo 43-bis della Legge 22 aprile 1941, n. 633 (Правила за установяване на референтни критерии за определяне на справедливо обезщетение за онлайн използването на публикации в пресата съгласно член 43-bis от Закон № 633 от 22 април 1941 г.) и което:

–в член 4 установява критериите, които трябва да се използват за определяне на размера на справедливото обезщетение, и които включват определяне на база за изчисляване въз основа на приходите от реклама за доставчиците на услуги на информационното общество от онлайн използване на публикациите в пресата на издателя, като се приспаднат приходите на издателя, произтичащи от пренасочването на трафик към сайта му в интернет,

–определя процент, който може да достигне до 70 %, приложим към основния размер за определяне на размера на справедливото обезщетение, като се основава на определен брой допълнителни критерии, определени в член 4, параграф 2 от него,

–в член 5 изрежда задълженията за предоставяне на данните, определя правомощията на AGCOM за извършване на проверки и предвижда възможност за налагане на административна имуществена санкция спрямо нарушителя, която може да достигне 1 % от оборота, реализиран на националния пазар през последната финансова година, приключила преди уведомлението за оспорването,

–в членове 8—12 урежда процедурата за отправяне на искане към AGCOM за определяне на размера на справедливото обезщетение и правилата на съответната процедура, като AGCOM може да определи този размер едностранно.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15 Meta е дружество, установено в Ирландия, което предоставя услуги на информационното общество, по-специално в качеството си на управител на социалната онлайн мрежа Facebook.

16 На 19 януари 2023 г. AGCOM приема Решение № 3/23/CONS въз основа на препращането, съдържащо се в член 43-bis, параграф 8 и сл. от Закон № 633/1941, с който се транспонира член 15 от Директива 2019/790. В това решение се определят референтните критерии за определяне на справедливото обезщетение за онлайн използване на публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество.

17 С жалба, подадена до запитващата юрисдикция, Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия), Meta иска отмяната на Решение № 3/23/CONS и на приложенията към него.

18 В подкрепа на жалбата си Meta изтъква по-специално, че член 43-bis от Закон № 633/1941 и Решение № 3/23/CONS противоречат на член 15 от Директива 2019/790, който прогласява права с изключителен характер, а не право на възнаграждение. Освен това, поради задълженията, наложени на доставчиците на услуги на информационното общество, както и поради значителните ограничения на свободата на договаряне на икономическите оператори, а също и с оглед на ролята и правомощията, предоставени на AGCOM, тази правна уредба противоречала и на свободата на стопанската инициатива, гарантирана в член 16 от Хартата, и по-специално на принципа на свободната конкуренция. Освен това Meta се позовава на липсата на пропорционалност и адекватност на мерките, приети от италианския законодател и AGCOM, които възпрепятстват или поне правят значително по-малко привлекателно предоставянето на услуги в Италия от дружества, установени в други държави членки.

19 Запитващата юрисдикция иска да установи дали въпросната разпоредба е съвместима с правото на Съюза. В това отношение тя уточнява, че член 43-bis от Закон № 633/1941 транспонира в италианското право член 15 от Директива 2019/790. Според запитващата юрисдикция обаче посоченият закон за транспониране, както и приетото въз основа на него Решение № 3/23/CONS, разширяват обхвата на правната уредба на Съюза, като добавят едновременно икономическо измерение, което не се предвижда в член 15 от Директива 2019/790, а също така и задължения на доставчиците на услуги на информационното общество и правомощия в полза на AGCOM.

20 Посочената юрисдикция отбелязва също така, че доколкото механизмът за определяне на справедливото обезщетение от AGCOM въвежда трето лице, на което се предоставят правомощия за приемане на подзаконови актове, за вземане на решения, за извършване на проверки и за налагане на санкции в област, която би трябвало да се урежда от свободата на договаряне, посоченият механизъм — макар резултатът от него да подлежи на съдебен контрол — може да накърни не само свободата на договаряне, но и упражняването на свободата на стопанска инициатива по смисъла на членове 16 и 52 от Хартата.

21 Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че с оглед на принципите, установени от Съда по-специално в решение от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑401/19, EU:C:2022:297), въвеждането на справедливо обезщетение, което задължително се дължи от доставчиците на услуги на информационното общество на издателите, може да се окаже непропорционално не само с оглед на защитата на правото на публично разгласяване и/или получаване на информация, но най-вече поради хомогенизирането на публикациите в пресата и съдържанието. Този непропорционален характер се проявявал и що се отнася до правомощията за намеса, предоставени на AGCOM.

22 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.Може ли член 15 от [Директива 790/2019] да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на национални разпоредби като предвидените в член 43-bis от [Закон № 633/1941] и в Решение 3/23/CONS на [AGCOM] в частта, в която:

а)налагат на [доставчиците на услуги на информационното общество] задължения за възнаграждение (справедливо обезщетение) в допълнение към изключителните права, посочени в член 15 от Директива 2019/790, в полза на издателите;

б)налагат на посочените [доставчици на услуги на информационното общество]:

–задължение да започнат преговори с издателите,

–задължение да предоставят на издателите и на [AGCOM] необходимата информация за целите на определянето на справедливото обезщетение,

–както и задължение да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията до приключване на преговорите,

в)предоставят на [AGCOM]:

–правомощия за надзор и за налагане на санкции,

–правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,

–правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?

2)Допуска ли член 15 от Директива 2019/790 национални разпоредби като посочените в точка 1 по-горе, които налагат на [доставчици на услуги на информационното общество] задължение за разкриване на данни, което подлежи на контрол от страна на [AGCOM] и чието неспазване води до налагане на административни санкции?

3)Допускат ли […] принципи[те] на свобода на стопанската инициатива, закрепен в членове 16 и 52 от [Хартата], на свободна конкуренция, съгласно член 109 ДФЕС, и на пропорционалност, закрепен в член 52 от [Хартата], национални разпоредби като посочените по-горе, които:

а)въвеждат в допълнение към изключителните права по член 15 от Директива 2019/790 права на възнаграждение, чието прилагане е съпроводено от посоченото по-горе задължение за [доставчиците на услуги на информационното общество] да започнат преговори с издателите, да предоставят на издателите и/или на [AGCOM] информацията, необходима за определяне на справедливо обезщетение, както и да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията в очакване на такива преговори,

б)предоставят на [AGCOM]:

–правомощия за надзор и за налагане на санкции,

–правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,

–правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?“.

По искането за възобновяване на устната фаза на производството

23 На 22 юли 2025 г. Meta подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

24 В подкрепа на искането си то по същество изтъква, че не е съгласно с някои от преценките, съдържащи се в заключението на генералния адвокат. По-специално Meta твърди, че последните се основават на неправилни фактически допускания, що се отнася до динамиката на пазара, начина, по който публикациите в пресата се появяват във Facebook, и задължителния характер на приетите от AGCOM мерки за определяне на възнагражденията. Освен това Meta изтъква, че се е появила нова информация, по-специално относно прилагането на предоставените на AGCOM правомощия, която доказва нормативното въздействие на тези мерки.

25 В това отношение следва да се посочи от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за страните да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от съответното заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на страна със заключението на генералния адвокат само по себе си не основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 30 октомври 2025 г., Qassioun, C‑790/23, EU:C:2025:838, т. 34 и цитираната съдебна практика).

26 Безспорно в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки момент, след като изслуша генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, или когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда.

27 В случая обаче, след изслушване на генералния адвокат, Съдът счита, че след провеждане на писмената фаза на производството и на съдебното заседание за изслушване на устните състезания разполага с всички необходими сведения, за да се произнесе по настоящото дело. При всички положения подаденото от Meta искане за възобновяване на устната фаза на производството, отнасящо се главно до въпроси, които вече са били обсъдени в рамките на тази писмена фаза и в това съдебно заседание, не сочи никакъв нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови по това дело.

28 Що се отнася по-конкретно до фактическите обстоятелства, посочени в точка 24 от настоящото решение, следва да се припомни, че в рамките на преюдициалното производство Съдът трябва не да преценява дали твърдените факти са установени, а само да даде тълкуване на приложимите разпоредби от правото на Съюза. Всъщност въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда (вж. решения от 16 март 1978 г., Oehlschläger, 104/77, EU:C:1978:69, т. 4, и от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до съдържащите се в мобилен телефон лични данни), C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 41 и цитираната съдебна практика).

29 При това положение не следва да се разпорежда възобновяване на устната фаза на производството.

По преюдициалните въпроси

По допустимостта

30 Датското правителство поставя под съмнение допустимостта на третия въпрос, тъй като изискванията по член 94, буква в) от Процедурния правилник не били изпълнени. То поддържа, от една страна, че посоченият в този въпрос член 109 ДФЕС не прогласява изтъкнатия от запитващата юрисдикция принцип на свободната конкуренция. От друга страна, що се отнася до членове 16 и 52 от Хартата, които също са посочени в този въпрос, датското правителство твърди, че запитващата юрисдикция не обяснява в достатъчна степен защо разглежданата в главното производство национална правна уредба представлява непропорционална намеса в упражняването на свободата на стопанска инициатива.

31 В резултат от това датското правителство счита, че преюдициалното запитване не позволява да се разберат причините, поради които посочената юрисдикция иска да се установи съвместимостта на разглежданата в главното производство национална правна уредба с тези разпоредби от правото на Съюза.

32 От своя страна, що се отнася и до третия въпрос, белгийското правителство, без формално да повдига възражение за недопустимост, поставя под съмнение приложимостта на членове 16 и 52 от Хартата по настоящото дело, тъй като разглежданите в главното производство национални мерки поне частично попадат извън приложното поле на Директива 2019/790 и следователно не представляват прилагане на правото на Съюза по смисъла на съдебната практика относно член 51 от Хартата.

33 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика в рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. решения от 29 ноември 1978 г., Redmond, 83/78, EU:C:1978:214, т. 25, от 21 април 1988 г., Pardini, 338/85, EU:C:1988:194, т. 8, и от 21 март 2024 г., LEA, C‑10/22, EU:C:2024:254, т. 36).

34 От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 61, от 13 юли 2000 г., Idéal tourisme, C‑36/99, EU:C:2000:405, т. 20, и от 21 март 2024 г., LEA, C‑10/22, EU:C:2024:254, т. 37).

35 За да може Съдът да даде полезно за националния съд тълкуване на правото на Съюза, член 94, буква в) от Процедурния правилник изисква по-конкретно преюдициалното запитване да съдържа изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и приложимото в главното производство национално законодателство.

36 В случая, що се отнася, на първо място, до член 109 ДФЕС, следва да се отбележи, че този член урежда правомощията на институциите на Съюза да приемат разпоредби за прилагането на членове 107 и 108 ДФЕС относно държавните помощи. При тези условия се налага изводът, че исканото тълкуване на посочения член 109 няма никаква връзка с предмета на спора в главното производство по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 34 от настоящото решение.

37 Впрочем, дори да се предположи, че споменаването на посочения член 109 в текста на третия въпрос произтича от фактическа грешка и че съгласно мотивите на преюдициалното запитване изглежда този въпрос трябва да се разбира като отнасящ се до член 119 ДФЕС, трябва да се отбележи, че посоченият член 119 въвежда дял VIII от Договора за функционирането на ЕС, озаглавен „Икономическа и парична политика“, и урежда ръководните принципи, с които следва да бъде съобразена дейността на държавите членки в рамките на въвеждането на тази политика. Макар в параграфи 1 и 2 от разглеждания член 119 да се споменава „принципът за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция“, това не променя факта, че спорът в главното производство очевидно не попада в приложното поле на тази разпоредба.

38 Следователно третият въпрос е недопустим, доколкото се отнася до тълкуването на член 109 ДФЕС или евентуално на член 119 ДФЕС.

39 За сметка на това, що се отнася, на второ място, до исканото тълкуване на членове 16 и 52 от Хартата, съгласно точки 19—21 от настоящото решение преюдициалното запитване излага кратко, но ясно причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на тези разпоредби от правото на Съюза. Също така от акта за преюдициално запитване е видно, че член 43-bis от Закон № 633/1941, чиято съвместимост с правото на Съюза е поставена под съмнение, произтича от изменение на италианското законодателство със законодателен декрет, приет с изричната цел за транспониране в италианското право на Директива 2019/790. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че разглежданият член 43-bis транспонира в италианското право член 15 от тази директива.

40 Както обаче Съдът вече е постановил, транспонирането на директива от държавите членки при всички положения попада в хипотезата по член 51 от Хартата, при която държавите членки прилагат правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 20), поради което това транспониране трябва да бъде в съответствие с основните права, гарантирани от правото на Съюза. От това следва, че разпоредбите на Хартата са приложими към спора в главното производство.

41 Следователно третият въпрос е допустим, доколкото се отнася до тълкуването на членове 16 и 52 от Хартата.

По същество

42 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 15 от Директива 2019/790 и членове 16 и 52 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която:

–предвижда за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението техните публикации да се използват от доставчиците на услуги на информационното общество,

–изисква от доставчиците, които използват или възнамеряват да използват подобни публикации, да започнат преговори с тези издатели, да не ограничават по време на преговорите видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенето и да предоставят на посочените издатели и на публичен орган информацията, необходима за определяне на размера на подобно справедливо възнаграждение,

–оправомощава посочения орган да установи референтните критерии за определяне на въпросното възнаграждение, а при липса на споразумение между страните пред него — да определи размера на възнаграждението, както и да контролира спазването от страна на доставчиците на задължението за предоставяне на информация и да им наложи административни имуществени санкции в случай на неизпълнение на това задължение.

Предварителни бележки

43 В писменото си становище Meta посочва, че разглежданата в главното производство национална правна уредба трябва да се преценява с оглед не само на член 15 от Директива 2019/790 и на членове 16 и 52 от Хартата, но и на членове 5 и 6 от Директива 2015/1535, както и на член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257). В това отношение Meta поддържа, от една страна, че Комисията не е била уведомена за мерките, въведени с тази правна уредба, въпреки че представляват „технически регламенти“ по смисъла на Директива 2015/1535, и от друга страна, че тези мерки не са съобразени с принципа на държавата на произход, установен в член 3 от Директива 2000/31.

44 В това отношение следва да се уточни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това Съдът може от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и в частност от мотивите на акта за преюдициално запитване, да извлече нормите и принципите на правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство, за да преформулира въпросите, които са му зададени, и да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнесат по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени в тези въпроси (вж. решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 17 октомври 2024 г., Sony Computer Entertainment Europe, C‑159/23, EU:C:2024:887, т. 27 и цитираната съдебна практика).

45 При все това обаче само националната юрисдикция може да определи предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда. В този смисъл, ако самото преюдициално запитване не разкрива необходимост от такова преформулиране, Съдът не може, по искане на някоя от страните по главното производство, да разгледа въпроси, които не са му били поставени от националната юрисдикция. Ако при разглеждането на спора националната юрисдикция прецени, че е необходимо да получи допълнително тълкуване на правото на Съюза, тя следва отново да сезира Съда (вж. решения от 23 октомври 1997 г., Franzén, C‑189/95, EU:C:1997:504, т. 79, и от 17 октомври 2024 г., Sony Computer Entertainment Europe, C‑159/23, EU:C:2024:887, т. 28 и цитираната съдебна практика).

46 В случая обаче запитващата юрисдикция — посочвайки, че в спора по главното производство Meta изтъква също така нарушение на Директиви 2000/31 и 2015/1535 — изрично изключва в акта си за преюдициално запитване необходимостта от тълкуване на тези директиви.

47 От това следва, че преюдициалното запитване трябва да се анализира с оглед на член 15 от Директива 2019/790, както и на релевантните разпоредби на Хартата.

По член 15 от Директива 2019/790

48 Както е видно от заглавието му, член 15 от Директива 2019/790 урежда „[з]акрила[та] на публикациите в пресата при онлайн използване“. За тази цел член 15, параграф 1, първа алинея предвижда, че държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, „предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива [2001/29] права“ при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество, а именно съответно изключителното право да се разрешат или да се забранят действия на възпроизвеждане и изключителното право да се разрешат или забранят действия по предоставяне на публично разположение.

49 Така член 15, параграф 1, първа алинея от Директива 2019/790 във връзка с член 2 и член 3, параграф 2 от Директива 2001/29 недвусмислено дефинира изключителните права на издателите на публикации в пресата в Съюза за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение и съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържание на предвидените в нея права (вж. относно член 2, буква в) от Директива 2001/29 решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 84—86).

50 Следователно член 15, параграф 1, първа алинея от Директива 2019/790 във връзка с член 2 и член 3, параграф 2 от Директива 2001/29 задължава държавите членки да гарантират на установените в Съюза издатели на публикации в пресата, при онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество, изключителни права за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение на тези публикации, без държавите членки да разполагат с каквато и да било свобода на преценка, за да регламентират предметното съдържание на тези права.

51 При все това, нито член 15 от Директива 2019/790, нито която и да е друга разпоредба от нея уточнява реда и условията за прилагане на посочените права.

52 В това отношение е важно да се припомни, че от член 288, трета алинея ДФЕС следва, че при транспонирането на директива държавите членки са длъжни да осигурят пълното ѝ действие, като разполагат с широка свобода на преценка относно избора на средствата и начините за осигуряване на нейното привеждане в действие. Посочената свобода обаче не засяга задължението на всяка от държавите членки, адресати на съответната директива, да вземе всички мерки, необходими за осигуряване на пълното действие на тази директива, в съответствие с преследваната от нея цел (вж. решения от 10 април 1984 г., von Colson и Kamann, 14/83, EU:C:1984:153, т. 15, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C‑758/24 и C‑759/24, EU:C:2025:591, т. 61 и 62).

53 Ето защо следва да се приеме, че при транспонирането на правата, предвидени в член 15 от Директива 2019/790, държавите членки разполагат със свобода на преценката, за да уточнят реда и условията за упражняване на тези права, която трябва да се упражнява при пълно спазване на определените в тази директива граници и в съответствие с преследваните от нея цели. От това следва, от една страна, че с оглед на хармонизацията, извършена с посочения член 15, държава членка не може да предвиди ред и условия, които биха довели до изменение на материалното съдържание на посочените права, и по-специално на тяхното естество и обхват. От друга страна, тези ред и условия трябва да са напълно съвместими както с общата цел на тази директива, така и със специфичната цел на посочения член 15.

54 Както следва от член 1, параграф 1 от Директива 2019/790, тълкуван в светлината на съображения 1—3 от нея, общата цел на тази директива е по-нататъшното хармонизиране на правото на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права, като се запази високо равнище на защита на тези права и се допринесе за изграждането на добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право.

55 Що се отнася по-конкретно до целта, преследвана с член 15 от Директива 2019/790, в съображения 54 и 55 от последната се посочва, че въвеждането в правото на Съюза на сродни на авторското право права по отношение на възпроизвеждането и предоставянето на публично разположение на публикации в пресата във връзка с онлайн ползване от доставчици на услуги на информационното общество, има за цел по-специално да се преодолеят трудностите, с които се сблъскват издателите на тези публикации при лицензирането на онлайн използването на техните публикации, и да се гарантира възможността за възстановяване на направените от тях инвестиции, които изисква изготвянето на посочените публикации. Следователно утвърждаването на тези права се основава на необходимостта да се признае и допълнително да се поощри организационният и финансов принос на тези издатели при изготвянето на въпросните публикации, за да се обезпечи устойчивостта на издателския отрасъл и съответно да се благоприятства наличието на надеждна информация, тъй като свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация.

56 Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат поставените въпроси във връзка с член 15 от Директива 2019/790.

–По правото на издателите на публикации в пресата да получат справедливо възнаграждение

57 От акта за преюдициално запитване е видно, че по силата на член 43-bis, параграф 1 от Закон № 633/1941 на издателите на публикации в пресата се предоставят „изключителни права за възпроизвеждане и съобщаване“ в някои случаи на онлайн използване — а именно такива, които се различават от действията по създаване на хипервръзки и не са ограничени до отделни думи или до много кратки откъси — на публикациите им от доставчиците на услуги на информационното общество.

58 Член 43-bis, параграф 8 от този закон предвижда, че за това използване онлайн от страна на доставчиците на услуги на информационното общество те заплащат „справедливо обезщетение“ на издателите, посочени в член 43-bis, параграф 1.

59 За да се установи дали споменатите разпоредби отговарят на изискванията, припомнени в точки 50 и 53 от настоящото решение, следва да се отбележи, че от самия текст на член 15, параграф 1, първа алинея от Директива 2019/790, както и от съображение 57 от нея следва, че правата, предоставени на издателите на публикации в пресата, имат същия обхват като правата за възпроизвеждане и предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29, доколкото става въпрос за онлайн използването на тези публикации от доставчици на услуги на информационното общество.

60 Следователно, от една страна, защитата, предоставена от правата, установени в член 15 от Директива 2019/790, не се ограничава до тяхното притежаване, а обхваща и тяхното упражняване, което на практика трябва да бъде ефективно. От друга страна, подобно на правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29, тези права имат превантивен характер, в смисъл, че всяко използване на публикациите, защитени с тях, изисква предварителното съгласие на техния притежател (вж. относно член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 решения от 14 ноември 2019 г., Spedidam, C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 37 и 38, и от 6 март 2025 г., ONB и др., C‑575/23, EU:C:2025:141, т. 105 и 106).

61 От това следва, че при спазване на изключенията и ограниченията, предвидени по-специално в член 5 от Директива 2001/29, приложими към правата, установени в член 15, параграф 1 от Директива 2019/790 по силата на изричното препращане, направено в това отношение в параграф 3 от посочения член 15, всяко използване, попадащо в приложното поле на разглеждания член 15, трябва да бъде предмет на предварително разрешение от страна на притежателите на правата, установени в него.

62 Следователно държавите членки не могат да транспонират член 15 от Директива 2019/790, като заменят изключителните права с превантивен характер, които той установява, само с право на компенсация, което би позволило на издателите на публикации в пресата да получават възнаграждение единствено за онлайн използването на тези публикации от доставчици на услуги на информационното общество, но не и да забраняват подобно използване.

63 При това положение установените в разглеждания член 15 права по естеството си предполагат, че издателите на публикации в пресата имат възможността да обвържат разрешаването на посочените използвания с предоставянето на възнаграждение, което считат за подходящо. Освен това от точка 55 от настоящото решение следва, че член 15 от Директива 2019/790 има за цел да гарантира на тези издатели възможността посредством такова възнаграждение да си възстановят инвестициите, необходими за изготвянето на тези публикации. При тези условия доставчик на услуги на информационното общество няма основание да поддържа, че национален законодател е нарушил въпросната директива, като е въвел режим, целящ да осигури справедливо възнаграждение за издателите.

64 Важно е обаче да се подчертае, от една страна, че както изрично се потвърждава от съображение 82 от Директива 2019/790, издателите на публикации в пресата следва да запазят възможността си да разрешават същото използване безплатно, включително чрез неизключителни безплатни лицензии в полза на всички ползватели.

65 От друга страна, макар член 15 от Директива 2019/790 да предоставя на издателите на публикации в пресата изключителни права с превантивен характер, които им позволяват да разрешават или забраняват на доставчиците на услуги на информационното общество възпроизвеждането или предоставянето на публично разположение на тези публикации, той по никакъв начин не им гарантира възнаграждение, в случай че посочените доставчици не използват, нито възнамеряват да използват посочените публикации.

66 От това следва, че доставчиците на услуги на информационното общество трябва да запазят свободата си да вземат решения във връзка с такова използване, като същевременно поискат предварително разрешение от издателите на публикации в пресата, тъй като на основание член 15 от Директива 2019/790 не може да им бъде наложено никакво задължение за плащане или от друго естество, когато те не използват, нито възнамеряват да използват публикациите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба.

67 В случая запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува разглежданото в главното производство законодателство, следва да прецени дали то отговаря на изискванията, изложени в точки 62—66 от настоящото решение.

68 Такъв би бил случаят, ако „справедливото обезщетение“, което трябва да се плати на издателите на публикации в пресата съгласно член 43-bis, параграфи 1 и 8 от Закон № 633/1941, се разбира като икономическа насрещна престация за разрешението, предоставено на доставчиците на услуги на информационното общество, да възпроизвеждат тези публикации или да ги предоставят на публично разположение, и ако тези разпоредби, от една страна, гарантират на посочените издатели правото да откажат да дадат такова разрешение, както и правото да го предоставят безвъзмездно, и от друга страна, не налагат на въпросните доставчици никакво задължение за плащане, което няма връзка с използването на такива публикации.

69 В този контекст е важно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, когато прилагат вътрешното право, националните съдилища трябва, доколкото е възможно, да го тълкуват с оглед на текста и целите на разглежданата директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на ЕС, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (вж. решения от 24 януари 2012 г., Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 24, и от 23 октомври 2025 г., Gaso и Conexus Baltic Grid, C‑87/24, EU:C:2025:826, т. 64 и цитираната съдебна практика).

70 Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (вж. решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 111, и от 23 октомври 2025 г., Gaso и Conexus Baltic Grid, C‑87/24, EU:C:2025:826, т. 65 и цитираната съдебна практика).

–По задълженията, наложени на доставчиците на услуги на информационното общество

71 От акта за преюдициално запитване е видно, че член 43-bis, параграфи 9 и 12 от Закон № 633/1941 предвижда редица задължения в тежест на доставчиците на услуги на информационното общество, по-специално задължението да започнат преговори с издателите на публикации в пресата с оглед на сключването на договор, който им позволява да използват тези публикации, задължението да се въздържат от ограничаване на видимостта на посочените публикации в резултатите от търсенето по време на тези преговори и задължението да съобщят данните, необходими за определяне на размера на „справедливото обезщетение“ за такова използване.

72 В това отношение е важно да се припомни, както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, че националният законодател разполага със свобода на преценка, за да уточни реда и условията за упражняване на правата, установени в член 15 от Директива 2019/790, при условие че са спазени по-специално естеството и обхватът на тези права, както и целите, преследвани с разглежданата директива и с член 15 от нея.

73 Следователно национална правна уредба, която налага задължения на доставчиците на услуги на информационното общество като разглежданите в главното производство, съдържа такива ред и условия.

74 Както обаче следва от точки 63—66 от настоящото решение, за да може подобни задължения да са съобразени с естеството и обхвата на правата, закрепени в член 15 от Директива 2019/790, е важно да се гарантира, че те се прилагат само когато доставчиците на услуги на информационното общество използват или възнамеряват да използват публикации в пресата, попадащи в приложното поле на посочения член 15, и съответно когато издателите на тези публикации желаят да започнат такива преговори с тези доставчици, за да им предоставят възмездно разрешение да възпроизвеждат посочените публикации или да ги предоставят на публично разположение.

75 В случая данните от преписката, с която разполага Съдът, не позволяват да се счита, че тези условия не са изпълнени. Следователно, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, предвидените в член 43-bis, параграфи 9 и 12 от Закон № 633/1941 задължения, посочени в точка 71 от настоящото решение, изглежда, не нарушават естеството или обхвата на правата, установени с член 15 от Директива 2019/790.

76 Що се отнася до съответствието на тези задължения с целите на разглежданата директива и на член 15 от нея, италианското правителство поддържа по същество, че посочените задължения са насочени към укрепване на позицията, която издателите на публикации в пресата имат при договаряне, тъй като са замислени като израз на общия принцип на добросъвестност в преговорите. По-специално тези задължения имали за цел да преодолеят неравенството в икономическата мощ и информационната асиметрия, съществуващи между тези издатели и доставчиците на услуги на информационното общество в ущърб на първите.

77 В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си, що се отнася до задължението за предоставяне на данни, необходими за определяне на размера на „справедливото обезщетение“, само доставчиците на услуги на информационното общество разполагат с информацията, позволяваща да се прецени икономическата стойност на онлайн използването на публикации в пресата, като например приходите, генерирани или очаквани от такова използване, така че издателите на публикации в пресата се намират в слаба преговорна позиция спрямо посочените доставчици, що се отнася до определянето на разглежданото възнаграждение. Освен това, що се отнася до задължението за въздържане по време на преговорите между въпросните доставчици и тези издатели от ограничаване на видимостта на публикациите в резултатите от търсенията, то позволява да се предотврати упражняването на натиск върху издателите или още прикриването на икономическата стойност на използването на техните публикации в пресата.

78 Така, доколкото въпросните задължения позволяват да се гарантира, че издателите на публикации в пресата могат свободно и въз основа на цялата релевантна информация да решат дали и евентуално срещу какво възнаграждение желаят да предоставят на доставчиците на услуги на информационното общество разрешение да възпроизвеждат тези публикации или да ги предоставят на обществеността, тези задължения могат да гарантират справедливостта на преговорите между страните. Следователно, задължения като разглежданите в главното производство са част от целта за защита на тези издатели в качеството им на носители на правата, прогласени в член 15 от Директива 2019/790, в съответствие с намерението на законодателя на Съюза, изразено в съображения 54 и 55 от тази директива.

79 При тези условия следва да се приеме, че такива задължения допринасят за постигането на целите, припомнени в точки 54 и 55 от настоящото решение, като повишават равнището на защита, предвидено в тази директива, и по-специално в член 15 от нея.

–По правомощията, предоставени на AGCOM

80 От акта за преюдициално запитване следва, че по силата на член 43-bis, параграфи 8, 10 и 12 от Закон № 633/1941 AGCOM е оправомощен да установява референтните критерии за определяне на възнаграждението, което доставчиците на услуги на информационното общество трябва евентуално да плащат на издателите на публикации в пресата в замяна на разрешението да използват тези публикации, и при липса на споразумение между страните — да посочи размера на въпросното възнаграждение. Освен това AGCOM трябва да следи за спазването на задължението на въпросните доставчици за предоставяне на информация, като има възможност да им наложи административна имуществена санкция в случай на неизпълнение на това задължение.

81 Мерки на публична намеса като посочените в предходната точка от настоящото решение са напълно съвместими с член 15 от Директива 2019/790. Всъщност мерките, с които се уреждат правомощията на публичен орган като AGCOM, попадат в обхвата на реда и условията за упражняване на правата, установени с посочения член 15. Доколкото позволяват да се определи подходящия размер на възнаграждението, в случай че доставчиците на услуги на информационното общество използват или възнамеряват да използват публикациите в пресата с разрешението на издателите, а страните да са в състояние да се споразумеят относно подходящия размер на това възнаграждение, посочените мерки за публична намеса не нарушават естеството и обхвата на разглежданите права, както и целите, преследвани с тази директива и с член 15 от нея.

82 Следва също да се отбележи, че с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни изглежда, че макар AGCOM да е оправомощен да определя референтните критерии, а при липса на споразумение между страните — размера на такова възнаграждение, страните запазват свободата си да не сключват договор, позволяващ на тези доставчици да използват съответните публикации.

83 Освен това, както следва от точки 71—79 от настоящото решение, и при условие че запитващата юрисдикция провери това, задължението на доставчиците на услуги на информационното общество да предоставят данните, необходими за определяне на размера на „справедливото възнаграждение“, изглежда съвместимо с член 15 от Директива 2019/790. При тези условия, доколкото има за цел да гарантира ефективността на въпросното задължение, правомощието за контрол на спазването на това задължение и за санкциониране на евентуални нарушения, предоставено на публичен орган като AGCOM, също не може да се счита за противоречащо на посочения член, при условие че се спазва принципът на пропорционалност.

По членове 16 и 52 от Хартата

84 Както следва от точка 40 от настоящото решение, за да се прецени съответствието с правото на Съюза на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която цели да приложи това право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, следва да се вземат предвид и изискванията, произтичащи от защитата на основните права, гарантирани от нея.

85 Що се отнася по-специално до свободата на стопанска инициатива, която е предмет конкретно на въпросите на запитващата юрисдикция, следва да се отбележи, че член 16 от Хартата гласи, че тази свобода се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Закрилата, която посоченият член 16 дава, включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция (вж. решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 42, и от 30 април 2024 г., Trade Express-L и DEVNIA TSIMENT, C‑395/22 и C‑428/22, EU:C:2024:374, т. 76).

86 В това отношение е важно да се припомни, от една страна, че всяка мярка, която може да има достатъчно пряко и значително въздействие върху свободното упражняване на професионалната или търговската дейност от съответните оператори, представлява ограничение за упражняването на свободата на стопанската инициатива. От друга страна, закрилата, предоставена от член 16 от Хартата, включва и свободния избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна услуга като проява на свободата на договаряне, а налагането на задължение за сключване на договор представлява съществено ограничение на свободата на договаряне, от която по принцип се ползват икономическите оператори (вж. в този смисъл решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 43, и от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 211 и 212).

87 Като се има предвид текстът на този член 16, който предвижда, че свободата на стопанска инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики и който се различава по това от текста на останалите основни свободи, прогласени в дял II от Хартата, като същевременно е близък до текста на някои разпоредби от дял IV от нея, посочената свобода може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общия интерес, ограничения за упражняването на стопанската дейност. Това обстоятелство намира отражение преди всичко в начина, по който следва да се подложи на преценка правната уредба на Съюза, както и националните законодателства и практики с оглед на принципа на пропорционалност по силата на член 52, параграф 1 от Хартата (вж. решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 46 и 47, и от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 141 и цитираната съдебна практика).

88 Съгласно тази разпоредба всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, като при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други.

89 В това отношение следва да се отбележи, че доколкото е възможно разглежданата в главното производство национална правна уредба да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея „справедливо обезщетение“ означава насрещната икономическа престация, свободно определена от издателите на публикации в пресата и от доставчиците на услуги на информационното общество, тази правна уредба не може да се разглежда като съдържаща ограничение на упражняването на свободата на стопанска инициатива на тези доставчици.

90 За сметка на това, както задължението за предоставяне на определени данни, наложено на доставчиците на услуги на информационното общество под заплаха от налагане на административна имуществена санкция, така и задължението им да не ограничават по време на преговорите видимостта на публикациите в пресата в резултатите от търсене, а също и правомощията, предоставени на AGCOM в това отношение, могат да ограничат упражняването на свободата им на стопанска инициатива, гарантирана в член 16 от Хартата.

91 Що се отнася до обосновката на такива ограничения, първо, безспорно е, че те са предвидени в закон по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, той като се съдържат в Закон № 633/1941.

92 Второ, доколкото национална правна уредба като разглежданата в главното производство не възпрепятства всякаква стопанска дейност на съответните икономически оператори, нито води до лишаване на последните от възможността да защитават интересите си като цяло в рамките на договорно правоотношение, а само ограничава тази възможност, посочената правна уредба не може да засегне основното съдържание на свободата на стопанска инициатива (вж. по аналогия решения от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 87 и 88 и цитираната съдебна практика, и от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 150).

93 Трето, що се отнася до условието, че ограничението на свободата на стопанска инициатива трябва действително да е в съответствие с признати от Съюза цели от общ интерес или с необходимостта да се защитят правата и свободите на други, от изложеното в точки 78 и 79 от настоящото решение следва, че това ограничение, което може да произтече от законодателство като разглежданото в главното производство, изпълнява и това условие, тъй като допринася за целите на Директива 2019/790, припомнени в точки 54 и 55 от настоящото решение (вж. по аналогия решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 89).

94 Четвърто, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност при ограничаването на свободата, прогласена в член 16 от Хартата, следва най-напред да се отбележи, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство е годна да постигне преследваната от нея цел.

95 По-нататък, що се отнася до необходимостта от предвидените в тази правна уредба мерки, с оглед на съображенията, изложени в точка 87 от настоящото решение, не е очевидно, че съществуват по-малко ограничителни мерки, позволяващи също толкова ефикасно да се постигнат преследваните с посочената правна уредба цели, тъй като при договарянето издателите на публикации в пресата се намират в слаба позиция спрямо доставчиците на услуги на информационното общество, що се отнася до определянето на разглежданото възнаграждение.

96 Накрая, що се отнася до пропорционалността в тесен смисъл на същата правна уредба, следва да се провери дали предвидените мерки не са непропорционални спрямо преследваните цели, с уточнението, че когато става въпрос за няколко основни права, каквито в случая са свободата на стопанска инициатива, гарантирана в член 16 от Хартата, от една страна, и правото на интелектуална собственост, прогласено в член 17, параграф 2 от Хартата, и правото на свобода и плурализъм на медиите, гарантирано в член 11, параграф 2 от Хартата, от друга страна, тази преценка трябва да се извърши при спазване на необходимото съчетаване на изискванията, свързани със защитата на тези различни права и свободи и на справедливо равновесие между тях (вж. решения от 29 януари 2008 г., Promusicae, C‑275/06, EU:C:2008:54, т. 65 и 66, и от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 60).

97 В това отношение следва, от една страна, да се вземе предвид значението както на правото на интелектуална собственост, прогласено в член 17, параграф 2 от Хартата, така и на правото на свобода и плурализъм на медиите, гарантирано в член 11, параграф 2 от Хартата, като член 11 от Хартата, представляващ един от основните устои на демократичното и плуралистичното общество, е част от ценностите, върху които Съюзът се основава съгласно член 2 ДЕС (вж. в този смисъл решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑401/19, EU:C:2022:297, т. 47, и от 26 февруари 2026 г., Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги в радиочестотен спектър), C‑92/23, EU:C:2026:108, т. 369 и цитираната съдебна практика). От друга страна, следва да се вземат предвид съображенията, изложени в точка 87 от настоящото решение, свързани със свободата на стопанска инициатива, прогласена в член 16 от Хартата.

98 Що се отнася до пропорционалността на задължението за предоставяне на определени данни, наложено на доставчиците на услуги на информационното общество под заплаха от налагане на административна имуществена санкция, следва по-специално да се вземе предвид фактът, че от една страна, данните, които тези доставчици трябва да предоставят, изглежда се ограничават до необходимите данни за определяне на възнаграждението, което евентуално дължат, и по-специално на икономическата стойност на използването на публикациите в пресата. От друга страна, в член 43-bis, параграф 12 от Закон № 633/1941 изрично се уточнява, че издателите на публикации в пресата трябва да зачитат поверителността на търговската, промишлената и финансовата информация, с която са се запознали.

99 Освен това, след като максималният размер на административната имуществена санкция, която може да бъде наложена в случай на неизпълнение на това задължение, е определен като процент от оборота, реализиран от оператора нарушител, и е ограничен до 1 % от този оборот, санкцията позволява да се вземат предвид финансовите му възможности и не изглежда да му налага явно неприемлива тежест.

100 При тези условия, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, налагането на такова задължение на съответните доставчици изглежда пропорционално с оглед на преследваната цел, тъй като може да установи справедливо равновесие между различните засегнати основни права и свободи.

101 Същото се отнася и за задължението по време на преговорите да не се ограничава видимостта на публикациите в пресата в резултатите от търсене. Всъщност нищо в преписката, с която разполага Съдът, не навежда на мисълта, че това задължение би довело до явно неприемлива тежест за икономическите оператори, на които е наложено.

102 Тъй като доводите, изтъкнати в акта за преюдициално запитване, относно принципа на свободна конкуренция, нямат самостоятелно съдържание спрямо доводите, свързани с принципа на свободата на договаряне, в това отношение следва да се направи препратка към съображенията, изложени в предходните точки от настоящото решение.

103 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 15 от Директива 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която:

–предвижда за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

–изисква от тези доставчици, които използват или възнамеряват да използват подобни публикации, да започнат преговори с тези издатели, да не ограничават по време на преговорите видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенето и да предоставят на посочените издатели и на публичен орган информацията, необходима за определяне на размера на такова справедливо възнаграждение,

–оправомощава посочения орган да установи референтните критерии за определяне на въпросното възнаграждение, а при липса на споразумение между страните пред него — да определи размера на възнаграждението, както и да контролира спазването от страна на доставчиците на задължението за предоставяне на информация и да им наложи административни имуществени санкции в случай на неизпълнение на това задължение,

при условие че тази правна уредба не лишава издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го предоставят безплатно, че тя не налага на доставчиците на услуги на информационното общество никакво задължение за плащане, което не е свързано с използването на такива публикации, и че наложените на тези доставчици задължения и евентуални санкции зачитат принципа на пропорционалност.

По съдебните разноски

104 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 15 от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, както и членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национална правна уредба, която:

–предвижда за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

–изисква от тези доставчици, които използват или възнамеряват да използват подобни публикации, да започнат преговори с тези издатели, да не ограничават по време на преговорите видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенето и да предоставят на посочените издатели и на публичен орган информацията, необходима за определяне на размера на такова справедливо възнаграждение,

–оправомощава посочения орган да установи референтните критерии за определяне на въпросното възнаграждение, а при липса на споразумение между страните пред него — да определи размера на възнаграждението, както и да контролира спазването от страна на доставчиците на задължението за предоставяне на информация и да им наложи административни имуществени санкции в случай на неизпълнение на това задължение,

при условие че тази правна уредба не лишава издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го предоставят безплатно, че тя не налага на доставчиците на услуги на информационното общество никакво задължение за плащане, което не е свързано с използването на такива публикации, и че наложените на тези доставчици задължения и евентуални санкции зачитат принципа на пропорционалност.

Подписи

*Език на производството: италиански.