Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

4 юни 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Политика относно убежището — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Право на ефективна защита — Цялостно и ex nunc разглеждане — Обхват на правомощията на първоинстанционния съд — Разглеждане на фактите от първоинстанционния съд — Разглеждане от първоинстанционния съд на нуждите от международна закрила — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Условия, на които трябва да отговарят гражданите на трети държави, за да получат статут на бежанец — Член 2, буква г) — „Основателни опасения от преследване“ — Преценка “

По дело C‑440/25 [Ebilum](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag zittingsplaats Zwolle (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Zwolle, Нидерландия) с акт от 4 юли 2025 г., постъпил в Съда на 4 юли 2025 г., в рамките на производство по дело

PM, QN, RM, SM, TM, UM, VM, WM срещу

Minister van Asiel en Migratie,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, F. Schalin, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии,

генерален адвокат: T. Ćapeta,

секретар: A. Lamote, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 октомври 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за PM, QN, RM, SM, TM, UM, VM и WM, от T. Neijzen, адвокат, и S. Rafi, експерт,

–за нидерландското правителство, от A. Hanje и J. Langer, в качеството на представители,

–за чешкото правителство, от A. Edelmannová, L. Halajová и J. Vláčil, в качеството на представители,

–за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от F. Blanc, M. Debieuvre и F. van Schaik, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 декември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, от една страна, на член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60), разглеждан самостоятелно или във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и от друга страна, на член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между PM, QN, RM, SM, TM, UM, VM и WM, иракски граждани, които са членове на едно семейство, и Minister van Asiel en Migratie (министър по въпросите на убежището и миграцията, Нидерландия) (наричан по-нататък „министърът“) по повод на решенията на последния за отхвърляне на молбите за международна закрила на тези иракски граждани.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2011/95

3 Съображение 4 от Директива 2011/95 гласи:

„[Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954) (наричана по-нататък „Женевската конвенция“),] и Протоколът [за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г.,] представляват крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците“.

4 Член 2 („Определения“), буква г) от тази директива предвижда:

„бежанец“ означава гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава, или лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън държавата на предишното си обичайно пребиваване, не може или поради такива опасения не желае да се завърне в нея, и по отношение на което не се прилага член 12“.

5 Член 4 от посочената директива е озаглавен „Оценяване на фактите и обстоятелствата“ и гласи:

„1.Държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.

2.Елементите, посочени в параграф 1, се състоят от декларации на молителя и от всички документи, с които разполага молителят, за своята възраст, минало, включително и за свързаните с него роднини, самоличност, гражданство(а), държава(и), както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходни молби за убежище, за своя маршрут на пътуване, документи за пътуване, както и причини за подаване на молба за международна закрила.

3.Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи:

a)всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане;

б)относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства;

в)индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства;

г)фактът дали след напускането на държавата на произход молителят е упражнявал дейности, чиято единствена или основна цел е била да се създадат необходимите условия, за да се подаде молба за международна закрила, с цел да се определи дали тези дейности биха го изложили на преследване или на тежки посегателства, ако той би се завърнал в тази държава;

д)дали е разумно да се смята, че молителят би могъл да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той би могъл да поиска.

4.Фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежко посегателство, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобно посегателство, е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежко посегателство, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че такова преследване или тежко посегателство не би се повторило.

5.Когато държавите членки прилагат принципа, съгласно който молителят има задължение да обоснове молба за международна закрила, и когато определени аспекти на неговите декларации не са подкрепени с документи или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия:

a)молителят е положил реални усилия да обоснове своята молба;

б)всички относими елементи, с които молителят разполага, са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите относими елементи;

в)декларациите на молителя са преценени за непротиворечиви и достоверни и не влизат в разрез с наличната и относима към неговия случай обща и конкретна информация;

г)молителят е подал молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил; и

д)общата достоверност на твърденията на молителя е установена“.

Директива 2013/32

6 Съображения 10, 16, 18, 22 и 34 от Директива 2013/32 имат следното съдържание:

„(10)При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да вземат под внимание съответните насоки, разработени от [Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), която през 2022 г. е заменена от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA)].

[…] (16)Важно е по отношение на молбите за международна закрила решенията да се вземат на основа на факти, на първа инстанция, от органи, чийто персонал притежава необходимите познания или е преминал необходимото обучение по въпросите, свързани с правото на убежище и международната закрила.

[…] (18)В интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане.

[…] (22)В интерес едновременно и на държавите членки, и на кандидатите е на първо място да се отчита по правилен начин нуждата от международна закрила. За тази цел на кандидатите следва да се предостави на първо място безплатна правна и процедурна информация, при която да бъдат взети предвид конкретните обстоятелства, в които те се намират. Предоставянето на такава информация следва inter alia да даде възможност на кандидатите да разберат по-добре процедурата, което ще им помогне да изпълнят съответните си задължения. Би било непропорционално да се иска от държавите членки да предоставят такава информация единствено посредством услугите на квалифицирани адвокати. Държавите членки следва да разполагат с възможността да използват най-подходящи средства за предоставянето на тази информация, например посредством неправителствени организации, специалисти от правителствени органи или специализирани държавни служби.

[…] (34)Процедурите за разглеждане на нуждата от международна закрила следва да бъдат организирани по начин, който дава възможност на компетентните органи за щателно разглеждане на молбите за международна закрила“.

7 Член 2 („Определения“), буква е) от тази директива предвижда:

„решаващ орган“ означава всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи“.

8 Съгласно член 46 („Право на ефективна защита“), параграфи 1 и 3 от посочената директива:

„1.Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

a)решение относно тяхната молба за международна закрила, включително за решение, с което:

i)се установява, че молбата е неоснователна във връзка със статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила;

[…].

3.С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд“.

Нидерландското право

9 Съгласно член 3:3 от Wet houdende algemene regels van bestuursrecht (Algemene wet bestuursrecht) (Закон за определяне на общите правила на административното право (Общ административен закон) от 4 юни 1992 г. (Stb. 1992, бр. 315), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Awb“):

„Административният орган не упражнява правомощията си за приемане на решение за цели, различни от целта, с оглед на която тези правомощия са му предоставени“.

10 Член 6:19 от Awb гласи:

„1.Жалбата по административен ред или жалбата по съдебен ред се отнася и до акт за оттегляне, изменение или замяна на обжалвания акт, освен ако страните нямат достатъчен интерес от това.

[…] 6.Нито оттеглянето, нито замяната на обжалвания акт представляват пречка пред отмяната на този акт, ако жалбоподателят в административното производство или жалбоподателят в съдебното производство има интерес от това“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11 PM, QN, RM, SM, TM, UM, VM и WM (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите в главното производство“) са иракски граждани, членове на едно семейство, състоящо се от двамата родители и техните шест деца, сред които и няколко момичета (наричани по-нататък „дъщерите“).

12 През 2017 г. те подават молби за международна закрила в Нидерландия. Тези молби се базират на три групи основания, а именно, първо, проблеми със съсед и страх от кръвно отмъщение и от принудителен брак на дъщерите; второ, опасения от обрязване на дъщерите и трето, отъждествяване на дъщерите с основната ценност за равенство между жените и мъжете и опасения от преследване в случай на връщане в Ирак.

13 С решения от 11 септември 2023 г. министърът отхвърля тези молби за международна закрила като явно неоснователни. Жалбоподателите в главното производство обжалват тези решения пред Rechtbank Den Haag zittingsplaats Zwolle (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Zwolle, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция.

14 Запитващата юрисдикция разглежда жалбата в съдебно заседание от 26 март 2024 г., след което указва случаят да бъде разгледан отново с оглед на предстоящото постановяване на решение от 11 юни 2024 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Жени, които се отъждествяват с ценността за равенство между половете) (C-646/21, EU:C:2024:487), с мотива, че това решение на Съда може да бъде релевантно при разглеждането на случая.

15 След постановяването на въпросното решение на Съда министърът провежда допълнително интервю с жалбоподателите в главното производство, преди да изготви нов проект на решение, и с допълващи решения от 25 февруари 2025 г. той потвърждава отхвърлянето на молбите за международна закрила. При това обаче той излага допълнителни мотиви, които се отнасят както до твърдяното отъждествяване с основната ценност за равенство между жените и мъжете, така и до опасенията от обрязване и страха от принудителен брак на дъщерите.

16 Решенията от 11 септември 2023 г. и допълващите решения от 25 февруари 2025 г. (наричани по-нататък заедно „разглежданите в главното производство решения“) са оспорени от жалбоподателите в главното производство.

17 Макар министърът да е оттеглил разглежданите в главното производство решения, запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно член 6:19 от Awb тя има правомощието да отмени неговите решения за оттегляне, тъй като жалбоподателите в главното производство имат интерес от отмяната им. В това отношение тя посочва, че решенията за оттегляне на разглежданите в главното производство решения могат да бъдат отменени с две различни съображения. От една страна, според запитващата юрисдикция тези решения за оттегляне са приети в нарушение на член 3:3 от Awb и следователно могат да бъдат отменени с това съображение. От друга страна, според нея посочените решения представляват неправомерна намеса на министъра в производството пред запитващата юрисдикция, поради което противоречат на член 47 от Хартата и на член 46 от Директива 2013/32 и могат да бъдат отменени с това второ съображение. Накрая, запитващата юрисдикция отбелязва, че поради отмяната на същите решения за оттегляне тя може да разгледа по същество разглежданите в главното производство решения.

18 Що се отнася до отхвърлянето на молбите за международна закрила на жалбоподателите в главното производство, запитващата юрисдикция счита, че разполага с достатъчно информация, от една страна, за да пристъпи към самостоятелна преценка относно достоверността на някои части от обосновката в подкрепа на молбите за убежище, а именно отъждествяването на дъщерите с основната ценност за равенство между жените и мъжете, и от друга страна, за да извърши самостоятелна преценка на някои от причините, изтъкнати в подкрепа на молбите за международна закрила, а именно проблемите със съседа и страха от кръвно отмъщение и от принудителен брак на дъщерите.

19 Тази юрисдикция обаче уточнява, че според съдебната практика на Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет, Нидерландия), тя не може да извършва такива преценки. Всъщност съгласно тази национална съдебна практика съд, който се произнася по законосъобразността на решение за отхвърляне на молба за международна закрила и който счита, че не са изложени достатъчно мотиви за съдържаща се в това решение преценка относно достоверността на обосновката на тази молба, не може сам да се произнесе по достоверността на тази обосновка, нито по въпросната молба. Този съд трябва да отмени такова решение за отхвърляне и след това да върне делото на министъра, който да пристъпи към ново разглеждане на молбата за международна закрила.

20 Запитващата юрисдикция обаче изтъква, че има съмнения за съответствието на посочената национална съдебна практика с Директива 2013/32.

21 Що се отнася до опасенията на жалбоподателите в главното производство от преследване в случай на връщане в Ирак, запитващата юрисдикция добавя, че понятието „основателни опасения“ не е дефинирано в Директива 2011/95 и че на национално равнище не е установен никакъв стандарт за преценка на такива опасения. Ако обаче такива опасения следва да се оценяват чрез математическо изчисление на вероятността, тази юрисдикция смята, че трябва да върне делото в тази част на министъра, който да извърши такова изчисление, доколкото въз основа на наличните към момента данни по делото и на информацията за съответната държава тя не разполага с необходимата информация, за да направи такова изчисление.

22 При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag zittingsplaats Zwolle (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Zwolle) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Може ли националният съд да изведе от член 46, параграф 3 от Директива [2013/32] евентуално във връзка с член 47 от [Хартата] или друга разпоредба от правото на Съюза/принцип на правото на Съюза правомощие самостоятелно да извърши преценка на достоверността на обосновката на молба за международна закрила, която да замени преценката на министъра?

2)Може ли националният съд да изведе от една от горепосочените разпоредби правомощието да вземе окончателно решение по съществото на молбата за международна закрила въз основа на онези части от обосновката на тази молба, които министърът счита за достоверни, и ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен — онези части от обосновката, които националният съд счита също така за достоверни? Може ли при това националният съд да замени преценката на министъра относно правдоподобността на опасенията от преследване или относно реалната опасност от тежки посегателства, по-специално ако националният съд счита, че е достатъчно информиран, за да направи такава преценка, с оглед на наличната публично достъпна информация за държавите?

3)Може ли националната съдебна практика, например въз основа на процесуалната автономия, да ограничи посочените в първия и втория въпрос правомощия по такъв начин, че те все пак да бъдат признати само на министъра?

4)Може ли, когато преценява дали разполага с достатъчно информация, за да вземе решение по същество, националният съд да вземе предвид информация, която е била представена в производството по обжалване, но все още не е била налична в административното производство? От значение ли е в това отношение дали страните са имали възможност да коментират обстойно фактическата обстановка в писмен вид или в съдебното заседание?

5)Трябва ли под „основателни опасения от преследване“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива [2011/95] да се разбира положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане? Трябва ли тази разумна степен на вероятност да се конкретизира според критерия за „предпазлив и разумно мислещ човек“, съгласно който е от решаващо значение дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на кандидат за международна закрила след преценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход изглежда неприемливо? Ако това не е така, какъв критерий трябва да се приложи тогава?“.

Производството пред Съда

23 Запитващата юрисдикция е поискала делото да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 107 от Процедурния правилник на Съда.

24 На 22 юли 2025 г., по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, втори състав на Съда решава да не уважи искането.

25 С определение на председателя на Съда от 19 август 2025 г. се допуска разглеждане на делото по реда на бързото производство, предвидено в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник.

По Регламенти (ЕС) 2024/1347 и (ЕС) 2024/1348

26 Без формално да е посочила в преюдициалните въпроси Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (OВ L, 2024/1347 и поправка в ОВ L, 2025/90926), нито Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (OВ L, 2024/1348), запитващата юрисдикция е помолила Съда да включи същите регламенти в отговорите на тези въпроси, тъй като би могло да ѝ се наложи да ги приложи при разглеждането на спора в главното производство.

27 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. За тази цел може да се наложи Съдът да вземе предвид правни норми на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (вж. решения от 20 март 1986 г., Tissier, 35/85, EU:C:1986:143, т. 9, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C-758/24 и C-759/24, EU:C:2025:591, т. 44).

28 При все това, първо, следва да се отбележи, че съгласно член 42 от Регламент 2024/1347 същият се прилага от 12 юни 2026 г.

29 Следователно не е установено, че тълкуването на този регламент е необходимо за запитващата юрисдикция, за да може тя да се произнесе по делото в главното производство.

30 При всички положения е важно да се отбележи, че член 2, буква г) от Директива 2011/95 и член 3, точка 5 от Регламент 2024/1347, които дефинират понятието „бежанец“, са формулирани по еднакъв начин. Ето защо тълкуването на израза „основателни опасения от преследване“, съдържащ се в член 2, буква г) от тази директива, е релевантно за целите на евентуалното тълкуване на същия израз, използван в член 3, точка 5 от Регламента.

31 Второ, видно от член 79, параграфи 2 и 3 от Регламент 2024/1348, от една страна, този регламент се прилага от 12 юни 2026 г., а от друга страна, той се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

32 От горното следва, че за подадени преди тази дата молби за международна закрила, каквито са молбите на жалбоподателите в главното производство, се прилага Директива 2013/32.

33 При това положение не следва да се дава тълкуване на Регламенти 2024/1347 и 2024/1348.

По преюдициалните въпроси

По първите четири въпроса

34 Със своите първи четири въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, той предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали при необходимост държавите членки могат да ограничат това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива (наричан по-нататък „решаващият орган“) да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност.

35 На първо място, следва да се отбележи, че Директива 2013/32 прави разграничение между „решаващия орган“, определен в член 2, буква е) от Директивата като „всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи“, от една страна, и „съда“, посочен в член 46 от Директивата, от друга страна. Производството пред решаващия орган се урежда от разпоредбите на глава III от тази директива, озаглавена „Първоинстанционни процедури“, докато производството пред съда се урежда от нормите, съдържащи се в глава V от посочената директива, озаглавена „Процедури за обжалване“ и състояща се от този член 46 (вж. решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 103, и от 16 юли 2020 г., Addis, C-517/17, EU:C:2020:579, т. 61).

36 Както следва от съображение 34 от Директива 2013/32, процедурите за разглеждане на нуждата от международна закрила следва да бъдат организирани по начин, който дава възможност на компетентните органи за щателно разглеждане на молбите за международна закрила.

37 Важно е също да се подчертае, че видно от съображения 16 и 22, от член 4 и от общата структура на тази директива, разглеждането на молбата за международна закрила от административен или квазисъдебен орган, който има специфични средства и специализирани служители в тази област, е основен етап от общите процедури, въведени с посочената директива (вж. решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 116, и от 16 юли 2020 г., Addis, C-517/17, EU:C:2020:579, т. 61).

38 Освен това следва да се припомни, че уреденото в член 4 от Директива 2011/95 оценяване, в края на което решаващият орган трябва да приеме решение по молбата за международна закрила, протича на два отделни етапа. През първия етап решаващият орган трябва да установи фактическите обстоятелства, които могат да представляват доказателства в подкрепа на тази молба. През втория етап той трябва да пристъпи към правна преценка на тези доказателства, състояща се в това да се прецени дали предвид фактите по конкретния случай са налице материалноправните условия за предоставяне на международна закрила (вж. по аналогия решение от 22 ноември 2012 г., M., C-277/11, EU:C:2012:744, т. 64).

39 Вярно е наистина, че оценяването на достоверността на обосновката на молба за международна закрила и оценяването на правдоподобността на опасенията от преследване или на реалната опасност от тежки посегателства са свързани с първия етап и с преценката на фактите. Тази фактическа преценка обаче не остава извън правомощията на първоинстанционния съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила.

40 Всъщност член 46, параграф 1 от Директива 2013/32 признава на кандидатите за международна закрила право на ефективна защита пред съд срещу решенията по такива молби. В член 46, параграф 3 от тази директива се определя обхватът на това право, като се уточнява, че обвързаните от нея държави членки трябва да гарантират, че съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва „цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“ (вж. решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 106, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C-758/24 и C-759/24, EU:C:2025:591, т. 76).

41 Що се отнася до обхвата на посоченото право на ефективна защита, Съдът е приел, че думите „гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси“, следва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни по силата на въпросната разпоредба така да уредят въпроса в националното си право, че разглеждането на посочените жалби да включва проверка от съда на всички фактически и правни обстоятелства, които му позволяват да извърши актуализирана преценка на конкретния случай (решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 110, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C-758/24 и C-759/24, EU:C:2025:591, т. 81).

42 В това отношение, от една страна, Съдът е уточнил, че изразът „ex nunc“ подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, настъпили след приемането на решението, което се обжалва (решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 111, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C-758/24 и C-759/24, EU:C:2025:591, т. 82).

43 Подобна преценка всъщност позволява молбата за международна закрила да се разгледа изчерпателно, без да е необходимо преписката да се връща на решаващия орган (решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 112).

44 От друга страна, Съдът е посочил, че прилагателното „цялостно“, съдържащо се в член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е трябвало да отчете, така и настъпилите след приемането на решението от този орган (решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 113, и от 1 август 2025 г., Alace и Canpelli, C-758/24 и C-759/24, EU:C:2025:591, т. 83).

45 От горното следва, първо, че в съответствие с практиката на Съда, спомената в точки 41—43 от настоящото решение, първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, има правомощието да преценява фактите и да извършва собствена изчерпателна и актуализирана преценка на обсъжданите пред него факти.

46 Всъщност единствено разглеждането на фактите позволява да се оцени достоверността на обосновката на молба за международна закрила и правдоподобността на опасенията от преследване или на реалната опасност от тежки посегателства, които са основни компоненти от анализа относно нуждата от такава закрила.

47 Второ, както следва от точки 42 и 44 от настоящото решение, първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е трябвало да отчете, така и настъпилите след приемането на решението от този орган.

48 Това предполага такъв съд да може да вземе предвид обстоятелства, които са представени в производството по обжалване, но все още не са били налични в административното производство.

49 В допълнение, обработването на молба за международна закрила би се забавило значително, ако първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на такава молба, трябва да върне делото на решаващия орган, за да бъдат отчетени такива обстоятелства от този орган с цел произнасяне относно нуждата на кандидата от международна закрила.

50 Правомощието на съда да вземе предвид нови обстоятелства, по които решаващият орган не се е произнесъл, се вписва в рамките на целта на Директива 2013/32, която в частност предполага, видно по-конкретно от съображение 18 от нея, молбите за международна закрила да се обработват „възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане“ (решения от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 111 и 112, и от 4 октомври 2024 г., Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, C-406/22, EU:C:2024:841, т. 78 и 88).

51 Що се отнася до въпроса дали кандидатът за международна закрила и решаващият орган трябва да имат възможност да изразят становище по тези нови обстоятелства, Съдът е посочил, че както следва от член 47 от Хартата, националният съд е длъжен да предостави възможност на този кандидат да изрази становище, когато тези обстоятелства могат да го засегнат неблагоприятно (решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, EU:C:2018:584, т. 114).

52 Освен това в съответствие с принципа на състезателност този съд трябва да предостави на решаващия орган възможност да представи становище по такива нови обстоятелства.

53 Подобно тълкуване се налага и поради това че посоченият съд трябва да отчете новите обстоятелства, за да може да се произнесе по молбата за международна закрила по изчерпателен начин.

54 Следователно, за да бъде изпълнено изискването по член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за цялостно и ex nunc разглеждане, национален първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение на решаващия орган за отхвърляне на молба за международна закрила, трябва, от една страна, да има правомощието да извършва собствена преценка на фактите и от друга страна, да отчита новите обстоятелства, настъпили след приемането на решението, което се обжалва, като същевременно гарантира, че страните имат възможност да представят становище по тези обстоятелства.

55 На второ място, видно от практиката на Съда, като е предвидил, че съдът, който е компетентен да се произнесе по жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, е длъжен да разгледа, когато е приложимо, „нуждите от международна закрила“ на кандидата, с приемането на член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 законодателят на Съюза е искал да предостави на такъв съд, когато счете, че разполага с всички необходими в това отношение фактически и правни обстоятелства, правомощието да се произнесе с обвързващо решение — след извършване на цялостна и ex nunc, тоест изчерпателна и актуализирана преценка на тези обстоятелства — по въпроса дали посочения кандидат отговаря на предвидените в Директива 2011/95 условия, за да получи международна закрила (решение от 29 юли 2019 г., Торубаров, C-556/17, EU:C:2019:626, т. 65).

56 Първо, видно от тази съдебна практика и от точки 41—44 от настоящото решение, в член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 законодателят е дефинирал обхвата и степента на разглеждане на нуждите от международна закрила за кандидатите от страна на национален първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение на решаващия орган за отхвърляне на молба за международна закрила. От това следва, че при дефинирането на обхвата и степента на това разглеждане държавите членки нямат процесуална автономия. Следователно те не могат да ограничат правомощието на такъв съд да се произнася относно нуждите от международна закрила.

57 Не може да се направи различен извод с мотива, че решаващият орган е в по-добра позиция и разполага с по-подходящи средства за разглеждане по същество на молбите за международна закрила. Действително с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 37 от настоящото решение, разглеждането на такава молба от този орган е основен етап от общите процедури, въведени с Директива 2013/32. При все това в рамките на въведената с тази директива система посоченият орган не е единственият, който има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност, както следва в частност от съдебната практика, цитирана в точка 55 от настоящото решение.

58 Също така от гореизложените съображения е видно, че противно на твърденията на нидерландското правителство в неговото становище, на национален първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение на решаващия орган за отхвърляне на молба за международна закрила, са предоставени правомощия, които отиват отвъд „контрол с определена сдържаност“ спрямо решението на решаващия орган. Следователно от такъв съд не може да се изисква да упражнява тези правомощия „със сдържаност“, а той трябва да извърши цялостна и ex nunc, тоест изчерпателна и актуализирана преценка на фактическите и правните обстоятелства, както и на нуждите от международна закрила за кандидата.

59 Второ, вярно е, че според практиката на Съда член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 се отнася само до разглеждането на жалбата и следователно не засяга последиците от евентуалната отмяна на решението, предмет на тази жалба (решение от 29 юли 2019 г., Торубаров, C-556/17, EU:C:2019:626, т. 54).

60 При все това от съдебната практика следва също, че признаването на такъв съд на правомощието да се произнася по обвързващ начин по въпроса дали кандидатът отговаря на предвидените в Директива 2011/95 условия, за да му бъде предоставена международна закрила, означава, че когато този съд отменя решение на административен орган след изчерпателна и актуализирана преценка на нуждите от международна закрила за кандидата с оглед на всички релевантни фактически и правни обстоятелства и установява, че на този кандидат трябва да бъде предоставена международна закрила, след което връща делото на въпросния административен орган, който да приеме ново решение, посоченият административен орган е длъжен да предостави исканата международна закрила, стига да не са настъпили правни или фактически обстоятелства, изискващи обективно нова актуализирана преценка. По същия начин, ако административният орган впоследствие приеме решение в обратен смисъл, без за тази цел да докаже настъпването на нови обстоятелства, обосноваващи извършването на нова преценка на нуждите от международна закрила за кандидата, посоченият съд трябва да измени това административно решение, което не е съобразено с неговото предходно съдебно решение, и да го замени със собственото си решение по молбата за международна закрила, като при необходимост остави без приложение националната правна уредба, която не му позволява да процедира по този начин (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Торубаров, C-556/17, EU:C:2019:626, т. 66, 73, 75, 77 и 78).

61 В настоящия случай, видно от обясненията на запитващата юрисдикция, същата счита, че разполага с достатъчно информация, за да пристъпи към самостоятелна преценка относно достоверността на някои части от обосновката на кандидатите за международна закрила и относно някои от причините, изтъкнати в подкрепа на молбите им за международна закрила. Тя обаче уточнява, че според съдебната практика на Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет) тя не разполага с правомощието да извършва такива преценки и може само да отмени разглежданите в главното производство решения и след това да върне делото на министъра, който да разгледа отново молбите за международна закрила.

62 В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС (решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C-569/16 и C-570/16, EU:C:2018:871, т. 66 и цитираната съдебна практика).

63 Принципът на съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C-569/16 и C-570/16, EU:C:2018:871, т. 67 и цитираната съдебна практика).

64 Както е постановил Съдът, изискването за такова съответстващо тълкуване включва и задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т. 72 и 73 и цитираната съдебна практика).

65 Ако обаче подобно съответстващо тълкуване се окаже невъзможно, Съдът е подчертал изискването компетентният съд, с оглед на прилагането на правото на Съюза, да изключи прилагането на националните законови разпоредби, които евентуално представляват пречка за пълната ефективност на нормите на Съюза с директен ефект, каквато норма е член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван в светлината на член 47 от Хартата (решение от 3 април 2025 г., Barouk, C-283/24, EU:C:2025:236, т. 41 и цитираната съдебна практика).

66 Накрая, възможността за обжалване на решението на национален първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение на решаващ орган за отхвърляне на молба за международна закрила, не може да постави под въпрос изложените по-горе съображения.

67 Съгласно текста на член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 ефективната защита, която държавите членки трябва да предвидят, се отнася „най-малкото [до] процедури по обжалване пред първоинстанционен съд“. Така тази разпоредба задължава държавите членки да предвидят такава защита, като същевременно им оставя възможност за въвеждане на въззивно или касационно обжалване, без обаче характеристиките на предвиденото в посочената разпоредба разглеждане да се различават в зависимост от това дали държавите членки са се възползвали от тази възможност.

68 По всички изложени съображения на първите четири въпроса следва да се отговори, че член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, той предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и че от друга страна, държавите членки не могат да ограничават това правомощие.

По петия въпрос

69 С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква г) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност.

70 В настоящия случай от преюдициалното запитване е видно, че запитващата юрисдикция има предвид два стандарта за преценка на основателните опасения от преследване. От една страна, тези опасения биха могли да се оценят посредством математическо изчисление на вероятността. От друга страна, посочените опасения биха могли да бъдат дефинирани като „разумна степен на вероятност“ или „разумна опасност от преследване“. В последната хипотеза запитващата юрисдикция иска да се установи дали релевантният критерий е да се определи дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на кандидат за международна закрила и след оценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход се оказва неприемливо.

71 В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че съгласно член 2, буква г) от Директива 2011/95, който възпроизвежда член 1, раздел A, точка 2 от Женевската конвенция, „бежанец“ означава по-специално гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава.

72 Що се отнася до преценката по въпроса дали кандидат за международна закрила изпитва основателни опасения от преследване, Съдът е подчертал, че такава преценка трябва да се прави бдително и предпазливо, тъй като става въпрос за телесната неприкосновеност на човека и индивидуалните свободи, които са основни ценности на Съюза (вж. по аналогия решение от 2 март 2010 г., Salahadin Abdulla и др., C-175/08, C-176/08, C-178/08 и C-179/08, EU:C:2010:105, т. 88—90).

73 От практиката на Съда следва още, че в системата на Директива 2011/95 оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване трябва да е индивидуално и да се извършва за всеки отделен случай, както изисква член 4, параграф 3 от тази директива. Когато извършват тази оценка, компетентните национални органи трябва да определят дали установените обстоятелства представляват такава заплаха, че съответното лице да може предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване. Това определяне трябва да се основава единствено на конкретна оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата, закрепени в частност в член 4, параграфи 3—5 от посочената директива (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Политическо мнение в приемащата държава членка), C-151/22, EU:C:2023:688, т. 42).

74 Член 4, параграф 3, букви а)—д) от Директива 2011/95 съдържа изброяване на елементите, които трябва да се вземат под внимание за тази цел, като сред тях са в частност всички относими факти, свързани с държавата на произход на молителя в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от тази директива фактът, че молителят вече е бил преследван или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване, е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило.

75 Така компетентните органи на държавите членки трябва да разглеждат изчерпателно и задълбочено всички относими обстоятелства във връзка с конкретното лично положение на молителя и с по-общия контекст в държавата му на произход, в частност в политически, правен, съдебен, исторически и социално-културен аспект, за да определят дали молителят с основание се опасява, че ще бъде лично преследван (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Политическо мнение в приемащата държава членка), C-151/22, EU:C:2023:688, т. 45).

76 Следователно от практиката на Съда е видно, че за да се определи дали кандидат за международна закрила изпитва основателни опасения от преследване, следва бдително и предпазливо да се извърши индивидуална, конкретна и обективна оценка на личното положение на този кандидат, на фактите и обстоятелствата по молбата му и на ситуацията в държавата му на произход.

77 На второ място, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на Директива 2011/95 трябва да се тълкуват не само в светлината на общата ѝ структура и целта ѝ, но и при зачитане на Женевската конвенция, която, както се посочва в съображение 4 от тази директива, представлява „крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците“ (решение от 4 октомври 2024 г., Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl и др. (Афганистански жени), C-608/22 и C-609/22, EU:C:2024:828, т. 33 и цитираната съдебна практика).

78 В този контекст с оглед на ролята, която Женевската конвенция възлага на Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБ), изготвяните от него документи са от особено значение (решение от 16 януари 2024 г., Интервюиращ орган на ДАБ при МС (Жени — жертви на домашно насилие), C-621/21, EU:C:2024:47, т. 38 и цитираната съдебна практика).

79 Изразът „основателни опасения от преследване“, присъстващ в член 1, раздел А, точка 2 от Женевската конвенция, е тълкуван в точки 37—50 от документа HCR/1P/4/FRE/REV.4 на ВКБ от февруари 2019 г., озаглавен „Наръчник с процедури и критерии за определяне на бежански статут и насоки за международна закрила съгласно Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците“.

80 Според този документ „основателните опасения от преследване“ имат субективно и обективно измерение. Като се има предвид субективният характер на опасенията, преценката на положението на кандидата за международна закрила се състои по-скоро в оценка на неговите твърдения, отколкото в оценка на положението в държавата му на произход. Доколкото обаче този субективен елемент е уточнен с думата „основателни“, статутът на бежанец не трябва да зависи единствено от умствената нагласа на този кандидат, а трябва да се основава на обективно положение и индивидуална преценка. Така при оценката за наличие на основателни опасения трябва да се вземат предвид и двата елемента.

81 От една страна, от тези насоки следва, че оценката за наличие на „основателни опасения от преследване“ не може да се извършва единствено от субективната гледна точка на кандидата за международна закрила, а трябва да се основава на обективна оценка на положението.

82 От друга страна, изискваният стандарт е този за основателни (разумни) опасения или за опасения, които могат да бъдат доказани в разумна степен.

83 На трето място, следва да се припомни, че съгласно съображение 10 от Директива 2013/32 при изпълнението на тази директива държавите членки следва да вземат под внимание съответните насоки, разработени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), която през 2022 г. е заменена от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA).

84 Първо, EUAA посочва на стр. 20 и 21 от своето практическо ръководство, озаглавено „Условия за предоставяне на международна закрила“, че за да бъдат считани за основателни, субективните опасения на кандидата за международна закрила трябва да бъдат обективно обосновани. Освен това, за да се оцени положението на този кандидат, трябва да се разгледа неговото индивидуално положение предвид информацията относно общата ситуация в държавата на произход.

85 Второ, на стр. 122 и 123 от своето „Практическо ръководство за оценка на доказателствата и риска“ EUAA уточнява, че опасенията от преследване се считат за основателни, когато вероятността за реализиране на опасността достигне определена прагова стойност. Според това практическо ръководство следва да се изисква разумна степен на вероятност, поради което, макар „известна възможност“ за преследване да не е достатъчна, за да се установи основателността на твърдените опасения, все пак не трябва да се изисква „сигурност“ по отношение на тази опасност.

86 От една страна, от тези три групи съображения следва, че за да се установи наличието на основателни опасения от преследване, компетентните национални органи не може да изхождат само от субективната гледна точка на кандидата за международна закрила, а трябва да извършат индивидуална, конкретна и обективна оценка на личното положение на този кандидат, на фактите и обстоятелствата по молбата му и на ситуацията в държавата му на произход.

87 От друга страна, от тях следва, че опасенията от преследване трябва да се приемат за установени, когато е налице разумна степен на вероятност за реализиране на изтъкнатата от кандидата опасност от преследване в случай на връщане в държавата му на произход.

88 По всички гореизложени съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква г) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положението, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и че за да установят наличието на такива опасения, компетентните национални органи трябва да извършат индивидуална, конкретна и обективна оценка на личното положение на този кандидат, на фактите и обстоятелствата по молбата му и на ситуацията в държавата му на произход.

По съдебните разноски

89 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)Член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че

от една страна, той предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и че от друга страна, държавите членки не могат да ограничават това правомощие.

2)Член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

трябва да се тълкува в смисъл, че

изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положението, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и че за да установят наличието на такива опасения, компетентните национални органи трябва да извършат индивидуална, конкретна и обективна оценка на личното положение на този кандидат, на фактите и обстоятелствата по молбата му и на ситуацията в държавата му на произход.

Подписи

*Език на производството: нидерландски.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.