Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват стандарти за:

a)определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила;

б)единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила;

в)съдържанието на предоставената международна закрила.

Член 2

Материален обхват

1. Настоящият регламент се прилага за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и за съдържанието на предоставената международна закрила.

2. Настоящият регламент не се прилага за национални хуманитарни статути, предоставяни от държавите членки на граждани на трети държави и лица без гражданство, които не попадат в обхвата на настоящия регламент. Когато се предоставят национални хуманитарни статути, те не трябва да водят до риск от объркване с международната закрила.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„статут на бежанец“ означава признаването от държава членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за бежанец;

2)„статут на субсидиарна закрила“ означава признаването от държава членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила;

3)„международна закрила“ означава статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила;

4)„лице, на което е предоставена международна закрила“ означава лице, на което е предоставен статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила;

5)„бежанец“ означава гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или лице без гражданство, което, като се намира по същите причини извън държавата на предишното си обичайно пребиваване, не може или поради такива опасения не желае да се завърне в нея, по отношение на който гражданин или което лице не се прилага член 12;

6)„лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат върнати в държавата на произход или в случай на лице без гражданство — в държавата на предишното обичайно пребиваване, ще бъдат изложени на реална опасност да понесат тежко посегателство съгласно определението в член 15, които не попадат в приложното поле на член 17, параграфи 1 и 2 и които не могат или поради такава опасност не желаят да се ползват от закрилата на тази държава;

7)„молба за международна закрила“ означава искане за закрила от държава членка, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за който или което може да се смята, че иска да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила;

8)„кандидат“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, подал(о) молба за международна закрила, по която все още не е взето окончателно решение;

9)„членове на семейството“ означава, доколкото семейството вече е било създадено, преди кандидатът да пристигне на територията на държавите членки, следните членове на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които се намират на територията на същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила:

a)съпруга/съпругата на лицето, на което е предоставена международна закрила, или неговия несключил брак партньор, с когото то се намира в стабилна връзка, ако в правото или практиката на съответната държава членка несключилите брак двойки се разглеждат по начин, равностоен със сключилите брак двойки;

б)ненавършилите пълнолетие или навършилите пълнолетие деца на издръжка на двойките, посочени в буква а), или на лицето, на което е предоставена международна закрила, при условие че не са сключили брак и независимо дали са родени във или извън брака или са осиновени съгласно националното право; въз основа на индивидуална преценка, ненавършилият пълнолетие се счита за несключил брак, ако бракът му не би бил в съответствие с приложимото национално право, ако е бил сключен в съответната държава членка, по-специално предвид установената в закона възраст за встъпване в брак;

в)когато лицето, на което е предоставена международна закрила, е ненавършило пълнолетие и несключило брак — бащата, майката или друг пълнолетен, който носи отговорност за това лице, на което е предоставена международна закрила, включително пълнолетен брат или сестра съгласно правото или практиката на съответната държава членка; въз основа на индивидуална преценка, ненавършилият пълнолетие се счита за несключил брак, ако бракът му не би бил в съответствие с приложимото национално право, ако е бил сключен в съответната държава членка, по-специално предвид установената в закона възраст за встъпване в брак;

10)„ненавършил пълнолетие“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство на възраст под 18 години;

11)„непридружен ненавършил пълнолетие“ означава ненавършил пълнолетие, който пристига на територията на държавите членки и не е придружен от пълнолетен, който отговаря за него съгласно правото или практиката на съответната държава членка, за времето, през което ненавършилият пълнолетие не е ефективно поставен под грижите на такова пълнолетно лице, включително ненавършил пълнолетие, който е оставен непридружен след влизането си на територията на държавите членки;

12)„разрешение за пребиваване“ означава разрешение, издадено от органите на държава членка в единен формат, съгласно предвиденото в Регламент (ЕО) № 1030/2002, и позволяващо на гражданин на трета държава или на лице без гражданство да пребивава законно на нейната територия;

13)„държава на произход“ означава държавата или държавите, чийто гражданин е лицето, или, ако е лице без гражданство — държавата на предишното му обичайно пребиваване;

14)„отнемане на международна закрила“ означава решението на решаващ орган или на компетентен съд или трибунал да отнеме или да прекрати, включително като откаже да поднови международната закрила;

15)„решаващ орган“ означава всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение по време на административния етап на процедурата;

16)„социална сигурност“ означава клоновете на социалната сигурност, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета ; 17)„социално подпомагане“ означава обезщетения, които се предоставят с цел да се осигури задоволяването на основните нужди на лицата, които не разполагат с достатъчно средства;

18)„настойник/попечител“ означава физическо лице или организация, включително публичен орган, определени от компетентните органи да помагат на непридружен ненавършил пълнолетие, да го представляват и да действат от негово име, по целесъобразност, за да се гарантира, че непридруженият ненавършил пълнолетие може да се ползва от правата и да изпълнява задълженията си по настоящия регламент, като в същото време защитават неговия висш интерес и общо благосъстояние.

Член 4

Представяне на информация и оценяване на фактите и обстоятелствата

1. Кандидатите представят всички елементи, с които разполагат и които обосновават молбата за международна закрила. За тази цел кандидатите сътрудничат изцяло с решаващия орган и с други компетентни органи и присъстват и остават на разположение на територията на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молбата им, по време на цялата процедура, включително по време на оценяването на съответните елементи от молбата.

2. Елементите, посочени в параграф 1, се състоят от:

a) декларации на кандидата; и

б) всички документи, с които той разполага, във връзка със:

i) причините, поради които кандидатът кандидатства за международна закрила;

ii) възрастта на кандидата;

iii)

миналото на кандидата, включително на съответни членове на семейството и други роднини;

iv) самоличността на кандидата;

v) гражданство(а) на кандидата;

vi) държава или държави и място или места на предишно пребиваване на кандидата;

vii)

предходни молби за международна закрила, подадени от кандидата;

viii)

резултатите от всяка процедура по презаселване или хуманитарен прием, свързани с кандидата и определени в Регламент (ЕС) 2024/1350;

ix) маршрутите за пътуване на кандидата; и

x) документите за пътуване на кандидата.

3. Решаващият орган разглежда съответните елементи на молбата за международна закрила в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

4. Фактът, че даден кандидат вече е бил подложен на преследване, на тежко посегателство или на директни заплахи за преследване или за тежко посегателство, се смята за сериозен признак за наличието на основателни опасения на кандидата от преследване или реална опасност той да понесе тежко посегателство, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че това преследване или тежко посегателство няма да се повтори.

5. Когато един или повече отделни аспекти на декларациите на кандидата не са подкрепени с документи или други доказателства, не се изискват допълнителни доказателства по отношение на тези отделни аспекти, ако са изпълнени следните условия:

a) кандидатът действително е положил усилия да обоснове своята молба за международна закрила;

б) представени са всички относими елементи, с които кандидатът разполага, и е дадено задоволително обяснение за липсата на други относими елементи;

в) декларациите на кандидата са преценени за непротиворечиви и достоверни и не влизат в разрез с наличната и относима за неговия случай обща и конкретна информация;

г) установена е общата достоверност на твърденията на кандидата, като се взема предвид, inter alia, моментът, в който кандидатът е подал молба за международна закрила.

Член 5

Необходимост от международна закрила, възникваща на място

1. Основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежко посегателство може да се основават на:

a) събития, които са настъпили, след като кандидатът е напуснал държавата на произход; или

б) дейности, които кандидатът е започнал да извършва след заминаването си от държавата на произход, по-специално ако се установи, че дейностите, на които се основава молбата, представляват израз или продължение на убежденията, вярванията или ориентацията, изразявани в държавата на произход.

2. Когато опасността от преследване или тежко посегателство се основава на обстоятелства, които кандидатът е създал след напускането на държавата на произход с единствената или основната цел да създаде необходимите условия за подаване на молба за международна закрила, решаващият орган може да откаже да предостави международна закрила, при условие че всяко решение, взето по молбата за международна закрила, зачита Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г, допълнена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г. („Женевската конвенция“), Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на Европейския съюз.

Член 6

Субекти, извършващи преследвания или тежки посегателства

Субектите, извършващи преследвания или тежки посегателства, могат да бъдат:

a)държавата;

б)партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;

в)недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в член 7, параграф 1, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу преследване или тежки посегателства.

Член 7

Субекти на закрила

1. Само следните субекти могат да предоставят закрила срещу преследване или тежки посегателства, при условие че могат и желаят да предоставят ефективна и невременна закрила в съответствие с параграф 2:

a) държавата;

б) стабилни, установени недържавни органи, включително и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия.

2. Закрилата срещу преследване или тежки посегателства е ефективна и няма временен характер. Тази закрила се счита за предоставена, когато субектите, посочени в параграф 1, вземат разумни мерки, за да попречат на преследването или на тежките посегателства, inter alia, чрез функционирането на ефективна правораздавателна система, позволяваща разкриването, наказателното преследване и наказването за деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, и когато кандидатът има достъп до тази закрила.

3. При определянето на това дали стабилни, установени недържавни органи, включително международни организации, контролират една държава или значителна част от нейната територия и предоставят закрила по смисъла на параграф 2, решаващият орган взема под внимание точна и актуална информация относно държавите на произход, получавана от съответните и налични национални източници, източници на Съюза и международни източници, и когато е приложимо, общия анализ на положението в конкретните държави на произход и указанията, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303.

Член 8

Алтернатива за вътрешна закрила

1. Когато държавата или нейни представители не са субектите, извършващи преследвания или тежки посегателства, като част от оценката на молбата за международна закрила решаващият орган проучва дали кандидатът не се нуждае от международна закрила, тъй като той може безопасно и законно да пътува и да бъде допуснат в част на държавата на произход и дали може основателно да се очаква да се засели там, както и дали в тази част на страната кандидатът:

a) няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; или

б) има достъп до ефективна защита, която не е с временен характер, срещу преследване или тежки посегателства.

2. Когато преследването или тежкото посегателство се извършва от държавата или от нейни представители, решаващият орган изхожда от презумпцията, че кандидатът няма на разположение ефективна закрила, и не е необходимо да се извършва проучването, посочено в параграф 1.

Решаващият орган може да извършва проучването, посочено в параграф 1, единствено когато е ясно установено, че опасността от преследване или тежко посегателство произтича от участник, чиято власт е ясно ограничена до определен географски район, или когато самата държава има контрол само върху някои части от територията на страната.

3. Решаващият орган извършва проучването, посочено в параграф 1, след като установи, че в противен случай спрямо кандидата ще се прилагат критериите за определяне, установени в настоящия регламент. Решаващият орган носи тежестта да докаже, че кандидатът разполага с алтернатива за вътрешна закрила. Кандидатът има право да приведе доказателства и да представи всеки елемент, който сочи, че той не разполага с такава алтернатива. Решаващият орган взема предвид доказателствата и елементите, представени от кандидата.

4. При разглеждането на обстоятелството дали кандидатът е изправен пред основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от съответната държава на произход в съответствие с параграф 1, решаващият орган взема под внимание в момента, в който се произнася по молбата за международна закрила, общите условия в тази част на държавата и личното положение на кандидата, установени в член 4. За тази цел решаващият орган взема под внимание точна и актуална информация от относими и налични национални източници, източници на Съюза и международни източници и когато е приложимо общия анализ на положението в конкретните държави на произход и указанията, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303.

5. За целите на параграф 1 решаващият орган взема предвид:

a) общите условия в тази част на държавата на произход, включително достъпността, ефективността и продължителността на закрилата, посочена в член 7;

б) личното положение на кандидата по отношение на фактори като здраве, възраст, пол, включително полова идентичност, включително полова идентичност, сексуална ориентация, етнически произход и принадлежност към национално малцинство; и

в) дали кандидатът би могъл да отговори на собствените си основни потребности.

6. Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, решаващият орган взема предвид висшия интерес на ненавършилия пълнолетие, и по-специално наличието на дълготрайни и подходящи грижи и режим на настойничество/попечителство.

Член 9

Действия на преследване

1. Дадено действие се счита за действие на преследване по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, когато действието:

a) е достатъчно сериозно по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от ЕКПЧ; или

б) представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне отделното лице по начин, сравним с действие, посочено в буква а).

2. Действията на преследване по смисъла на параграф 1 могат да приемат, inter alia, следните форми:

a) физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие;

б) правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;

в) наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;

г) отказ на съдебна защита, който води до непропорционално или дискриминационно наказание;

д) наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за изключване, посочени в член 12, параграф 2;

е) действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

3. За да отговори даден кандидат на определението за „бежанец“, установено в член 3, точка 5, трябва да има връзка между причините за преследване, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1 от настоящия член или липсата на закрила срещу такива действия.

Член 10

Причини за преследване

1. Следните елементи се вземат под внимание при преценката на причините за преследване:

a) понятието „раса“ включва по-специално съображения за цвят на кожата, произход или принадлежност към определена етническа група;

б) понятието „религия“ включва по-специално притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, индивидуалното или колективното участие или въздържане от участие в частни или публични богослужения, други религиозни актове или на изразяване на религиозни убеждения, както и форми на лично или обществено поведение, основаващи се на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания;

в) понятието „националност“ не се ограничава до гражданството или до неговото несъществуване, а обхваща по-специално принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, общия си географски или политически произход или чрез връзката си с населението на друга държава;

г) понятието за „принадлежност към определена социална група“ включва по-специално принадлежността към група:

i) чиито членове споделят или се възприема, че споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях; и

ii) която има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество;

д) понятието „политически възгледи“ обхваща по-специално възгледите, идеите или убежденията по въпроси, свързани с потенциалните субекти, извършващи преследвания, посочени в член 6, както и с техните политики и методи, независимо дали тези възгледи, идеи или убеждения са били изразени, или не в действия на кандидата.

В зависимост от условията в държавата на произход понятието за принадлежност към определена социална група, посочено в първа алинея, буква г), включва принадлежност към група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност и изразяването на пола, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към определена социална група или установяването на характерна черта на такава група.

2. Когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден кандидат, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политически възгледи, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта, извършващ преследването, кандидатът притежава тази характеристика.

3. Когато преценява основателността на опасенията от преследване на даден кандидат, решаващият орган не може разумно да очаква от кандидата да се адаптира или да промени своето поведение, убеждения или идентичност, или да се въздържа от определени практики с цел да избегне опасността от преследване в своята държава на произход, когато това поведение, убеждения или практики са присъщи за неговата идентичност.

Член 11

Преустановяване

1. Гражданин на трета държава или лице без гражданство престава да бъде бежанец, когато се прилагат едно или няколко от следните условия:

a) гражданинът на трета държава доброволно и повторно е поискал закрила от държавата, чието гражданство притежава; или

б) след загуба на своето гражданство, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство доброволно си го е възстановило;

в) гражданинът на трета държава или лицето без гражданство е придобило ново гражданство и е получило закрила от държавата, чието гражданство е придобило;

г) гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се е завърнало доброволно с цел да се установи в държавата, която е напуснало или извън която е останало поради опасения от преследване;

д) гражданинът на трета държава не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от държавата, чието гражданство има, след като обстоятелствата, в резултат на които е било признато за бежанец, са престанали да съществуват;

е) лицето без гражданство има възможност да се завърне в държавата на предишното си обичайно пребиваване, след като обстоятелствата, в резултат на които е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

Първа алинея, букви д) и е) не се прилагат за бежанец, който може да посочи убедителни причини, свързани с предишно преследване, за отказа му да се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е той, или, ако е лице без гражданство, на държавата на предишното му обичайно пребиваване.

2. С цел да оцени дали се прилагат букви д) и е) от параграф 1, първа алинея, решаващият орган:

a) взема под внимание точна и актуална информация от относими и налични национални източници, източници на Съюза и международни източници и, когато е приложимо, общия анализ на положението в конкретните държави на произход и указанията, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303;

б) обръща внимание дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна и не с временен характер, така че опасението на бежанеца от преследване да не може да бъде разглеждано повече като основателно.

Член 12

Изключване

1. Гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато този гражданин на трета държава или лице без гражданство:

a) попада в приложното поле на член 1, буква г) от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от органи или агенции на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на ООН за бежанците; в случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без положението на този гражданин на трета държава или лице без гражданство да бъде окончателно уредено в съответствие с относимите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, този гражданин на трета държава или лице без гражданство ipso facto има право на предимствата по настоящия регламент;

б) компетентните органи на държавата, в която гражданин на трета държава или лице без гражданство е установило своето пребиваване, считат, че то има правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава, или равностойни права и задължения.

2. Гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато има сериозни основания да се счита, че този гражданин на трета държава или лице без гражданство:

a) е извършило престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления;

б) е извършило тежко престъпление, което няма политически характер, извън територията на държавата на своето убежище, преди този гражданин на трета държава или лице без гражданство да бъде прието като бежанец, което означава преди да му бъде предоставен статут на бежанец; особено жестоки деяния, дори и да се твърди, че са извършени с политическа цел, биха могли да бъдат квалифицирани като тежки престъпления, които нямат политически характер;

в) е признато за виновно в извършването на деяния, които противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации, така както те са уредени в преамбюла и в членове 1 и 2 от Устава на Организацията на обединените нации.

3. Параграф 2 се прилага към лицата, които подбуждат към престъпленията или към деянията, посочени по-горе, или участват в тяхното извършване под каквато и да било друга форма.

4. След като решаващият орган установи, въз основа на оценка на тежестта на престъпленията или деянията, извършени от съответното лице, и на неговата индивидуална отговорност, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с тези престъпления или деяния, и положението на лицето, че се прилагат едно или повече от съответните основания за изключване, определени в параграф 2 или 3, решаващият орган изключва кандидата от статута на бежанец, без да извършва оценка на пропорционалността, свързана с опасения от преследване.

5. В рамките на оценката по параграф 4, когато извършва проверка съгласно параграфи 2 и 3 във връзка с ненавършил пълнолетие, решаващият орган взема предвид, inter alia, способността на ненавършилия пълнолетие да носи наказателна отговорност съгласно наказателното право, ако ненавършилият пълнолетие беше извършил престъплението на територията на държавата членка, която разглежда молбата за международна закрила, в съответствие с националното право относно възрастта за носене на наказателна отговорност.

Член 13

Предоставяне на статут на бежанец

Решаващият орган предоставя статут на бежанец на всеки гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за определяне като бежанци в съответствие с глави II и III.

Член 14

Отнемане на статут на бежанец

1. Решаващият орган отнема статута на бежанец на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, когато:

a) този гражданин на трета държава или лице без гражданство е престанало да бъде бежанец в съответствие с член 11;

б) този гражданин на трета държава или лице без гражданство е следвало да бъде или е изключено от кръга на бежанците съгласно член 12;

в) невярното представяне на факти от този гражданин на трета държава или това лице без гражданство, включително използването на подправени документи, или несъобщаването на факти, са имали определяща роля за решението да му бъде предоставен статут на бежанец;

г) съществуват разумни основания този гражданин на трета държава или лице без гражданство да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата членка, в която то се намира;

д) този гражданин на трета държава или лице без гражданство е осъдено с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление и представлява заплаха за обществото в държавата членка, в която се намира този гражданин на трета държава или лице без гражданство.

2. В ситуациите, при които се прилага параграф 1, букви г) и д), решаващият орган може да реши да не предоставя статут на бежанец, когато все още не е било взето решение по молбата за международна закрила.

3. Лицата, по отношение на които се прилага параграф 1, букви г) и д) или параграф 2 от настоящия член, имат правото да се ползват от правата, предвидени в членове 3, 4, 16, 22, 31, 32 и 33 от Женевската конвенция, или сходни на тях права, при условие, че се намират в държавата членка.

4. Решаващият орган, който е предоставил статута на бежанец, доказва за всеки отделен случай, че лицето, на което е предоставен статут на бежанец, е престанало да бъде бежанец, или не е следвало никога да получава статут на бежанец или не следва повече да се ползва от този статут, поради причините, определени в параграф 1 от настоящия член. По време на процедурата по отнемане се прилага член 66 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Член 15

Тежко посегателство

Тежкото посегателство, посочено в член 3, параграф 6, се състои от:

a)смъртно наказание или екзекуция;

б)изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на кандидат в държавата на произход; или

в)сериозни и индивидуални заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт.

Член 16

Преустановяване

1. Лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила престава да бъде лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила, когато обстоятелствата, довели да предоставянето на такъв статут, престанат да съществуват или са се променили до такава степен, че тази закрила вече не е необходима.

2. С цел да се оцени дали обстоятелствата, довели до предоставянето на субсидиарна закрила, са престанали да съществуват или са се променили до такава степен, че тази закрила вече не е необходима, решаващият орган:

a) взема под внимание точна и актуална информация от относими и налични национални източници, източници на Съюза и международни източници и, когато е приложимо, общия анализ на положението в конкретните държави на произход и указанията, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303;

б) преценява дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна и не с временен характер, така че лицето, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, вече не е изправено пред реална опасност от тежки посегателства.

3. Параграф 1 не се прилага за лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, което може да посочи убедителни причини, свързани с предишни тежки посегателства, за отказа си да се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е то, или, ако е лице без гражданство, на държавата на предишното му обичайно пребиваване.

Член 17

Изключване

1. Гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че този гражданин на трета държава или лице без гражданство:

a) е извършило престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления;

б) е извършило тежко престъпление преди пристигането си на територията на държавата членка или е осъдено за тежко престъпление след пристигането си;

в) е било признато за виновно в извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, така както те са уредени в преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации;

г) представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.

2. Параграф 1 се прилага към лицата, които подбуждат към посочените в него престъпления или към деяния или участват в тяхното извършване под каквато и да било друга форма.

3. Гражданин на трета държава или лице без гражданство могат да бъдат изключени от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, когато този гражданин на трета държава или лице без гражданство, преди да бъде прието в съответната държава членка, е извършило едно или няколко престъпления извън приложното поле на параграф 1, букви а), б) и в), които са наказуеми с наказание лишаване от свобода, ако биха били извършени в съответната държава членка, и ако този гражданин на трета държава или лице без гражданство е напуснало държавата си на произход единствено с цел да избегне наказанията, налагани за тези престъпления.

4. След като решаващият орган установи — въз основа на оценка на тежестта на престъпленията или деянията, извършени от съответното лице, и на неговата индивидуална отговорност, вземайки предвид всички обстоятелства, свързани с тези престъпления или деяния, и положението на лицето — че се прилагат едно или повече от съответните основания за изключване, определени в параграфи 1 или 2, решаващият орган изключва кандидата от статута на субсидиарна закрила, без да извършва оценка на пропорционалността, свързана с опасения за тежки посегателства.

5. В рамките на оценката по параграф 4, когато извършва проверка съгласно параграф 1 във връзка с ненавършил пълнолетие, решаващият орган взема предвид, inter alia, способността на ненавършилия пълнолетие да носи отговорност съгласно наказателното право, ако ненавършилият пълнолетие лице беше извършил престъплението на територията на държавата членка, която разглежда молбата, в съответствие с националното право относно възрастта за носене на наказателна отговорност, или когато е приложимо, присъда за тежко престъпление след пристигането на ненавършилия пълнолетие.

Член 18

Предоставяне на статут на субсидиарна закрила

Решаващият орган предоставя статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за субсидиарна закрила в съответствие с глави II и V.

Член 19

Отнемане на статут на субсидиарна закрила

1. Решаващият орган отнема статута на субсидиарна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, ако:

a) този гражданин на трета държава или лице без гражданство е престанало да отговаря на условията за субсидиарна закрила в съответствие с член 16;

б) след предоставянето на статут на субсидиарна закрила бъде установено, че този гражданин на трета държава или лице без гражданство е следвало да бъде или е изключено от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, в съответствие член 17;

в) невярното представяне на факти от този гражданин на трета държава или лице без гражданство, включително и използването на подправени документи или несъобщаването на факти, са имали определяща роля за решението да му бъде предоставен статут на субсидиарна закрила;

2. Решаващият орган, който е предоставил статута на субсидиарна закрила, доказва за всеки отделен случай, че лицето, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила е престанало да отговаря на условията за субсидиарна закрила, не е следвало никога да получава статут на субсидиарна закрила или не следва повече да се ползва от такъв статут, поради причините, определени в параграф 1 от настоящия член. По време на процедурата по отнемане се прилага член 66 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Член 37

Сътрудничество

Всяка държава членка определя национално звено за контакт за целите на настоящия регламент и съобщава неговия адрес на Комисията. Комисията съобщава тази информация на останалите държави членки.

Държавите членки, във взаимодействие с Комисията, вземат всички подходящи мерки за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи.

Член 38

Персонал

Компетентните органи и другите организации, които прилагат настоящия регламент, трябва да са получили или трябва да получават необходимото обучение и са обвързани с принципа за поверителност по отношение на всякаква лична информация, която получават в изпълнение на своите задължения, така както са определени в националното право.

Член 39

Наблюдение и оценка

До 13 юни 2028 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на настоящия регламент и предлага, когато е целесъобразно, необходимите изменения.

Най-късно девет месеца преди изтичането на съответния краен срок, посочен в първа алинея, държавите членки изпращат на Комисията цялата информация, подходяща за изготвянето на доклада, посочен в настоящия параграф.

Член 40

Изменение на Директива 2003/109/ЕО

Директива 2003/109/ЕО се изменя, както следва:

1)В член 4, параграф 2 третата алинея се заменя със следния текст:

1) „По отношение на лица, на които е предоставена международна закрила, периодът между датата на подаване на молбата за международна закрила, въз основа на която е била предоставена международна закрила, и датата на издаване на разрешението за пребиваване, посочено в член 24 от Регламент (ЕС) 2024/1347 (

*1 ), се взема предвид при изчисляване на периода, посочен в параграф 1.

2)В член 4 се вмъква следният параграф:

2) „3a.

Когато лице, на което е предоставена международна закрила, бъде открито в държава членка, различна от тази, която е предоставила международна закрила, без право на престой или на пребиваване в нея съгласно съответното национално право, право на Съюза или международното право, периодът на законен престой в държавата членка, предоставила международна закрила, предхождащ тази ситуация, не се взема под внимание при изчисляването на периода, посочен в параграф 1.

2)Чрез дерогация от първа алинея, по-специално когато лицето, на което е предоставена международна закрила, докаже, че причината за престоя или пребиваването без съответното право се е дължала на обстоятелства извън неговия контрол, държавите членки могат да предвидят, в съответствие с националното право, изчисляването на периода, посочен в параграф 1, да бъде непрекъснато.“

3)В член 26 първата алинея се заменя със следното:

3) „Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 23 януари 2006 г. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 4, параграф 2, трета алинея и параграф 3а до 12 юни 2026 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.“

Член 41

Отмяна

Директива 2011/95/ЕС се отменя, считано от 12 юни 2026 г. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Доколкото Директива 2004/83/ЕО на Съвета продължи да бъде обвързваща за държавите членки, които не са обвързани от Директива 2011/95/ЕС, Директива 2004/83/ЕО се отменя, считано от датата, от която тези държави членки са обвързани от настоящия регламент. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 42

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 12 юни 2026 г.